След като научи от медиите и се изненада от отказа от „Бургас - Александруполис" и замразяването на АЕЦ „Белене", Трайчо Трайков сам потърси Дарик, за да разясни какво точно се случи. Според новата му позиция България няма вина за това, че проектът „Бургас - Александруполис" може да не се случи. Трайков изтъкна неодобрението на обществеността в Бургас по проекта и допълни, че международната проектна компания не е доказала достатъчно добре целесъобразността му. Ето какво каза Трайчо Трайков пред Дарик:
Ще ни кажете ли всъщност каква е истината за проектите, отказваме ли се от Бургас-Александруполис и замразяваме ли АЕЦ Белене? И защо се налага това?
Премиерът е представил аргументите защо Бургас-Александруполис е проект с много въпросителни. На първо място това е екологичната система и свързаното с това отношение на хората в региона към проекта. Още повече в светлината на инцидентите, които се случват напоследък, като при това се спазва нормалната процедура, върви ОВОС, който трябва да демонстрира какви са проблемите и качествата на този проект.
Тоест ние категорично се отказваме от проекта?
Ние имаме много силни притеснения по отношение на този проект. Екологичните му аспекти и отношението на хората от региона към него са изключително важни за нас. Но освен това по отношение на проекта има много въпросителни по чисто икономическата целесъобразност и осигуряването му със суровина. Така че ако този проект не се случи, това няма да е само наша отговорност, а и на останалите партньори по него.
Това означава ли, че в крайна сметка България ще подаде наистина сигнал към партньорите си, че ще се откаже от проекта и евентуално ще й се наложи да плати обезщетения по него.
България до момента не е направила нищо, което да компрометира задълженията ни като партньор по проекта и затова трябва много ясно да подчертая, че ние сме изправни толкова, колкото и останалите партньори. Имаме много силни аргументи против проекта, но също така и партньорите ни не успяват да ни убедят, че те са в състояние да се справят със своите задължения по проекта.
Да ви разбирам ли, че това означава, че дори България да се откаже от проекта, това няма да наложи толкова финансови проблеми, колкото би наложило, ако излезе от проекта без другите партньори?
Именно. За момента не виждаме как цялата структура на проекта и ангажиментите на другите ни партньори могат да се случат.
Тоест проектът пропада не само заради българската позиция, а и заради участието на останалите страни, които не могат да се справят?
Той в никакъв случай не пропада заради българската позиция. Напротив, ние можем да стигнем до позицията, че проектът няма как да се случи именно в резултат на целия този комплекс от фактори, като на първо място за нас важен е екологичният аспект и отношението на хората от региона към него.
Какви ще са финансовите загуби за България заради отказа от този проект? Имам предвид и това, което ще се наложи да платим на партньорите си, изтегляйки участието си от проектната компания, и това, което досега е вложено в Бургас-Александруполис и в крайна сметка няма да бъде използвано.
Както вече казах, България не е страната, заради която ще бъде провален този проект.
Какво се случва тогава реално с проекта АЕЦ „Белене"?
От „Белене" не сме се отказали. Може би трябва още веднъж да се уточни какво правим. Това, което правим, е процедура, която в крайна сметка трябва да доведе стратегически инвеститор в проекта. Само при това положение ще можем да стигнем до финансовото му приключване и тогава той може да се случи. В тази ситуация сме разговаряли с партньорите си и изпълнителя „Атомстройекспорт" за това искаме да се ограничи максимално изразходването на средства по проекта.
Тоест няма да има финансови санкции за България или ще има?
Именно защото не трябва да има, ние искаме докато не е ясна финансовата структура на проекта, по него да не се дават никакви пари.
Ако не се появи стратегически инвеститор в близките 5 - 10 години, какво ще се случи тогава?
Ние правим всичко възможно, за да се появи такъв. Повече от това, което правим не можем да направим.
Вие смятате ли, че след 10 години ще бъде икономически съобразно да имаме втора атомна електроцентрала, имайки предвид, че дотогава някоя от съседните ни страни ще има такава?
Не виждам защо говорим за хипотетични срокове? Ние имаме проект за ядрена електроцентрала, който може би е най-напреднал от тези в Европа, на които изобщо не е започнало строителството. След като консултантът започне работа си по-късно през лятото, в срок от няколко месеца нещата трябва да започнат да стават ясни.
Какви са сроковете?
Сроковете не се измерват в десетки години, дори не се измерват и в няколко години, а - в под година.
Как тези две решения реално ще бъдат уредени - с решение на Министерски съвет? Кога да ги очакваме да бъдат приведени в действие на нормативно ниво? Кога ще бъдат подадени сигналите към партньорите официално?
Както вече ви казах, не България прави нещо, за което трябва да уведомява партньорите си. Ние поискахме да се направи ОВОС на проекта, такъв така или иначе трябваше да бъде направен. Международната проектна компания не се беше погрижила навреме да го има такъв проект и това, което ние правим, е да се спазват нормалните стъпки.
Нормална стъпка е България да каже „не", но да не подаде никакъв официален сигнал към партньорите си, защото така е записано по договор?
Нормална стъпка е премиерът или който и да е друг от правителството да изрази съмненията си по отношение на целесъобразността на проекта и съответно да изложи аргументи в подкрепа на тази теза.
Не се ли страхувате, че това решение би оттласнало чуждите инвеститори като цяло от България, защото ще ни считат за непредвидим партньор?
Не, в никакъв случай. Позицията ни по петролопровода е съвсем ясна, защото се основава на критерий и на аргумент.
