Свободата на словото била най-ограничавана у нас и в Гърция
Свободата на словото била най-ограничавана у нас и в Гърция / снимкa: sxc.hu
Свободата на словото била най-ограничавана у нас и в Гърция
33933
Свободата на словото била най-ограничавана у нас и в Гърция
  • Свободата на словото била най-ограничавана у нас и в Гърция

В България и Гърция свободата на словото е най-ограничавана сред всички страни от Европейския съюз, пише в доклад на международната организация "Репортери без граници". В ежегодния доклад за свободата на медиите двете страни делят 70-тото място, а организацията твърди, че някои от медиите са със съмнителни собственици.

Повече от Оливие Бозиле - директор на белгийския клон на организацията:

За съжаление България е на последно място в индекса от всички страни на Европейския съюз. Положението в България остава много трудно главно заради три причини. Първите са политически причини. Вместо да подобряват ситуацията, политиците в България, независимо какъв цвят са, искат медиите да се държат по един и същи начин. Поколението политици, които управляват, все още смятат пресата като глас на държавата, глас на правителството, глас на нацията и не вярват, че пресата трябва да стане поне малко критична и независима от партията или правителството, които управляват страната. След като България влезе в Европейския съюз тя би трябвало да достигне стандартите в това отношение на останалите страни. Вторите причини за това място на България са икономическите. Естествено, всички са изправени пред много трудна ситуация, но преди няколко години в България не беше така, а липсата на големи частни инвестиции в страната подвига въпроса кой управлява медиите в България. Изглежда, че официално има необходимата информация, но от друга страна е вярно, че много хора идват от черната или сивата икономика, зависи какво наричате с тези термини. Те могат да влияят върху медиите чрез рекламния пазар. Той е много малък и освен обществените рекламни поръчки има и частни, а голяма част от частната реклама в повечето случаи е свързана с организираната престъпност. Година след година тези групи взимат под контрол медиите чрез системата за реклама и чрез капитала на някои вестници - не на всички, на някои от тях. Много хора смятат, че това е проблем само на България, което не е така. България е част от Европейския съюз и ако страната има този проблем с организираната престъпност, той засяга и останалите. Същия проблем го има и в Италия. Там има журналисти, които живеят под полицейска закрила, защото разследват организираната престъпност. В България, ако искаш да разследваш трафика с цигари, трафика на хора или други важни въпроси, е много сложно, защото натискът върху журналистите е много голям. Въпреки трудностите много български журналисти се опитват да си вършат работата, има силна съпротива срещу опитите да бъдат затруднени. Отново да кажа - някои смятат, че след като това се случва на българския пазар е проблем на България, което не е вярно.

Как събирате данните си, за да съставите доклада?

Има проста система от 45-50 въпроса, които изпращаме на журналисти, блогъри, преподаватели в университети, адвокати, други представители на обществото, които имат представа какво става. Въпросът не е да се отговори на всичко, а качеството на отговорите. Имаме мрежа в България, към която се обръщаме. Не им плащаме, защото не можем да платим на всички, а и искаме системата да бъде независима. Те ни изпращат попълнените въпросници, а ние ги обработваме по определена методология.

Кой, според вас, инвестира в медии в България?

Според мен освен някои местни медийни групи никой друг не инвестира. Въпросът е кой точно притежава медиите. Очевидно има кратък отговор, който е официален, но ако тръгнете да търсите истинския собственик, ще се окаже, че намирането му не е толкова лесно. На този малък пазар има твърде много вестници и твърде много медии, което означава, че някои от тях се поддържат от различни хора. И то не защото тези вестници са много популярни. Как тогава може в страната да има толкова много медии, толкова много вестници, толкова много радиостанции. Това повдига въпроса кой стои зад тях.