Новият изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие" Светослав Симеонов гост в предаването „Седмицата" на Дарик:
Не искам да почваме жълто, ама понеже толкова се изприказва през тези седмици, да ви попитам по-най, така, мекия начин, как работихте с досегашния изпълнителен директор на фонда Калина Илиева? Имате ли коментар на дебатите около смяната й, начина, по който стана тази смяна?
Вижте, това е въпрос, който не искам да коментирам. Има хора, които така или иначе дават оценка за работата на фонд „Земеделие", така че ще се въздържа от коментар по този въпрос.
А толкова коментираната нейна бременност пречеше ли на работата на фонда?
Статистиката показва, че през последната една година във фонд „Земеделие" се случиха много неща. На първо място да вземем програмата за развитие на селските райони. От 2000 одобрени проекта вече ние имаме над 7000 одобрени проекта, което показва един значителен прогрес по отношение на програмата.
Да, обаче сигурно чухте какво каза бившият вицепремиер Меглена Плугчиева, която впрочем работеше и с вас, нали, като вие бяхте в...
Да, като директор в Министерство на земеделието и храните. Да.
Тя казва, че според нея тази програма не е стигнала до малките, до средните проекти на хората. Подходът към тях е, че се гледа като на престъпници. Това е нейната теза.
Разбира се, винаги може да се желае повече, така или иначе. Но пак казвам, статистиката показва съвсем различно. Ние имаме над 4000 одобрени проекта по мярката „Млад фермер", която именно е насочена към малките земеделски производители, т.е. тези, които са гръбнакът на земеделието в малките населени места. Имаме над 2000 проекта, одобрени по мярката за модернизация на земеделските стопанства, които са пък основата на земеделското производство, тоест, големите зърнопроизводители. Така че не мисля, че програмата не е достигнала.
Вестник „Пари" цитира тази седмица Българска асоциация на консултантите по европейски програми, според които 1100 не били разгледаните проекти все още за 2009-а. Имало 1800 озостанали отпреди и те твърдят, че има риск за над 550 млн. евро по програмата за селските райони да останат неусвоени, заради забавени оценки.
Статистиката е малко по-различна. Към настоящия момент имаме по-малко от 500 проекта от стария прием, т.е. когато ние поехме управлението...
Т.е. не 1800?
Да, по-малко от 500 са. Към този момент експерти на фонд „Земеделие" полагат изключителни усилия да се случват нещата. Те оценяват отговорността, която носят и която имат, както пред ръководството на фонда и министерството, така и пред българския земеделски производител.
Често ли отхвърляте проекти? Къде четох, в „БанкерЪ", Стефчо Стефанов, председател на Асоциацията на фермерите. Той твърди, че са отхвърлени 2390 проекта от началото на програмата и че има усвояемост 17,5%.
Да, там където трябва да се отхвърлят проекти, ние го правим. Защото, разберете, не може да има идеална система. Не може да има на 100% одобрение на проекти, които са кандидатствали.
Какъв е процентът на отхвърляне? Колко са всички проекти?
От общо 11 000 проекта, които са подадени по програма за развитието на селските райони до края на 2009 г....
Т.е. една пета са отхвърлени?
Да, но тук трябва отново да се обърнем към качеството на самите проекти, т.е....
А в други държави какво е, вие често...
Нямам конкретна статистика, но там също колегите имат, този въпрос стои пред тях, т.е. отхвърлянето на проекти.
Защо отхвърляте?
Значи, с това, с което се сблъскваме като проблем, наистина е интересен. От една страна все още има непознаване добре на правилата на работата на програмите.
Т.е., има формален проблем. Нещо не си е написал като хората?
Да, точно така, самите бенефициенти или самите консултанти в определени случаи недобре поднасят информацията.
Няма ли процедура да им помогнете да си оправят нещо, така че тези пари да не се връщат, нали, а да се усвоят?
Именно това, което е и ще бъде политиката на фонд „Земеделие", т.е. отваряне както към самите бенефициенти, така и към техните помощници, които подготвят самите проекти. Ангажирането на структурите на Министерството на земеделието и храните, вие знаете, има Национална служба за съвети в земеделието, на която основната роля е да подпомага именно изготвянето на проекти. Изключително отговорна роля. С колегите сме в постоянен контакт с тях. Разясняваме им какво трябва да се подготвя като проекти, какви са нашите изисквания към бенефициенти и към проектите, за да може именно да не се стига до този момент, когато има отхвърлени проекти, просто за недобре познаване на базата, недобре представяне на самите факти.
А процедурата не позволява ли да си поправяш нещо, след като си подал проекта? Вашият човек вижда, че еди какво си липсва, не е попълнена правилно някаква таблица в някакво заявление, за да вдигне телефона, да каже: ела си го оправи!
Да, процедурата позволява. Ние имаме възможност там където, разбира се, е възможно да се поправят нещата, където грешката е ясна и не води до изкривяване, не води до заблуждаване на фонда, ние даваме възможност на самия бенефициент да направи това чрез отстраняване на пропуска, чрез предоставяне на допълнителна информация.
Но както разбирам, вие самият се съмнявате колко достатъчно е правено това досега.
Винаги може да се иска повече, винаги може да се иска повече, т.е. нашата основна роля, която трябва да оценяваме, е, че ние сме там да подпомагаме хората в процеса на усвояване на средствата.
А намалява ли интересът заради кризата? Впрочем на една пресконференция през 2009-а вие това казвате, че заради кризата виждате по-малък интерес.
Това, което коментирах тогава, беше по отношение на самите първоначално одобрени инвестиции, имаме част, отказана част от инвестиции от самите вече бенефициенти, които са спечелили проекти при нас, тъй като кризата наложи стесняване на техните планове за развитие. Но не, аз гледам статистиката по току-що приключилия прием, ние имаме отново приети над 2000 проекта, само за тази година, т.е. няма намаляване на интереса към програмата, което ме радва.
А продължава ли проблемът с авансовите плащания? Периодично се поставя въпросът те да бъдат по-големи, защото хората не могат да си намират собствено съфинансиране...
Нормално е, да, нормално е в период на криза хората да искат повече свежи пари. Специално за публичните мерки, ето, държавата и общините стоят като гарант, ние предприехме и мерки, с които разрешихме 50% авансово плащане. При частните мерки случаят е малко по-особен, тъй като там се иска учредяването на залог, т.е. да се гарантира, че бенефициентът няма да получи авансовото плащане и да не реализира проекта, и тези пари просто да отидат, така, в пространството, без да бъде... до някакъв ефект. Там правилата са малко по-строги, свързани с банковия сектор, гаранция от страна на банките по отношение на авансовото плащане. Това затруднява наистина получаването на такова.
Има ли несвършена работа по програма САПАРД, заради която на фермерите вместо от еврофондовете са платени от националния бюджет 150 млн. лева, както твърди опозицията?
Благодаря ви за въпроса. Наистина интересен въпрос. Това, което искам да кажа сега, е, че програма САПАРД приключи само първия етап от нейното изпълнение, т.е. България разплати европейските средства, които тя имаше право да използва. В момента предстоят два изключително важни етапа, т.е. уравняване на сметките между България и Европейската комисия, т.е. до края на годината ние трябва да изчистим окончателно с Европейската комисия средствата, които са предоставени на България, дали те са разходвани правилно.
Сега при това уравняване какво очаквате ще излезе, ние ли ще има да даваме или те на нас?
Това е двустранен процес, т.е. винаги...
Накрая като теглиш калема, явно опозицията намеква, че ще сме 150 млн. лева на минус. Аз така разбирам тяхното твърдение.
На мен ми се иска наистина... то ще бъде така, при всички положения България ще бъде на плюс от прилагането на програмата за развитие на селските райони и програма САПАРД.
Според младежки лидер на БСП, не запомних името му обаче, в „Новинар" дава голямо интервю тази седмица, нямало акредитирано физическо лице, което да разписва изплащането на проекти, вярно ли е това?
Вие сам казахте, на практика програма САПАРД приключи като възможност за изплащане на част от европейски средства, т.е. оттук стоят само вече разплащания на проекти...
Т.е. то не е нужно да има такова вече.
Не, до нейното окончателно приключване, на програмата, трябва да има лице и това лице е изпълнителният директор на фонд „Земеделие". При мен няма такъв проблем, тъй като още като ресорен заместник-изпълнителен директор аз получих съответната акредитация от страна на Брюксел за подписване на документи за...
Просто казано, вие разписвате.
Да, точно така.
Т.е. има такова лице, не е вярно това, дето твърдят БСП младежите...
Да, подписът ми е легитимен, комисията е уведомена за това нещо, няма забележка от тяхна страна.
Другата голяма тема е единното плащане на площ. Как изглеждат нещата за тази година, как изглеждат за следващата?
Ние приключихме плащанията по отношение на 2009 г. Предстои голямото предизвикателство 2010 г. Няма нещо по-различно от всяка година, която стои пред нас като задача, т.е. в момента сме на етап изчиствания и застъпвания, т.е., там, където отделните земеделски производители имат застъпване между отделните парцели. Върви процесът нормално.
Много ли се застъпват?
Да, има застъпване, не можем да кажем, че няма, но пак не е нещо...
Пак ако се сравним с други държави, със сходна география като България.
При нас статистиката е малко по-висока от старите страни членки и се доближаваме изключително много до новите страни членки, т.е. явно трябва да мине още малко време, когато изчистим целия механизъм на...
Колко е застъпването, какъв процент?
Около 10%.
Т.е., един декар на всеки 10, двама твърдят, че...
Че и двамата искат да го ползват едновременно, че двамата го ползват едновременно.
И това как го решавате? Използвате ли опита на данъчните с вертолетите да гледате от високо.
Не, не, при нас системата е изключително ясна и проста. Вие знаете, самите земеделски производители са извършили очертаването в нашата система. Сега, когато е етапът на изчислението за застъпването, всеки от тях идва със съответния документ, който доказва неговото право на ползване.
Това става в областните ви структури...
Нашите областни структури. Да, на фонд „Земеделие".
Колко пари за единни плащания на площ има за догодина.
Сумата не е никак малка. Тук трябва да визирам, от една страна, бюджетът, който е от Европейския съюз, той е над 600 милиона.
Това колко се пада на декар? Макар че има много условности, зависи каква е земята, за какво се ползва.
Разбира се, към този бюджет ние трябва да добавим и националните средства, които са над 300 милиона, така че се получава един значителен финансов. . .
Почти милиард.
Почти милиард.
Милиард лева или евро?
Милиард лева, който ще влезе в българското селско стопанство директно.
А как следите дали директно влиза наистина за това, т.е. дали се обработват площите.
Тук комисията е поставила към нас изисквания за определен процент, който ние трябва да проверим годишно...
Колко процента проверявате годишно...
Това е условно, тъй като той зависи от броя на установените грешки. Минималният процент е 5%, но той може да се разшири в зависимост от процеса и броя на установените грешки при процеса на самите заявления. Може да стигне до 25%...
Други европейски схеми - училищно мляко, училищен плод и тяхното приложение в България. Кога почват да се дават европейски пари за мляко и плодове в училище?
Вече е факт. Интересно, че те са схеми, които не са свързани директно със селското стопанство, но те имат пряк ефект отново върху него. Т.е. плодовете и зеленчуците, които са произведени в селското стопанство, трябва да стигнат до нашите ученици, нашите деца. Схемата за училищен плод се прилага за първи път от тази година.
В колко училища?
Доста голям е броят на училищата. Сега само за момент да погледна средствата.
Това защо трябва да се прави с деклариране на желание от училищата и така, което училище се е сетило, сетило, което не се е сетило... Не може ли да се каже всички български училища ще получават всички български ученици плод по тази програма, без да се записват при вас...
И мен ми се иска всичко да бъде лесно и да става толкова лесно, както си говорим ние с вас, но има си правила и те трябва да бъдат следвани, т.е. както навсякъде, когато си подаваш някаква заявка...
Т.е. Брюксел казва, че трябва да има заявки от училищата.
Разбира се, трябва да знаем, тъй като ние извършваме първоначална оценка, преглеждаме документите и важно е те да бъдат, т.е. легитимни.
Не, моят въпрос е, не може ли да се отиде в Министерство на образоването, да вземете от министър Игнатов списъка на всички училища и брой ученици и да кажете колко плодове трябват всъщност, за да може всяко дете да яде ябълка.
По принцип може да се помисли и в такава посока и може да се потърси съдействие от страна на Министерството на образованието, където да се потърси една по-лесна схема за прилагането на тази схема, която се прилага при нас.
И също и за млякото трябва да се записват.
Да, точно така.
...нали, почнаха да гледат обаче колко училища са се записали за млякото и колко за плодовете.
При нас за училищно мляко 33 000 деца ще се възползват от тази...
33 000. Нямате представа колко са всички обаче ученици, и аз не съм ги проверил...
И аз не знам колко са, статистиката отдавна свършихме училището. А по отношение на училищния плод, това са...отново бройката на деца - 118 000 деца ще получат.
Т.е. много по-голям е бил интересът към училищния плод. Сега възниква следващият въпрос - а как се избира кой да донесе плодовете, респективно млякото?
Фонд „Земеделие" няма отношение по този въпрос, т.е. това е роля на самото училище.
Т.е. няма някаква централизация, където могат да почнат всички подозрения за глобална далавера, че някой ябълкопроизводител ще направи удара на живота си.
Не, не, няма, това са отговорни самите директори на училищата да избират фирмите, които...
Те си избират, вие давате само парите и те са еднакво на...
Да, това не е... Точно така, при спазване на правилата, разбира се.
Какво стана с изплащането на държавни помощи, което беше нотифицирано впрочем от Брюксел, нали, за фермери, пострадали от кризата?
Няма проблем по отношение на държавните помощи. Фонд „Земеделие" има промяна в план-сметката...
Колко са всъщност, това може да се направи, може да се установи всъщност размерът на кризата според самите земеделски производители.
Към момента има подадени заявки от над 7000 фермери за обща стойност 20 млн. лева.
Т.е. това е самооценката, която българският земеделски бизнес дава на проблема, който те виждат с общата криза.
Не, вижте, земеделието е една сфера, която винаги се нуждае от средства, и 20 млн. едва ли са достатъчни, но това е, което е възможно да се получи към настоящия момент като средства.
А, т.е. това лимитът всъщност и той целият е запълнен със съответните заявки?
Да, да, именно. Режимът на държавни помощи не е толкова лесен.
Действа ли вече единен регистър на длъжниците?
В момента във фонд „Земеделие" има два сектора, които отговарят за тоя за длъжниците. Единият отговаря за длъжници по програма САПАРД, а другият отговаря за всички длъжници към другите нови европейски програми, като програмата за развитие на селските райони и директните плащания. Има такъв регистър, идеята ни е той да намалява, специално по програма САПАРД, тъй като в момента имаме възможност някои от фирмите, които са вкарани в тоя регистър, да бъдат извадени от него, тъй като проверките по тях показват, че нямаме, нямаме повече основание те да бъдат включвани в този регистър.
Какво правите, за да се избягва конфликт на интереси, вътре в самия фонд, на служителите?
Много интересен въпрос. Конфликт на интереси винаги е стоял като въпрос пред всяка една администрация.
Помня г-н Тадаръков беше забранил роднини да работят, примерно. Това продължава ли, да не може мъж и жена, брат и сестра, баща и син да работят...
...такива проблеми към настоящия момент няма, важното е да се спазва ясно разграничение между конфликт на интереси, т.е. вътре да няма зависимост между тези роднини по одобряването, при изплащането на средствата. Това е, което основно...
Т.е. имате вътрешна служба, която следи за тия неща, така ли?
Има специален отдел, който се занимава с проверка на такива сигнали, това се проверява на етап одобряване служителите за работа, т.е. подаването на декларации, за конфликт на интереси...
Какво ви казват от ОЛАФ, колко често ходите до Брюксел впрочем?
Брюксел е една честа дестинация. Разбира се, ние трябва да държим добър контакт с комисията, тъй като това е изключително важно.
Свърши ли с образа на България като страна на мошеници, от гледна точка на ОЛАФ, влезе ли България в средностатистическия образ на европейска страна, която получава европейски пари в земеделието?
Това, което е желанието на ръководството на фонд „Земеделие", да покаже, че ние не сме по-различни от всяка една друга страна членка на Европейския съюз.
А така ли е по сметките, които имате?
Статистиката за миналата година показва, че България води, т.е. регистърът в ОЛАФ, по декларирани нарушения, казвам декларирани нарушения от страна на България.
Т.е. сами ходим да си ги признаем?
Т.е. явно тези нарушения са били факт и ние сме ги декларирали пред...
То малко омагьосан кръг обаче. Ако си честен и ходиш, и всичко си признаваш, и излизаш най-големият мошеник, ако се опитваш тук да скатаеш, дойдат хванат те за едно нещо, и ти излезе пак образ на мошеник.
Това, което е, отново казвам се обръщам към статистиката, виждам, че нашите земеделски производители стават все по-разумни, все по-малко желаят по една или друга причина правата да бъдат нарушавани. Те осъзнаха, че е много по-добре да гониш дългосрочния ефект, т.е. да имаш възможност да кандидатстваш тази година за европейски средства, следващата година, без да се налага, т.е. да се прибягва по едни или други средства, които са... могат да ви вкарат в регистъра на длъжници, или т.е. в лоши длъжници към фонд „Земеделие".
Коя е актуалната мярка, по която сега събирате проекти за европейските пари?
Всички са актуалните мерки, но най-актуалните мерки са именно за изграждане на фотоволтаични централи, т.е. възобновяеми енергийни източници, проекти, разбира се, на общините са доста актуални като мярка, която при нас се реализира с голям интерес от страна на малките общини. Имаме и мерки, които касаят обучението на земеделските производители. Там е интерестващата сила. Т.е. нямаме мярка, която може да кажем, че във фонд „Земеделие" не е атрактивна.
