Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в "Седмицата" на Дарик.
Колко са щетите от вулкана в България?
Със сигурност превозвачите загубиха. Загубиха и хора време, работно време, нерви, провалени отпуски. Трудно е да се квантифицира това.
Защото правят изчисления, че само туристическата индустрия в Европа губела милиард и 700 милиона евро. Сега ми е много интересно как се правят тия сметки. В България някой опитва ли се да направи сметки?
Вижте, за щастие, сега за щастие, нали, сребърната подплата на всеки облак, но в случая това се разви не по време на активния туристически сезон, нито зимен, нито летен.
Нито по Великден, нито сега за 1 май.
Така че за нас това ограничава щетите в икономическия смисъл. Но, разбира се, много хора пострадаха и за тях, когато личните ти планове са провалени, няма такова голямо значение дали европейската икономика е пострадала с половин или един милиард повече.
Ще има ли дебат за компенсации - за авио бизнес, за туризъм? Понеже такива дебати текат в Европа. Даже Българската асоциация на туроператорите и туристическите агенции също се е включила с някаква декларация, четох, до Европейската комисия.
Не ми се вярва, защото това е парекселанс форсмажор, това ако не е форсмажор, по-силен такъв не мисля, че можем да измислим.
А мислили ли сте за търсене на трайни решения? Сега се обсъжда очакването за нов вулкан да изригне. Ако това стане перманентно, ще се събира ли Европа да търси някакво трайно решение на противодействие?
Ами освен ако не се създаде комитет по запушване на вулканите. Не че това ще е крайно учудващо, но засега не съм чул да има такива планове.
Добре. Кризата и състоянието на българската икономика. Резултатите от първото 3-месечие. Ако човек прочете заглавията в икономическата преса през последните 2-3 седмици, ще открие редица противоречия. От една страна, Евростат прогнозира висок бюджетен дефицит за България, НАП говори за 21 процента спад на печалбите за първите 3 месеца, най-много в строителство, бизнес, недвижими имоти, финансови услуги, Българската стопанска камара за фалирали сектори на ишлеме - шивашкия, кожарския, обувния бизнес, част от машиностроенето, БНБ за троен скок на лошите кредити за година. И на тоя фон Международният валутен фонд в свой доклад прави прогноза, че износът вади България от кризата още тази година.
На практика всички данни, които изброихте, са верни, както и дават основание за съответните прогнози и няма противоречие между тях. Значи, трите сектора с най-голям спад, които изброихте - строителството, недвижимите имоти и финансовите услуги, бяха тези, които всъщност донесоха половината от чуждестранните инвестиции в България през последните няколко години. През миналата година пък спадът беше наполовина, общо на чуждестранните инвестиции. Така че има известна връзка и знаем, че точно там кризата е най-голяма, защото бумът беше най-голям. В същото време пък експортно ориентираните отрасли в последните 3 месеца в България показват симптоми на съживяване. Например добивната промишленост, която е, добивната промишленост е с най-големия ръст, следвана от преработващата промишленост. Знаете, че в преработващата промишленост влиза на практика цялата производителна част на икономиката.
По-просто казано, какво точно изнася България като стоки и е започнала през последните даже 4 месеца, според отчетите, да изнася все повече?
България има традиционен износ. Това са текстил, селскостопански продукти хранителни, продукти на леката промишленост, на добивната - суровини и на различна степен на преработка.
Тоест искате да кажете, че и текстил, и храни ние изнасяме повече и че кризата е отворила ниши за нашия износ?
Не, не е отворила ниши. Това е просто част от възстановяването на европейските пазари.
Тоест този. . .
Не може да се говори за пробив в някоя ниша на български сектори. Обаче има нещо, нещо друго, което е по-важно. Значи, в България 40 процента от брутния вътрешен продукт се създава от сектори, които разчитат на евтината работна ръка. Много голяма част също така се създава от сектори, които са свързани с експлоатацията на природни ресурси, било то минерални или от селското стопанство. Това поставя България в една не много благоприятна структурна позиция. Значи, от една страна, ние сме много зависи от колебанията на международните пазари на такива чувствителни стоки, които са суровините и селскостопанските продукти, а от друга пък сме зависими от сектори, в които други страни имат по-големи и все повече положителни предимства от нас. Неслучайно секторите, които са на ишлеме, там... те най-лесно да бъдат отрязани, но текстилът и други, други сектори, които са свързани с евтината работна ръка, са най-уязвими на конкуренция от новите индустриални сили.
О Азия.
От Азия. Така че това, в което Българи има потенциал, освен традиционните си отрасли, защото традиционните трябва да се подкрепят и трябва да им се създават условия за продължат да бъдат жизнеспособни. Но тук са услугите, където обаче се разчита основно на квалифицирана работна ръка и тук са секторите, свързани с иновация. В България това са около 25 процента от цялата създадена добавена стойност в икономиката, докато средно за Европейския съюз това е над 40 процента, около 45-46. Виждате какво. . .
И ние какво точно в иновациите правим, кои са най-силните. . .
Голямо изоставане имаме. Това са компоненти в електрониката, в машиностроенето, в компютърните технологии.
България има шанс пак срещу производителите в Азия?
Ами това са точно секторите, през които в последните години е отбелязано най-голямо развитие, като обем и като добавена стойност, около 30-40 процента.
Ще заспи ли според вас икономиката през септември и няма да се събуди, за какъвто възможен кошмар говори наскоро Иван Костов в "24 часа", или няма да заспи?
Е, ние сме тук, за да направим така, че това да не се случи. Положението в момента е такова, че спадът вече е овладян, няма го, вървим по равно, но по дъното. Сега въпросът е по спирала нагоре ли ще тръгнем, или ще останат рисковите фактори за спирала надолу. Очевидно е, че за да тръгнем по спирала нагоре, което всички искаме, трябва да се създадат условия за инвестиции. Това е основното нещо. Всъщност когато има инвестиции, тогава ще има и внос, ще ни се влоши търговското салдо, което в момента е много добро, но това не е повод за голяма радост. Ще се влоши търговското салдо, но оттам ще дойдат и акцизите, т.е. и ДДС-то, и акцизите, и корпоративните данъци, и подоходните данъци.
От това, което четох, вие предлагате промени за насърчаването, в нормативната уредба за насърчаване на инвестициите като например сваляте праговете, с които инвеститорите ще могат да се регистрират в преференциални класове, за да получават по-добри условия за своите инвестиции. Това обаче няма ли да остане само на хартия?
Ами няма да остане на хартия, ако инвеститорите се възползват от тези възможности. Аз съм сигурен, че ще се възползват. Точно това за тях. . .
Тоест България предлага по-добри условия в момента от, например, да отидеш с малкото пари, които имаш, в друга държава?
България предлага много добри рамкови условия. Това са, какви са основните рамкови условия - бизнес климат, инфраструктура, квалифицирана работна ръка, качество на образованието. В бизнес климата основната, но не единствена, част е данъчният режим, който в България е изключително благоприятен, най-благоприятният в Европа. Останалите компоненти на бизнес климата, поне данните на Евростат, показа, че се подобряват, бизнес сентимент индикейтър се подобрява от средата на миналата година до сега. По отношение на инфраструктурата. Тук нещата не са добре, но сме на прага на много сериозен прогрес. Например много сериозно работим и сме почти сигурни в успеха на инициативите си част от структурните фондове на Европейския съюз да отидат за рехабилитация на съществуващата инфраструктура, включително пътна инфраструктура. Това е нещо, което се вижда и което те кара да разбереш, че в една страна нещата вървят добре. Но инфраструктурата има и други компоненти. Това са летища, пристанища, железопътни линии, Всичко това, всичко това е във фокуса на програмите и там има прогрес. И стигаме до работната ръка. България традиционно има добър резерв от квалифицирана работна ръка. Може би в последните години, дори в добрите години, имаше вече недостиг на добре квалифицирани специалисти, но тук сега разчитаме, че чрез инициативите в образованието на новото правителство и тук нещата ще се подобрят.
Тоест вашата теза е, че изходът на България от кризата минава през привличане на големи инвестиции отвън.
Това е моето твърдо убеждение и според мен ние, ако трябва дори, дори трябва да си платим, за да се случат големи инвестиции и да се открият работни места.
Да, но те за да дойдат. . .
Сега, аз дотук говорих за основните фактори, нали, в които България стои сравнително добре. И сега стигаме до конкретни инициативи и активни политики. Тук България не стои добре. Значи, почти всички околни страни - и европейски, предлагат активни стимули на инвеститорите, за да дойдат и да развият бизнес при тях.
Само че по темата за идване на чуждите инвеститори у нас като че ли има спор в самото правителство. Тези инвеститори ще дойдат, ако им се създадат условия, от които ще печелят повече, ще печелят добре повече, отколкото на други места. Това, преведено с езика на премиера и с пренасяне в два века назад означава някаква форма на колонизиране - идваш, извличаш максимална полза от ресурсите, било то като добра работна ръка или като местни природни ресурси, и печелиш много. Премиерът обаче казва ние колонизатори не щем. Е, за какво да дойдат тогава тия чужди инвеститори, ако няма да печелят така, както са печелели векове в държави на Изток или в Латинска Америка?
Ние колонизатори наистина не щем. Не живеем в XVIII век, а в XXI. Добрите инвестиции са добри, защото от тях печелят и инвеститорите, и клиентите.
Според вас, чехи, австрийци, германци, които управляват електроразпределителните и снабдителни дружества в България, колонизатори ли са? Знам цялото неудобство на този въпрос, след като и вие работехте за австрийската фирма. Но трябва да се изясни какво иска България, австрийци, чехи и германци...
Ето, това вече трябва да се изясни. Това е нещо, което трябва да се изясни - иска ли България утвърдени международни фирми с репутация, които да развиват бизнес инвестиции в България? Отговорът на България и българското правителство е, че, да, иска и затова са и мерките, които предлагаме, и затова е цялата ни политика по отношение на чуждестранните инвестиции.
Добре, ама от друга страна, тези фирми са непрекъснато атакувани в последните седмици, че нечестно правят, най-общо казано, и не коректно към българите инвестициите си тук. Вие съгласен ли сте с такава теза?
Затова ние сме предприели и сме, така, окуражили, и подпомогнали регулатора, да предприеме одити. . .
. . . ДКЕВР-а, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Точно така, който... по един прозрачен начин да бъдат констатирани фактите. Вижте, енергетиката е такава област, където когато хвърлиш обвинение, е сравнително лесно то да бъде подето, подкрепено. Експертите са сравнително малко и те далеч не са независими. Паричните потоци са огромни. Така, че това е област, която е сравнително податлива на манипулиране, поради огромните интереси, които са в нея. Каква е нашата визия и моята цел? В енергетиката трябва да има прозрачност и правила. Всичко останало дава хранителна среда и условия за всякакви шашми, врътки и манипулации.
Добре, от опита, който имате, просто за да приключим тази тема, тези дружества, тези световни или, хайде, да кажем със сигурност големи европейски компании, държат ли се по непазарен начин в България, като колонизатори? Държат ли се все едно, как го казахте, броят боб и заковават пирони?
Аз неслучайно ви връщам към цялата тема за енергетиката. Например, в колцентъра на EVN в Австрия знаете ли за какво се обаждат клиентите? Да си поръчат готварска книга, която е включена в последната там промоция на фирмата. Няма драми със сметки, просто това не е тема. Това вече не е тема от дневния ред на обществото, защото има правила, прозрачност, яснота от началото до края на веригата - кой пие, кой плаща и за какво.
Тоест, не мислите, че тези договори трябва да се развалят и да се изгонят тези австрийци, германци и чехи?
Не, аз твърдо не мисля, че. . .
И самите тук да си останем пак енергото?
По този начин поставен въпросът, не дава отговор на причината и на подхода. Ако не са си спазили лицензията, то регулаторът има право да им я отнеме, просто и ясно. Ако им отнеме лицензията, тогава те ще си тръгнат.
Какво ще стане с Българския енергиен холдинг?
Но все пак, не забравяйте, че в някои от частните дружества в енергетиката се решиха проблеми, които държавата преди това не беше успяла да реши десетилетия. Например, проблемът със сметките в Столипиново. Там преди приватизацията имаше улични боеве, барикади, електромерите се качваха на едни колове, високи по 10 метра, техниците ходеха с полиция, имаше битки в квартала и събираемостта беше 5 процента. След инвестициите, извършени от новия собственик, събираемостта е 85 процента, всичко става дистанционно. Няма напрежение. Има качество на доставките. Има нови трансформатори, нова мрежа. Е, сега, разбира се, никой не им казва браво, но така е, за някои неща се чуват предимно лошите, за други предимно добрите. Аз затова ви казвам, че енергетиката е отрасъл, в който трудно може да се води аргументиран разговор на различни нива. И затова нашето ниво, г-н Вълчев, затова нашето ниво е нивото на клиента. Ако за клиента нещата са по-добре, значи всичко работи по-добре. Но, за да са по-добре нещата за клиента, трябва по цялата верига разходите да са изпилени, процедурите да са прозрачни, да няма манипулирани обществени поръчки, да няма свои фирми, да няма мътни правила.
До юни разформировате Българския енергиен холдинг, нали? Или още не е. . .
Точно така.
. . . сигурно? И сега възниква въпросът, и даже в "Медиапул" четох, те виждат противоречия между вашите изказвания и на заместника ви Мая Христова, за това, какво ще стане после. Дали, например, всички електрически компании, начело с НЕК, ще се обединят в нов холдинг?
Аз казах още в първия момент, когато говорихме за съдбата на БЕХ, че това е един от вариантите и той може в крайна сметка да бъде предпочетен, макар че моят инстинкт е против него, защото е добре, добре е нещата да са ясни, отделни и прозрачни. На първо време дружествата ще бъдат независими. Решенията ще се взимат от принципала в министерството и ще видим как ще тръгне оттам нататък.
Всъщност този въпрос, за енергодружествата, е част от по-големия въпрос за дивидентите, които може да получава държавата от това, че участва в определени компании, респективно тези дивиденти са част от решението на текущия проблем на нямането на пари. Енергодружествата не са склонни изглежда да дадат. Е.ОН, милион и половина, четох на едно място, че ще получи държавата като дивидент. На друго място прочетох пет милиона. Във всеки случай. . .
Пет милиона е цялата разпределена печалба.
Да, и като се вземе процентът само на държавата. Но това е далеч от 450-те милиона от трите дружества. За да не се връщаме на темата изобщо за. . .
Кои са тези 450 милиона?
Това беше пък заглавие преди 2 седмици. Че България, ако вземела дивиденти, можела да запълни дупката от 450 милиона.
Тогава защо въобще разговаряте с мен, а не с този, който е написал заглавието?
Тоест, не е имало такова очакване в Министерство на икономиката?
Чакам да ми обясните, откъде ще дойдат?
Мисля, че премиера цитираха, но ще си го проверя дали точно за него ставаше дума.
Сигурен съм, че не е точно, защото, пак казвам, лесно е да се казват неща на едро, но трябва да се види точно какво означават те.
Да, въпросът е може ли да се разчита точно в този момент, че дружества, в които държавата има миноритарни участия, пък защо само и миноритарни. . .
А може ли да се разчита, че дружества, в които държавата е собственик, не само, че ще вземе дивидент, а няма да се наложи да извади пари от джоба си?
Това не е ли... логичният всъщност подход е, че точно във време на криза всички фирми вместо да раздават пари, гледат да ги инвестират в работата, която вършат.
Да, и точно в това време на криза да се чудим как да спасяваме НЕК, държавния НЕК.
Тоест, според вас изобщо философията да се. . .
Не само няма да вземем пари, а ще извадим.
Тоест според вас да се търси дивидент в момента, независимо от размера на участие на държавата, не е най-добрата политика? Аз така ви разбирам.
Не съм казал това. Не ме разбирате правилно. Например, през миналата година ние от всички държавни дружества, които имаха възможност да дадат по-голям дивидент, и въобще от всички участия на държавата, поискахме да се даде допълнителен дивидент. Това беше краткосрочна мярка за фискална подкрепа.
А тази година?
Това е мярка, която, пак казвам, тя е еднократна, временна и е поради сериозността на фискалната. . .
Вие имате картината, г-н министър, в състояние ли са основни дружества в България точно в тази година на криза да извадят пари, за да подпомогнат държавния бюджет чрез дивиденти? Каква е истината?
Всички дружества, които имат печалба, по постановление на Министерския съвет, ще разпределят 80 процента от нея като дивиденти.
И това в общ план за какви очаквания в държавата, за какви пари става дума? Правили ли сте такива изчисления или още е рано, заради предстоящите счетоводни все още приключвания и отчети?
Да, все още трябва да се проведат, но става дума за някакви средства, които държавата получава от своите активи. Въпросът е дали това е най-многото, което може да получава.
Пловдивският панаир. Какво точно атакувахте през тази седмица - вписването на увеличенията на капиталите, които са довели до смяната на практика на мажоритарната собственост, или нещо друго?
За мен беше очевидно, че тази сделка е неизгодна за държавата. Така, че решихме да проверим дали е законна. От това, което видяхме, аз смятам, че не е законна и затова сме я атакували по този параграф в съда.
Става дума, параграфът е, че самото искане за увеличение на капитала, респективно за разместване на собствеността, е незаконно вписано, това е вашата теза, така ли?
Конкретните ни претенции са много дълги и са много, така, юридически тънки, дори не бих се наел да ги цитирам точно. Ефектът, който целим да постигнем, е развалянето на тези увеличения на капитала и връщането на мажоритарната собственост на държавата.
На този ви ход през седмицата Георги Гергов, например в "Новинар", казва, сега ще го цитирам: "ако Трайко го стяга някъде обувката, причина е в държавата", и развива тезата, че тази смяна на собственост е била, защото държавата била лош собственик.
ОК, ако държавата реши, че е лош собственик, нека да продаде своята част, нали? Това е цялата идея на приватизацията. Продаваш нещо, взимаш пари, даваш на частник да го управлява. В случая държавата е загубила собствеността си, загубила е контрола, не е получила нищо.
Значи, едната линия за получаване на пари в краткосрочен план е от участия в дружества в момента. Втората линия, за която вие заговаряте в момента, е приватизацията. Казвате, че ще направите бърз преглед на забранителния списък с дружества, които не подлежат на приватизация, за да видите какъв ресурс може да се изведе оттам. Всъщност, какви са очакванията ви? Кои са големите, например, предприятия, които смятате, че наистина могат да се продадат, а досега са били в списъка?
Например ВМЗ, например и панаира, след като си го вземем обратно.
Друг логичен въпрос е, добре ли е да продаваш сега, когато очевидно е, че цените са по-ниски, защото има по-малко пари?
Вижте, не е добре да продаваш когато цените са ниски, ако имаш пари. Ако нямаш пари, продаваш на по-ниски цени, точно защото липсват пари наоколо. Нещата са относителни.
"Топлофикация" - София, какво точно ще стане? Изглежда имате спор с общината. Общината си иска "Топлофикация" - София, но без дълговете, защото казва тия дългове, ако вярно съм разбрал тезата на председателя на общински съвет, са натрупани след като отиде при държавата и тя почна лошо да управлява дружеството. Вие или ваши експерти казват, че тия дългове тъй или иначе си ги е имало и искате, ако си взима общината "Топлофикация" и тя евентуално да го приватизира, да го вземе с дълговете. Какъв изход виждате?
Освен всичко друго, Министерството на финансите даде официално становище на нашето запитване, че друг вариант би представлявал недопустима държавна помощ, така че това е единственият вариант, но аз не смятам, че той е лош нито за държавата, нито за софиянци и общината.
Тоест вие смятате, че общината трябва да си вземе дружеството такова, каквото е, то е на загуба, така да кажем, или с много дългове, да се опита да го продаде. . .
Общината беше принудена от миналото правителство да прехвърли своя дял. Действително този дял и тогава си вървеше с големи дългове, но в случая става дума за нетната разлика между активи и пасиви. Нетната разлика беше положителна тогава, т. е. общината загуби от това прехвърляне, нетната разлика е положителна и сега, т. е. общината ще спечели. Но общината ще спечели не само своята разлика, а и положителната нетна разлика на държавата. Така че като цяло общината ще получи повече, отколкото е дала.
Понеже имате предвид, че и преди държавата имаше участие, а сега общината ще получи 100 процента дружеството, това е идеята.
Точно така, да, общината получава и държавния дял, който не притежаваше преди прехвърлянето миналата година. А освен това общината има много добри възможности за постигане на максимален и финансов, и функционален ефект от управлението на "Топлофикация". Всички имоти са общински. Тука имаме този чудесен синергиен ефект със завода за боклук и използването на неговия продукт като гориво за "Топлофикация", така че общината е в правото си, и софиянци са в правото си да получат този актив, а пък останалата част от държавата е в правото си да престане да
Става дума за безвъзмездно прехвърляне.
Да.
В какви срокове го виждате?
Сега, след като концептуално вече нещата са ясни, би трябвало да стане сравнително бързо, след като МС вземе решение.
Какво ще пусне веднага на борсата, още преди промени в списъка за приватизация, от които очаквате да дойдат все пак прилични пари? Нали борсовата приватизация беше една от основните идеи, особено за енергийни дружества?
Ние в петък регистрирахме Държавната консолидационна компания, в която ще се влеят дялове от други държавни компании, които след това пък тази компания ще продава на борсата. Вече сме поискали и от останалите министерства списък на всички фирми, които те смятат, че са подходящи за вкарване в тази компания. Тука са както миноритарни дялове от дружества извън енергетиката, може би знаете, но Министерството на икономиката, енергетиката и туризма управлява портфейл от 200 държавни фирми. От тези 200 държавни фирми 65 са действащи, т. е. 75 са действащи, 65 са в ликвидация и останалите са в несъстоятелност. Така че в случая говорим за действащите фирми.
Тоест вие всичките ли тия 75 ще сложите в тази консолидационна компания?
Не, няма да са всички, но ще са около 50-ина.
А как ще решите кои да останат, т. е. какъв е принципът?
Ами тези, които остават, остават по някаква причина, например, ако вземем енергетиката, за "Булгартрансгаз", решихме на политическо ниво, че няма да се продава засега. Но там, където няма причина да не се продава, ще се продава.
А делът на панаира, на Пловдивския панаир, ще отиде ли това, което си има в момента по документи държавата, в консолидационната компания или не?
Засега не.
Тоест това ще е една от фирмите, които запазвате.
Засега, едно по едно.
Докога чакате другите министерства да ви кажат какво има за продаване?
Надяваме се до десетина дена да сме приключили тоя процес.
Друга линия, по която могат да дойдат пари, освен дивиденти и приватизацията, пари отвън? Стартирате най-сетне "Джереми", близо 200 милиона евро, 199 милиона евро трябва да влязат в българската икономика. Как ще стане това?
Инициативата "Джереми" представлява тази сума, която споменахте. Това е финансов инструмент за директно предоставяне на български компании. Сега, основната идея на "Джереми" е да се създават, да се инвестира в дялове в компаниите, там, където е по-трудно да се осигурят инвестиции, и, от друга страна, да се предоставят гаранционни фондове за вземане на кредити от тези предприятия. Тоест това е един абсолютно действащ непосредствено полезен инструмент за предприятията. През последните няколко месеца ние предоговорихме много аспекти от споразумението с Европейския инвестиционен фонд, който ще управлява "Джереми", а ще го управлява Европейският инвестиционен фонд, защото това е залегнало в дизайна на програмата и от нас зависеше какво споразумение ще има.
А парите през къде ще минат? Преди проектите бяха насърчителна банка да участва, сега банката за развитие.
Това е отделно и не е свързано с банката за развитие. Значи това са 200 милиона евро, които този фонд ще може да влага в компании или да гарантира техните кредити пред банките.
А този холдингов фонд кой ще е акционер в него?
Парите са наши, те идват по оперативна програма "Конкурентоспособност" и вече са наши български пари. Сега, въпросът е кой ще ги управлява и тук отговорът е ще ги управлява Европейският инвестиционен фонд. Сега, следващият въпрос е какво е споразумението между българската държава и Европейския инвестиционен фонд за това как аджеба да става това управление. И предишните другари много лесно се бяха съгласили 80 процента от тия 200 милиона да се дадат като кредитни линии на търговските банки и те да правят с тях каквото искат, и срещу това да получават своята такса за управление от 1.7 процента годишно. Ние активно влязохме в преговори с комисията и с фонда, защото нашата позиция е, че това не е най-подходящата инвестиционна стратегия на фонда, напротив, ние искаме много по-голяма част от 200-те милиона да са за директни инвестиции. Така че това е едната голяма промяна, която постигнахме. Вече около половината пари са за директни инвестиции. От останалата част една голяма част ще са за гаранционни фондове и една малка част ще са за кредитни линии. Тоест Европейският инвестиционен фонд вече има много повече работа за вършене, защото трябва да предприема активна стратегия, а, от друга, успяхме да договорим да получава по-малко пари за това. Това са допълнителни 4 милиона лева, които няма да отидат като такси за управление, а ще бъдат предоставени на бизнеса.
Четвърта линия за влизане на пари спешно в държавата, освен приватизация, дивиденти, пари отвън, както по инициативата "Джереми", са евентуално по пътя на нови данъчни решения. "За" или "против" вдигане на ДДС сте вие лично?
Аз съм против вдигане на ДДС, но вие пропуснахте най-важния източник за влизане на пари, това са инвестициите. Когато има инвестиции, особено когато са чуждестранни, това е ДДС, това е корпоративен данък, данък, подоходен данък, това е начинът. Всичко останало е временно решение, изстъргване на кофичката с кисело мляко. Трябва да стимулираме реалната икономика и икономическата активност.
Данък лукс от 1 юли?
Ако влязат инвестиции за 10 милиарда, това са ви 2 милиарда ДДС.
Е, хубаво, ето, примерно някой решава и идва да построи една нова сграда в България и според сметките, които сега се правят, понеже тази сграда данъчната й оценка ще е над 300 хиляди лева, това ще е лукс и ще се плаща двойно. Вие подкрепяте ли такъв подход, или идва световен инвеститор, който си купува една много скъпа кола в България, защото такава си кара навсякъде просто, той е богат човек, и на него му се казва от 1 юли ще плащаш 2 пъти повече, отколкото, ако караш тротинетка.
Сега, ако ме питате една по една за всички 60 мерки, няма да мога да ви отговоря, защото аз съм от правителството, значи съм подкрепил целия пакет и по такъв начин трябва да се гледа на всичко, това е един пакет от мерки. Колкото по-синхронизирани помежду си, толкова повече те стават програма.
Не, данък лукс беше много коментиран пак тая седмица във връзка с това даже дали е съобразено с правилата в държавата.
Данъкът лукс е... дали е съобразено с правилата, това, разбира се, трябва да намери своя легитимен отговор. По принцип идеята на мислене в това отношение мисля, че е справедлива, защото тези, които имат повече, могат да си позволят да платят малко повече, тука не става дума за някакви огромни. . .
Да, ама това не влиза ли в противоречие с тая хубава идея пък, която имате, да се привличат инвестиции?
Не.
И някой, който си е купил сега пък примерно скъпата кола, изведнъж на държавата й щъква, в противоречие на решението на КС, че не мой хей така по средата на годината да си сменяш данъците, както правеше Жан Виденов впрочем 1996 г., сега тоя човек изведнъж разбира, че държавата му е казала, че при едни условия ще живее и работи тук, този хубав чужд инвеститор, за който говорите, а тия условия се сменят в средата на годината. Аз затова ви питам вашата логика каква е?
Всички разбират, че това не е желаният начин, по който да се случат нещата. В случая действаме форсмажорно, както с исландския вулкан.
Като при вулкана. И още един данъчен въпрос, също много обсъждан - идеите, които идват пък от бизнеса за данъчна амнистия. Пет процента данък за върнати пари от чужбина - 10, ако парите си остават в чужбина, ама си ги признаеш, аз поне така го разбирам, и 12.5 процента за парични преводи от България към офшорни зони. Как гледате на такъв вид амнистия, както я нарекоха?
Последното не е амнистия и е. . .
Това е нещо, за в бъдеще ще действа, да.
. . . мярка, която се прилага и в други европейски страни, за преводите към офшорни зони. Иначе за амнистия, вижте, това е много голям дебат, за баланса между справедливостта и фискалния ефект, и този дебат според мен не е приключил, и не само в България, навсякъде, където са се обсъждали такива идеи.
Имайте предвид, че ако простиш на някой, дето е лъгал, как ще мотивираш този, който ще се окаже глупак, че е плащал?
Първо, го има този момент за. . . с обратна посока към миналото, легитимиране на една несправедливост, а, от друга, имаме потенциален риск от създаване на очакване, че в бъдеще може да се направи същото, т.е. стимулират се хората да се надяват, че и в бъдеще може също да бъдат амнистирани. Това е нормалната логика, а аварийната е, че по този начин ще влязат пари и затова, както виждате, това не е решение, което се взима - щрак, а се води дебат.
Още в търсене на аварийни пари, както ги наричате. Изглежда, че през туризма също може да се очаква да влизат бързо повече пари. От друга страна седмицата дава пореден лош пример с проблема с руските визи. На фона на конкуренцията на Турция, на Гърция, на Хърватия, които при свръхулеснени условия дават на руснаците визи, включително по летищата си, за да пътуват, както е с Турция, само и само да идат на почивка там. България изглежда като една заядлива държава, която вдига от 47 на 54 евро, примерно, цената за една виза, маха улеснения от типа да си подадеш по електронен път документите, нещо което изглежда смешно да не се прилага в 21 век. Вие реагирахте ли на колегата си от външно министерство или смятате, че няма друг вариант?
Ние се занимаваме с въпроса още от есента, и това е неблагоприятният изход, до който се стигна, според мен това е неправилният начин, да се. . . не е правилният начин да се процедира. Надявам се, че ще бъде намерено по-добро решение.
Тоест да не се увеличава цената, да останат електронните и самите български консулства да приемат документите, а не всичко да се прехвърли само на посредник, защото май такава е идеята.
Надявам се, че експертите във външно ще намерят начин да вкарат нещата в правилния път.
В противен случай съгласен ли сте с бизнеса, че това ще има негативен ефект и просто. . .
Е, как да не съм съгласен. Естествено, че. . .
. . . по-малко руснаци ще дойдат, ако дойдат изобщо.
Не, дали ще дойдат по-малко, това не зависи само от цената на визата, но специално за цената на визите това е без съмнение.
Да ви кажа, мене би ме дразнило - някаква държава, дето тръгна и имам желание да отида, и да се заяжда по тоя глупав начин с мене, нали, примерно, аз да съм знаел март месец, че мога да си подам по електронен път документа за виза, да знам,че струва 47 евро, и отиваш, и сега някакви ти викат - дай 54.Ами, много й здраве пък на тая държава, ще ида другаде. Нали, не е ли нормалната логика това? Какво обяснение ви дават тия от външно министерство? Що така са направили?
Това не дава правилния сигнал към туристите от Русия. От външно смятат, че това е било единственият възможен начин. Ние смятаме, че може да се намери друг.
Какво е общото ви очакване за туризма през лятото?
В последните години стана по-трудно да се прогнозира. Вие видяхте колко. . . за туризма, и то за масовия туризъм особено, вие видяхте миналата година как всички прогнози с гръм и трясък се провалиха, и за щастие се провалиха по-скоро в негативната им част, и това до голяма степен, както сме си говорили и преди с вас, се дължи на факта, че се промени моделът на този пазар на купуване на услугата от клиентите. Ранното записване се замени с изчакването до последния момент на ниски оферти и това има два ефекта - първият е, че до последния момент не се знае каква ще е запълняемостта, а вторият е, че средната цена е по-ниска. И двата ефекта не са в полза на туристическата индустрия, но пък виждаме, че вече подтиква играчите в сектора към по-креативни решения, към обръщане към българските туристи с по-голямо внимание, което те винаги са заслужавали, към туристите от съседните страни, което е голям резерв за нас - и румънци, и гърци, особено от тези две страни. Имаме огромно повишаване на туристите. Само през месец декември в Банско имаше точно два пъти повече гръцки туристи, отколкото една година, същия месец, една година. . .
Добре, но сега четох, че парите са по-малко, в пълно противоречие с девиза на. . . мисля, че беше на Сейшелите. Те казват важно е качеството, а не количеството. Даже имат правила - не повече от 200 000 годишно, не повече от 4000 едновременно на почивка там, и те нямат никакъв проблем, доколкото четох, тая година с кризата и туризма, защото тия, дето ходят там, те тъй и тъй 200 000 души винаги ще се намерят с пари, докато българите търсят тия дето ще дадат по 200 евро, за да идат на почивка.
Да, и Сейшелите, и мисля, че примерът, който дадохте с Малдивите, но виждате за каква бутикова част става дума - 200 000. Ние имаме 5.5 млн. туристи. От тях почти всички. . .
И те дават по-малко пари обаче, отколкото ние, изкарват там 200 000.
Съмнявам се, че е така. . .
Ами там една нощувка е 3000 долара.
. . . макар, че в Малдивите обикновено се стои между 10 дена и две седмици, най-малко 10 дена, но в България масово се стои по една седмица. Там всички хотели са категория 4-5 звезди и цените са много по-високи. Нали, има обективни причини за това. Както и да е, ние не искаме да сме Малдивите или Сейшелите, защото сме си много хубава страна и без това. Ние имаме много неща, които те нямат. Значи, неслучайно акцентът в туризма на нашето министерство не е масовият туризъм, защото там са необходими рамкови условия, които да се спазват, така, малко подкрепа на междудържавно ниво, адекватна реклама, но има сектор, който трябва да се развие, и това е секторът на алтернативния туризъм, където България е изключително силна и с много голям потенциал. Това са и спа, и уелнес, ние сме на четвърто място по богатство в света. Имаме 600 топли минерални извора, около 140 от тях има някакви хотели или курортна част и все още имаме огромен потенциал. Неслучайно във всичките си разговори с чуждестранни партньори акцентираме върху възможността граждани на съответната държава да се ползват от този ресурс, финансирани от съответните социални ведомства или здравни каси на тая страна. Ето това е начин, по който можем да помогнем. Другото нещо е културният туризъм. Уникално богатство на България с трите култури - тракийската, римската и средновековната. Неслучайно пък тук имаме с подкрепата на Италия приетия план за. . . стратегически план за развитие на културния туризъм и през тази година вече ще бъдат направени инвестициите в първите шест обекта, пилотни обекти, с инфраструктура, с начина, по който трябва европейски да изглежда един такъв. . .
Кой ще е? Сещате ли се някой от тия обекти? Кой е най-впечатляващ според вас?
"Царевец" например. Така, после, дори ако вземете София. През София не трябва да се минава транзит, трябва да се остане 2-3 дена. Реализирането на идеята с музейния център, Националният исторически музей пак трябва да си дойде в центъра. Това уникално богатство Витоша. Трябва да направим едно мащабно спортно събитие. Трябва да се намери начин да се примирят интересите на. . . екологичните интереси и интересите на това планината да се използва в интерес на софиянци, нали? Защо ни е природа, ако не можем да общуваме с нея? Отидете в скандинавските страни, отидете в Алпите. Навсякъде природата е издигната в култ, но никъде не се пречи на хората да общуват с нея.
Навсякъде има лифтове. На Матерхорн ходи лифт.
Точно така. Значи, талибанството във всяка посока ни е вредно в туризма. Така, и после всички... всички видове туризъм - винен, религиозен, конгресен, здравен. С изключение на конгресния във всички останали имаме повишен интерес и предприятия от сектора, които развиват това. Примерно, здравният туризъм, затова засега не се говори, но това според мене също може да стане голямо нещо за следващите години. Има някои болници, които успяват да докарат, примерно, да си удвоят печалбите по тоя начин.
Добре, понеже трябва да свършваме, да не забравя да ви питам въпроса на 13-те главни редактори на най-големите български вестници, които питат тази седмица в кои банки са парите на държавните дружества? Част от тях са при вас. Ще може ли да излезе нещо, от което да излезе всъщност, че парите стоят на едно, две, три места максимум, от което да се правят изводи, че държавата толерира определени банки? Като знаете тия на подопечните ваши дружества къде са...
Добре е тази информация да се знае. Ние сме я предоставили на Министерството на финансите и те биха. . . би трябвало да представят консолидираната картина.
Вие очаквате ли. . . Защото аз съзирам в тоя въпрос очакване на някакъв отговор може би, от който наистина да излезе, че парите стоят в определени банки? Вие от това, което дадохте вие, има ли еднопосочност на парите. . . .
Нека да се види каква е картината и да се правят съответните изводи.
Добре. Изходът от кризата за България през инвестиции. Основна цел - България да накара инвеститори от чужбина да дадат пари в българската икономика.
Цел номер едно. Инвестиции, традиционни отрасли, иновации, максимално използване на европейските средства.
