На 21 септември излезе вторият албум на Methods of Mayhem. Това е страничен проект на бараниста на Mötley Crüe - Tommy Lee / Томи Лий. Албумът е продуциран от легендарния продуцент Scott Humphrey / Скот Хъмфри.
Интересното в случая е, че албумът беше пуснат за свободен даунлоуд песен по песен на сайта thepublicrecord.com. Всеки можеше да работи по отделните песни, да запише своя версия и да я качи отново на сайта. От получените над 15 хиляди предложения от цял свят бяха избрани само тези, които пасват на конкретната песен - те участват във финалния микс с песните в албума A Public Disservice Announcement.
С други думи Томи Лий направи албум с "целия свят". Човекът, който стои зад сайта и зад тази идея, е неговият продуцент Скот Хъмфри. Саунд дизайнерът на Дарик Светлин Давидов е единственият българин, който участва в този проект. В песента Back to Before е включен негов програминг на барабани. Затова Давидов се обади на Хъмфри и двамата си поговориха за албума и развитието на световната музика днес.
Светлин Давидов: Как решихте да направите албум с целия свят?
Скот Хъмфри: Бях на една маркетингова среща, на която се използваха думи като "интерактивен", "социални мрежи" и други подобни. След срещата започнах да си мисля защо тези хора използват думи като "интерактивен", като нищо не е наистина интерактивно. Започнах да мисля как информацията да се движи не само в едната, а в двете посоки. И тогава ми светна една лампичка в главата: "Защо да не изпратим песните, върху които работим сега, до всички. А те да ни изпратят своите предложения и накрая да включим най-добрите в албума".
Получихте повече от 15 000 предложения за тези 11 песни от албума, как избрахте кои да включите в него?
Всеки ден слушах с часове. Обикновено сутрин започвах с предложенията, които бяхме получили предишния ден и се опитвах да отделя тези, които ми харесваха. Така всеки ден трябваше да прослушаме по няколко предложения, записани на акустични китари например и аз трябваше да определя коя от тях може да се впише в парчето. По този начин всеки ден отделях предложенията, които ми харесваха. В края на всяка седмица, след като приключвахме с предложенията за дадената песен, се случваше да разполагам с 15 акустични китари и трябваше да преценя кои от тях са най-подходящи. За всяка от песните разполагахме с около 50 различни предложения, но когато започнах да миксирам песните, избрах тези, които се вписват най-добре.
Аз съм много щастлив, че моето предложение е включено в песента Back to Before. Защо избрахте съвсем различна посока за тази песен - от поп-рок се превърна в денс парче?
Получихме един ремикс на тази песен, за съжаление сега не мога да си спомня името на човека. Той беше променил посоката, беше забързал леко темпото, а беше направил и интересно видео към него. И когато го чухме, си казахме: "Уау! Това може би е по-добра посока за парчето!" Едно от нещата в този проект, което го прави много ценен, е възможността различни хора да изпращат различни версии на песента и ние да ги чуем. Когато се захващаш с правенето на албум, се надяваш да си хванал правилната посока, не можеш да работиш върху десет различни посоки, поради ограниченото време. И ако не бяхме чули тази версия на парчето, нямаше да знаем, че то е повече денс отколкото рок и сега звучи по-добре.
Разкажи за работата с Томи Лий - вие сте приятели отдавна. Кой всъщност е Томи Лий?
Освен да бъде барабанист на Mötley Crüe, мисля, че в своята соло кариера той иска да прави по-различни неща. Всички негови самостоятелни албуми са много различни. Веднъж е тежък китарен рок, друг път е доста по-мелодичен или с електронно звучене. Аз като негов продуцент му позволявам да прави каквото си поиска, неща които не е правил с Mötley Crüe.
Като един от най-иновативните продуценти, който използва новите технологии, можеш ли да погледнеш в бъдещето - каква ще бъде музиката на бъдещето?
Трудно е да се отговори на този въпрос, не мога да отговоря еднозначно. Музиката се развива и има много неизследвани територии. Може би ще има по-различно звучене и по-различна структура. Мисля, че има място за експерименти, които още не са правени, но както се развиват технологиите, е трудно да се прогнозира. Достигнали сме ниво на развитие, в което всеки има достъп до компютри и софтуер.
Опитвам се да погледна напред, но наистина е трудно да се каже.
Ти си професионалист и "бизнесът си е бизнес", но има ли случай в твоята кариера, когато някой те е поканил да бъдеш негов продуцент и ти да му откажеш?
Да!
Скот, нека да дефинираме понятието "продуцент"! У нас, в България, всеки който дава парите, се мисли за продуцент. Какво точно прави продуцентът?
Тук в САЩ, исторически погледнато - звукозаписната компания плаща за албума, а продуцентът отговаря парите да бъдат похарчени правилно, да бъде направен правилно албумът, да бъдат избрани точните песни, с правилния аранжимент. Той също е отговорен и за финалния микс. Продуцентът най-общо е мениджър на този процес. Той отговаря също стилистично и технически. В наши дни обаче е малко по-различно. Звукозаписните компании плащат за все по-малко албуми и на практика продуцентът е този, който плаща за албума.
Как решаваш, когато чуеш една песен за първи път, дали ще стане хит? Има ли формула за правене на хитове?
Някои веднага казват: "Това е хит!", когато чуят дадена песен. Много хора, включително и аз самият, когато чуят нещо, казват "Хм, става", защото ти е направило впечатление. Но, когато я слушаш много пъти по радиото, си казваш, че е хит. Това обикновено става два-три месеца, след като песента е била пусната.
Познаваш ли новата музика? Какво мислиш за Lady Gaga и Ke$ha?
Това е музика за масите. Тя е предназначена за всички, да ти влезе в главата при първото чуване. Критиците в пресата казват, че в цялата тази музикална манифактура няма живот и че те няма да имат фенове след две години... Но мисля, че ако погледнете назад в историята на поп-музиката, винаги е имало музика, която е била като дъвка, която дъвчеш определено време и след това я изхвърляш... Но аз харесвам всички стилове музика.
И сега нещо забавно: ако Lady Gaga те покани да й станеш продуцент, какъв ще бъде твоят отговор?
Мисля, че ще й отговоря "Да". Това ще бъде интересна възможност, но не знам дали наистина би могло да се случи. В момента много малко артисти правят хитови албуми. В тях се влагат милиони долари и мисля, че компанията, която стои зад този албум, няма да рискува с човек като мен, който не се занимава точно с този тип музика.
Слушал ли си българска музика?
Не.
Задължително ли е да пееш на английски, за да станеш световна звезда?
Не знам. Някои неанглоезични песни стават хитове, но е трудно.
През годините си работил с много известни артисти и групи. Какво е чувството да работиш с Metallica, Mötley Crüe, Monster Magnet, Rob Zombie, Alannah Myles и Julian Lennon. Как превключваш между различните стилове?
Някои от групите, които спомена, например Metallica, не са били продуцирани от мен. За Metallica работех като сешън музикант - бях пианист. Занимавах се и с цифров монтаж. Много по-различно беше с Rob Zombie, там бях съавтор и ко-продуцент. А с Monster Magnet беше по-различно - аз не бях въвлечен да работя с тях като продуцент и автор на песни. Там по-скоро се занимавах с аранжиментите на песните - целта беше да намерим точното звучене на групата.
В денс музиката има "модерни" продуценти като Timbaland и David Guetta, има ли "модерни" продуценти и в рок музиката?
Ами да. Проблемът на новата рок музика е в това, че има няколко продуцента, които продуцират повечето рок неща, които излизат на пазара. И те всички звучат по един и същи начин. И тогава някой казва: "Уау! Nickelback звучат страхотно - дай да намерим група, която звучи като тях!". Мисля, че точно в това е проблемът. Аз например, когато работех по Hellbilly Deluxe на Rob Zombie, се опитах да направя съвсем различно звучене - такова, каквото не беше правено досега. Има и хора, които са готови да експериментират и да правят различни неща, но те не получават подкрепата на звукозаписните компании и се оправят сами.
Има ли нещо като "мода" в рок музиката?
Мисля, че всеки търси нова посока, но както вече казах, не може да разчита на подкрепа от страна на компаниите, защото е твърде рисковано да заложат на нещо различно. Едно от нещата, което убива музикалния бизнес, е, че лейбълите спряха да развиват музиката, както правеха през 90-те. И една от причините да стоим на едно място е, че от 20 години няма развитие на артистите. Преди време групи като Eagles и Fleetwood Mac например спокойно записваха няколко албума и се развиваха, докато станат големи имена и компаниите стояха зад тях. Сега положението е много различно. Младите групи оцеляват много трудно. Те трябва да правят всичко сами. Да запишат два-три албума, да се опитат да направят турне..., но всичко това е много, много трудно. Ако си тинейджър и нямаш много отговорности, е едно, но ако имаш семейство, за което да се грижиш и други отговорности, си е направо невъзможно.
Всеки знае кой е артистът или групата, но много малко хора се интересуват кой е продуцентът, който стои зад всичко. Това не те ли кара да ревнуваш артистите?
Нее, не. За мен няма значение. Това дали някой знае или не кой съм - не ме притеснява. Ако ме интересуваше, щях да съм рок звезда. Винаги съм работел "зад сцената" и не съм търсил светлината на прожекторите.
Разкажи повече за програмата JАMMIT. Как успя да убедиш такива големи звезди да участват?
Това е една дълга история... Отне ми години да го осъществя. Пуснах бета версия за iPhone. Предстои да пусна и версия за iPad и PC. Отне ми три години да получа всички тези разрешителни от лейбълите, издателите, да убедя притежателите на авторските права, дори притежателите на правата върху обложките. Беше много, много трудно. Не знам дали бих го направил, ако знаех колко усилия ще ми коства... Трябва да излезе официално около Коледа. Това е едно ново средство, което може да помогне на много хора да се научат да свирят на някакъв инструмент и да правят музика. Много от хората, на които го показах, казаха: "Нямаше да е лошо да го имаше, когато съм бил дете!"
И последен въпрос - кой е следващият ти проект?
Следващият ми проект е... да изляза във ваканция!
