Скоро се очаква положителен изход от случая с Данка Панчова
Скоро се очаква положителен изход от случая с Данка Панчова / снимка: БГНЕС
Скоро се очаква положителен изход от случая с Данка Панчова
19803
Скоро се очаква положителен изход от случая с Данка Панчова
  • Скоро се очаква положителен изход от случая с Данка Панчова

23 май е професионалният празник на Националната разузнавателна служба. Той се отбелязва за четвърти път. Каква е равносметката на българското разузнаване за последните няколко години? Какво свършиха нашите разузнавачи по случая с отвлечените българи в Сомалия? Ще открехне ли директорът на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров поне малко завесата на приключилия преди две години случай с българските медици в Либия? Има ли спящи терористични клетки в България? Под прикритието на какви неправителствени организации навлиза религиозният екстремизъм у нас? Предупреди ли българското разузнаване за спирането на газа от Русия и защо държавните органи не реагираха? Как новият руски енергиен диктат промени националните ни приоритети в сигурността? На всичките тези въпроси отговари директорът на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров в специално интервю за Дарик по случай празника на българските разузнавачи.

Ген. Киров, празникът на службата е добър повод човек да направи една равносметка. Каква е равносметката на Националната разузнавателна служба за последната година? Как разузнаването ни помага по актуални проблеми като отвлечените български моряци от сомалийски пирати например? Имаме една българка, която все още е в Сомалия, отвлечена.

Като цяло, ако говорим за равносметка, а обикновено пред празници винаги се прави някаква равносметка, та като цяло равносметката на Националната разузнавателна служба за последната година и за последните години по принцип е положителна. Положителна от гледна точка на това, че службата успява в специфичните си дейности да придобие нови източници, нови приятели на България, да подобри на тази основа рязко качеството и количеството на изработената като краен продукт информация за нашите вътрешни и външни потребители. Само като едно сравнение мога да кажа, че за последните шест години обемът на информацията нарасна десетократно... От гледна точка на това, че Националната разузнавателна служба е един уважаван партньор както вътре в нашата страна, така и сред 114 наши партньорски и съюзнически служби. А що се отнася до конкретни такива случаи - да, нашата служба участва и работи активно, и в случая с трагично развитие с нашите двама заложници в Ирак, съвместно с другите български служби, с Министерство на външните работи, но ние така или иначе сме служба с определен обхват и то регионален обхват на действие и по такива глобални въпроси, каквито се случват на хиляди километри, невинаги имаме пряко отношение. Имам предвид случая с българските моряци. Работим обаче съвместно с партньорски служби по случая с нашата гражданка, която е в Сомалия, и моето вътрешно усещане е, че нещата вървят към един положителен изход.

Можете да потвърдите, че е жива?
   
Категорично. Категорично... разполагаме с такава информация.

В скоро време да чакаме резултати?

Пак казвам, вътрешното ми усещане е с положителен знак.

Случаят с българските медицински сестри в Либия приключи преди две години. Тогава казахте, че сте си свършили работата, че сте координирали дейността с още 20 разузнавания, сред които МОСАД. Сега ще повдигнете ли поне малко завесата?
   
Аз си позволих в онзи период да кажа неща, които от дистанцията на времето оценявам, че може би рано съм ги казал, и поглеждайки назад, отново ще потвърдя, че ние си свършихме работата. Искам много ясно и категорично да заявя, че всичко, което ние работихме, правихме в онзи период, което има своето последствие и днес в отношенията ни с нашите либийски партньори, беше под прякото и непосредствено ръководство на президента на републиката, чиято роля е най-голяма, най-съществена в целия този процес, нали, комплекс от дейности и мероприятия, които ние извършвахме, но в детайли все още е рано да се говори.

Ислямски фундаментализъм в България няма. Това продължават да твърдят всички специалисти, включително около случая в с. Рибново и кмета на Гърмен. Терористични клетки на Балканите обаче са откривани. На Балканите има дейност на радикални ислямски структури. Не е изключено дори и много вероятно на територията на страни от региона, включително България, да са установени т.нар. спящи клетки на международни структури, които при конкретни условия в зависимост от позицията на дадена държава по определен проблем или криза да бъдат активирани. Това са ваши думи отпреди две години, цитирам. Също така вие казахте, че разпространението на ислямския радикализъм става в доста случаи под прикритието на редица неправителствени структури с видимо хуманитарен характер. Наблюдавате ли конкретни такива неправителствени организации и спящи клетки, дейността на които да е свързана с нашата страна по някакъв начин?
   
Аз не се отричам от думите, които съм казал, но те не са изпълнени с някаква конкретика, в този смисъл с конкретни лица, с конкретни правителствени или по-скоро неправителствени организации, но дейността на религиозни... не искам да го персонализирам с която и да било религия, но така да го наречем, религиозни екстремисти, като правило е възприело такъв стил за действие чрез неправителствени организации и там вече какво се случва в черната кутия на всеки един участник, е трудно да се прогнозира. И затова аз продължавам да смятам, че въпреки, че ние нямаме преки данни, преки сигнали за конкретни заплахи за България, аз и тогава, когато съм го казал това, и сега говоря за потенциалната възможност това да се случи,защото България е нова държава, в ново качество, член на НАТО и ЕС и от тази гледна точка за нея произтичат нови задължения и тя е участник в операции, в Ирак както беше, сега в Афганистан, наши единици участват и се намират на територията на Босна и Херцеговина, на Косово, в района на Африканския рог, Еритрея, и имаме множество задгранични представителства. Всичко това са потенциални обекти като някаква цел на действия от страна на хора, които могат да бъдат квалифицирани като привърженици или симпатизанти на екстремни религиозни структури.
   
Ислямският фундаментализъм обаче остава потенциална опасност, не е станала действаща, така да разбираме?

Нямаме конкретни, преки данни за заплаха от подобен характер за България. Във всеки случай ролята на разузнаването освен всичко друго е, или най-вече е да прогнозира възможности и аз затова най-често говоря за потенциал, гледайки напред, тъй като ако ние не се замисляме върху потенциала това или нещо друго да се случи, няма да сме в състояние да прогнозираме, няма да имаме готовност за действия в случай, че нещо се развие. Поради тази причина, включително и ислямски фундаментализъм, аз смятам, че това е процес, това е комплекс от явления, които следва да се наблюдават, да се анализират и съобразно обстановката в страната да се правят конкретни изводи за дейността на държавни органи, за дейността на специални служби и прочие.
   
Доста хора очакваха, че ще нарасне рискът от тероризъм за нашата страна, особено с влизането в НАТО. Това стана ли факт?
   
Рискът от тероризъм нараства като цяло, тъй като явлението тероризъм придоби глобален характер. Не следва и не бива по никакъв начин да се подценява тази заплаха, затова защото множество хора, които са ангажирани и бяха ангажирани и продължават да бъдат ангажирани по фронтовете и в Ирак, и в Афганистан, и в онзи размирен регион между Пакистан и Афганистан, където са дислоцирани части, хора на организацията Ал Кайда, смята се, че ръководството е там някъде в онези непристъпни райони. Това са хора, които под някаква форма ще търсят не просто убежище, ще търсят приложение на своите знания и умения и независимо, че ние засега нямаме преки данни, това са именно нещата, за които аз считам, че следва да бъдат наблюдавани внимателно, за да се имат предвид при подготовката на страната и на нейните органи за действия.
   
Къде беше разузнаването, когато Русия спря газа? Защо не си свърши работата и руснаците ни изненадаха? Спомняте ли си тези коментари? Защо всъщност не си свършихте работата, да отговорим на гражданите, които ги зададоха тези въпроси?

Аз си спомням тези коментари, включително изказването на един известен политик в този аспект, но съм длъжен да кажа, без да изпадам в детайли, че аз съм докладвал в комисията, парламентарната комисия по отбрана, и ген. Студенков, и аз бяхме викани по тези въпроси и съм докладвал конкретно и точно какви материали, какви данни ние сме предоставили в изпреварващ порядък, и смея да кажа, че ние прогнозирахме месеци преди това, един-два месеца преди това, възможното развитие точно в такъв план и посочихме и конкретни страни, но оттам нататък разузнаването е информационна служба, какво произтича оттам нататък, не е в нашата компетенция.

Политиците и изпълнителната власт явно не са ви чули, защото аз не видях да са взели някакви мерки.

Не, не бих по такъв начин интерпретирал нещата. Аз мисля, че това което се случи като екстремно развитие в последните дни на 2008 г. и началото на 2009 г., никоя не можеше в такава конкретика да го предвиди, защото в крайна сметка това е еднолично решение на един или няколко ръководители в Русия на държавно и корпоративно ниво, имам предвид "Газпром", и едва ли някой е могъл да предвиди какво един такъв ръководител като се събуди сутрин като решение ще му дойде, казвам го, така, и в шеговита форма, но като цяло, като тенденция, като възможности ние го прогнозирахме.
   
Новият руски енергиен диктат промени ли и как националните ни приоритети в областта на сигурността, след като промени приоритетите на почти целия свят? Видяхме, че се обърнаха доста неща.

Вероятно би трябвало да се разсъждава многопланово, а не еднозначно и еднопосочно по тази тематика. Аз не бих употребил думи като диктат или доминация, но факт е, че Русия е световна сила. Факт е, че тя е основен източник на енергийни ресурси. Това са обстоятелства, с които всеки разумен човек би трябвало да се съобразява, включително и от гледна точка на българските национални интереси. Не смятам, че възможностите за диверсифициране на енергийните доставки - на газ, на петрол, на нефт, или що се отнася до електроенергетиката, са нещо, което утежнява българската национална сигурност. Напротив, аз считам, че колкото повече България е вързана, България диверсифицира своите възможности, България става все по-сигурна. Защото и наличието на ядрени обекти, и наличието на множество трасета, инфраструктурни проекти, газови, петролни и прочие, предполага една много по-висока степен на сигурност, разбира се, и много по-висока степен на ангажименти от множество заинтересовани и държави, и корпоративни организации.

Кои са основните приоритети и рискове пред сигурността? Говорим за равносметки, говорим за периода от последната година все пак. Дали по някакъв начин се промениха, какво остава основен риск за сигурността на България?
    
В порядъка на шегата може да се каже, че основният риск за България и за българина си оставаме самите ние, но това наистина на шега. А иначе основните рискове от моята гледна точка, които произтичат днес, са свързани с глобалната икономическа криза, икономическа и финансова криза. И аз не съм специалист икономист, но в един по-глобален план считам, че това е нещото, което ще предопределя развитието на страната във всички направления в следващите една-две години.

Включително има такива прогнози, че следващата световна война ще е икономическа, ако не е започнала вече. Дали не е време да преосмислите закриването на определени икономически структури в Националната разузнавателна служба?

Икономиката е базата, основата, на която се развива всичко - и държавни структури, и политика в различните аспекти, която държавата провежда, и т.нар. асиметрични заплахи. Всичко е свързано с икономиката, всичко е свързано с икономически интереси. Тъй че нито една страна, която уважава себе си, нито една държава, която уважава себе си, нито една разузнавателна служба, която уважава себе си, може да подценява този аспект.

Националната разузнавателна служба е от малкото държавни институции у нас, която цели 17 години се радва на привилегията дейността й да не е регламентирана със закон. Изказва се мнение, че трябва да има обаче такъв закон. Какво е най-важно да съдържа той?
   
Далеч съм от мисълта, че дейността на Националната разузнавателна служба не е нормативно отрегулирана. Още повече, че сега с приемането на новия закон за отбраната и въоръжените сили има текстове, които пряко касаят и в значителна степен са един фундамент за дейността на Националната разузнавателна служба. Ние сме подготвили на основа и сме в състояние всеки момент да внесем в правителството правилник за организацията и дейността на Националната разузнавателна служба. Така че от тази гледна точка дейността на службата ще бъде и законово уредена, както и с поднормативен акт, какъвто е правилникът. Но аз смятам, че добре би било Националната разузнавателна служба да има собствен устройствен закон. Във всеки случай това обаче е свързано и с приемането на нова концепция за национална сигурност, и с поредица от такива фундаментални документи на стратегическо държавно ниво. Тъй че като цяло с подзаконови актове дейността на службата е регламентирана. Но един такъв закон, а аз самият съм внасял два проекта в различните държавни институции за периода вече почти 7 години, 6 години и половина, в които ръководя службата, има значение от гледна точка и на европейските критерии за нормативно уреждане на дейността на подобен род служби, от една страна, а от друга страна, за самата служба, защото ще регламентира много по-ясно нейните приоритети, нейните възможности, нейните цели и задачи, и което не е без значение, статутът на служителите на Националната разузнавателна служба. Убеден съм обаче, че първо това е въпрос на политическа воля, и второ, когато се разглежда един такъв фундаментален въпрос за законовата рамка на дейността на специалните служби, той трябва да е свързан с цялостната реформа на сектора за сигурност и разузнаване, която реформа започна със създаването на Държавната агенция за национална сигурност, и вероятно в следващите години следва да се развива и по посока на външното разузнаване.

Какво ще пожелаете за празника на служителите на Националната разузнавателна служба?
   
Аз първо искам да им благодаря на всички мои колеги и колежки, на всички хора, с които дълги години сме работили тук, и преди всичко на младите, които дойдоха в службата през последния период, в последните 6 години, и тези, които тепърва ще идват. Да им благодаря на младите за това, че делегираха своето доверие и постъпиха в една такава служба, упражняваща тежка, рискова и безкрайно необходима на държавата професия. Да им благодаря за това, че денонощно работим заедно тук и поддържат, и успяват да поддържат един невероятен темп на работа, буквално на върха на своите сили. Да благодаря на техните семейства, защото тази изтощителна работа не може да се върши без добрата подкрепа и разбиране на близките хора. Да им пожелая много здраве, успехи, кураж и да продължават с ясното съзнание, че разузнаването е нещото, за което се казва: има такава професия - да защитаваш родината.