Необходими са общо 86,1 млн. лева от държавния бюджет за довършването на автомагистрала „Люлин". Това каза в интервю за Дарик председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" Божидар Йотов. В тази сума са включени строителството и надзорът на дейностите. Тази сума е доста по-ниска от сумата, която турската фирма-изпълнител на проекта е поискала за довършване на аутобана. От Агенция „Пътна инфраструктура" са подписали допълнително споразумение към договора с „Мапа Дженгиз", в което се гарантира, че няма да има повторно оскъпяване на АМ „Люлин", обясни Божидар Йотов. Проектът за аутобана е на стойност 185 милиона евро, 111 милиона евро ще получим като безвъзмездна финансова помощ по програма ИСПА, а останала част е държавно съфинансиране. 19-километровата АМ „Люлин" се строи от началото на 2007 г. До момента строителните дейности са на 50 процента. Готови са 5 км от пътя. Турският строителен консорциум е гарантирал, че ще се увеличи работата и през следващите шест месеца ще бъде изграден пътят, който ще свързва Околовръстния път с пътен възел Даскалово при Перник. Шефът на АПИ обаче, каза, че няма да бъде допуснат компромис по отношение качеството на строителство на аутобана. Ето какво още каза Божидар Йотов:
Защо се налага оскъпяването на магистрала „Люлин" и всъщност тези 62 млн. лв., които сега държавата трябва да отпусне на агенцията?
Когато поех агенцията, се оказа, че трябва в много кратки срокове да уточним точното състояние на нещата по АМ „Люлин". Това, което заварихме там, е едни огромни искове от страна на строителя, които до този момент бяха около 69 млн. лв. Освен това имахме проблеми с това, че фирмата беше пред заплахата да не завърши съществено обекта до края на годината. Много бързо трябваше да направим нашия анализ както на моите експерти, така на проджект мениджъра и на инженера. Нашият анализ показа, че за да успеем да се справим със задачата и България да не загуби 110 млн., трябва много бързо да подпишем допълнително споразумение с турската страна. В рамките на тримесечни преговори ние успяхме да свалим тези пари, които искаше строителят и надзорникът на около 32 млн., което за мен е един сериозен успех. Общо от държавния бюджет за завършване на магистралата ще ни трябват 86,1 млн. лв., което включва строителството и надзора. Мерките, които сме посочили, са в адендума. Той гарантира възложителя по следния начин: първо, турската страна се отказва от всякакви бъдещи клеймове (искове), тоест, ако те досега имаха искания за 68 млн. и не бяха разгледани още няколко иска, тъй като ние започнахме преговори, подписването на адендума им отнема възможността те да предявяват искове до края на строителството.
Тоест няма да има ново оскъпяване?
Не би могло да има ново оскъпяване от общата сума 185 млн. евро, която е необходима за цялостното завършване на АМ „Люлин". Освен това адендумът ни дава възможност, ако турската страна не усвои до 31 декември 2010 година 142 млн., то тя да заплати разликата между това, което ние трябва да вземем от Европейската комисия, а именно тези 110 млн. и 75 процента, което е точно това съфинансиране от Брюксел, да ни бъде върнато от турската страна. Другата преграда, която сме сложили пред това да не се случи АМ „Люлин", това са едни 14 млн. неустойки, ако турската страна не завърши съществено АМ „Люлин" до 15 май, когато започва едногодишният период за съобщаване на дефекти. Така че този адендум в този вид защитава възложителя, защитава държавата и това е възможността с най-малък риск ние да се справим с проблема „Люлин".
Един вид двойно гарантиране, ако евентуално нещо не се получи до края на годината.
Единствено възможността първо, да завършим магистралата, тоест българските граждани да имат магистрала, второ, да се отърве България с най-малко рискове и трето, наистина ние да вземем тези 110 млн., за които българските граждани са информирани отдавна.
Защо турската фирма искаше това увеличение?
За да може това да се случи, турската фирма трябва да увеличи съществено своя технически капацитет. За да може да го увеличи, се налагат допълнителни средства. Обяснявам с пример: ако сега имате един стенд, който прави по две колони за мостовете, то те обещаха, че могат четирикратно да увеличат капацитета на работата си, така че на ден да се правят по осем колони, което е единствената възможност да завършат магистралата в срок. Всичко това ние сме го анализирали многократно с помощта на моите специалисти, на проджект мениджъра и на инженера по проекта, които са две водещи консултантски фирми - едната френска, а другата - британска.
На какъв етап е в момента аутобанът?
Около 50 процента от основните видове строителни работи са направени, като имаме около 5 км почти готово трасе на магистралата. По другите километри се работи, като общо основните видове са на 50 процента свършена работа по СМР.
Възможно ли е от 2007-а до днес да е 50 процента и сега за половин година да се довърши всичко останало?
Възможно е именно с тези мерки, които ние сме предложили. За да стигнем до тях ние помолихме турската страна да ни даде един линеен график спрямо който те наистина са дали срокове за завършването на магистралата съществено до края на годината и окончателно до май 2011 година. Нашите инженери провериха тези линейни графици, би могло това да се случи и, разбира се, трябва и доста сериозен контрол, тоест на мен ми се струва, че възложителят беше абдикирал от автомагистралата. Сега се налага сериозен ежедневен контрол и много работа, за да може наистина да завършим в срок.
Би ли могло ускоряването на работата по магистралата да доведе до влошаване на качеството на строителство?
В миналото е имало такива възможности - да има некачествено изпълнена работа. Ние контролираме ежедневно автомагистралата, включително с помощта на нашия институт. Вече имаме няколко случая, в които не сме приели работата на турската страна и се е наложила преработка. По никакъв начин няма да направим компромиси с качеството. Смятам, че българите трябва да бъдат спокойни. Ще използваме всичките неустойки, които имаме, всички гаранции, за да можем да се справим в срок с максимално най-доброто качество.
Оттук нататък всъщност АПИ си е свършила робата с доклада и мерките? Какво следва, дали реално ще се отпуснат от актуализирания бюджет въпросите над 86 млн. лв.
АПИ си е свършила робата по отношение на това да предложи план, който с най-малък риск за излизане от ситуацията, която ви казах. АПИ не си е свършила работата по отношение на завършване на магистрала „Люлин". След вземане на решението от НС и след това на МС като колективен орган, ние ще запитаме управляващия орган лицето на Министерството на транспорта, ще подпишем адендума и ще приложим тези мерки. Ако това не се случи, АПИ продължава да работи по договора с турската страна.
Водени ли са разговори с финансовото министерство относно възможността да се отпуснат тези пари?
Не сме водили разговори с финансовото министерство поради факта, че ние сме второстепенен разпоредител и не бихме могли, тоест ние сложили проблема и нашия експертен доклад на бюрото на министъра на регионалното развитие и тъй като трябва да коригираме бюджета на АМ „Люлин", тоест да излезем извън финансовия меморандум, министърът на регионалното развитие е преценил, че това нещо трябва да бъде сложено на вниманието на депутатите.
След като вече са дадени обещания за АМ Люлин, че до края на годината ще бъде завършена, кога да очакваме и АМ „Струма", като едно логично продължение.
Ние сме обещали да се случи „Тракия", обещали сме да се случи „Люлин" и „Марица". По отношение на Струма тази година няма да можем да започнем. Наистина е доста натоварена програмата на агенцията, наред с тези три лота по „Тракия", това, което се случва сега по „Люлин" и работата ни по „Марица", където ще бъдат обявени още два лота, работим по програма за регионално развитие, където се опитваме да усвоим 501 млн. лв., като първият етап е от 250 млн., вече стартирани 14 лота, 24 отсечки и още толкова търгове за строителен надзор. През септември започваме втория етап, в който ще обявим 15 лота, 26 отсечки и съответно толкова за строителен надзор. Предстои и обявяването на около 100 процедури за текущ ремонт и поддръжка, нали разбирате, че агенцията все пак има някакви възможности, не бихме могли да включим толкова много дейности на състава, затова смятам, че „Струма" ще остане на един по-късен етап. Искаме да направим всичко професионално, както досега. Ние нямаме провалена европейска процедура само за няколко месеца вие знаете, че пуснахме „Тракия", която някои хора се опитваха да пуснат от 1964 година, аз това няколко пъти го казвам, може би вече е клише, но това е истината.
Тоест приоритетни на този етап остават „Тракия", „Люлин" и „Марица"?
Много се радвам, че още в началото на управлението на това правителство, то изведе като приоритет пътищата, защитихме това и пред Европейската комисия, и при някои от нашите посещения в чужбина. Това, което министър-председателят каза и което ние сме изработили като стратегия, това са приоритетите на кабинета на този етап.
* Интервюто е взето преди инцидента при строежа на автомагистрала "Люлин", при който един човек загина.
