Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов в „Седмицата".
Какво точно е древното египетско заклинание, което сте си казвал на протеста на Художествената академия миналия уикенд, и с него всъщност сте намерили парите за парно?
Значи не, не съм го казал. Но понеже студентите рисуваха този ден и ми дадоха и на мен един кадастрон да им напиша нещо. И ми връчиха туш, едно нещо като писалка, и аз от синухе, синухе е древен египетски текст, написах едно заклинание, което не съм си го измислил, нали.
Какво се казва в него?
Ами нека царят на Египет да бъде милостив към вас, нека живеете от неговата милост. И сега тук историята е такава - египетският цар, в представите на египтяните той е най-могъщото божество, всъщност той съперничи на твореца там, той е син на твореца. И затова се пошегувах, защото след два-три дни те получиха допълнително финансиране.
Сега някой ще ви каже, че вие управлявате със заклинания.
Ами те го казаха вече, но студентите искаха да им напиша нещо и аз им написах. И аз между другото съм в много добър контакт и в много добри отношения със студентите от Художествената академия.
Знаете ли, има нещо мистериозно в това да намериш пари за парно на НАТФИЗ, на Художествената и Музикалната академия, като тия пари не са да построиш централа, нали, 100 000 лева, да ги намериш по тоя начин. Нали, след протести на улицата, да ги преточиш от археолозите, това издава липса на обща идея за нещата.
Аз не знам откъде са намерени, защото зная, че тия пари са от централния бюджет и те са в резултат на едни спестявания. Просто в момента, понеже се появиха. . .
И т.е. ако нямаше спестявания, нямаше да има парно в Художествената академия.
Не е точно така. Парите, които превеждаме в бюджетната издръжка, задължително в себе си съдържат сумата, необходима за парно. Въпросът обаче е, че ръководствата на университетите имат право, ако това не се отнася до Студентски град, до общежитията, приоритетно да решат, че ще платят заплати, а няма да плащат отоплението.
Ами то значи не е имало предвид тогава пари за заплати.
Иначе задължително в бюджетната издръжка има пари за стандарта за издръжка на един студент, има пари за социално-битови, които включват парно, всичките тези неща.
А за заплати?
Има една малка сума за присъщите в случая творческа дейност. Ами заплатите идват от тези пари, от издръжката на студентите.
Т.е. ако е имало пари за всичко, сметнати, те нямало да платят... Къде са отишли парите за парно?
Парите за парно къде са отишли? Намаляването с 20% на субсидията на висшите училища доведе до това, че тези, които не могат да имат голям брой студенти и които поддържат голям брой елитни преподаватели поради това, че обучението е почти индивидуално, каквито са тези в изкуствата, бяха жестоко ударени. Те понесоха този удар, тъй като те наистина... Аз като говорих и с ректора на Художествената академия, той каза: ако не е това 20-процентно ограничение, ние, казва, сме си добре. Т.е. не са добре, те са приблизително добре, защото няма висше училище в света, което да каже, че е добре, като изключиш Харвард, Йейл, ето такива, по-богати.
Т.е. целият проблем е, че, махайки 20%, ти от тия 20% трябва да решиш дали няма да плащаш заплати, или няма да плащаш парно.
Целият проблем е, че сме в криза, това е проблемът.
Големият въпрос обаче е в тая криза кой е приоритетът на България. Кое е по-важно, за него да отидат малкото пари - дали за строителство на магистрали или за строителство на интелекта на българите? Дали ако трябва да съкратиш 20% от нещо, трябва да съкратиш 20% от магистралата, независимо че много ти се иска да стигнеш догодина, още преди изборите, до Бургас с нея, но да не стигнеш. 20% по-малко да направиш, но да не съкратиш 20-те процента за парното на хората в Художествената академия.
Сега, ако видим бюджетната издръжка, вие ще видите, че образованието е приоритет, защото заема трето място след социалната и сферата на здравеопазването. МРРБ, това министерство, което се занимава със строителство, е някъде там на 5-6 място. Въпросът е, че едното и другото, няма нещо, което когато говори един политик не е приоритет. Защото ние говорим за образование, обаче хората навън, които падат по дупки по шосетата, те псуват цялата тази държава от години наред.
Затова трябва да се прави избор. Министър-председателят каза миналата седмица - за мен приоритет са магистралите. Вие съгласен ли сте, че за България в този момент това е възможна теза и е интересно дали министърът на образованието е съгласен с министър-председателя си, че по-важното са магистралите, и ако трябва 20% от нещо да се реже, ще е от университетите, а не от...
Той го е казал като политически ангажимент, без да се отказва от образованието. Защото когато е направен бюджетът, е показано кое е приоритет. Но за него е важно да натисне с малкото пари, които са заделени за инфраструктура, това нещо да се доведе докрай, при това да бъде качествено. Защото ние живеем години наред в България и постоянно виждаме, че нещо като се строи, но всъщност само се усвояват парите.
Има други начини...
И това за него е приоритет - не да се усвоят парите, а да стане това, за което се дават тези пари. Аз така го разбирам, да.
Сега, Софийският университет му трябват 6 млн. лева до края на годината. Да се вземат от някоя от магистралите в момента 6 млн. лева и да се дадат на Софийския университет, или по-важното е да си се строи там, на пътя, на магистралата. Кое е по-важното, нали, 6-те милиона, които не стигат явно.
И едното, и другото е важно. Между другото...
Ами защо от университета да ги вземат шестте?
Никой не ги е взел.
Нали 20% по-малко.
Взети са 20% по-малко, но мога да ви кажа едни такива изчисления. Софийският университет си има, той е автономен и си има собствено ръководство. Софийският университет освен парите от бюджета има и собствени приходи. Какво искам да кажа? Добре, ще го кажа направо. Без никой да е казал, че страната е излязла от криза, Софийският университет от собствени приходи изхарчи 10,6 млн. за ремонти, знаейки, че е в криза и ще му трябват тези 6 млн., които той разчита да ги получи от държавата. Ето защо ние...
Може би гледа държавата, която строи Лувър в кризата.
Не, не, гледа собствената си...
Що да не се изремонтира, като строиш ти Лувър.
...гледа собствената си история. Софийският университет има един проблем, който ние изследвахме с една група от специалисти. Там има системен недостиг на средства от много години и искаме да разберем защо. Защото заявява се, нали, някакъв бюджет, който те смятат, че ще им стигне, и се оказа, че накрая не им стига, тъй като това е наистина огромна структура, която обхваща освен образователни, научни, изследователски неща, издръжка на сгради и т.н., огромен брой хора са в тази система. Сега вече имаме частична яснота какво горе-долу се случва с управлението на средствата. И този доклад е предаден и на министъра на финансите, сега в понеделник ще бъде връчен и на премиера.
Все пак да изясним, ако трябва в кризата да ремонтираш нещо, дали това трябва да е път или трябва да е университет. Кое първо да се направи? Защото вие казахте те са дали едни пари да се ремонтират, значи това са пари, които са на обществото, така да се каже. Нашето общество какво според вас трябва да избере - да ремонтира първо университетите си или първо пътищата си? Да плати първо парното на Художествената си академия, за да се научат хора да рисуват, или да си построи нова галерия? Кое, кое да бъде водещо.
Сега, и едното, и другото. Новата галерия...
Но явно не стигат, едни пари не стигат.
Новата галерия не са бюджетни разходи. Голяма част от средствата са от европейско икономическо пространство, това е един друг проект...
Но има някакви пари от бюджета, нали? Да се дадат ли тия пари от бюджета за нова галерия, или да се дадат за парното на...
Понеже не съм министър на културата, но зная, че оня ден аз трябваше да подпиша, понеже проектът за европейско икономическо пространство минава през образователното министерство, това са едни пари, там са Норвегия, ей такива държави, които участват в този проект. Т.е. това не са бюджетни разходи. Смятаме, че първо трябва да се анализира ситуацията в българските университети. Там, където наистина няма средства, държавата ще помогне, но там, където има собствен ресурс в кризата, смятаме, че е по-добре да се даде този собствен ресурс и да се подобри самият мениджмънт. Така че нека да видим сега доклада от одита и той ще се превърне в инструмент, който ще каже дали ще се дофинансира Софийският университет или с техни средства...
Избягвате да кажете нещо, което би трябвало да изглежда много лесно.
Какво избягвам да кажа?
Дали образованието трябва да бъде това, което да не бъде съкращавано, първо, като пари, или пътищата. Министър-председателят каза, че според него са пътищата, от
които не трябва да се пести...
Той го е заявил в някакъв конкретен случай, в някакъв контекст. Ако е била тема за образованието, щеше...
Да, във връзка с образованието темата, той това каза и ректорът на Софийския университет веднага го цитира тая седмица, че се тревожат от това, че...
Аз това не съм го чувал, не съм присъствал там, предполагам, че нещо е извадено от контекста. Няма от какво да се тревожат.
Няма нищо лошо, ако цялото българско правителство, включително и министърът на образованието, смятат така, че най-важно е да си направим пътя.
Не, аз не смятам така и пак казвам, бюджетът за тази 2011 г. е същият като 2010 г.
А 20-те процента по-малко на университетите?
20-те процента по-малко на университетите се компенсират от други неща.
...парното.
Не, 20-те процента на университетите ще се компенсират с това, че ние вдигаме издръжката на всеки студент с 10%.
Ама това не е от, нали, тая година са по-малко?
Това от януари става.
Нали за тая говорим, че 20%?
Ние говорим за тази и виждаме, че там, където има добър мениджмънт, такива проблеми няма. И вие сте също тук частна фирма. Ако вие изпаднете в такава ситуация, никой не ви налива, вие търсите собствени ресурси. Одитът, който беше проведен, показва, че има собствен ресурс и той ще се приложи. И ако тогава вече няма, тогава ще се...
Софийският университет не е частен.
Той не е частен, но там се управляват публични средства.
Т.е. 6 млн. лева, които иска Софийският университет, за да завърши нормално годината, няма да се дадат, няма да се вземат от някой пътен възел тия 6 млн.
Значи, първо, анализът на одита ще покаже има ли нужда от допълнително наливане на средства. Засега, засега предварителната информация, която имаме, е, че има вътрешен ресурс, който може да се използва, и да не се дадат тези 6 млн.
Въпрос на философия на едно общество е кое е по-важно - да инвестираш първо в строителите, или първо в строежите.
Аз мисля, че нашето общество инвестира първо в строителите, защото по, ако видите данните на Евростат, вие ще видите, че България заделя 109% спрямо другите за образование. Разпределя се на базата на младите хора в страната, висшите училища и т.н.
Спрямо кои други, спрямо средното в ЕС?
Спрямо средното в Европа ние заделяме достатъчно. Освен това в момента вече в обръщение е доста голям обем от европейски средства, които се усвояват с различна честота. Ето, това, което за следващата година се планира, е един доста, доста голямо
число като европейски пари, които ще влязат в сферата на висшето образование. Те трябва да бъдат, естествено, използвани по предназначение.
Как парите от държавния бюджет ще зависят от рейтинга според новата система за подреждане на университетите?
Парите, т.е. финансирането на университетите, ще зависи от рейтинга, от получаването на тези пари.
Това го казахте, ама как?
Значи това, което договаряме сега с финансовия министър, от средата на годината, значи, ходът на изпълнението на бюджета приоритетно, приоритетно означава, че повече пари ще се плащат на тези, да го кажем така да го разберат хората, специалности, които заемат първо място в този рейтинг.
Т.е. за право в Софийския университет ще се дават най-много пари.
Не само, Софийският университет от 24 направления е водещ в 21, ако не се лъжа. Т.е. той заема първо място в страната, което означава, че приоритетно тези 21 направление с определен процент ще получат повече, отколкото университети, които имат същите направления, но са на опашката.
А ще има ли някои, които да не получават нищо?
Да, натам вървим, като тази година стъпаловидно ще започнем да намаляваме на губещите направления и тези пари ще отидат в тези, които заемат първата. . .
Обективни ли са индикаторите обаче, 61 индикатора?
51 са индикаторите ни.
51 ли бяха, да.
Обективни са.
20% престиж.
Световен опит е използван, като ние сме завишили...
А, не, научно-изследователски принос - 20, престиж - 15%, осигуряване на учебния процес - 10, социално-битови условия 5%, най-голяма тежест е реализацията - 30%, и там смятате, който е завършил определен университет с определена специалност каква заплата взима и средно какво се получава.
Ами в цял свят реализацията на студентите е най-важното и тя определя мястото, което заема един университет дори в общественото съзнание. Ние единственото, което тук е направено, побългарено е, че сме дали много висок процент на Националната агенция за оценяване и акредитация. Тя отначало беше с по-нисък дял, сега наистина сме го завишили, защото тя е официалният държавен орган, който дава, който досега е оценявал висшето образование, и се вижда, че горе-долу това, което си знаем ние интуитивно, е така. Софийският университет наистина заема първо място.
Е, добре, не е ли пак логично тогава, като не щете да ги вземете от някой път тия 6 милиона, ами да ги вземете от последния университет, след като вече има такава обективна ситуация?
Ама вие постоянно ме подтиквате да нарушавам закона. Не може, законът не позволява в момента да дадеш на никого.
Как 100 000 лева даде премиерът за парно, които са за археолозите?
Ами даде, ще има специално, не знаем, кой е казал, че са за археолозите?
Ами така пише по вестниците. Не е ли така? Вежди Рашидов това е обяснил, че били спестени от тях.
Ами не зная, той... Аз зная, че са от централния бюджет. Спестени са тези пари...
Ами не може ли със същия вид решение да се реши въпросът за най-добрия университет?
Сега тепърва ще има постановление на МС за това, то не може така да се даде...
За 100-те хиляди...
...защото чл. 91 от Закона за висше образование абсолютно забранява.
Значи може, не ви подтиквам да нарушите закона. Законно може и 6 млн. да се вземат. Защо не се вземат от последния и не се дадат на първия, след като е ясно, че е първи?
От последния не могат да се вземат, защото в момента все още се изпълнява Законът за държавния бюджет за 2010 г. От следващата година обаче тези, които произвеждат трайно безработни, наистина ще им се намали издръжката в средата на годината, защото все пак има изтичащи студенти, ние не може да ги изоставим така просто. Парите ще се дадат на първите, за да се стигне до една естествена специализация на университетите. Но хубавото е, че рейтингът дава възможност на самото ректорско ръководство да види къде са силните и слабите страни на висшето училище и, засилвайки силните, ще стане по-печеливше.
БАН също протестират, „Въоръжени, но прости" беше един от плакатите им. И сега те твърдят, че вместо 111 млн. получават 60, т.е. според тях 51 млн. не стигат. И сега се задава въпросът армията вярно пък не протестират, значи на тях 51 млн. да не им е да не им достигат, както БАН. И пак логичният въпрос е, ако приоритетът е науката, защо не излязат на мълчалив протест от армията, че не им стигат 51 млн., а излизат учените, че не им стигат 51 млн.? Т.е. кое е по-важното, да сме въоръжени или да сме учени?
Противопоставянето е некоректно по простата причина, че армията също има някакви свои нужди.
Но те са явна задоволени, щом не са на улицата.
БАН ще получи, планирано е да получи 59 млн. и нещо, близо 60.
60, искат 111.
Което е на ръба в момента за изпълнението на фонд „Работна заплата" там.
Те твърдят, че за ръба им трябват още 25, това твърдят те.
Те твърдят, че за ръба им трябват още 25. В разговорите ми казаха, че тия 25 им трябват за дофинансиране, за да могат да усвояват проекти. Имаме много силни звена в академията, които правят добра наука. Има и други, които не могат да бъдат намерени на научната карта на света. Парите, които ще се дадат на БАН за следващата година, са същите като за 2010 г. БАН се намира в момента в процес на реформиране. Значи, тази година те имаха тези 60 млн., сега са съкратили с 40%, 39% и нещо, близо 40 на сто са съкратили броя на институтите. И на тази база ние, знаейки, че е намален броят на институтите, изчислено е, че им се дават парите от равния на 2010...
Те искат обаче 10 млн. и за тая година, за да са си платели обезщетенията на тия, дето са ги съкратили.
Така, да, проблемът с обезщетенията е сложен и затова сега от януари ще има един специален такъв фонд, който ще подкрепя реформиращите се структури.
През януари. А какво правят тези, дето тази година са ги съкратили? Десет милиона казват трябва да платят обезщетение.
Така казват, но обезщетение, ние ще можем да ги подкрепим с този фонд, който ще се създаде през януари, защото сега очевидно те казват, че не могат да ги платят тези. Проблемът обаче е, че в реформата, която провежда академията, все още тя е насочена към едно запазване на статуквото и всъщност потърпевши от тази реформа са, за голямо съжаление, учените. БАН е тежка административна структура и тепърва й предстои по-динамично развитие. Така че, освен това никой не е загърбил науката, защото наука се прави и в университетите.
Тук цитирате Георги Първанов. Никога институциите не са загърбвали така науката, казва той.
Не го цитирам въобще. Казвам, че тя не е загърбена, защото науката се прави и в университетите, не само в академия на науките. Освен това, за да може да бъде подпомогната БАН, аз сега имам специален екип, ето и вчера през нощта излязоха, бяха отворени нови, така да ги кажа, врати за проекти и във вторник на срещата аз ще им връча един списък с възможности, като се започне с кандидатстване още сега до декември, до февруари за огромни средства, които могат да се използват за наука. Просто нашите учени, и снощи го чух този млад човек, който сега спечели наградата „Джон Атанасов", и е абсолютно прав, ние, които сме учените в България, сме учени да правим наука, но не сме учени на другото много важно житейско изискване, да намираме пари за тази наука и да...
Верни ли са сравненията с други държави в кризата? Професор Бойко Георгиев от Централната лаборатория по обща екология казва, че в Испания сродната научна организация имат намаление на бюджета с 5%, докато в БАН с 30. В Гърция, казва той, протестират да получат 13-та и 14-та заплата, а при нас борбата е за 9, 10 и 11, 12.
Сега, в Гърция да, защото Гърция получаваше много над 12-та заплата там. Те получаваха мисля, че и за Великден получат, и т.н., там си има такава традиция. Във всички страни е по различен начин. Но в България не се стигна до това, което... Те хубаво дават сравнение с Гърция, но ние, ако приложим гръцкия модел...
Те казват, че искат като Гърция.
Ами като искат, знаете ли какво ще стане тогава? Знаете ли какво става в Гърция? В Гърция се затварят цели университети в момента. Закриват се факултети, които са работили от много години. Сливат се факултети и катедри.
Но не се затваря Атинският сигурно, нали, който е от времето на Платон...
Атинският, как ще е от времето на Платон, хайде сега...
Като история...
Атинският университет, недейте така.
...като дух, нали? Не си затварят. В Атина е имало такъв вид образование хилядолетия.
Значи, да, но там вървят страхотни съкращения, сливат се факултети, сливат се катедри, намаляват се много разходите. И в Гърция положението е много тежко, от гледна точка на борбата с кризата. Ние...
Става дума с кое да почнеш? Нали, като имаме 51 университета, ние правим 52-ри, или по-скоро бяха 50, правим 51-ви в Перник.
Не, бяха 50, един го закрихме, стана 51, но той е частен, държавата към него няма никакъв ангажимент. Имаме 37 държавни, за които имаме ангажимент. Почваме с това, че сега в закона за висше образование, измененията и допълненията, които ще бъдат
направени, се отваря такава възможност за сливане на университети. Едновременно с това имаме вече готов един закон за...
Какво ще спечелим като се слеем, казва ректора на... тази седмица...
На кое?
...на Техническия университет в едно интервю за „Стандарт". Да кажат защо пък да се сливат.
Ще спечелят много неща. Вместо да има три еднакви катедри, защото те имат една
приблизително обща предметна област, имат три еднакви катедри по нещо, ще има една. Вместо три администрации, които да обслужват едно и също нещо, ще има една администрация. По-лесно ще се... Те са и близо там. Те са териториално един до друг. Много неща се печелят.
Председателят на БАН пак каза тази седмица в „Новинар", че целта е имотите на БАН. От друга страна, в името на справедливостта казвам, че миналата седмица „Стандарт" пък излиза с едно разследване за давани по 2 евро цента на квадратен метър...
Това не е разследване на „Стандарт", Държавната финансова там агенция беше в академията и там имаме точно този проблем. От една страна, БАН смята, че е недофинансиран. От друга страна, имотите и ресурсите, които управлява, оставете, че е на толкова ниска цена даден квадратният метър, но се оказа, че на много места ние, данъкоплатците, чрез издръжката на БАН финансираме частни структури, които са под наем там, защото като им плащаш парно, ток, вода и всичко, всъщност ги финансираш. Така, че това е проблемът в момента. Искаме да спрем течовете и тогава можем да говорим за допълнително финансиране.
Добре, ама течове има и в държавната администрация. Не ви ли притеснява това, че защо не са чиновниците на улицата? Защо от всички най-онеправдани се чувстват точно студенти, учени, техните преподаватели. Защо, пък не излязат чиновниците в Министерството на образованието и финансите, те на протест, че на тях нещо им е съкратено, те не се чувстват добре?
По много причини.
Значи, явно това показва, че има някакъв проблем в подреждането кое е важно.
Не, не е така. Сферата на образованието и науката за тези 20 години беше най-слабо реформирана и модернизирана, и всъщност тя като управление, особено системата на академията, остана на нивото до 1989 г., каквото се случваше. Историческата ситуация и динамиката на развитие в наши дни е съвършено друга. Не може по този стар модел да бъдеш конкурентноспособен в наши дни. Това е големият проблем. И ние, ако изследваме какво се случи, хайде за висшето образование все пак 90-те години се даде автономия на университетите, но така или иначе това е най-затлачената и замазвана уж, че с някакви нововъведения сфера, и затова тя най-болезнено чувства днес кризата. Защото тя е неподготвена за тежестите на тази криза, които аз твърдя, че в България, независимо от икономическите проблеми, нашата криза не ни е хванала така за гърлото, както това се случва дори в околните около нас страни. И естествено, че интелигенцията е най-беззащитната част от обществото. Това са наистина хора високо подготвени, които извършват определена дейност, която много често няма нищо общо с това, което се случва навън, на улицата, и те постоянно са под ударите на ежедневието. Затова са най-гласовити. Освен това, ще цитирам Ленин, защо студентите? Защото младежта не е кофа да я налееш, казва той, а е факел, да я запалиш. Много лесно може да се запали фитилът и да видим на улицата и хора, които дори понякога не знаят конкретно за какво протестират. Защото аз четох декларации на студентите, и понеже чисто специалността ми е такава, че се занимавам, изследвам текстове, и някои от декларациите не бяха писани от млади хора. Личи си, че има възрастова граница над 45 години на тези, които са измислили декларациите, които са им връчени.
То в тези декларации те и вас да ви цитират какво казвате на Министерския съвет, че бюджетът за образование е като за африканска държава.
Ние водим диалог, водим диалог и продължаваме този диалог за бюджета. Всеки министър, естествено, иска за своя ресор повече. Но аз твърдя, че все пак не може с лека ръка да се говори, че има липса на приоритет в образованието, след като първата тройка, и то много преди всички останали, са социална... Добре, да вземем от пенсиите ли, от къде да вземем? България между другото има страхотно най-големите разходи са точно в тази сфера. Няма. Имаш социална сфера, здравеопазване и образование, това е.
Не, то всъщност антитезата беше поставена от министър-председателя. Той каза, аз ще строя, ще правя път, ще правя сгради.
Той го е казал в някаква конкретна ситуация...
И веднага от Софийския университет ректорът казва, тази седмица в Турция обаче казват, че най-много ще инвестират в студентите, и той прави, така, следната метафора. Казва, всъщност по магистралите, дето тук ще построим, ще пътуват образованите турци.
Е, това, естествено, е несериозни и пресилено. Апокалипсисът не е настъпил. Първо...
Не, защото вие правите противопоставянето на пенсиите с образованието, докато самият министър-председател каза, че избира строителства на пътища и сгради, като спортната зала и Лувъра като по-важни...
Така, и аз затова ви предлагам... Извадете, ето тук има компютър, вижте прогнозата за министерството на колегата Плевнелиев. Вижте той с какви пари разполага...
Не, не, самото министерство ясно, ама те тези влизат по други пера. Те са специални пера от държавата, да си построим Лувър.
Те са... Сега, аз... от магистрали скочихме на Лувъра...
Примерно.
...Лувъра ви казах, там основното финансиране е от европейско икономическо пространство. Те са външни пари. Между другото твърде много европейски пари има и в образованието, и ние когато говорим за образование, не може да говорим в европейска държава само за бюджетни разходи.
Хубаво, като говорим за регионално развитие, вие ползвате тази програма нали?
Ползваме всякакви програми, да.
Да, значи тогава България на кое дава приоритет? Образованието ли е с най-голяма тежест по тази програма или строителството на пътища?
Ами мога да ви кажа, че образованието е с изключително голяма тежест. Ето сега ще раздадем 30 милиона само за електронно обучение, примерно във висшето образование. Те бяха за дистанционно, но го преформулирахме, защото онова вече е олд фешън, то е остаряла система. Това не са малко пари за развитие на дистанционно обучение. Ще дадем сто и няколко милиона за стажовете и практиките, те са част от учебните планове на университетите. Тоест в самия, в същинския образовател процес влизат тези пари и т.н. Сега няма нужда...
Т.е. вие искате да кажете, че България най-много дава за строителство на хора.
България дава за хората си най-много. Значи за строителство на хора дава, за здравеопазването дава и за социалната сфера. Проблемът е, че България не е толкова богата страна. Много често моите колеги като кажат вижте Франция. Абе, така е, и Франция е в криза, и България е в криза. Обаче измеренията и тежестите на кризата зависят и от това какъв е икономическият потенциал на страната. България все още не е сред силно развитите европейски страни. Естествено чувстваме кризата по-тежко, но няма апокалипсис, защото пък този апокалипсис, ето, всичко е унищожено. Ако българското образование може да бъде унищожено за оставащите два месеца до годината, значи нещо не е в ред.
Ама вие дадохте пример за апокалипсис, нали, докато сте рисувал египетските заклинания. Вие казахте, че наистина трябва да бъде затворена Художествената академия, ако не намерят 100 000 за парно.
Не, не съм казал такова нещо, ако не се намерят. Аз даже смятам, че те няма, те щяха да излязат 40 дни във ваканция.
Да, 40 дни, вие го казахте.
40 дни във ваканция, защото наистина Художествената академия, НАТФИЗ и Музикалната са по-специални и те понесоха най-тежък удар от тази криза. Това не е апокалипсис, обаче, нали, след 40 дни животът отново продължава. Това не апокалипсис. Апокалипсис е, ако наистина нещо се е сринало. Но сега понеже идват избори и всеки идва с черните прогнози. Няма черни прогнози, виждаме даже, аз пък ще изляза да протестирам, че намалява денят. Искам да живея като в Египет - на топло и на слънце. Има много по-тежки, достатъчно е да се види картата на Европа, какво се случва. Фактът, че в България ние се оплакваме от една наистина тежка криза, но ние все още не сме в тежка и, Слава Богу, няма да бъдем, ние успяхме. Успяхме от това размърдване на икономиката вече да сме на позиция на излизане от кризата.
Т.е. значи университетите ще си работят сега зимата.
Университетите ще работят в по-тежки условия, отколкото предишните една-две години.
Няма да има дървени ваканции. Няма да затварят.
Ами стараем се да помогнем навсякъде, за да няма, стараем се. Ние от тези 37 университета имаме няколко такива болезнени точки. Има университети, даже лятото понеже водим тези разговори, ректорът на Варненски икономически, той казва, че е дошъл просто защото сме го извикали, но няма нужда от пари, няма нужда от нищо, да не го закачаме. Но той е ректор между другото с много голям опит и си е икономист, нали, ето, вижте, УНСС, там къде това си им е специалност на тях, но дори да има една седмица повече или две някъде ваканция, няма апокалипсис, тъкмо обратното. Вижте какво се случва в югоизточния край на Европа.
Защо да не затвори някое министерство тогава. Нали разбирате, аз ви казвам, това са символи, нали.
Ама с голямо удоволствие ще затворим. Обаче каква ще се случи...
В смисъл, ако трябва да избира България кое да затвори, защо избираме да затвори за две седмици университетите.
Сега ще ви кажа какво ще се случи. Не може, за голямо съжаление министерство не може да затвори, защото държавата работи и диша 24 часа.
Ами да не ходят някакви военни поделения един месец на работа, примерно, и да не вземат заплати, вместо университетите. Нали, кое е по-важното?
И двете са важни. Ако няма сигурност, няма да има и образование, няма да има и здрави хора по улиците. Защото сега като изляза аз, като си тръгна оттук, ако няма система на сигурност, както се знае, че министърът свършва и излиза, десет души ще ме ударят по главата и мисля, че ще намерят нещо в мен да го вземат. Трябва да има и едното, и другото. Не може да противопоставяме системата на сигурност на системата за образование, защото не става. Ето, тук четох преди няколко седмици някакви си излизали там на някакъв, то наистина е уникален случай за моето съзнание, „Орлов мост" ли къде ли, едни други пияни ги подгонили с ножове да ги ръгат. Трябва да има сигурност, като няма сигурност, никой няма да ходи и на училище. Като се затворят в Студентски град, няма да смеят да излязат да дойдат до Ректората. Не може, и едното и другото трябва да съществува. Но какво ги сравняваме - вижте парите за сигурността, вижте за образование - сигурността има около 1 милиард се движи, образованието е 2,6 млрд. Сега, все пак е много голяма разлика.
2 млрд. ...
Сигурност трябва да има... 2 млрд., да, и... Така че и без сигурност не може.
Т.е. вие твърдите, че най-важното за България е образованието и хората и според бюджета, и се отричате от това за африканския бюджет пред Министерския съвет.
Сега, най-важното и ние към това се стремим. Сега това също е метафора за африканския бюджет, защото и аз като министър искам да взема повече. И то не само заради това, че... те протести може да има и с много повече пари, като се подкукуросат хората покрай тия избори, които идват, всякакви протести може да има. Може да има ..., виждате какво става, и това е форма на някакво изливане там на енергия около футболните мачове. Естествено е, че аз искам много повече пари за системата. Но както виждате, системата съществува и се развива нормално. Ето, тази рейнтингова система, за която споменахме или малко споменахме, тя е направена с европейски средства. Това е по оперативната програма Развитие на човешките ресурси. И тук трябва да се каже нещо. Това е първият най-голям и успешен проект за 20 години. Тук не са усвоени пари. Свършена е работа и оттук нататък тази система ще действа всяка година и най-хубавото е, че тя може би от вчера до днес вече е променена. Достатъчно е някой да отиде някъде да се хване на работа и веднага отива в централния компютър информацията и може да промени рейтинга на съответно професионално направление.
Това чрез НОИ ли става тази информация.
Това става чрез НОИ. Значи, ако човекът не работи в сивата икономика...
Като постъпи на работа, се разбира заплатата му, какво е завършил.
Да. И най-хубавото е, че това нещо и на английски език върви. И нашето, българското образователно пространство най-после е абсолютно прозрачно в света. И когато България, хората свикнаха, че България е член Европейския съюз, защото все още сме непознати, нали, отскоро сме там, ние скоро ще видим, че потокът на студенти, идващи към нашата страна, ще се увеличава - от европейски страни, от Северна Америка. Ние си имаме и традиционни партньори, и то ще бъде благодарение на този проект. Благодарение на този проект всеки ректор ще знае това, което до вчера не знаеше. Ние им казахме да поддържат центрове... и да видят каква е там тяхната реализация. Но това беше просто така. И сега, когато те виждат, че зависят от реализацията на своите възпитаници, но най-важното е, че те получават, наистина като на скенер могат да видят своя университет, и силните и слабите страни. И това е изключително важно, както за ректорско ръководство, така и за държавата, която планира накъде ще се развиваме. И напълно естествено е, напълно естествено това ще доведе до едни динамични промени, които ще повишат качеството на образованието. И тази система сега ще се наложи и ще видите, че тя ще промени и системата за акредитация и оценяване.
Ще промени и парите.
Ще промени парите, да, движението на парите. Искаме да плащаме оттук нататък, заявявам го, и това ще бъде в новата нормативна уредба, тези, които са най-добри, ще получават повече. Не може да получават на калпак еднакво и ректоратът Иван Илчев е абсолютно прав, когато казва, че неговите получават толкова, колкото от университета хикс някъде в провинцията, при целия този потенциал и реализация, която го имат. Но сега вече имаме основанието и знаем, защото едно е да казваш аз съм
най-добрият, другото, ето, светът казва, ти наистина си най-добрият - българският свят в момента. Скоро и чуждият ще започне да се произнася. Има над... бяха вчера 641 коментара от чужбина. Защото тук има една наслада от цялата тази работа - Европа иска да направи такава система за всички европейски университети. Нашият проект се оказа пилотен. Те в момента го работят това, което ние сме го направили. Това е пилотен европейски проект. Ето, най-младата европейска държава го направи и сега тук има много неща. Ние говорихме със Саша Безуханова, трябва да увеличим системата за поддържане на качество в университетите, да влезе в тази система в мониторинга - ама истинска, жива система. А не да викаш аз съм регистриран по еди какво си - не, не, да имаш система за поддържане на качество, което да води до диференцирано заплащане, да промени клиента на университета. Защото клиентът на университета кой е - на частните университети клиент е студентът, а на държавните клиент е министърът на образованието. Те с мен искат да се добре, защото очакват, нали... Така е традиционно, министърът, от министерството идват парите, а това не е правилна система. Така че това е много голям успех. И всъщност един реализиран проект точно в условията на криза. Ние го стартирахме лятото миналата година и трябва да ви кажа, че и тогава имаше големи плач и скърцане със зъби, и ревове, защото се оказа, че не стигат пари, а много пари се искаха за какво ли не, но проектът стана.
Добре. Според министъра на образованието младежта и науката Сергей Игнатов образованието и науката са приоритетът на България.
И ще бъдат приоритет.
