Министърът на културата Вежди Рашидов в предаването „Седмицата” на Дарик
Седмицата ни през погледа на Вежди Рашидов. Всъщност в края на предаването... министрите ги каним в началото, обаче с вас, да ви кажа, гостувахте няколко пъти, като човек на изкуството в края…
Е, как, културата винаги или се излъчва накрая, тъй че като културен министър може накрая.
Въпросът към вас е чувствате ли се вече министър, изоставяйки артистичното във вас?
Е, не, дайте сега, ако трябва да говорим откровено, значи да си министър нищо не значи, освен да носиш отговорности. Аз съм казал няколко пъти, общо взето съм амбициозен човек и гледам да си върша съвестно работата. Като съм поел този кръст, аз съм стиснал ръката на министър-председателя, случило се е това и това ме кара да бъда амбициозно работлив човек и лоялен към договора, който съм сключил с него. Така че няма причини да ме дезорганизира, но аз вечерите, разбира се, не мога, сърбят ме ръцете, поработвам. Сега дори от ателието тичам сега насам към радиото, така че не съм си оставил...
Хайде да изясним в началото една ваша реплика от тая седмица, и то пред Дарик - пиар кампаниите в реалния живот да не ги бъркаме. По-скоро театрите да работят повече, отколкото институциите да правят театри. Вътрешното министерство обича да се снима във филми, ние само отговаряме на киното. Остри думи по адрес на МВР по повод на оня търг, който МВР прекрати.
Не, вижте, не по адрес на МВР, дайте да бъдем точни. Значи един търг, който обръгна прекалено много в публичното пространство с какви ли не думи. Преля вече и чашата на това нещо. Това е по-скоро в рамките на закачка, защото наистина виждаме активността на МВР. Всеки ден нещо се случва, нещо се прави, все непрекъснато наблюдавам по телевизията. Даже това беше една закачка към Цветанов. Дай боже, българското кино, което субсидираме, така активно да влезе в публичното пространство. Ние търсим винаги, не знам защо трябва да има някакъв конфликт. Няма никакъв конфликт, с Цветанов сме в прекрасни отношения. Хубавото на това правителство, вие ако отваряте сайтовете на Министерския съвет, ще видите, че водим доста сериозни спорове и дискусии в самия Министерски съвет. Така че хубавото е, че ние всички имаме право и си изказваме свободно мнението, не сме машина да мислим по един и същи начин.
Т.е. вие продължавате да мислите, че МВР сбърка с търга, че така влезе?
Не, може би аз казах едно изречение, на което държа, разбира се, че не са еднозначни. Значи, ако хващаме едни мутри, и начина, по който провеждаме акцията към интелектуалната част, малко по-друг начин трябва. Просто хората са различни. А това, че трябва откровено да кажа, не само, че нямаме конфликт с Цветанов, напротив, аз съм човекът, когато, да не забравяме, че когато хванат хората тези, които отвличаха, аз бях човекът, който предложи Министерският съвет да ръкопляскаме, и то не за друго. Вижте, обществото винаги има къса памет. Цветанов е един от много добрите ни министри. А това, че ние говорим в случая за конкретно нещо, за търга, това не значи, че това определя дейността на министър Цветанов и на МВР като дейност. Знаете какво беше в обществото. Аз лично се страхувах да си пусна внучката на училище, знаете какво беше с отвличанията. Така че лична заслуга и на Цветанов, че свали психическото напрежение на едно общество. Само това стига дори за похвала. Това, че МВР работи много активно, това трябва да сме откровени и да го кажем, иначе не би било честно. Но най-хубавото нещо, това, че може да си казваме и мненията, всеки така, както го чувства, това също е прекрасно и това е допустимо. Аз приемам мнението на Цветанов, той приема моето мнение.
Имало ли е на тоя търг крадени картини? Защото той пък вчера, след вас оня ден казва, на тоя търг, дето Вежди така казва...
Ако той го казва, може и да има крадена. Ако има крадена картина, МВР трябва да го установи, защото това е вече работа на МВР. И, разбира се, някой да си носи санкциите, ако...
Ама пък вие казвате на следващ търг няма да ида, гоним не само нарушителя, гоним и клиента, ако така влиза полиция.
Той е психологичен този момент. Не сте ли съгласен, че това е психология. Сега, извинявайте, аз се поставям на мястото, ако в такава ситуация ме...
Идеш на търг да си купиш картина и нахлува полиция.
... като добронамерен купувач, втори път няма да отида, нали, това е съвсем много лесно да се разбере. Значи това в никакъв случай не казваме, че не бива да спазваме законите. Вижте, цялата тая история обръгна. Можело е да почакат малко да им издадем разрешение.
Тия с търга...
Разбира се. В крайна сметка казваме, сега тук малко има едни думи, аз с пълното си уважение към хората, които се занимават с изкуство, ще кажа, че в случая те са нарушили правилата на играта, нарушили са закона. Правят търг, без да има разрешение, казват ама ние имаме 90 търга. Ако години наред никой не е съблюдавал закона и тези търгове са се случвали по един или друг начин... Ето ние се опитваме да приложим закона, искаме всичко да е законно, всичко по някакъв ред да върви. Друг е въпросът, разбира се, че един закон, който аз определено казвам, че той не е читав закон, той е отвратителен закон.
То по него май и вашите картини, дето вие имате, трябва да се регистрират. Аз четох, че обяснявате...
Този закон е пълна глупост.
...че сте си разменяли картини с ваши колеги, обаче, ако четеш стриктно закона, излиза, че трябва и вашите картини да си регистрирате...
Така че законът трябва да се поправи и да се либерализира, защото това е пълна глупост, аз да заменям с Емил Стойчев картина и си ходя да го регистрирам. Значи или пък живият художник да си продава произведениата. Вижте, държавата няма пари да изкупи за дейности от 20 години в националните ни музеи една картина, и ако ние сега турим прангата на всеки художник, като направи едно произведение, да ходи да си го регистрира, значи това е пълна глупост. Никъде по света го няма. Пак казвам, от Чилова досега, за съжаление, са направили един доста нескопосан закон, но не е вина, че ние искаме да спазваме. Той е такъв, той е лош в момента. А друг е въпросът, че ние в момента работим по този закон и той трябва да се промени.
Какво ще смените?
Ами ще направим поправка на закона.
В смисъл кое от него вътре според вас е най-належащо?
Ами културно-историческото наследство, то е изцяло в тази си част...
За тия регистрации ще ги отмените.
Е, не знам дали ще ги отменяме, това е работа на екипи, експертни екипи, на юристи. Значи, вижте, всеки трябва да си плаща данъци, но към държавата, и всеки трябва да си регистрира произведение, когато притежава произведение на други автори, и то с търговска цел. Но когато вие имате вкъщи 10 картини да си украсите хола, ходите ли да ги регистрирате? Това е пълна глупост. Значи трябва да намерим законовите форми, да либерализираме нещата, да знаем кои са ценности, кои не са ценности, кои могат да се изнасят, кои не могат да се, кои могат да се продават...
Как е, вие поне познавате и по света как е, сега тоя търг тая седмица в „Кристис”, където женска глава на Амадео Модилиани се продава за 43 млн. евро, сега това регистрира ли се там, в тяхното министерство на културата?
Не, взима се разрешение да се изкара на търга.
Взима се.
А самият търг трябва да гарантира произведението - че то не е крадено, че то не е притежание на някой музей, от който е измъкнат и... Вижте, търговете са много интересно нещо, но по света е направено по много интелигентен начин. Ако има ценност, която държавата иска да я притежава, държавата не я взима. Държавата участва в търга, но правителството казва, да, ние може да играем до милион и половина, примерно, за да притежаваме тая ценност в музея. Когато дойде един японец и даде два милиона, тогава държавата се оттегля. но какво се случва? При продадена картина там е записано, ако вземете всички каталози на „Сотбис”, „Кристис” ще видите, че пише - държавата взима 17% от продажбата на това произведение. Де факто то не абдикира държавата, тя взима своя дял, участва в бизнеса като държава.
Според вас тук това трябва ли процент да остава за държавата? Защото знаете ли колко обсъждахме отде да се вземат пари, а сега вие давате една идея.
Ама как идеята, аз не съм измислил топлата вода. Аз ви казах, отворете каталозите на „Кристис” и „Сотбис”, тези търгови къщи функционират вече стотици години...
17% за държавата.
Разбира се, държавата трябва да си вземе своя дял.
Това извън други...
Ами при 10 милиона, ей, Пикасо се продаде преди три години за 116 млн. долара. Разбира се, държавата си взима 17% от тези 116 милиона.
Да затворим темата за вътрешния министър. Миналата седмица...
Е, така, че няма никакъв проблем. Ние сме едни прекрасни приятели. Това, че може да се закачаме, само може да ни радва, това, че сме свободни хора и може да правим това нещо.
Да, ама от гледна точка на обществото пък 53% смятат, че управляващите са непоследователни, хаотични, несъгласувани в действията на ключови държавни институции и това оказва негативно въздействие изобщо върху образа на правителството.
Вижте, две думи ще ви кажа. Аз вече съм в правителството.
Това е изследване на „Алфа рисърч”.
Ние сме хора, които много обичаме само да негодуваме, да плачем и да критикуваме, но вътре се случват доста тежки и сериозни неща. Ако министър-председателят има две тежки ръце, това са Симеон Дянков и това е Цветан Цветанов. Това са двата тежки ресора. Кризата, с която ние се мъчим, тя не е наша криза. Тя не е криза на правителството, тя не е криза на Дянков, тя не е криза на България. Това е световна криза. Тази криза не ни подмина и нас, както не подмина нито Сърбия, нито Гърция, нито Европа, нито Америка, светът е в криза. Това, че в момента се полагат неистови усилия да намерим онези лостове, които без да ни боли да се отлепим и да излезем от кризата, това само заслужават и двете министерства адмирация, защото, вижте, Дянков полага неимоверно усилие от нищото да направим нещо. Аз смятам, че не е редно нито да ги критикуваме, нито да хленчим толкова много. Смятам, че това е задача на цялото ни общество, да разберем, че ние всички заедно трябва да излезем от кризата. Ще ви дам един пример. Скоро бях в Южна Корея. Ако помните, преди години Корея изпадна в много тежка икономическа криза и тогава аз случайно бях в Южна Корея и искам да ви кажа, че онова, което видях, ме покърти. Във всички фабрики, навсякъде в Корея, се отваряха кутии във фабриките, където всеки кой колкото може да даде, за да излязат от кризата, работниците сваляха годежните си пръстени, злата и обеци, и целият народ полагаше усилия да помогне да излезе нацията от кризата, нацията. Днес, когато всички са в тежка криза, сега когато отидох в Корея, Корея беше с 5% прираст, а Китай да не говорим, че е с 8%.
Рязането на разходи в българския бюджет съкращава ли плановете за национален музеен център на модерното изкуство?
Сега, вижте, музей за модерно изкуство, това е много малка капка в този бюджет, ако трябва да кажа, защото, първо, имаме готова сграда. Второ, разбира се, това че има криза, аз съм казал хиляди пъти...
Защото нали бяха осигурени 15 млн. лв. още тая година? Аз така разбрах от...
Не, има осигурени 5 млн., 4.5 млн. по еврофондовете и тази година да се надяваме за стартиране, поне да почнем от покривната част, да ни осигурят една малка сума...
Не ви ги режат сега заради актуализацията на бюджета?
Не. Още не сме представили проектосметна документация, тъй че има още, предстои това нещо да се дискутира, но отново, пак казвам, не може, защото е криза, да спрем да съществуваме и да се движим. Аз няколко пъти казах, когато защитавах този проект - защото, ако трябва да погледнем много сериозно, ние като нация не почнем ли от духовната сфера да осъществяваме своята база, за да покажем и духа си, и културата, защото винаги в момент на криза духът е също храна, надеждата също е храна. Вижте, погледнете една Австрия, дворецът, кралският дворец е националният музей, вижте „Лувъра” на Лудвиг ХIV, ХV, той е строен 300 години, националният им музей. Погледнете Италия – „Уфици”, Дворецът на дожите, музеите на...
То и нас дворецът ни е...
Така че, както и да говорим, България е единствена, която няма свой национален музей, и мисля, че заслужава да има наистина свой музей, защото българската култура наистина е на световно ниво.
Две думи в рамките на шегата. Работите върху бюстовете, които сравнявахте както пред Софийския университет Евлоги и Христо Георгиеви, че стоят, казвате тия, дето взеха това решение, техните бюстове, на Бойко Борисов трябва да се сложи един бюст.
Защо не? Вижте, аз го казах като една метафора. Дайте да не влизаме... ние се хващаме за всяка дума. Всеки човек, който създаде нещо... Вижте, ние в България не сме научени да създаваме. Малко може да е. Аз какво казах? Този музей струва колкото 13-тата заплата на съдебната система, дори 5 млн. по-малко. Това е за един месец, от което единственият спомен сещате се какво остава. Аз, така, метафорично казах, че шумът от казанчето... Да, наистина, може би е така, не защото не е необходимо да бъде, но, вижте, завинаги остава и хора, които ние милиарди разсипваме за какво ли не. Ето сега ще дадем 116 млн. на тютюнджиите и това не са защото ги дължи държавата, защото тя иска сега, в момента това е подарък. Миналата година беше последната субсидия на тютюнджиите. Този подарък утре като че ли в сито е сипан и го няма. Няма как да го видим. То не е видимо, но когато човек строи университет, до днес учат децата ни там, националните си институции, музеите си, фабриките си, те са видими. Аз затова казвам - на всеки, който създаде нещо видимо за поколенията, защо да не му се направи и бюстът. Нищо лошо не виждам в човек, който има идеята, доброто намерение и наистина волята да го направи, създателят, човекът, който създава, защо да го няма. Ние все искаме нищо да няма. Моята логика е много проста. Ние ходим, хвърляме пари да гледаме хубави държави, като Рим, Париж, Мадрид, а ние самите не желаем нещо да си направим. Аз съм казал, ако всяка година направим в нашата столица по една красива сграда, хубава архитектура и пред нея турим един шадраван или една хубава скулптура, след 10 години ние имаме 10 прекрасни сгради с 10 хубави скулптури. Ами, това е пътят да стане градът ни, това е пътят на градежа. Всичко останало са, както казва премиерът, кюфтаци, от които спомен няма.
След Зенг Фанджи очертава ли се такава изложба, с такова световно значение?
Ами, вижте, ако добре наблюдаваме от осем месеца, малко и преди Зенг Фанджи имаше тука гора от скулптури, имаше колекции от скулптури, най-големите имена на света, имаше...
Стана ли София такава световна дестинация в арт средите?
Световна дестинация ще стане, когато започне някой да я прави. Хората правят. Това, което направим... Сега, хайде ще пусна малко. В момента има оригинали на Египет в Югославия. В момента преговаряме, защото ще ни излезе безкрайно евтино, като приключи в Сърбия да ни гостува един месец в София и от тук да си замине за Египет.
Какви оригинали, на какво?
Ами, маски, глави на фараони, на Рамзес, на Аменхотеп, саркофази и така.
Къде искате да я сложите...
Ами, имаме все още Музей за чуждестранно изкуство, имаме прекрасни зали.
Това ще бъде факт.
А също има и още нещо интересно. В момента отново съм в преговори, на Дега скулптури. Дега прави едни балерини, прекрасни скулптури, рядко виждани неща. В момента тази изложба е много хубава и се намира в Гърция. Къси са дестинациите за превоз...
А стратегията, вие я гледахте като иде някой наоколо и за по-евтино да бъде...
Ами, вижте, когато човек няма пари... е, разбира се, нямаме пари. В интерес на истината искам да кажа, че състоянието, финансовото, на министерството е много тежко, под санитарния минимум. Но понеже винаги в главата си имам, така, едно заложено нещо, че не всичко е пари, и тогава гледам с по-малко пари, въпреки че Наполеон е казал, че ако нещо не може да се купи с пари, се купува с повече пари. Аз казвам, че интелигентният човек, ако няма пари, с по-малко пари също може да осъществи нещо добро. Тъй че предстоят, предстоят...
Кой ще плати „Златният Орфей”, който искате да възстановите?
Ами винаги „Златният Орфей” са го плащали спонсорите и държавата, разбира се, участва в неговото създаване.
Кога го виждате, под каква форма? Тая седмица направихте среща със звездите на „Орфея”.
Вижте, това, което направих, никой не го е правил, даже аз бях изненадан, първата носителка беше на „Златния Орфей”, откакто е учредено, дойде. Но, как, сега ще ме затрудните, но там се запознах, вече е на години, чаровница, много мила жена. Сега да ви кажа, идеята е по-различна. Вижте, „Златният Орфей” покри 20-ти век. Да не забравяме, оттука мина Хулио Иглесиас, мина Демис Русос, Алла Пугачова стана певица оттука, Баръш Манчо от Турция, най-известният певец стана след „Златният Орфей”, Лео Мартин в Югославия стана легенда. „Златният Орфей” беше един от трите големи фестивала, марка сериозна, която създаде много, много, много популярни песни.
Трите, къде, в Европа или...
В света.
С кой го слагате редом?
Ами има още два, единият е във Франция, другият, мисля, че беше, правих проверка вчера, вчера казвам, миналата седмица, другият беше в Щатите. Имената сега трудно ще ви кажа.
Слагате ги в тройка.
Да. Така е, то е описано, че е в тройката. Аз не съм тесен експерт, но поне направих едно малко проучване, горе-долу да видя какво е значението на „Златният Орфей”. Вижте, „Златният Орфей” се оказва един форум доста интересен за развитието на самата музика. Тогава помните добре, че композиторите се надпреварваха кой ще направи най-хубавата песен, поетите пишеха едни от най-хубавите текстове за песни, незабравими ще останат на Дамян Дамянов текстовете, незабравими ще останат на Иван Пейчев, бургаския, като изпълнители...
Сега къде го виждате „Златният Орфей”, пак в Слънчев бряг или?
Онова, което е интересно, да ви кажа, вижте, това са подробности. Значи никой не е казал, че като е било сега навремето в Бургас, трябва вечно там да бъде, тъй като сцената вече е разбита, всичко това... Но има друга сцена, отново. Важното е да се пее, важното е да има стимули за създаване на хубава музика. А онова, което е хубаво, че вече сме 21-ви век. Знаете, че имаме една голяма плеяда талантливи млади хора. На мен много ми се иска тези старите, старите като казвам, старата генерация, аз им казах вечерта, че това е тежката кавалерия, да се съберат на едно място с младите и като една щафета да се предаде това на младите, за да могат да имат и свое поле за реализация, свои състезания да имат, хубави песни да се родят отново. Знаете, че всички млади до днеска изпълняват кавъри на старите... Има незаменими мелодии.
Кога го виждате пак, „Златният Орфей”?
Ами, вижте, ние мислим октомври или ноември някъде, ще го уточним с г-н Друмев, да има един концерт първо в НДК.
В НДК.
Един голям концерт на златните гласове. Разбира се, преди всичко това трябва така деликатно да го смесим и с младите, за да има, така, едно предаване, което е много красиво и би трябвало да се случи.
Ама като конкурс, както си беше едно време, ще се възстанови ли?
Като конкурс, вижте, марката е в националната телевизия и в НДК. За мен беше важно да ги събера на едно място, защото основно това, като се възроди, да има единомислие, като се възроди, да се намерят лостове и начини както преди, така сега, за финансиране, защото това ще бъде едно сериозно финансиране. Ами как го виждам? След като се съберат мъдрите глави, които успях да ги събера и бях много щастлив, че всички бяха, освен Данчето Христова, която се обади, че е на участие, не можа да дойде и се обади жената, и Лили Иванова, която не знам защо не дойде, но беше поканена, но това не е беда, че някой не е могъл, сигурно е имал работа и, така, бил е ангажиран някъде. Но всичките, първо, бяха приятно изненадани, че някой ги събира след толкова много години, второ, че идеята е да го възродим и да тръгне, и на младите да им подадем нещо много готино направено във времето, много хубаво.
Кога ще се разхождаме из древна Сердика в центъра на София, кога ще стане?
Ами аз лично се поразходих малко с американския посланик и с г-жа Фандъкова. Ами, вижте, древна Сердика е един късмет за София, че се откри, че се появи на бял свят.
Кога го виждате това във времето, че ще стане?
Ами в момента работим по програмите. Разбира се, всички разбирате, че трябват средства да го направим. И сега за едни 20 милиона сме влезнали да кандидатстваме...
Това включва ли и софийския колизеум, който казват, че след римския е най-значимият? Те част от него го превърнаха в хотел, друга част някой искаше да си строи сграда. Докъде стига проектът? Склонен ли сте да се разчиства част от центъра на София, така, че да излезе?
Всичко, каквото касае археология, онова, което ще доведе повече пари за софиянци, а не за един-двама хотелиери, това ще се случва, докато аз съм министър. Да, сигурно ще се разчиства. Пак отново ви връщам, трябват ни пари и сега направихме дирекция за еврофондовете, европрограмите. Много сериозно се работи в министерството и не е тайна, в присъствие на журналисти вече подписахме за 16 млн. евро, за доста пари, предстои ни доста сериозна работа. Изобщо работи министерството, кой както, така, иска да гледа. А най-хубавото, което сега искам да ви кажа, миналата седмица на МС се взе решение, мина, вземахме целия остров, не само сградата, а целия остров Свети Кирик, на който остров седи археология уникална и в момента се подготвяме да направим един мащабен проект за целия остров. И аз имам, колкото може да звучи доста глупаво, до, дай боже, това да се случи, мечтая да направим в южното Черноморие национален паметник на българската археология.
А на северното, кога връщате Ботаническата градина на Софийския университет, както им обеща премиерът?
Ама, вижте, не знам защо в медиите се опрашва за тази ботаническа градина? Ние нищо няма да връщаме. 1956 г. България купува от румънското правителство и тя е изключително държавна собственост, тука няма две мнения. Откакто когато Боян Биолчев беше ректор, така години наред, от 1958-1960 г. има едно споразумение за бъдат, да се предостави градината, за да могат да си правят с научна цел студентите ботаническа градина. До днеска също няма никакъв проблем, ако дойдат, да направим споразумение, да си продължат да си гледат децата ботаническата градина. Но от няколко години, така, на някой му се прокрадна идеята, че трябва да си я измъкнат, да си я вземат и това леко, малко почна едно притеснение...
...съдебни решения, Върховен административен съд...
В Добрич съдът го отсъди на тях, след това го минахме на МС. Той е по нотариални документи собственост на държавата, сиреч на Министерството на културата. Тъй че какво значи да връщаме ботаническата? Не е ли по-грозно аз да кажа ние да им извадим кактусите и да си ги приберат? Нали, ние не казваме това нещо? Да дойдат, както е било от 1956 г., но те искат сега и земята...
Ама, Бойко Борисов им каза тогава, като ходи в университета, го цитираха, че им казал, че ще им го върне.
Той е министър-председател, ако той реши с министерско постановление да им го дава, да го дава. Но като човек, който от 1956 г. оглавява Министерството на културата, а само Министерството на културата се е грижило за опазването, за реставрация, за ремонти, за чистота, за охрана на целия дворец и на целия район, значи това са инвестиции. Това са години наред сериозни инвестиции относно Ботаническата градина.
Вие бяхте в инициативния комитет за издигането на Георги Първанов за втори мандат за президент. Той ви е награждавал с орден „Стара планина”. Сега сте в кабинета на...
Не, той, орденът „Стара планина” беше предложение, което мина през решение на Министерски съвет...
Да, и той ви го връчи, да.
... И той ми го връчи и това се случи по времето, когато Петър Стоянов беше президент, той ми го разписа, ако трябва да ви кажа истината.
Така ли беше? А Първанов след това го..., както и да е. Става дума, че сега сте в кабинета на Бойко Борисов...
Първанов след това го... Не, да го обясня, да не изпадаме, така, в много гадаене.
Каква е позицията ви по острите спорове между двамата напоследък?
Когато два ата се ритат, мисля, че културният министър не му е работата да се намесва, да ви кажа. Аз не съм политик в правителството. Аз съм експерт в правителството. Не съм член на партията, тъй че предпазвам се, когато има политически, хайде да я кажем, думата е ежби дори, оставям хората, които се занимават с политика, да си решават проблемите. Мисля, че по-хубав начин от диалога няма, но в крайна сметка те са висшестоящите. Дискусията е между тях. Нека те сами да решат по какъв начин ще трябва да...
Не мислите, че е по-голяма, за две философии за бъдещето на България?
Сигурно е голяма. Политическата игра е по-сложна игра...
За два вида политика?
... това е чиста политика, което се прави. Всеки има своята позиция и се прави политика от това, и аз затова казвам, нека...
Не, понеже сте подкрепял единия, когато тръгва да става президент. Сега от експерт... подкрепяте другия.
Вижте, работата е проста. Аз съм човек свободен артист цял живот. Много отдавна, когато Бойко се кандидатираше за кмет на София, много хора се страхуваха дори да се афишират до него. Единствено Стоичков и аз излязохме и го подкрепихме. Защо, ще ви кажа с две думи. Първо, познавам Бойко, министър-председателя ми, той е човек, сам виждате, той не е лишен от качества. Значи, много хора, така, неглижираха, подценяваха в началото. Бойко има нещо от бога дадено, като талант, който ние, ако го отречем, значи не сме честни. Второ, Бойко има сериозни амбиции наистина да вкара ред в държавата. Онова, което е било разграден двор, знаете добре, дори сега ще се върна към Цветанов. Прав е Цветанов когато казва едно нещо: ред ли искаме или не искаме? Това беше лош закон, да, но за първи път се опитваме да го спазваме, нали, правим го, преди да се е случвало, 1996-та никой не е питал никой за нищо. То е било един бардак, въпреки че има закон. Той дали е лош или е добър, това е друга дискусия. Да, в момента сериозно се работи наистина да се поставят принципно нови правила на играта. И аз го виждам това нещо. То е много трудно да се прави. Но въпреки всичко Бойко желае наистина да направи една държава правова и сериозна държава.
А Първанов?
Ами, надявам се, че и Първанов. Но те са от двата различни полюса засега, в момента. Нали, ГЕРБ си е една партия, пак казах, че аз не съм партиен член и затова не смея да влизам... ГЕРБ си е една партия, една идеология, Първанов е от друга партия, друга идеология.
А интересно е каква е позицията ви по споровете около българо-руските енергийни проекти? Даже като се рових, видях тази пролет в патриаршеската зала на Христос Спасител в Москва ви удостояват със звание „Академик на международната академия за изкуство и култура”. Това са големи приятели на Русия. Та имате ли позиция по тези големи спорове? Сега да правим ли с руснаците Бургас - Александруполис, „Белене”...
Вижте, всичко може да се прави - и с американци, и с руснаци, и с това, достатъчно е да имаш пари в джоба си. Сега, аз слушам вчера премиера, да, в държавата в момента няма една стотинка, една стотинка казвам за такива мащабни проекти. Тук говорим за милиарди. Реално ги няма парите. Какво има да говорим? В момента правим това да не станем като гърците, българинът отново, така, по най-лекия брус да мине, да не страдаме прекалено много, нали. Това, че страдаме, страдаме, ясно е, няма пари. Всички вече разбраха и животните в държавата разбраха, че криза има. Въпросът е до каква степен криза има? Какви са децибелите на тази криза като отзвук? И онова, което полага неистови усилия държавата, и аз ви казвам, никак не му е лесно на Симеон Дянков. Не той е вкарал държавата в криза. Той се мъчи да я извади от кризата и това никак не е просто. Който може да я извади, аз му пожелавам да отиде да я извади. Така че, като нямам пари да си платя тока, ще седя на свещи. Това е просто. Значи, в момента няма пари. Да, би било прекрасно, се тая ако има пари кой ще я построи тази атомна централа. Важното е ние да имаме ток...
Руснаците даже заем бяха готови да дават при супер условия. Как гледате на това търсене на решение - с руснаците ли да сме или с американците?
За да могат, инвеститорът да вкара... Аз мисля, че не е правилен въпросът и не трябва да се гледа дали сме с руснаци, дали... Значи, не е въпрос на политика, въпрос на финансови възможности. За да вкарат руснаците или американците една купчина с пари да го построят, ние първо трябва да го финансираме, първо ние с някакъв процент, както еврофондовете. Знаете добре, като ни дадат един милион, 300 000 лв. или 200 000 лв., първо ние трябва да сложим, че чак като се построи, след това ще си върнем парите. Тъй, че ние ги нямаме тези 200 000 лв., нали трябва да ги турим на масата сега, за да тръгне. Мисля, че нито Бойко е глупав човек да си развали отношенията с руснаците и мисля, че не е толкова политически, колкото икономически проблем.
Не се ли дават много ордени напоследък? Тази седмица пак. Има две тези. Едната е, че трябва да признаеш човека. Другата пък, че като се признаят много хора, ги обезценяваш.
Имахме една дискусия в Министерския съвет дали не е на килограм. Вярно е, че на килограм не трябва да се дава. Но вярно е, че в годините, нека се върнем 20 години назад, бяха раздавани ордени на калпак на хора, които не ги знаем до днес кои са. Ако виждате на кои раздаваме ордени, кои сме ги предложили за ордени, те много отдавна заслужаваха да си получат признанието. В момента дори чакам да излезе на Йорданка Христова, на „Щурците”, една камара от хората се поболяха, други си отидоха и то достолепни, достойни български мъже. Погледнете списъка, ще видите, че това са ордени на най-известните ни хора, забравени във времето. Така, че нека сега да са на килограм, но докато са живи и здрави ние да им благодарим за това, че ги е имало. Да, разбира се, аз също съм съгласен, че ордени на калпак не е редно да се раздават. Вижте, пак не са на калпак. Десетина човека, които бяха в публичното пространство неудобни, от там дойде целият конфликт. Знаете ги имената и аз мога да кажа, те се повтаряха в публичното пространство 5-6 човека, които бяха компромис. Нали, и от там дискусията, че ордените не се раздават, колкото имаш достойни хора, толкова ще раздаваме ордени. Кой е казал, че трябва по едно орденче да даваме. Ами, ако са 10 достойни хора?
