Антония Първанова от НДСВ, евродепутат на годината в областта на здравеопазването, в „Седмицата" на Дарик:
Каква е всъщност... как става избирането? Кой избира евродепутатите на годината в различните области?
Процедурата е много прозрачна и разделена в двете си части - номиниране и избиране - за да не се получават политически или други окраски или лобирания. Депутатите, които са номинирани, се излъчват от неправителствените организации като никой не знае кои и колко неправителствени организации са го предложили, и от тези номинации се избират първите три, които са получили най-много подкрепа, и се предлагат за гласуване, като гласуването се извършва от самите евродепутати.
Добре, сега...
Тоест номинираните от неправителствените организации депутати биват гласувани от колегите си и в края на този процес съответно на официална церемония се обявяват спечелилите във всяка категория.
Интересна е вашата позиция тогава от гледна точка на тази ваша награда към това, което се случва в България. Какво мислите за края на Анна-Мария Борисова като министър на здравеопазването?
Този край беше предизвестен още при обявяването, защото то беше очевидно, че Анна-Мария Борисова е може би добър специалист в своята тясна медицинска специалност, но няма визия по отношение на здравна политика, на управление на здравеопазването. Много пъти при въпросите на журналистите тя не можа да каже какво има намерение да прави и не успя да защити никаква концепция, нито пък да каже как смята да го направи. Но като не знаеш какво ще правиш, трудно е да кажеш и как да го направиш...
А знае ли ГЕРБ какво трябва да се направи, според вас?
Към настоящия момент твърде много време беше загубено и аз ще си позволя да кажа съвсем откровено, че това време беше загубено и по времето и на нашето правителство, и на тройната коалиция, защото е много трудно да се работи в система, в която има огромен конфликт на интереси. Има твърде много нерегламентирани връзки, които ако в комисията и в Министерство на здравеопазването не бъдат предотвратени, виждате, че е трудно хора, които идват от гилдията, да реформират системата. В повечето случаи бяхме свидетели как в самата каса или в комисията по здравеопазване попадат хора, които лобират за своите интереси, чисто професионални, и впоследстве се появяват странно свръхостойностени клинични пътеки, които обаче впоследствие никой не пипва и не мръдват.
Тоест според вас министър на здравеопазването не трябва да е доктор?
Ами най-малкото не трябва да е лекар, който практикува. Но сега, специално за новото предложение, за д-р Стефан Константинов, аз го познавам отдавна. Много пъти с него сме коментирали визията по отношение на реформата, откъде трябва да се започне и какво трябва да се случи. И мога да кажа, че той има правилни разбирания. Но за да се справи министърът на здравеопазването, са необходими няколко съществени елемента. Първо трябва да има много силната подкрепа на съсловието и много добра комуникация със съсловието, защото съсловието трябва да бъде наясно, че не иска повече да защитава статуквото, в което има и лоши практики, а иска да направи реформа, която един ден ще му даде възможност да работи по добри правила. Но трябва да има подкрепата на неправителствените организации.
Да, но от това, което обяснихте, г-жо Първанова, но от това, което обяснихте, и д-р Константинов има същия проблем, че сега той ще трябва да се занимава например с остойностяването на услугите в акушер-гинекологията, а той самият акушер-гинеколог, и ще бъде в конфликт, в какъвто са били и предишните ръководители в здравеопазването? Нали това е тезата?
Сега, ако той не направи лични заявки, което ние никога няма да го разберем, но ще стане ясно при... ще се видят цените и ще се види дали има баланс. Има начин, по който той да се предпази от такова обвинение или от такова изкушение. И винаги има екип от специалисти, които го правят това. Министърът едва ли лично би се захванал, ако иска да бъде един добър министър. Лошото е, че преди сме имали други примери, но се надявам той да не бъде изкушен от това. И сега последната компонента - това е министърът на финансите и целият Министерски съвет да подкрепя министъра на здравеопазването в реформата. И аз силно се надявам това най-после да се случи, защото за най-голямо съжаление аз бях много изненадана, когато комисарят по здравеопазване, също толкова изненадан, ме запита защо нашият министър на финансите дава заявки в Брюксел, че през следващите 2 години няма никакво намерение да направи каквито и да било реформи и ще предприеме рестриктивна политика в областта на здравеопазването за ограничаване на разходите, без каквито и да било съществени промени. Сега, това нещо трябва да се изясни. Не може да се говори едно в Брюксел, друго в България, защото виждате, че жертва стават министрите на здравеопазването. Не че и те нямат своите недостатъци и грешки, но все пак правителството е един екип. И този екип трябва да работи като отбора, управленския отбор на държавата, а не да дърпа на различни посоки или всеки да си има различни планове и виждания, защото в крайна сметка хората плащат тази цена. И всички ние сме избрали това правителство, за да ни преведе през трудните времена на криза.
