Тежко финансово десетилетие до 2020 година прогнозира в ефира на Дарик макроикономистът проф. Димитър Иванов. В интервю за новата рубрика „МеждУредие" в предаването "Дарик кафе" той подчерта, че е налице една правилна предпазливост и консервативност в проектобюджета на България за 2012 година. Димитър Иванов обаче разкритикува кабинета за това, че както този бюджет, така и миналите два, следват основно политиката за затягане на коланите, което води до рецесия и липса на икономически растеж в страната.
Още в следващата година в България ще продължи да расте обемът на лошите задължения на банките, виждаме увеличаване на държавния дълг, ще има ново кредитно засушаване и по същество ликвидна криза в страната, прогнозира проф. Димитър Иванов. Ще има продължаващ спад на потреблението, лихвите по депозитите твърдо ще намалеят още, допълни той.
Проф. Димитър Иванов подкрепи решението на кабинета за увеличаването на минималната работна заплата на 290 лева от май догодина. Пенсионната реформа според него обаче трябва да се погледне по-системно и да не се прави на парче. Този бюджет няма да реши „мъката в икономиката ни".
„Всичко опира до една друга политика - това, което се случва в Европа, потвърждава идеята ми, че на България е необходимо национално експертно правителство, правителство на националното спасение", заяви още икономистът. Ето какво още каза той пред Дарик:
Преди дни в своя позиция във Фейсбук бяхте посочил, че процесът за оттегляне на една-две икономики от еврозоната е започнал. Решен ли е вече разводът на Брюксел с Гърция според Вас? Загубена кауза ли ви се вижда спасяването на еврозоната?
Аз мисля, че евроагонията продължава и бих казал, че тя вече навлиза в своята терминална фаза, независимо от няколкото срещи на върха и срещата на Г-20 в Кан. Драмата започна в Гърция, но вече никой не знае къде тя ще свърши. Защото нещата вече не опират само до Гърция, а до над 50 процента от страните членки на еврозоната. Девет страни от седемнадесетте са вече обхванати от кризата: Гърция, Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Кипър, Франция навлиза в дълбока социална и икономическа рецесия, Белгия, Словения, самата Германия не е в блестяща ситуация също. И затова смятам, че Европа вече е в процес на една дълбока промяна на своя политически и икономически ландшафт. Достигната бе и премината даже точката на скриване на истината. И виждате, че започна падането на цели политически правителства.
Вече открито се говори и за излизане на държави от еврозоната - нещо, което бе тема табу до преди месеци.
Аз съм убеден, че еврото, за съжаление, европроектът е осъден. Срокът е някъде шест до осемнадесет месеца максимум. Вече се преговаря тайно планове как да стане по един регулиран начин излизането на Гърция. Но пак казвам, Гърция е най-малкият проблем, защото Гърция дължи между 350 до 390 млрд. евро. Една Италия има дълг над 2 трилиона евро. Така че големият проблем за еврозоната са Италия и Испания. Общите задължения на тези две икономики са почти 4 трилиона долара. И затова от вчера, може би в новините сте забелязали, от вчера имаме нова политическа ситуация в цяла Европа. За първи път германският канцлер Ангела Меркел призна, че по същество имаме вече не криза на еврозоната, а криза на Европейския съюз, криза, каквато Европа не помни от края на Втората световна война. Говорейки вчера пред годишния конгрес на нейния управляващ Християндемократически съюз, Меркел категорично заяви, че е необходимо да се създаде една нова Европа. Създаване на нов политически съюз на базата на икономически, монетарен и фискален съюз, това е вече съвършено нова официална политическа позиция в Европейския съюз.
Тя донякъде кореспондира и с тезата за Европа на две скорости. Едно ядро от силни държави от еврозоната....
Разбира се, че кореспондира, защото стана ясна вече отдавна голямата грешка, която беше направена с образуването на еврозоната, на един монетарен съюз, който не притежаваше никакви фискални правила. Не можете да имате монетарен съюз, без фискален съюз. И всъщност това, което се очакваше - силни процеси на конвергенция между страните на еврозоната - вместо това да се случи, ние виждаме, че в края на един десетгодишен период са налице силни процеси на дивергенция, на огромни дисбаланси между икономиките на еврозоната, които дисбаланси доведоха до тази дълбока дългова, а вече бих я нарекъл и политическа криза.
Казахте само осемнадесет месеца, такъв срок вие лично начертахте...
Аз считам, че каквито и финансови механизми и подобрения да се опитват, нещата са решени. Даже и сега така наречената тройка от МВФ, ЕЦБ и ЕС ще подпомогне с нова помощ от около 120 млрд. новото гръцко правителство, това не решава проблемите. Цялата стратегия е ако можем вече да я прочетем за тези две години от регистрирането на дълговата криза в Гърция досега е, че стратегията беше: дайте да запазим една фалираща Гърция докогато можем, за да запазим най-вече Италия и Испания, а след това ако трябва, Гърция да върви по дяволите. Така че нещата са свръхсериозни. В Европа е налице второ потъване в рецесия и опциите за излизане от всичко това са изключително малки. Технически няма начин, понеже така зададохте и въпроса в началото на интервюто, 2012-а година Европа ще контрактира своя растеж, рецесия ще обхване цялата еврозона и останалите европейски страни, а някъде даже ще имаме депресия. Навлиза се и в дълбока социална криза, защото безработицата почти навсякъде надхвърля вече 11 процента. Нещата в една Испания достигат до социален взрив, тъй като безработицата там надхвърля 20-21 процента, при младите 40 процента, а бяха спрени и помощите за безработни, чийто срок на получаване на помощи изтече.
Как Вие виждате опитите за политическо генно инженерство, образно казано, в Европа? Как най-безболезнено може да се прекрои еврозоната според Вас, да не се поличи организиран хаос?
Това, което се случи, е, че досега европейските правителства членки на еврозоната по същество жертваха растежа и независимостта на Европа върху олтара на фетиша към европроекта. И вследствие на това Европа достигна до тази свръхдълбока, вече я наричам политическа криза. Европа навлиза сега само под влиянието на Германия и на Китай. Нарушава се независимостта на Европа и пътят на решение на тази криза донякъде е ясен - това, за което настояват и Германия, и Франция е пътят на едно федерализиране на Европа. Меркел вчера нарече буквално този път път на образуване на централно икономическо правителство на Европа. Но големият проблем е дали страни като Великобритания и други европейски страни приемат тази посока към федерализиране, която означава още по-голямо отдаване на суверенните права на националните държави към федерацията и нейното бъдещо правителство. И още нещо много важно: подобен проект, подобна смяна, подобно затягане на Европейския съюз ще отнеме минимум три-четири до пет години. И в този смисъл опциите са изключително малки и няма да се мине без разчупване на еврозоната.
Как обаче ние като държава трябва да действаме в тази сложна ситуация, в която кризата ще ни застигне с нова сила. Финансовият министър вече даде знак, че се обмисля по-консервативен вариант на проектобюджета за следващата година.
България не е оазис, България е част от Европейския съюз. ЕС е нашият основен пазар и в този смисъл всичко, което се случва в Европа, изключително силно ни засяга, както в политически, така и в икономически и финансов смисъл. Бюджетът на едно правителство е основният политически закон на всяко правителство. Той изразява виждането на правителството как ще управлява страната през следващата година. За съжаление както този бюджет, така и предишните два, бяха бюджети както аз ги наричам, еднодневки, бюджети година за година, бюджети, зашивайки дупките на чорапите, бюджети без системност, бюджети, следващи преди всичко политиката на Чаушеску, на силно затягане на коланите, затягане, което води до рецесия в страната и до липса на икономически растеж.
Разбира се, за да бъдем максимално обективни, аз трябва да призная, че налице е в този бюджет една предпазливост, налице е един очевиден страх, една колебливост, една консервативност и бих казал, че това даже е правилно. Защото се цели да се запази даже и крехката финансова стабилност на макрониво. На микрониво финансовата стабилност у нас отдавна е изтърбушена, всичко е изгнило вътре в икономиката ни. В този бюджет има буфери за гъвкавост, има редица положителни неща. Аз смея да призная, че имах един сериозен и бих казал конструктивен разговор с премиера по повод на проектобюджета, разговаряхме доста нашироко по проектобюджета и главно засегнах два основни проблема: разходите за наука и преди всичко разходите за БАН и разходите за сектор отбрана. Засегнах ги от една основна гледна точка - това са сектори, които осигуряват генериране на икономическия растеж в икономиката ни.
Тоест виждате позитивни стъпки точно в средствата за наука тази година от това, което е заложено.
От това, което е заложено, имаме позитивни стъпки в средствата за средно образование, имаме донякъде позитивни стъпки в средствата за висше образование, но разходите, предвидени за БАН, са свити изключително много. Премиерът беше много добре подготвен за този разговор. Той със задоволство приема започването на реформите в БАН, но заедно с това беше много критичен по отношение на скоростта, размера и дълбочината на извършените реформи. Въпреки това ние дискутирахме нашироко, включително и възможни механизми за повишаване на тези разходи и аз считам, че даже тази инициатива на новоизбрания президент Плевнелиев да се срещне с съвета на настоятелството на БАН, е част от този разговор, който имах с премиера. Другият голям въпрос са средствата за отбрана, където аз считам, че не става дума за средствата за българската армия или средствата за министерството, а става дума за сектора отбрана като сектор, синтезиращ в себе си възможностите да стимулира растеж във всички остнали инфраструктурни сектори в България.
Аз смятам, че времето между двете четения ще ни даде основа да говорим в детайли по сектори, но ми се иска, за да бъдем полезни на нашите читатели, да кажем няколко думи за два от спорните въпроси: този, свързан с решението да се вдигне минималната работна заплата на 290 лв. от 1 май, което вече е решено от кабинета, и другият - за пенсионната реформа и повдигането на въпроса доколко е възможно тя да стартира още от следващата година.
И двата въпроса са свръхсериозни, защото те опират до дълбоки икономически процеси, които не се решават с една или две мерки, особено ще се касае до пенсионната система. И тук искам да кажа нещо, което е много важно, не се разбира, включително и от опозицията, която изкривено критикува проектобюджета, че ако ние продължаваме да пазим валутния борд, ако продължаваме да пазим ниското равнище на данъците, при обеднялата от инвестиции икономика, това ще са приходите, които можем да реализираме и на които можем да разчитаме и тези приходи са нищо в сравнение с реалните потребности на страната. И затова имаме нужда от съвършено друга политика. Иначе нито ще имаме здравеопазване, нито наука, нито отбрана, нито пенсионна система.
С две думи подкрепяте ли изтеглянето на реформата с години напред, от следващата година тя да започне?
Аз първо подкрепям повишаването на минималната работна заплата, въпреки че считам, че това е нищожно. И второ, считам, че на пенсионната реформа трябва да се погледне в по-системен вид, в по-принципен вид и тогава да се тръгне към нейното цялостно реализиране, а не така на парче, да се започне от вдигане на ниските пенсии, пък се повиши стажът и така нататък, на парчета пенсионна реформа не се прави.
Но нека да кажа в заключение: този бюджет независимо от усилията, които се правят, той няма да реши мъката в икономиката ни. Цялото десетилетие до 2020 година ще бъде изключително тежко и ще го очертая съвършено накратко: още от следващата година ще продължи нарастващо да расте обемът на лошите задължения на банките, виждаме увеличаване на държавния дълг, ще има ново кредитно засушаване и по същество ликвидна криза в страната, ще има продължаващ спад на потреблението, лихвите по депозитите твърдо ще намалят още. Не може една икономика и това трябва да се разбере, да живее само на основата на инжекции и на изкуствено дишане от еврофондовете, не може ние да нямаме собствен, вътрешен икономически живот. Налице е според мен не само продължаване, а засилване на процеса на обедняването у нас.
Именно защото се засилва този процес на обедняването, да кажете един съвет към читателите ни в тези години - да харчат, за да стимулират икономиката или по-скоро да пестят, в каква валута да спестяват?
Не могат да харчат поради изключителната задлъжнялост на малки и средни фирми, на големи фирми, на домакинства, те няма откъде да харчат, защото реалната покупателна способност ще продължи да спада. Инфлацията у нас ще се повиши, особено за вносните продукти и суровини. Няма откъде да дойде потреблението, а потреблението е основният индикатор дали се излекуваме от кризата. Така че при настоящата политика няма откъде да дойде повишено потребление, а ако няма повишено потребление, няма как да заработи индустрията.
Онези, които спестяват обаче, в какво да пестят?
Задавате ми много важен въпрос. В структурата на техните спестявания те трябва да залагат на българския национален лев, защото това харчат в страната. Ситуацията с еврото е изключително нестабилна и рискова и затова те трябва да потърсят валути, които на този етап са далеч по-стабилни. Това е и швейцарският франк, и американският долар, и британската лира донякъде.
Но за да заключим този принципен разговор: всичко опира до една друга политика. Това, което се случва в Европа, потвърждава моята идея, върху която аз стрелям още от 2004-2005 година: на България е необходимо национално експертно правителство, правителство на националното спасение. Не може в най-дълбоката криза на страната, ние да продължаваме да вървим напред с тесни, еднопартийни правителства. Трябва да се даде път на експертите, защото нещата ще станат още по-сложни.
