Принципът за отседналост – пречка пред кандидатурите на сестрите за евродепутати
Принципът за отседналост – пречка пред кандидатурите на сестрите за евродепутати / netinfo

Интервю на Евгения Марчева с говорителя на Централната избирателна комисия Бисер Троянов в предаването "Денят" на Дарик

Единственият юрист в този инициативен комитет по издигането на кандидатурите на медиците ни за евродепутати адвокат Владимир Шейтанов твърди убедено, че няма юридически пречки това да се случи. Вие виждате ли юридически пречки това да се случи?

Тъй като доста време се дискутира въпросът да бъдат кандидатирани медицинските сестри за членове на Европейския парламент от името на република България, то този въпрос все още не е поставен за обсъждане пред Централната избирателна комисия. Мога само да посоча това, че всички изисквания, които важат за кандидати за членове на Европейския парламент обхващат и възможността и българските мидицински сестри да се кандидатират и да отговарят на тези условия.

Една много важна пречка, която законът е поставил пред депутатите, наред с всички други изисквания, е те да имат постоянен и настоящ адрес на територията на Република България или настоящ адрес както на нашата територия, така и на друга държава член на Европейския съюз последните една година и четири месеца. Съпоставяйки факта, че българските медицински сестри са задържани повече от осем години на територията на либийски затвор, предполагам, че основната пречка за тяхното кандидатиране ще бъде именно тази, че те не отговарят на ценза за отседналост.

Искам да напомня, че възможността българските граждани за заявяват постоянен и настоящ адрес беше предвидена със Закона за гражданската регистрация, както и това се отразяваше в новите български документи за самоличност. Тази кампания беше стартирана през 2000 година и 2001 година и без да бъда категоричен, в това, което ще кажа, съмнявам се, че българските медицински сестри са могли да заявят настоящ адрес на територията на Република България, тъй като са задържани повече от осем години, а именно преди да стартира тази кампания с адресите.

В този смисъл ще приемете ли за валидни декларациите на нашите медици в Либия, разбирам собственоръчно подписани от тях, с които те веднъж изразяват своето съгласие техните кандидатури да бъдат издигнати, втори път в техните декларации пише, че те са живели през последните две години в България. Така тук с един нюанс, който според мен няма юридическа стойност – извън родината си са били но не по своя воля, а насилствено.

Аз не мога да кажа като представител на Централната избирателна комисия какво ще е решението на комисията като цяло и дали ще допусне тяхната регистрация за кандидати за членове на Европейския парламент, това ще подлежи на обсъждане вътре в самата комисия.

Накрая да не забравяме един факт, че те действително не са живели през последните две години на територията на Република България, независимо от това дали по своя воля или принудително са били вкарани в затвора „Джудейда”, който е извън територията на Европейския съюз.

Това са все неща, които ще подлежат на обсъждане. Не бихме могли обаче ние да си затворим очите пред една декларация, която няма да отразява вярно тези обстоятелства, а именно че не са живели през последните две години на територията на Република България или на друга страна член на Европейския съюз.

Разбирам, че заявлението трябва да бъде подписано собственоръчно от всяка една от българските медицински сестри. Това беше една друга пречка. Доколкото усещам и хващам по медиите и по изявленията, то те собственоръчно са подписали това заявление, но те не могат да декларират неверни обстоятелства, тъй като все пак носят и наказателна отговорност по българския наказателен кодекс.

Позволете ми да обобщя: тоест ЦИК не е склонна или поне вие, с вас разговарям, не сте склонни от патриотични и от чисто така хуманитарни подбуди да затворите очите си пред закона, пред буквата на закона?

Ще кажа нещо, което зная като юрист: Не можем да си затворим очите и да погазим закона, независимо колко справедлива е една кауза, тъй като нарушението на закона вече поставя под въпрос честността на едни избори, законосъобразността от действията на Централната избирателна комисия. Разбирам, че каузата е доста благородна, но дали тя оправдава всички средства, включително и от патриотични чувства да се агитира в полза на нарушение на закона, което вече е с доста непредвидими последици. Защото от частния случай за българските медицински сестри вече може да се изведат много други случаи, включително ценза за отседналост на много други български граждани с настоящ адрес извън територията на Европа.