Европейската комисия и Евростат ще изпратят в България съвместна мисия, която да провери качеството на българската фискална статистика и данните, на които правителството прави своите прогнози. По-рано днес еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен изрази известни притеснения за статистическото представяне на България и съобщи очакването скоро у нас да пристигне мисия. Събеседник по темата в „Денят" на Дарик евродепутатът Ивайло Калфин, зам.-председател на комисията по бюджети на Европейския парламент.
Какво значи тази проверка, как да си преведем тази мисия, която ще бъде изпратена в страната ни? Оказва се, че България ще бъде първата държава от съюза, която ще бъде подложена на такава строга проверка съгласно одобрения механизъм, с който Евростат може да получи правото да одитира статистиката на страните членки.
Това е така и това се налага като решение във връзка с изненадващите, в кавички, резултати от няколко страни и необходимостта Европейският съюз да генерира огромни суми, за да спасява страни, които са в тежко финансово състояние. При някои от тях проблемът, като Гърция, проблемът е със статистиката и с данните в статистиката, като Испания примерно, където... (прекъсва връзката - бел. ред.)... Там проблемът е свързан с конкурентоспособността на икономиката. Но така или иначе финансовите министри решиха да въведат процедура, в която бюджетите предварително да се гледат в Европейската комисия и да се обсъждат от всички страни членки от Съвета на министрите, и освен това Евростат да има повече функции по контрол върху националните сметки. Защо България, разбира се, трябва да си зададем въпрос, предизвиква интерес? Аз поне за две неща се сещам, които веднага насочват интереса към България за една от първите проверки. Първият е свързан с дефицита за миналата година. Знаете, че правителството гордо обяви най-напред дефицит нула цяло... (прекъсва връзката - бел. ред.)..., който само два месеца по-късно се оказа, че не е 0,7, ами е 3,8 или 3,9%. Очевидно, че това е огромно разминаване в числата и това е първата лампичка, която привлича интереса на Евростат. Вторият проблем е свързан с факта, че в България се преразглежда бюджетът за годината няколко месеца след като е бил приет. И си представяте в тази процедура, в която искат националните бюджети да се разглеждат предварително в Европейската комисия... ако в течението на годината се правят актуализации на бюджетите и се променят данните. Очевидно е, че Европейският съюз настоява тогава, когато една държава приеме бюджета, тя да се ангажира с него и да го изпълнява, а не да го променя в средата на годината.
От това, което казвате, да разбирам ли, че не трябва толкова да ни тревожи тази по-строга проверка, която ще стартира май първо спрямо страната ни?
Проверката по принцип дали трябва да ни тревожи най-добре могат да кажат в Министерството на финансите. Ако са в ред сметките на държавата и всичко това, което е трябвало, ние сме го съобщили, то не трябва да има проблеми с изключение на това, че надявам се, че сме си взели бележка, че това, че се опитахме да заблудим Европейската комисия в края на годината с 0,7% дефицит, просто не работи, и това даже може да се обърне доста зле към страната. Аз продължавам да не мога да разбера защо финансовият министър си позволи да направи това нещо в началото на тази година. А по отношение на актуализацията на бюджета също мисля, че България, както и останалите страни, трябва да приеме, че няма нещо, което да се е случило драстично между декември миналата година и средата на тази година, освен че се вижда, че приходите в държавата драстично спадат, далече под спада на икономиката. Очевидно, че това ще са зле направени сметки и също това, което трябва да ни притеснява по-скоро, е доколко достоверни са бюджетите, които приемаме...
Като казахте финансовото министерство, те оттам реагираха, че очакват такава проверка. Напомниха, че са предоставили на европейските ни партньори последните данни за дефицита, а и конвергентната ни програма беше приета като адекватна. Това на фона на сегашната проверка как да го разчитаме?
Конвергентната програма беше приета за адекватна, но тя не се знае всъщност доколко продължително ще действат тези числа, които са в нея, и тези ангажименти. Пак казвам, практиката да се актуализира бюджетът няколко месеца след като е приет предишният, показва, че в страната очевидно има неконтролируеми и тревожни процеси. И вероятно това привлича вниманието на Евростат за по-дълбока проверка. А другото си е нашенски калпазанлък с това, че се опитахме да ги излъжем с бюджетния дефицит. Пак казвам, ако само това са проблемите, слагам само в кавички, то няма да има нови неприятни някакви разкрития. Ако повече неща са скрити в държавните сметки, то тогава има от какво да се притесняваме.
Очаква се актуализираният вариант на бюджета за тази година да бъде представен на европейските партньори, които ще дойдат в България. В този вариант, в който е внесен в парламента, е заложен дефицит от 4,8 % на консолидирана основа. На това как ще бъде погледнато с европейско око?
Недобре. Във всички европейски страни 2010-а и 2011-а се правят програми за ограничаване на бюджетния дефицит. А при нас се увеличава бюджетният дефицит. Освен това се чуват намерения на правителството да увеличи дълга на страната, да емитира нов дълг. Очевидно, честно казано, ако погледнем даже актуализирания проект на бюджета, виждаме, че дефицитът, който се вижда в него, би могъл да бъде покрит от намалението на фискалния резерв. Фактът, че се издава нов дълг и се подготвя издаването на такъв дълг, означава, че очевидно държавата очаква даже и по-лоши резултати, по-лош вариант, отколкото пише в бюджета. Така че за съжаление основният проблем е свързан с несигурността на това какво прави държавата, доколко контролира процесите и какво ще се случи по-нататък. Максимално бързо трябва да... (прекъсва връзката - бел. ред.)... нашите европейски партньори, че това не е така и че Министерството на финансите и българското правителство контролират бюджетната професия.
Сам заговорихте за въпроса, свързан с финансирането на дефицита. Лансираха се вече тези два варианта парите да се вземат или от фискалния резерв, или от емитирането на облигации на международните пазари. Кой е по-добрият вариант?
Аз, доколкото разбрах, и двата се предвижда да се задействат. Значи, фискалният резерв се предвижда да бъде намален на 4,5 млрд. лева, което значи той допълнително освен двата милиарда близо, които досега... (прекъсва връзката - бел. ред.)... ще бъдат изразходвани още около 2 млрд. от него. И в същото време ще има допълнително финансиране от дълг, което означава, че това, което предвиждаме, е доста по-голяма дупка в бюджета. Затова казвам - елементарните числа просто не се засичат.
Еднакво тревожно и в двата варианта, смятате вие?
Ами по принцип действително фискалният резерв се създава именно за да може държавата да го ползва тогава, когато има трудности. Въпросът е, че с фискалния резерв, с използването му, до момента ние, общо взето, запушваме дупки в бюджета. А очевидно е, че ако не се вземат структурни мерки, тези дупки ще продължат да съществуват, а ние виждаме, че разходите се увеличават в бюджета, което също е тревожно. Тези дупки ще продължат да съществуват, а фискалният резерв в един момент ще свърши, очевидно, че това не е източникът, който може трайно да реши проблемите. Очевидно, че трябват структурни промени в самия бюджет, а фискалният резерв да се използва за дейности, каквито цяла Европа направи, ние не направихме, свързани със стимулирането на икономиката или с финансирането на европейски програми, ако искате.
Вероятно това ще бъде и обект на дискусията в Народното събрание тук, у нас, когато ще се обсъжда актуализацията на бюджета. Вие прогнозирате ли и втора актуализация до края на годината, за това тук се говори също?
Пак въпрос, аз не бих могъл да кажа до колко са верни прогнозите и сметките на правителството. Ако това, което те ни представят, е вярно, това, което може да очакваме, е увеличаване на разходите, съответно увеличаване на дефицита, намаляване на фискалния резерв и емитирането на нов дълг. Това са сами по себе си тревожни резултати. Въпросът е какъв е резултатът от тях и дали това означава, че ние ще сме овладели бюджетната ситуация, или тя няма да може да се контролира. Става въпрос основно...
По един доста коментиран въпрос тук през последните седмици, даже да го кажа, лихвите по кредитите. И днес банкери прогнозираха, че те ще се качват заради повишения риск. Как вие гледате на идеите на „Атака" да се въведе у нас държавна регулация, която да обвърже лихвите по кредитите с тези по депозитите?
Това е абсурдно, това е изключително... (прекъсва връзката - бел. ред.)... и не знам от "Атака" откъде точно са го измислили това нещо. Това е мярка, която по никакъв начин няма да може да проработи административно. Отделен въпрос е, че виждаме, че единствената печеливша, общо взето, част от икономиката през последната година... (прекъсва връзката - бел. ред.)... донякъде това е добре, ако това отива за тяхна по-голяма капитализация, но не е добре, ако отива за разпределяне на дивиденти и изваждане на капитал от страната, което сега не го виждам в... Но последния начин, по който може да се борим с това нещо, са идеите на „Атака".
А какви са вариантите? Защото все повече българи наистина казват банка да си на днешно време. Наистина те се оказват...
Вариантите... вариантите са по принцип да се търси нещо, което България досега го прави, но би могла да го засили, ако има нужда, това го преценява централната банка, да засили капитализацията. И ако има по-високи лихви, то ние всички да знаем, че те са свързани с абсолютно гарантираната стабилност на банковата система.
Тревожна ли е според вас тенденцията за спад на еврото? Как тя ще се отрази на икономиката ни? Така, трайно през тези дни с това започват и икономическите новини у нас.
В краткосрочен план това... (прекъсва връзката - бел. ред.)... означава по-добра конкурентоспособност за българския износ, доколкото имаме износ и доколкото извън еврозоната, и доколкото ние бихме могли да, така, да разчитаме и да увеличим този износ в момента. А иначе спадът на еврото, общо взето, води до създаване на различни турбуленции на финансовите пазари, които не са в наш интерес, особено в момент, в който ние се готвим да издадем дълг. Интересно ние с каква валута ще издадем този дълг, защото, ако е в евро, тогава вече ще има пряка зависимост между курса на еврото на международните пазари и цената на дълга, който се издаде.
