<!-- /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:""; margin:0cm; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-fareast-font-family:"Times New Roman";} @page Section1 {size:612.0pt 792.0pt; margin:70.85pt 70.85pt 70.85pt 70.85pt; mso-header-margin:35.4pt; mso-footer-margin:35.4pt; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} --> Депутатът от БСП и бивш вицепремиер Меглена Плугчиева в „Седмицата” на Дарик
Пробиване на нова дупка в пълнещата се с вода лодка. С това сравнихте промяната в бюджета през тази седмица. А вие какво бихте направили, ако лодката се пълни с вода?
Аз се надявам, първо, че наистина е разбрана притчата, която разказах, и това е едно, така, смятам много неутрално предупреждение към управляващите и специално към Министерство на финансите, че с този бюджет, който се предлага, няма как да се запълни пробойната, а напротив, опасността да се отворят нови дупки е много голяма и както виждате, управляващите с този бюджет не дават отговор на няколко въпроса. Първо казват, че ще се намалят приходите. Второ, се увеличава бюджетният дефицит до нива 4,8, невиждани. Трето, противоречивото мнение, че се очаква в същото време икономически растеж от минус 2% на плюс 1, и в крайна сметка, значи, бюджетът ще продължава да расте, покриваме го с наличния резерв, но както показват разчетите на министър Дянков, този резерв, който беше около 8,2 милиарда в края на 2008 г. и 2009 г., преди да се сменят правителствата, сега отива на 4,5. Разбирате, че остава големият въпрос, а какво се прави тогава за следващата година и с какво този дефицит, който се планира, ще бъде финансиран.
Вие какво предлагате? Вие, впрочем, сте била винаги от най-конструктивните политици, независимо дали сте управляваща или в опозиция. Какво трябва да се направи?
Така. Защо чак сега, първо, да попитам, ме питате вие и, второ, трябва да ви кажа, че управляващите не приемат подадена ръка, така че вие ме питате, но управляващите не питат. И трябва да ви дам веднага пример, че още през август миналата година аз съвсем искрено предложих да дам този опит, който е натрупан по темата еврофондове, с всички положителни страни и с всичко, което сме постигнали, и, разбира се, там където бяха останали проблеми за решение, но това беше тотално, така, с пренебрежение и демонстративно отхвърлено и съответно сега обаче, когато наистина лодката почна да се пълни с вода, ето, започват въпросите. В крайна сметка какво трябва да се направи? Трябва да се търси възможност за увеличаване на приходите и трябва да се намаляват разходите. Какво става на практика? Приходите се намаляват, разходите се увеличават, за да се увеличат приходите, ами, те могат да се увеличат, простичко казано, само ако се даде шанс на икономиката да работи.
Как?
Ами, първо, погледнете какво става с чуждите инвеститори. Ние сме за пръв път на минус в началото на тази година, ако не греша цифрите, минус 28 млн., нещо, което никога не е било от последните 10-15 години.
Не е ли логично? В техните страни те имат проблеми и е логично първото, което да направят, е да се орежат разходи, които правят и извън собствената си страна.
Това означава, че България, която има проблеми и търси да привлече чужди инвеститори, трябва да създаде допълнителни облекчения и допълнителни, как да ви кажа, привлекателни условия за чуждия бизнес, а не да го гони.
Какво не прави според вас?
Значи, първо, припомнете си, че от есента на миналата година не им се плаща - нито на български, нито на чужди фирми, за изпълнение на договори, които са от минало време, и когато...
А тук отваряте дума за най-честия упрек, който отправят управляващите, за това как сте им оставили огромни дългове.
Ама няма такова нещо. И тези цифри в статистиката ги има, и в Брюксел ги има, и това е известно. Още повече тези два милиарда, които се подхвърлят вече няколко месеца в публичното пространство, така и не стана ясно кои са тези договори, за които става дума. Защо не се кажат публично, но връщаме се на бизнеса, за да не разхвърляме разговора. Значи, не може да им кажеш на бизнеса - няма да ти платя, или ще ти платя не стоте единици, които ти дължа по договор, а ще платя 90% само, 90 единици, защото ти и без това 10-те единици си ги давал преди за тристранната коалиция. Разбирате, че това е крайно несериозно. Не може да не му плащаш, да забавяш разплащането на ДДС-то и да го пращаш в небитието, или пък, когато тръгне бизнесът да се оплаква, съответно да му каже - ти ще се оплакваш, но аз ще ти пратя всички възможни контролни органи да те проверят и само ето така като те гледам, от тебе при проверка ще изкарам х стотици лева. Значи, разбирате, че този подход към бизнеса не може да доведе до увеличение на приходите. Аз съм депутат от Русенски регион и трябва да ви кажа, че при всички срещи със сериозния бизнес, една голяма част напуска, заминава в чужбина, другата част е на път да се потопи в сивия сектор, и най-дребният бизнес просто загива. Разбирате, че когато става дума за приходи, простичкият подход е доверие, доверие, прозрачност и добри рамкови условия, за да може да работи бизнесът и да пълни хазната. С прекомерен, стресиращ контрол, който смразява, а не стимулира, няма да стигнем далече, така че, ето това е отговорът по темата приходи. По темата разходи, значи, трябва да се намаляват разходите и ето тук стигаме до темата за рязането на администрацията и ще ви кажа две неща. За общинските администрации всичко, което се предвижда да бъде орязано, или не само общинска, като администрация и изобщо като намаляване на разходите, се обяви от министър Дянков, че е 15%. Ето, аз съм ви донесла сравнителната таблица за бюджетните взаимоотношения на републиканския бюджет с общините, за да видите, че този процент варира - от 0,05 до 22%. Добре е да се каже, и публично, и прозрачно, какви са критериите, по които варира този процент от 0,05 до 22. И трябва да ви кажа, че неутрални експерти направиха справка и се оказва, че има политическа зависимост във варирането на процента, което...
Т.е. какво твърдите - кметовете от БСП ги режат повече от кметовете от ГЕРБ?
Което разбирате, че е недопустимо. Тези кметове са български кметове. Те не са чужди кметове и не може да се стигне до факта, че българският министър на финансите да спре проекти на български общини в Европейската банка за възстановяване и развитие.
За Пловдив ли говорите?
За Пловдив говоря. Два пъти спиран проект за 30 млн., а се оказва, че преди това и проектът е спрян, проектът е на Благоевград, и в банката недоумяват, че това може да бъде факт.
Макар че финансовият министър изтъкваше смислен аргумент за начина, по който се ремонтират улици в България. Той казва ще дадат едни милиарди, които се връщат после на банката, а пък после ще се разкопава пак, за да се сложат жици и канали под улиците.
Тези проекти, разбирате, че са правени и една международно банка с такъв престиж и реноме, каквато е Европейската банка за възстановяване и развитие, не е банка, която със случайни проекти се занимава или би финансирала, и не банката спира проекта, разбирате ли този тънък момент, финансовият министър спира проект. Изводите смятам, че всеки ще си ги направи. В държавната администрация какво се случва? В тези всички месеци се изсипаха всички възможни епитети, ругатни по адрес на държавната администрация. Значи, погледнете в европейските страни членки как функционира държавната администрация. Това е гръбнакът, това е конзолата, това е конструкцията, носещата, на всяка една държава и трябва да има ясни критерии за растежа на тази администрация, за нейното финансиране и много ясна функционална характеристика на тази администрация. Повтарят се грешки на предното правителство, аз не го крия, че се реже всичко, всичко под ножа с еднакъв процент. Защо? Кога направи новото правителство функционална характеристика, за да, наистина да се говори за административна реформа или всичко се реже наред? Нашата администрация не е адаптирана към условия на европейско членство, аз го заявявам официално и това в миналото правителство не можех да се преборя, Световната банка да направи този анализ и да се види къде трябва да се отреже и къде трябва да се увеличи съответно администрацията, защото на места има раздути структури, излишни, които сега са излишни, вероятно в един по-предходен етап не са били излишни, но сега при актуализацията и новото ни положение на страна членка има структури, които трябва да си отидат, и други да бъдат създадени или да бъдат увеличени, а не с този подход всички под ножа, няма да вървим напред. И освен това не може на администрацията да се гледа само с подозрение и с политически чистки. Не го казвам само аз, защото аз съм се борила за тази администрация, особено която работи по еврофондовете, и съм направила всичко възможно, въпреки, така, критиката на бившия министър Орешарски, че прекалено ги толерирам, и съответно се стараех тази администрация да получи възможности за работа, за стимули, и то не само финансови, но и да чувства, че тя е съпричастна. В момента администрацията е сложена в ъгъла, тя е виновни и тя не смее хей тази папка от тука да я занесе, защото ще направи грешка и ще бъде веднага атакувана, ще бъде или уволнена, или пратена на прокурор. Между впрочем всичко отива при прокурора. Значи има редица стъпала в администрацията и на контрола, и, разбира се, че когато се работи, може и да се сгреши, но става дума за административни грешки. Не може за всяка административна грешка всичко да се праща при прокурора. При прокурора се праща само когато има подозрения за престъпление. Така че, ето ви другия момент, че не може, когато имаш такова отношение към тези хора, да очакваш, че те ще бъдат и продуктивни. Тук става дума за управленска култура, опит, знания и отношение, това са живи хора. И оттук трябва да си позволя да свържа и с еврофондовете, защото, когато става дума в момента на криза и не стигат парите в бюджета, и се знае, вече и децата на улицата знаят, че единственият сигурен, наличен финансов ресурс, това е в тези оперативни програми, с които разполагаме до 2013 г., и че натрупахме горчив и добър опит, и какво се иска сега?
Какво се иска сега?
Иска се нормално да се работи. Значи, какво трябва да се направи, за да могат максимално да се използват средствата? Трябваше да се продължи с опростяване на правилата за кандидатстване и за разплащане.
Това всъщност твърди вашият наследник, министърът по еврофондовете Томислав Дончев, че прави.
Точно така, прекрасно, прекрасно, точно така. Ама кога го прави? Откакто е на тази длъжност, г-н Вълчев, а докато го назначиха допреди два месеца, не само, че не се направи, не само, че не се облекчаваха условията, а, напротив, се направи крачка назад от това, което оставихме.
Вярно ли е това, което той каза, за 44-те подписа, които трябва, за да вземеш европари по някой проект...
Вярно е, защото една голяма част от тези подписи се появиха от август месец насам.
Аз това исках да ви питам, вие не ги ли бяхте видели тия 44 подписа?
Значи, една част от тези подписи бяха съкратени в тази една година, в която аз се занимавах, и, както е известно, на всеки 15 дни аз давах пресконференция, събирах всички възможни групи бенефициенти и бизнеса, и общините, и земеделски стопани. Та едно от нещата, които трябва да се направи, е да се продължи бързо опростяване на правилата и моите поздравления към г-н Дончев, защото го прави.
Дончев казва, да се махне преосигуряването и свръхконтролът.
А така, но този свръхконтрол е, както виждате, в последните месеци, който е, разбирате ли, блокиращ, той не стимулира, а той пречи. Второто нещо, което трябва да се направи, и това е записано и в писмото на Дирк Анер, нали, аз не си ги измислям и не са само мои разсъждения, и, така, установени факти. Второто.
Дирк Анер?
Дирк Анер е генералният директор на Генерална дирекция „Регионално развитие” в Европейската комисия. Второто нещо, което трябва да се погледне, са две основни програми, оперативна програма „Транспорт” и оперативна програма „Конкурентоспособност”. В „Транспорт” аз имах наистина голямата надежда, че ето това правителство, след като обяви, както и предходните, че инфраструктурата ще бъде приоритет и инфраструктурните пътни проекти, че ще го направят. За съжаление, и сега не се прави, което показват фактите. Оперативна програма „Транспорт” не работи. Агенция „Пътища” е към Министерство на регионалното развитие. Управляващ орган на програмата е Министерство на транспорта. Големите проекти не се готвят и, говоря за „Струма” и „Марица”, и това се изпраща някъде в небитието или в следващата 2011 г., и след това в рамките на две години.
Това не е ли програмата, по която се чакат парите за „Тракия”?
Да, и прекрасно „Тракия”, добре, но там апликационната форма поне трябва да отиде на съгласуване в Брюксел, за да може да стартира и да работи наистина нормално, съгласувано с комисията. Но „Тракия” не е достатъчна. Големите, другите проекти също трябва да вървят паралелно. И трябва да се създаде, за да не кажете тя стои тука и само опозиционно критикува, ето, аз това го казвам и в комисията го казвам, но, за съжаление, не се чува. Трябва да се създаде в комисията в парламента.
В комисията по еврофондовете, чийто зам.-председател сте...
Да. Какво трябва да се направи? Добре е, първо, да се използва техническата помощ на оперативна програма „Транспорт” и самата оперативна програма „Техническа помощ”. Трябва да се създаде един допълнителен фонд, който специално само да се занимава да финансира големите инфраструктурни проекти.
И знаете ли какво ще ви кажат? Защо пък вие не го създадохте?
Ама, да, и може и да го кажат, добре, но искам да ви кажа, че в рамките на едната година това беше възможно и аз не крия, което беше...
Едната година, в която вие бяхте вицепремиер?
Да. Което беше възможно, смятам, че е направено и то се отчете и от Брюксел, макар че от новото правителство не само, че не се отчете, а си приписаха и си закачиха, така, една брошка с постигнатите резултати за възстановяването на средствата, но това си е моя лична болка, няма да занимаваме сега обществеността. Важното е, че бяха пуснати парите за България, това е най-важно. Връщам се на оперативната програма "Транспорт". Трябва, ние нямаме достатъчно експерти, за да готвят тези проекти. Ами, дайте на принципа на аутсорсинга, поканете чужди експерти и да се създадат спешно, загубили сме вече 10-11 месеца, да се създадат тези екипи, които да подготвят тези проекти. Второ, ние нямаме опит, експертиза, по подготовка на европейски търгове и, представителството на Федералното министерство на икономическото развитие, което все още е в България...
На Германия...
На Германия, предлага тази експертиза и трябва да се възползваме от нея. Световната банка предлага експертиза...
Т.е., те предлагат какво - да помагат на България да организира търгове за европари?
Да подготвя европейски търгове. Да. Значи, „Струма”, „Марица”, това са големи проекти и е редно те да бъдат чрез европейски търгове предложени и да влязат големи европейски фирми. Веднага ще кажете, ами нашите фирми какво ще работят? Разбира се, че те ще бъдат привлечени като подизпълнители. Въпрос на подготовка на тръжните условия. Но това трябва да работи. Това трябва да се ползва. И съответно супервизията върху изпълнението на проектите, експертиза и ноу-хау, която се предлага от Световната банка. Просто трябва да се възползваме. И Световната банка се изненадва, че проектите и договорите, които имаме със Световната банка, точно при министър на финансите, идващ от Световната банка, не се изпълняват. Програмата „Транзитни пътища”, която се занимава и трябва да се занимава с голямата тема рехабилитация, реконструкция на пътищата, в момента министър Плевнелиев за тази година е подготвил за 167 милиона проекти, провел е процедурите, сключил е договори, прибрал е банковите гаранции на фирмите и министър Дянков казва - няма пари за тези...
За съфинансиране?
За изпълнението на тези проекти. Макар че има инвестиционни заеми от Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Беше моят въпрос към министър Дянков в парламента. Той каза пари няма, но това е трябвало 2007 г. вашето правителство да го свърши. Е, хубаво, приемем, че тогава аз съм...
Не сте го свършили. Вашето правителство, вие не сте била...
Не сме, аз да припомня и на вас, аз бях в Берлин и смятам, че съм си свършила много добре работата там и това, колкото и нескромно да звучи, е оценката и поне от германска страна. Но, да речем, че не е било свършено 2007 г. Ами нали същият този министър обеща всичко, което не е свършено, да бъде свършено сега. Сега защо не го върши? Защо повтаря тези грешки на бившето правителство и ги задълбочава? Така, че същото е и стигаме до голямата тема съфинансиране. Не може когато, за да използваме 100% парите по европейските фондове, известно е, че ЕС дава 85%, България трябва да даде 15%.
На 100 лв. 15 лв. трябва ние да извадим.
Точно така. Ако ние не дадем...
Вадиш 15, взимаш 85?
Именно. Ако ние не дадем 15 лева, няма как да вземем 85. И това не се случва.
Защо миналата седмица вие зададохте ми се струва въпрос на финансовия министър за осигурено съфинансиране и той каза, че е осигурено?
По програма ФАР, да, едно неизпълнено ПМС, да, и той каза, че с актуализацията на бюджета това ще бъде осигурено. И сега, ето, помолихме в комисията по европейски въпроси, където той не благоволява да се яви, неговата заместничка не можа да обясни. Дайте, разпишете ред по ред, да видим как изглежда това съфинансиране. Да се знае колко ще отиде за „Люлин”? Колко ще отиде изобщо по ИСПА? Колко ще бъде осигурено по оперативните програми, за да може и да се следи, и да се знае, има ли ги парите...
И вие ще гласувате за „за” това?
За кое?
Съфинансиране, за тази промяна в бюджета на второ четене.
Не, не, не, г-н Вълчев, съжалявам, не мога да подкрепя такъв бюджет, който не осигурява нито парите, нито пък дава ясен отговор - къде са и колко са скрити в една шепа пари, които се дават на министерствата, и им се казва, с тази шепа вие се оправяйте и си подредете приоритетите.
Т.е., вие бихте подкрепили промяна в бюджета, в която се напише проект по проект какво съфинансиране се осигурява?
Не проект по проект, а програми, по оперативните програми по ИСПА, по този ключов проект „Люлин”...
А това го няма в сегашния?
Няма го, разбира се.
Така, значи няма яснота по това има ли ги или ги няма средствата? И ви връщам на съфинансирането. Като не осигурим 15%, 15 лева, няма да получим 85, и стигаме до простичкия принцип, български, значи евтини на брашното, скъпи на триците.
Имаме трансгранични програми. За да не мислите, че тук говоря наизуст, говоря с конкретни примери. С Румъния имаме трансгранична програма за 262 млн. евро. Ще кажете, че пак хваля регионалния министър, но е факт, подписа споразумението с Румъния, стартираха проектите. Тези проекти са готвени от минал период, на предишното правителство, което е съвсем нормално. Значи, аз не се кича с нещо, а това са фактите. И съответно тези проекти трябва да се изпълняват. За да се изпълнят, трябва да има пак съфинансирането.
За да вземеш 262 милиона, трябва да дадеш 15% от тях. Това са към 40 милиона.
Така, от там има... 218 милиона са европейски пари, чисти. В момента за 62 проекта, които са готови, възлиза т на сто милиона и нещо, и се иска 7 милиона съфинансиране. Румънските ни колеги работят вече и изпълняват проектите. Нашите общини, българските, по дунавското поречие няма как да ги изпълняват, защото няма го съфинансирането. Разбирате, че ето това е един от ключовите въпроси. И за да можем да използваме максимално средствата, трябва да има опростяване на процедурите, трябва да има увеличено авансово плащане, трябва да има, разбира се, контрол, но не смразяващ, трябва да има гарантирано съфинансиране от българската държава. И да използваме максимално, пак казвам оперативна програма „Транспорт”, ключова програма. Другата е „Конкурентноспособност”, бизнесът. Бизнесът, който в момента е най-притеснен от кризата, точно на него не му даваме да работи. Ето, аз съм ви донесла тук, за да видите редица препоръки и молби от Сдружението на общините, от Асоциацията на микропредприятията. И за да не слизам на техническо ниво, тези въпроси, пак казвам, аз съм ги поставила и в комисията, и е хубаво да се чуят и да се ползват. Аз обикалям страната и търся, и продължавам да търся хората, които работят, да дадат своите предложения и няма нищо лошо. Това са хората, които най-добре знаят в практиката какви са проблемите и къде трябва да се променят нещата, за да може да стане процесът по-ускорен и по-ефективен. В момента, аз разказах на министър Дончев, бях в Габрово, дойдоха хора да ми кажат, не искаме да я чуем тази програма „Конкурентноспособност”. Договорите, които са сключени от предишното правителство, сега се проверяват не само под лупа, не само хората без причина им се пращат десетки проверки, но и те са вече в разход, не да получат някакви пари, а казват, ние даваме, ние сме в разход. И за какво ни е тази програма? И това не може да продължава. Ето сега е отворен нов... по програмата и там казва: ако искате да получите безвъзмездна финансова помощ, която надхвърля 600 000 лв., трябва да имате от предходната година, да сте я приключили с финансов одит от регистриран международен одитор. И разбирате, че малките и средни предприятия, които имат най-голяма нужда, е как да си позволи той да даде на чужд, чуждестранен...
Хиляди или десетки хиляди...
... хиляди лева. Да, освен това има и промяна в условията.
За да го одитират.
Значи, сега се пускат тези нови условия. Значи той се е готвил при едни други условия. Първо, се променят условията. Второ, му се поставят неизпълними условия. И тази оперативна програма, жалко, тя не се ползва точно в момента, в който трябва.
Добре. Меглена Плугчиева за това как може да бъде запушена дупката в лодката, която се пълни с вода.
И ако искаме да имаме по-добро бъдеще, г-н Вълчев, трябва да си оправим настоящето.
