„Може би пък тази година беше толкова силна за волейбола, защото излизахме от скандал и влизахме в скандал" - това каза в ефира на Дарик вицепрезидентът на Българската федерация по волейбол Петър Кънев.
„Обвиняват ни, че сме тоталитарна организация. Ами дайте си сметка, че през последните години останаха два спорта в България - борбата и волейболът. Просто тези две федерации не се разпаднаха, имат здрави ръководства - не твърдя, че са най-перфектните, но във всички останали федерации принципът на канибализма, на самоизяждането - видяхте докъде докараха спортове като кану-каяка, гребането, стрелбата", коментира Кънев.
В предаването „МеждУредие" Кънев призна, че бившият национален треньор на волейболистите Радостин Стойчев и Матей Казийски са имали основание за някои претенции към БФВ и Данчо Лазаров. „От друга страна отсъствието на Андрей Жеков и Матей Казийски доведоха до съвсем нова обстановка и атмосфера в отбора, който на олимпиадата постигна това, което не знам дали бихме постигнали с Матей, казвам ви честно", допълни вицепрезидентът на Българската федерация волейбол.
Бившият депутат от левицата коментира и икономиката и условията за бизнес в България, като заяви, че през последните четири години и половина реформите в страната са спрели.
Отсъствахте от медийния пейзаж през последните години, като изключим спортните теми, които коментирате, и новините около волейбола.
Аз съм политик, след като бях бизнесмен. Аз влязох в политиката за един определен период, за да видя как е в другата плоскост от живота - политическата. И последните три години основно бях отново в бизнеса. А волейболът е една лека закачка в последните шест месеца.
По-леко ли се диша извън политиката? Или в условия на такава криза нямате особен шанс да дишате спокойно в сферата на бизнеса, особено в България, през последните няколко години?
Всички, които са в бизнеса, знаят, че общо взето дишането през последните години е на пресекулки, с леки задъхвания, със спирания на кислорода, с отпускане. Бяхте права, последните години не присъствах медийно, защото исках да се огледам отстрани как стоят нещата. Истината е, че най-накрая прозрението дойде, тия дни прочетох, един от нашите министри беше казал, че кризата поне още десет години ще продължи с едно влачене по корем. След като ние на три пъти рязахме лентата, че кризата приключи, се оказа, че това не е точно така. Тук вече аз съм съгласен. Тежка е бизнес средата, много трудно ще намерите бизнесмени, които в момента са щастливи и доволни. Причини има много. Има външни причини - да, така е, тежка икономическа криза беше. Но аз мисля, че до голяма степен и ние си помогнахме да стигнем до това дередже. Ние горе-долу сме като онази прочута фраза на храбрия войник Швейк, който на въпроса „как е службата в австро-унгарската армия", казал „изключително сложна и трудна, но за сметка на това продължителна".
Като кризата и ситуацията в страната ни. Мнозина казват, дребният бизнес е удушен, част от едрия - подчинен. Само тази междуфирмена задлъжнялост, която набра скорост от началото на този последен мандат, ли стои в основата на проблема или става дума и за грешни икономически решения?
Трудно може да се каже с 20-30 минути дебат къде и в какво сбъркахме и сбъркахме ли въобще. Истината е, че тази криза за мен след три години вече влачене по корем не е нито икономическа, нито финансова. Тя не е банкова. Това е криза на доверието. Криза на доверието в институциите, в държавата, в нашите ръководители. Мога да дам един много пресен пример - влоговете в банките. Само че тази тема не я обсъждаме от гледна точка на десетте процента. Обяснението е много просто. Прави се нов бюджет, има дупка в бюджета, която трябва да се попълни. Между другото не съм стронник на този бюджет, на този данък, но ние сме единствената държава в Европа, където не се облагат лихвите с данък. Не му симпатизирам, просто казвам, че досега бяхме изключение. Аз не мога да симпатизирам, ако някой ми бърка в джоба и ми взима пари. Не е много приятно.
Въпросът е дали точно сега и дали изобщо ще има този търсен ефект, а няма да се окаже, че ще изпише веждите и на хората, и банките?
Не мога да кажа. Аз съм оптимист, че няма да се стигне до криене на пари в буркани и няма да има теглене на влогове. По-скоро самият факт, че вече трета година всеки месец с по 300 до 400 млн. лева се вдига депозитът на граждани в банките, показва само едно - напрежението в нашето население и страхът от потребление продължават. Аз слушах двама много големи десни икономисти, които обясняваха, че потреблението не ни е толкова важно, защото сме хранели чуждите вносители, но истината е, че над 70% от нашето БВП се формират от вътрешното потребление. Когато има една несигурна икономическа среда, по-скоро една несигурна психологическа среда, когато в рамките на няколко месеца ДДС-то се вдига с два процента, пада с три процента, след това се вдига с по половин процент, когато се излъчват непрекъснато в разни посоки сондажи как би реагирало обществото на някои изключително екзотични идеи, сами разбирате, че бизнесът е като едно птиче - то ти каца на рамото и като го уплашиш, бяга. Уплахата в средния бизнес е много голяма. Ако видите разпределението на депозитите, те са страшно интересно направени. Около 70 000 само са депозити, които са над 20 000 лева. Това е т. нар. средна класа, която не желае да инвестира, тя си пази парите. Другите 700 000 или милион депозити са около 1000 лева. Какъвто и да е резултатът, все пак за тези, аз не искам да дефинирам проблемите само с това правителство, но за последните три години 400 000 работни места отпаднаха. Това е най-големият показател за едно общество дали то е социално или не. Никой не се вълнува от бюджетния дефицит дали ще е 1, 1 или 1, 3.
Това ли беше грешката - че не отпуснахме малко този размер да тръгне нагоре?
Аз мисля, че в началото това беше грешката, защото в онази ситуация държави като Германия си разрешиха над 6-7 процента, в Англия стигна до 10 процента, Франция, да не говорим за САЩ. Когато една държава е силна, тя слага своите приоритети и спасява своята промишленост. Германия например това го направи с автомобилната си промишленост. За съжаление, ние отидохме в другата крайност - под някаква химера за ЕРМ 2, т. е. антрето на валутния борд. Заради това просто си поставихме една цел и вървяхме след нея, но се оказа, че целта е грешна и неправилна. Аз не търся виновни и невинни, аз казвам, че след три години, като се обърнем назад, сме изпуснали много. Да не говорим, че за тези три, четири, даже бих казал четири и половина, години реформите спряха. Аз много добре си спомням първите две години и половина в парламента, когато беше предприсъединителният период към ЕС, до приемането ни, сега е смешно да го коментираме, но тогава две години депутатите нямаха ваканция. В 100-годишната история на българския парламент това беше изключение. А ваканция нямаше по много проста причина - имаше огромно количество закони, които трябваше да се синхронизират с европейските. Всъщност това беше една голяма реформа на цялото ни общество - синхронизацията на законите ни с европейските.
Много неща не свърши обаче и тройната коалиция, остави много нереформирани сектори?
Сигурно, а истината е,че след 2008 година България влезе в новия предизборен период, след което дойдоха вече три години на много приказки. Аз не знам, оттук нататък ще ме питате какво да се прави, но рецепта не може да се даде. Но ние сме в една много сложна ситуация, като сме най-бедната страна, ще бъдем и ще продължаваме да бъдем най-бедната страна, без никакви реформи. На нас ни предстои пенсионна реформа, искаме или не, преди избори или след, това трябва да стане, няма изход от това.
Някаква стъпка се направи?
Направи се стъпката, от която се казва, че след 2015-2020 година нещо ще започне да се променя. Аз също мога да обещая след 2040 година средни европейски доходи. Какво правим с административната реформа? От тази реформа не може да се избяга. В момента по калкулацията тези общини са ДПС, тези - БСП и т. н. А ние имаме почти 280 общини. Имаме 29 области, а трябва да бъдат шест или девет - това са европейските норми. Никой не смее да пипа административната реформа. Много неща са. На мен ми е малко сложно и се притеснявам, песимист съм, че едно чисто партийно правителство ще се опитва да право тези бързи реформи.
То не остана време...
Говорим за следващите периоди, защото се показа, че ние не бива да достигаме ситуацията на Гърция, но Италия например с един много решителен премиер започна да прави една бърза реформа. Да, има вълнения, има стачки и бунтове, но нещо трябва да се случва. Нещата засега просто не се случват.
Беше ли грешка, че ГЕРБ запази плоския данък? Не се ли оказа вече несправедлив, неработещ дори?
Тук също трябва да диференцираме нещата. Аз съм гласувал за плоския данък в предишния парламент. Първо, това не е плосък данък, това е плоска скала на данък общ доход. Много често казват плосък данък, като бъркат и данък печалба. Аз мисля, че в никакъв случай не бива да се пипат десетте процента данък печалба, защото това е данъкът, който извади на светло милиарди. Защото е по-логично да изплатиш 10 процента в България, отколкото да бягаш срещу някакви имагинерни 6 или10 процента по офшорни зони. И българският бизнес това го разбра и го направи.
Аз говорех за данък общ доход.
Много е странна ситуацията. Четох, че има предложение след няколко години да се въведе прогресивната скала, най-вероятно това ще стане. Ще стане, защото Франция го направи, в Германия е така, този дебат върви и в Русия. Финансовият анализ показва, че кой знае каква полза фискът няма. Печалбите за бюджета ще дойдат от богатите хора, от облагането на богатите. А истината е, че богатите винаги ще намерят начин да си приспаднат нещата и да си облекчат данъците. Чисто финансово не съм оптимист. По-скоро промяната и въвеждането на прогресивна скала на данък общ доход ще има психологически ефект, ефект за печелене на избори, за печелене на власт. Това е лично моето мнение.
Загуби ли Ви завинаги политиката? Или не изключвате път обратно към нея?
Аз Ви предлагам да минем на следващия въпрос.
Силна година за волейбола, в същото време една от най-скандалните, една бурна година. В заглавията „волейбол" и „скандал" присъстваха много често.
Може пък и да са вързани нещата. На годишната ни конференция във Варна завих, че може би пък тази година е толкова силна заради скандалите. Истината е, че годината действително като резултати е най-добрата в българския волейбол. Дали това се дължи на силната опозиция или на силната работа на федерацията, аз оценки не давам. Във времето това ще стане ясно. Проблемите в българския волейбол на мен не ми се коментират толкова, това е една 8-месечна сага. Хора, част от тях уважавам, друга част не толкова, се питаха да търсят някакви промени по не най-добрия начин. Да, във волейбола има нужда от промяна, от нова структура, от нова организация. Изведнъж се оказа, че волейболът е общо взето спортът на годината, спортът на народа. Има невероятен наплив в момента от деца, които искат да спортуват. Проблемите са основно в организацията въобще в спорта в България. Аз успях за един ден буквално да отида до Лондон за Олимпиадата. По време на Олимпиадата имаше заседание на Техническия съвет на международната федерация. Бях свидетел на победата над Германия, просто видях атмосферата и обстановката. Спортът вече не е хоби, не е здраве, не е нещо встрани от нашия живот, спортът е държавна политика, национална политика, спортът са огромни финанси. С трици маймуни просто не могат да се ловят. Като гледах онзи ден много набързо новия бюджет, за мен трите приоритета, които трябва да ги има в един бюджет, това са култура, спорт и образование. В нито едно от трите места нямаме този ръст, който може да ни докара успехи. Оставете волейбола, оставете Марек-Пирин, какво казал Радостин Стойчев или Данчо Лазаров. Спортът трябва да започне от училищата - там, където ние сме почвали. Има една статистика, тя е ужасна, в България от 3000 училища има 2000 физкултурни салона, от които само сто и няколко стават. Цялата пирамида е абсолютно объркана и ако ние, като общество, искаме да имаме спортно присъствие, по-добро от икономическото, то трябва да вложим пари и това да бъде приоритет. България по всички показатели се намира на около 60-70-то място в света. Спортът също е там. Ние си стигнахме там, където и е мястото.
Колко независим е българският спорт от държавата и от изпълнителната власт?
Не можеш да бъдеш независим, когато ти дават пари. Аз не съм видял досега независим спорт. Не е бил независим преди години, не е и сега. В края на краищата ние разчитаме на помощ от държавата, а помощта всъщност са бюджетните средства, които официално се плащат на федерациите. Така че да говорим за независимост на спорта е абсурд. По-скоро има един нелош закон - закона за спорта, не е лош за организациите с нестопанска цел, който до голяма степен гарантира независимост на избор на ръководства и на управление на тези федерации.
Здравите сили ли победиха в спора с опозицията във федерациите?
Обвиняват ни, че сме здрава сила, че сме тоталитарна организация. Дайте си сметка. В последните години останаха два спорта в България - борбата и волейболът. Защо? Просто тия две федерации не се разпаднаха. Има здрави ръководства. Е, не твърдя, че са най-перфектните и най-добрите. Но във всички останали федерации принципът на канибализма, на самоизяждането, ги доведе до състоянието, в което спортове като кану-каяка, гребането, стрелбата, видяхте докъде ни докараха.
Уж играта е над всичко, но част от феновете казват, треньорът може да бъде сменен, играчите могат да бъдат сменени, но пък във федерацията си имате „вечната Амбър", да кажем Данчо Лазаров, това не може да се пипне.
Много странно беше. Първо, аз съм абсолютно сигурен, че Радостин и Матей Казийски имаха основание за някои претенции. Решението, което прие Данчо Лазаров във федерацията, беше нелогично, беше некоректно и неуважително спрямо един треньор. Реакцията беше много емоционална. За съжаление, това прерасна като една снежна топка в скандал, който тръгна от нищото и стана нещо. От друга страна, отсъствието на Андрей Жеков и на Матей доведоха до съвсем нова атмосфера и обстановка в отбора, който постигна това, което не знам дали бихме постигнали заедно с Матей, казвам Ви го честно. След победата над Германия, когато вече се бяхме класирали за финалите, Александър Боричич, който е президент на сръбската федерация по волейбол вече 24 години, а последните 10 години е вицепрезидент на европейската, тогава каза нещо много странно: „Петър, досега бяхте отборът на Казийски и Радо Стойчев, сега сте отборът на България". Волейболът е психологически спорт, там общо взето нагласата за игра е много важна. Там е много по-различно да си треньор на национален отбор, отколкото да си треньор на клубен отбор. В националния отбор ти идваш и в рамките на две до четири седмици трябва да мотивираш тези момчета, събрани от 15 отбора, които финансово не зависят от теб и въобще с нищо не зависят от теб, трябва да ги мотивираш да играят. Клубният отбор е нещо съвсем различно. Там ти си чорбаджията, ти купуваш, продаваш, стилът е друг. Вземете обратния резултат - Мартин Стоев, най-успешният национален треньор - неуспешен клубен треньор. Смени няколко отбора, резултатите не са тези, които очакваха от него. Много различни са нещата.
Смятате ли, че имаше хора (и кои са те), които очакваха провал на тази Олимпиада?
Не, не, не. Не мога да повярвам, че някой е очаквал провал на България. По-скоро всички очаквахме малко по-добри резултати. Пак повтарям, ако искаме да вървим напред в спорта, трябва съвсем нова организация. Така не можем да продължаваме, а може би искаме да продължим така и това ще бъде. Говоря за волейбола и въобще за спорта.
Погнаха Ви с ревизии, имаше и една глоба. Стана ли ясно как ще я платите?
Глобата вече е платена. Достатъчно други източници има федерацията, аз не искам да влизаме в спор с държавата дали над 50 процента от приходите на федерацията са бюджетни пари. Не влязохме в спор, платихме си глобата. Тя е за липса на търгове по ЗОП (закон за обществените поръчки), сигурно са прави. Но истината е, че никой досега не ни е казал и нито една федерация не го прави това. Има неща, за които съм съгласен, трябва да ги има - ЗОП за самолетни билети трябва да има, но съм категорично против да има търгове за медикаменти. Не забравяйте какво стана с нашите щангисти преди пет години, когато купиха медикаменти от една аптека. И ликвидираха българските щанги. Много неща трябва да се дискутират. Аз мисля, че министерството на спорта трябва да си преразгледа структурата и да има един силен инспекторат, който да контролира федерациите, а не веднъж на пет години да ни идва държавен финансов контрол.
Регулярно би било по-добре, защото нарушенията, ако ги има, биха били своевременно констатирани.
Точно така. Второ, не забравяйте, че от друга страна ние подписахме един договор, който никога досега в историята на българския волейбол не е бил подписван, за генерален спонсор с Корпоративна търговска банка, той е 4-годишен договор. Той е договор с федерацията, за националните отбори и е доста над 2 млн. лева.
За какво ще отидат тези пари?
Една трета от сумата отива само за детско-юношеския спорт, но не за националните гарнитури ще бъдат тези пари, а основната сума е само за националните отбори - младежи, девойки, жени. Сумите не са ни достатъчни, но никога досега не сме имали такъв договор. Доста е. Последните шест месеца навлязох в детайли в проблемите. Може би съм единственият в управителния съвет, който няма никакво отношение като собственост или участие във волейбола. Нито притежавам трансферни права, нито волейболни клубове. Практически нямам отношение. Много неистини се изказаха, много думи се хвърлиха във въздуха, доста глупости, меко казано, тръгнаха в пространството. Това между другото имаше обратен ефект, получи се едно циментиране на клубовете. Това е една консервативна среда, а може би и така трябва да бъде.
Т. е. те се обърнаха в подкрепа на Лазаров, дори тези, които не са му били фенове?
Точно така стана. От 80 клуба 79 гласуваха за Лазаров. Не може всичките 79 да го обичат. Циментираха статуквото с тази малко грешно отиграна схема на опозицията. Но аз Ви предлагам да спрем с тази тема. Нека да гледаме само напред.
Може би не всички знаят, че Вие сте професионален печатар, образованието Ви е свързано с това. Беше ми любопитно, печатът днес, когато хартията и печатането на хартия все повече са заменени от мишката и компютъра, не отживяват ли времето си?
Болна тема е тази. Аз съм и председател на Съюза на печатарската индустрия, това са над 130 компании, събираме се редовно и обменяме информация. Кризата в бранша е голяма. В нея има едно наслагване, първо на самата икономическа криза. Знаете, при една криза първото, което се реже, са рекламата и печатните издания, имам предвид поръчки. Второ, доста от нашите фирми направиха грешни инвестиции и не се съобразиха с възможните рискове в една икономическа среда. Третото нещо обаче е технологичната революция, която удря целите ни браншове, и там няма излизане от кризата. Дигиталните технологии, електронните технологии рязко намалиха за четири години с над 50% печатните реклами, тиражите на списанията. Всичко вече върви дигитално. Една от фирмите ми се занимава с т. нар. „билинг мейлинг", т. е. сметките за мобилни апарати, двойно паднаха. Това е една тенденция, от която няма излизане. Напротив, това е бъдещето, трябва да свикваме, да се преструктурираме, да се реорганизираме. Конвенционалната полиграфия, хартиеният носител има светло бъдеще само в областта на опаковките и донякъде на дигиталния печат. Тази професия няма да изчезне, читатели винаги ще има, но книгата вече става нещо по-бутиково. Броят заглавия годишно се увеличава, но тиражите вече се движат 100-200-300 бройки.
Понеже сте в „Междуредие", колко важно е бялото между редовете?
Аз търся нещо оригинално да Ви отговоря във философски план, но понеже съм бил в политиката, знам, че като каже някой „чета между редовете", нищо не чете между редовете, защото какво е разстоянието между редовете си е чиста технология. Това е т. нар. хигиена на окото, където за да можеш да четеш, да стигне сигналът от очите до центъра на мозъка, който веднага да преведе прочетеното, има четири показателя - разстоянието между редовете, големината на буквите, разстоянието между самите букви и прозирането - да има съвпадение на отпечатването на редовете на четна и нечетна страница. А иначе в оня философски аспект, гледам никога да не чета между редовете, чети си нормално каквото ти пише. То ще излезе от някъде, под редовете отдолу.
