Орешарски: Трябва да се преосмисли политиката на бюджетни дефицити
Орешарски: Трябва да се преосмисли политиката на бюджетни дефицити / Sofia Photo Agency
Орешарски: Трябва да се преосмисли политиката на бюджетни дефицити
34631
Орешарски: Трябва да се преосмисли политиката на бюджетни дефицити
  • Орешарски: Трябва да се преосмисли политиката на бюджетни дефицити

В следващите минути ще се върнем още веднъж към темата за проектобюджет 2011. Минути след приемането на законопроекта на първо четене в Народното събрание бившият финансов министър Пламен Орешарски предупреди кабинета да се откаже от политиката на трупане на дългове, тъй като тя ще доведе до негативни последици за поколения наред. Орешарски бе категоричен, че ако са верни прогнозите на кабинета за ръст от 3.6 на сто на икономиката ни догодина, правителството трябва да се върне към политиката на бюджетни излишъци, а не на дефицити, близки до критичната граница от 3 процента:

От 1996 г. досега бюджетът не се е финансирал с емисия на пазарни дългови инструменти. Тази година тенденцията се смени и ние го наблюдаваме още в текущата година. Погледнете вътрешния дълг и ще видите, че от 3 милиарда в началото на годината към днешна дата е 3 милиарда 750 милиона, т.е. имаме един ръст от 750 милиона. Правителството декларира, като гледаме дефицита за следващата година и плановете за неговото финансиране, че то ще продължи да емитира дълг, т.е. да увеличава дълга. За мен това е изключително опасно, особено за една страна, която функционира в режим на паричен съвет. Затова и призовах властите да коригират тази политика или поне да изберат по-малкото зло, с други думи, дали трябва да бъде с вътрешен или външен дълг. Три български правителства в последните 12 години намаляваха дълга, за да слезем до едно от най-ниските равнища в Европейския съюз. А по-възрастните слушатели ще си спомнят, че 90-те години и целият преход в началото беше белязан под мотото на високия наследен дълг от дореформения период. Това поколение знае колко коства да се намалява дългът и да се сведе до едни прилични граници, едни прилични рамки, дори да бъдем между първите три страни в Европейския съюз по равнище на публичен дълг. И сега не мога с, така, безразличие да гледам как тази тенденция се обръща.

Говори се, че от Международния валутен фонд все пак са ни намекнали за споразумение, по-скоро за заем, не точно стендбай споразумение... тяхната нова кредитна линия.

Флексабилната кредитна линия е една възможност. И да е така, вероятно властите конфиденциално обсъждат с представителите на фонда, но не мога да го потвърдя. За мен има много по-просто решение. Ако е вярна цифрата, в която властите са убедени, че следващата година икономиката ще тръгне нагоре, ако е верен предвиденият растеж от 3.6, то това предполага вече да се върнем на едни други фискални позиции и да балансираме бюджета, така че да няма нужда да се вземат дългове, за да изяждаме ресурса. Защото дългове има смисъл да се взимат, когато се насочват инвестиционно, когато се строят магистрали или друга инфраструктура. Но да вземате дълг, за да се храните, е най-порочната практика, която е играла лоша шега на много нации, в това число и на нас, от края на 80-те години.

Какво ще предложите между първо и второ четене?

Сега, аз ясно съзнавам, че властите трудно се справят с приходите, защото нееднократно съм подчертавал, че приходи с хеликоптери не се събират. Те се събират с много работа зад сцената, а не отпред на сцената, ако мога да използвам този израз. Така, както се правеше в миналото.

В каква посока трябва да заведе здравият разум управляващите между двете четения?

На мен ми се струва на първо място, че трябва да се преосмисли отново политиката на бюджетни дефицити. Ние сякаш забравихме, че се намираме в условия на паричен съвет и с щедра ръка вече трета година правим дефицити. И виждаме и в средносрочната рамка, че ще продължим с тази политика. Това е първата ни забележка. Мисля, че час по-скоро трябва да се върнем към балансирани бюджети. Тогава ще изчезнат и другите негативи, няма да има нужда да се емитира дълг, няма да има спор на каква цена и т.н. Това от една гледна точка. От друга гледна точка, правителството изпуска момента да направи ресурсоспестяващи реформи, подчертавам, ресурсоспестяващи реформи - както административна, така и в големите системи като здравеопазване и образование. В образованието по-скоро трябва да я довърши реформата, която беше започната от предишното правителство. В здравеопазването също трябва да я довърши реформата, която прекалено бавно се движи след 2001 г. В това число и предишното правителство не свърши достатъчно в сферата на здравеопазването.

А в пенсионната реформа?

Трудно ми е да преценя точно какво направиха в пенсионната реформа. Според мен те нищо не направиха, защото ключовите стъпки ги отложиха в средносрочен план, във всички случаи след края на техния мандат. Знаете ли, така се правят много лесно реформи - ако в момента ви кажа стъпките, но ги отсроча, тази ще бъде след 5 години, другата след 10.

А опитът за национализация на парите от професионалните пенсионни фондове?

Това е възможно най-лошата стъпка, която беше направена. И слава Богу, че беше направена като краен резултат само частично. Но сигналът не може да е частичен. Сигналът винаги е лош по отношение на доверието на правителството в частния сектор, в частната инициатива. Според мен ще има средносрочни последици върху инвестиционния климат и несигурност по отношение на предприемачеството.

Последвайте ни

Интервю