Интервю с проф. Огнян Герджиков, заместник-председател на НДСВ, в предаването „Денят" на Дарик:
В края на миналата година обявихте, че след като изтече вашият мандат като народен представител, ще се оттеглите от политиката с мотива, че прекаленото пребиваване в политиката деформира хората. Какво ви накара, професоре, да не спазите това дадено обещание и да участвате в парламентарните избори като водач на листа и като мажоритарен кандидат на НДСВ?
В последно време НДСВ беше в деликатната позиция на една партия, която губи своя електорат, и в такъв случай ми се струва, че е твърде егоистично и некоректно, и нелоялно един човек в моята позиция, особено като заместник-председател на партията през последната година, да, така, да се оттегля в такъв неподходящ момент и точно усещането ми за лоялност и дълг ме накараха до края да бъда в редиците на НДСВ, в битката на европейските и парламентарните избори. Но още днес аз подадох своята оставка като заместник-председател, с което искам да заявя, че не бих искал да бъда повече активен в политиката. Разбира се, оставам член на НДСВ, защото не би било красиво да кажа - аз си хвърлям и партийната книжка, такива демонстрации за мен са изключително некоректни и грозни. Така че аз ще си бъда един редови член на НДСВ.
Тоест от утре с какво продължавате да се занимавате? С преподавателска дейност, към какво ще се върнете?
Да, аз не съм прекъсвал нито за миг това да го правя и ще го правя, докато мога.
Въпреки чувството ви за лоялност сега, от днешна гледна точка, когато е съвсем ясно, че НДСВ не намери място в следващото Народно събрание, съжалявахте ли, че не се оттеглихте от политиката по-навреме?
Разбира се, аз бих могъл да го направя още 2005 г., но не го направих. Не знам, трудно ми е сега да преценя дали съм направил грешка или не съм направил грешка. Може би съм бил полезен все пак с нещо в последния парламент и, ако искате, даже мога да споделя какво считам за може би един от най-големите си успехи през последното Народно събрание. Като председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията успях да възпра възприемането на един ненужен според мен закон за България за равните възможности на мъжа и жената, тъй като тази уредба, това, което се изисква, ние го имаме в Закона за защита от дискриминация и в други нормативни актове. А желанието да се създаде такъв закон беше, за да се изгради една агенция със съответния председател, заместник-председатели, секретарки, телефони, коли и т.н., нещо, което ми се струваше абсолютно нередно и недопустимо. Борих се до края, успях да устискам и го считам като един мой сериозен успех.
Добре. Скоба отварям - 2005 г. кое беше събитието, което ви накара да размислите дали да не си тръгнете? Казахте, че още през 2005 г. сте бил на ръба да вземете решение за излизане от политиката. Коя беше конкретната случка, която ви накара да вземете едно такова решение?
Може би не събрах достатъчно решителност, за да направя тази крачка. Все пак бях с този отбор през 2005 г., нали, доста дълго време. Човек се привързва и към хората, с които е заедно в един отбор. Имаше още надежда, че ние можем да бъдем полезни, и като че ли нямаше да бъде, така, добре да постъпя съвсем егоистично и да кажа - аз съм дотук, и да напусна. Някакво такова усещане за екипност ме накара да продължа.
Днес по време на заседанието на политическия съвет анализирахте загубата на НДСВ. Защо според вас НДСВ не успя да прескочи четирите процента, какви са причините?
Много са причините. Едва ли може тук за един кратък разговор да се изтъкнат всички причини. Една част са обективни, друга част, разбира се, и субективни, наши грешки. Разбира се, на първо място е непопулярното сред нашите симпатизанти и привърженици участие в тройната коалиция. Една голяма част от тях не можаха, така, да ни разберат, може би защото ние не го направихме, както трябва, да обясним защо ние останахме в тази коалиция и трябваше ли всъщност и до края да бъдем в тази коалиция. Това са въпроси, които все още съвсем точни отговори няма, тъй като времето е твърде кратко, за да може да се осмисли истинската дълбочина на този проблем. Може би непосредствената причина за отпадането ни тези няколко седмици между двата избора, бе едно натрупване на една прекомерна агресия, което доведе до поляризация на вота. И в такъв случай една центристка партия с едно умерено поведение изведнъж се обезличава и се губи. И този център изведнъж престава да бъде притегателен, а центробежните сили изтласкват в двете посоки и най-вече силните, към силните на деня ГЕРБ, които натрупаха огромно предимство в тези последни избори, а може би и всяко зло за добро, защото по този начин пък ГЕРБ ще може да направи самостоятелно правителство и дано да успее.
През последната една година от управлението, от участието ви в тройната коалиция НДСВ играеше много, така, двояка роля, играеше ролята на вътрешна опозиция. Защо тази тактика според вас, професор Герджиков, не успя? Може би защото просто хората усетиха, че позицията ви е нечестна, че не може хем едновременно да консумираш властта, хем да я критикуваш отстрани.
Значи, ние бяхме един коректив на властта, защото по много въпроси имахме различни позиции от позицията на БСП и на ДПС. Това се видя. Впрочем благодарение на тази си политика ние направихме все пак някои добри неща и предотвратихме неща, които са в дисхармония с нашето разбиране за икономика. И смятам, че това, което все пак тройната коалиция направи. . . а има положителни неща, които станаха през този мандат, това трябва да се признае. Самият факт, че ние успяхме да натрупаме един много добър резерв, който послужи като буфер сега, когато ни връхлетя икономическата криза. И ако човек направи и погледне една сравнителна таблица как се отразява тази икономическа криза на страните - членки на Европейския съюз, ще види, че ние сме от отличниците на Европейския съюз с най-малък спад на брутния вътрешен продукт, на икономическото си развитие в сравнение с другите страни -членки на Европейския съюз. Това се дължи на успешно водената политика през последните години, включително и в някаква степен и на успешно водената политика през последните четири години, макар че аз лично последната година ми се струва,
че нещата се обърнаха като тренд и не можаха да се затвърдят относително добрите резултати от началото на управлението.
Като говорим обаче за това, че НДСВ не влезе в парламента, бяха ли допуснати според вас лидерски грешки, грешки от страна на вашия лидер Симеон Сакскобургготски?
Нямам самочувствието да съм специалист в областта на политологията, за да мога да съдя аз дали нашият лидер е допуснал или не е допуснал грешки. Нямам такова самочувствие, нямам и такава професионална подготовка, за да го правя, затова ще се въздържа от подобен коментар. Някак си не ми отива на мен да правя такива коментари. Ако беше в областта на правото, бих могъл да направя това, но в тази област не се чувствам толкова силен.
Добре, тогава като партиец, като член на НДСВ ще ви попитам - може ли вашата партия да живее, да съществува, без лидер да й е Симеон Сакскобургготски, при положение че дори в абревиатурата на партията, първоначалната, беше втъкано именно името на Негово величество Симеон Втори.
Всеки продукт, интелектуален и социален, каквато е една партия, в един момент се откъсва от своя създател, това важи, така, за всички образци на човешко творчество, и заживява самостоятелен живот. Както социалистическата партия отдавна се откъсна от Димитър Благоев, от преди 120 години почти, нали, по същия начин всяка партия в един момент, нали, се откъсва от своя баща и заживява собствен живот в един или друг момент, по-ранен или по-късен момент. Така че НДСВ натрупа все пак през годините достатъчно сила, за да може да съществува без когото и да било, защото в крайна сметка партията не се състои само от нейния лидер.
Тоест проектът НДСВ не е изчерпан според вас, има още хляб в него, може да бъде реновиран, рестартиран?
Мисля, че. . .(не се разбира - бел.ред.). . . се налага едно преосмисляне и едно рестартиране, бих казал, на този проект, защото има неща, които трябва да се съхранят, има неща, които трябва да се обновят. Точно от тази амалгама, от съчетание на приемственост с нещо ново, всъщност ще даде новата сила на НДСВ. Дали ще съумеем това да го направим, зависи от нас и още по-точно, бих казал, най-вече и от бъдещото ръководство, следващото ръководство на партията.
А като говорим за следващото ръководство на партията, кой е достоен според вас да бъде наследник на Симеон Сакскобургготски? Преди няколко дни вашия колега Минчо Спасов предложи НДСВ да бъде оглавено от жена с борбен дух, от "царица".
Много хора имат добри качества. На първо място, трябва да е човек, който го иска, който усеща в себе си тази сила, че може да го направи. И на второ място, хората да му повярват, да има авторитета, за да може да обедини около себе си всички, които сме в НДСВ. Аз не мога да посоча едно конкретно име. Знам, че много хора имат качества, но кой точно ще се нагърби с тази изключително деликатна и трудна роля ми е трудно да прогнозирам.
Възможно ли е според вас НДСВ при избора на нов лидер да залитне в грешките на СДС, да кажем - битки между различни кандидати, които се борят да оглавят малката бащина дружина?
Сега, вижте, да казвам, че няма при нас да има битки или пък ние сме застраховани от подобни грешки, би било твърде наивно. Разбира се, че е възможно да има сблъсъци на идеи, персонални сблъсъци в борбата за заемане на лидерската позиция. Но не е като че ли в натюрела на нашата партия да имаме такива остри противопоставяния, личностни, каквито са характерни за други, бих казал, даже и за повечето партии. И все ми се струва, че ние доста по-интелигентно ще съумеем да излезем от тази криза и ще съумеем да си намерим подходящия лидер, който да продължи делото.
Добре. Като бивш председател на парламента как гледате на сегашните опити на председателката на Народното събрание Цецка Цачева и на председателката на временната комисия за промени в правилника на Народното събрание Искра Фидосова да спрат веднъж завинаги гласуването с чужди карти и да ограничат, колкото е възможно, партийното номадство, да понапълнят малко полуизпразнената парламентарна зала? Ще успеят ли?
Е, аз разбирам, че всяка нова политическа сила, която дойде на гребена на вълната си поставя твърде амбициозни задачи. В някаква степен реалността ги връща на земята и виждат, че не всичко това, което имат добро желание и намерение, може да се осъществи. Даже още преди да тръгне новият праламент да работи, стана ясно, че те са се отказали от, така, забраната на номадството, една от идеите, която беше. Вероятно в един следващ момент ще се окаже, че някоя друга амбициозна задача също ще отпадне. Това са реалностите. Не може или поне е прекомерно трудно да могат наведнъж всички амбициозни цели да бъдат постигнати. Затова ще има известно приземяване. Дано то да не е, така, все пак да се успее в някои добри намерение, защото аз не мога да отрека, че намеренията, които имат, в основата си са добри. Въпросът е доколко са реалистични и доколко ще имат силите да го постигнат.
Добре, казвате го с горчивината на опита на човек, който не успя например да се пребори наистина с гласуването с чужди карти.
Да, точно така е, аз бях много амбициран. Признавам си, че това беше поради липсата на политически опит и се опарих достатъчно ясно и това го разбра целият български народ.
Професоре, виждате ли прилики между ГЕРБ от 2009 и НДСВ от 2001 година?
Има известни прилики, защото ние дойдохме на гребена на вълната, така, твърде мощно и заляхме политическото пространство, заемайки, така, относително комфортното мнозинство от 120 народни представители. Почти същото се повтаря и сега в лицето на ГЕРБ. Не бих искал да пожелая на ГЕРБ да има нашата политическа съдба. Дано те да успеят по-добре да се справят с големите предизвикателства на съвремието.
В понеделник Народното събрание ще гласува кабинета "Борисов", живот и здраве. Смятате ли, че той ще бъде стабилен, при положение че Бойко Борисов избра, така, по-рисковия, по-рискования вариант да състави самостоятелен кабинет, въпреки че има 116 депутати, и отказа протегната коалиционна ръка?
Значи, това показва, първо, характер. Аз също намирам, че това е един рисков вариант. Но в крайна сметка в една такава ситуация трябва и да се рискува, защото, нека да не цитирам нашия футболист Христо Стоичков - който не рискува, той не печели, но наистина има истина в това, че в един такъв момент, важен за България с оглед на икономическата криза, която не е българска, нали, тя е световна, не трябва да се поемат известни рискове. И като че ли съм склонен, така, да одобря подобна позиция на ГЕРБ.
