Има раздвижване на сделките за покупко-продажба на земеделска земя, а пазарът остава сравнително стабилен. Това коментира в интервю за Дарик председателят на Асоциацията на собствениците на земеделска земя Борислав Петков. Основният проблем на земеделските стопани е липсата на стабилност в собствеността. Петков е категоричен, че час по-скоро трябва да бъде готов законът за комасацията на земеделските земи. Ето какво още каза за проблемите и успехите на пазара на земеделска земя Борислав Петков пред Александра Гинева:
Какво е състоянието в сектора през тази година като цяло и при продажбите, и при арендата на земя?
Инерцията с по-слабите темпове, с които завърши 2009-а, се пренесе и през 2010 година при покупките на земеделска земя. От два месеца обаче забелязваме осезателен ръст на покупките и съответно има и леко покачване в определени райони, говоря за централна Северна България и Североизточна България. Това са райони със силно развито земеделие. Много сериозен ръст бележи желанието за наемане на земя, като нивата вече минават 24-25 лв. на дка - говоря за централна Северна България, Североизточна България. Районът на Добруджа има традиционно високи ренти, между 40 и 50 лв. са рентите в момента там. Има арендатори, които увеличават площите си почти двойно спрямо миналата година като арендована земя и това е породено от световните тенденции за производството на зърнено-житни култури и култури за биогорива. Последните анализи показват, че и пшеницата, и царевицата ще имат ръст на цената в близките години и това кара съответно онези стопани, които планират своето производство, да увеличават площите, оттук и своите печалби надявам се.
Тоест тенденцията за окрупняване на земята в България се засилва?
Да, за мен засилен пазар и на арендите, и на покупките е добра предпоставка за окрупняването на земята. Защото всеки, който инвестира в земеделска земя, би искал в даден момент тя да бъде окрупнена. И затова ние винаги сме се опитвали да създаваме предпоставки за стабилен пазар на земята.
А предимно дългосрочно ли е отдаването под аренда? Наемателите търсят ли по-дълги срокове и какви са те?
Безспорно този земеделски производител, който е добър стопанин, иска дългосрочност на договорите за аренда. Договорите под аренда се сключват за между четири и седем години.
Традиционно добруджанският край е с най-високи цени на покупко-продажба и на аренда, но какво можем да кажем за районите, които са по-слабо търсени? Кои са те и какви са съветите, за да се повиши стойността на земите в тези райони?
Да, Добруджа е с високи ренти и високи цени при покупка. Най-слабо развити райони са тези на Хасково и Видин. Но районът на Видин от миналата година бележи сериозен ръст по отдаването на земеделска земя и търговията с такава поради факта, че голяма част от земеделските производители, които работят централна Северна България, се ориентираха и с оглед увеличаване на площите поради невъзможност да разширят своето стопанство там, където обработват, ги кара да се изместят на северозапад.
Кои са най-атрактивните начини за стопаните да повишат стойността на земята, която обработват?
Начините са два: земята да е поливна и да е комасирана.
Защо?
За да направиш поливна система върху земята, тя трябва да е твоя собственост, за да оправдаеш инвестицията. Ние в момента имаме в едно землище 3000 декара, които са пръснати. Докато не направим проект за комасация и да ги съберем на две, три или пет места на големи площи и тогава да изградим хидро-мелиоративно съоръжение, няма как да го изградим.
Закри се Фонд „Тютюн" от земеделското министерство. Какъв е вашият съвет към хората, които имат обработваема земя с тютюневи насаждения. Какво да направят оттук нататък, за да бъде тази земя атрактивна както за купувачи, така и за наематели?
Много е сложно с тютюнопроизводителите. Аз смятам, че това беше едно съсловие, което много години беше подвеждано. Те бяха залъгвани с някакви субсидии, помощи и така нататък, без да им се даде алтернатива да бъдат обучени, прекратявайки производство, да се ориентират към друго, друг вид земеделие, друга култура. Говорим за Кърджалийския район и Хасковски район, там е по-голямата концентрация на този вид производители, те да имат алтернатива, когато спрат тютюнопроизводството, да се занимават с друг вид култура. Защото това е поминъкът на тези хора и в момента те нямат представа какво трябва да направят. Те са много далеч от програмите за развитие на селските райони, не получават компетентна помощ от даминистрацията по места и аз мисля, че ролята на Министерството на земеделието за тези хора трябва да е едва ли не „чиновник до производителя", за да му даде ясна алтернатива и възможности какво може да направи със стопанството, което е имал до момента, как да го преструктурира. Тези хора открай време си гледат тютюн. Те не знаят друго да правят. Така че там трябва да се даде представа какво могат да направят. В момента има и български компании, които могат да влязат в контакт с тях за производство на тютюн, които да го изкупуват съответно, защото в България работят и Булартабак, и Цигарена фабрика Пловдив, и цигарената фабрика в Стара Загора и тези фабрики са консуматори на тютюн, те произвеждат цигари, но по-голямата част го внасят. Голяма част от тютюна, който те ползват, може да бъде произвеждан в България, но се иска определени качества да има. Но това е по-сложното. Правилното беше политиката на министерството да ориентира тези хора в каква насока да се развиват по-нататък. Защото сега напрежението наистина ще е голямо след това, като бъдат спрени дотациите за производство на тютюн.
Очертайте основните проблеми на земеделските стопани като цяло в България.
Първото и най-важно е поземлените отношения да влязат някакъв порядък. Оттук това ще доведе до по-ясни правила при очертаването и заявяването на субсидии за директните плащания. Но проблемите на земеделските стопани са в тяхната невъзможност или нежелание за иновативни технологии в сферата на земеделието. Какво имам предвид? Ако Германия прави среден добив на рапицата от 600 кг. в България тази година мисля, че тя е около 270 кг. Има фактори, които влияят върху това нещо. Раздробеността на земята е един от тях. Трябва да седнем на масата в крайна сметка и да го направим този закон за комасацията и тогава, когато един земеделски стопанин знае, че тези 1000 дка или два блока по 500 дка той ги ползва за следващите десет години, той ще може да внесе и калиево-фосфорни торове, ще може да подобри качество на почвата, да направи хидро-мелиоративно съоръжение, да повиши своя добив и оттук нататък той да разчита изцяло и само на своето земеделско стопанство. В момента тази сигурност липсва. Ако трябва да го очертая като един от най-големите проблеми, това е сигурността.
Тоест това пречи за дългосрочни инвестиции?
Безспорно. И аз не бих направил инвестиция върху земя, която не знам дали утре аз ще я ползвам или ще я ползва колегата ми. Как да направя инвестиция, която действа три или четири, или пет години, без да знам дали ще мога да се възползвам от нея.
Какви са вашите прогнози за следващата година?
Имайки предвид 2010-а, като пазар, който остана сравнително стабилен на фона на пазара на недвижимите имоти, смятам, че пазарът на земя ще бъде изключително стабилен и през 2011 година. Там, където има силно развити арендни отношения, доходност от земята, съответно има възможност цената на земята леко да покачи своя ръст, но ще покачат ръст онези имоти, които са добре управлявани и имат своята стойност - обработваеми, с голяма площ. Малките имоти отдавна са излезли от фокуса на инвеститорите и те държат изключително ниска цена. Като прогноза диапазонът, в който смятам, че ще се движи, е между 250 и 320 лв. в зависимост от районите и качеството на земята.
Как се движи цената на българската земя спрямо другите европейски страни?
Тя е много евтина в сравнение с останалите европейски страни и това си има своето обяснение. Тя е много разпокъсана, средната площ на парцелите в България е 3,5 дка. Мога само да ви кажа, че комасиран парцел от порядъка на 500 до 1000 дка има четири пъти по-висока цена от нормалната, която е в момента.
Има ли интерес на чужденци в покупката на български земи?
Има интерес на чуждестранни фирми към покупката на български земи и той е от преди пет-шест години и той на места е факт. На места има фирми, които не са българска собственост, а са регистрирани в България, които са собственици на земеделски земи и то крупни собственици.
В кои райони на страната?
Централна Северна и Североизточна България. Има такива и в Южна България. Виждаме засилен интерес или поне интерес от страна на турски земеделски стопани, които искат да обработват земеделска земя, на гръцки такива. Има такива стопанства вече в района на Свиленград. Така че това не трябва да ни плаши, напротив, трябва да ни радва, защото това е конкуренция, която би накарала българските земеделски производители да подобрят своето производство, да бъдат конкурентноспособни. Не трябва да разчитаме само и единствено на субсидии.
Умеят ли българските земеделски производители да печелят от земята си
Мисля, че умеят, особено тази година добре се справят.
