Поредна идея за това как да бъдем следени в интернет стресна потребителите на глобалната мрежа. Предложението този път е доставчиците на услугата да са тези, които да предават информация на МВР за това какво правим в мрежата. Подобна възможност, целяща да ограничи пиратството, лансираха представители на звукозаписната индустрия и производители на софтуер. Оказва се обаче, че идеята вече е била отхвърлена от парламента. Тя е била част от промените в Закона за електронните съобщения, които предизвикаха вълна от протести преди време. Пред Дарик шефът на дирекция "Авторско право и сродните му права" към Министерство на културата Георги Дамянов обясни, че няма как на интернет доставчиците да бъде вменена ролята на виртуални полицаи. Проблемът с пиратството е световен, но на Дамянов не му е известно да има друга държава, опитваща се да натовари с подобна отговорност фирмите, доставящи достъп до интернет.
Реалистична ли е, или по-скоро - разумна ли е тази идея потребителите в мрежата да бъдат следени чрез интернет доставчиците им?
Този въпрос се обсъждаше преди няколко месеца, когато имаше предложения за промени в Закона за електронните съобщения. Всички бяхме свидетели какви предложения направи Министерски съвет и какво остана от тези предложения. Практически, следенето остана само за интернет престъпленията - за тежки престъпления, които изключват нарушенията на правата на интелектуална собственост. Второ - все още никой не е могъл да вмени като задължение на интернет доставчиците това те да следят своите абонати какво правят в интернет. Според мен не се вижда скоро такава възможност, още повече, че четох едно решение на съд в Австралия, мисля, че на Окръжния съд в един от големите градове, и там се казваше, че не могат по никакъв начин да бъдат задължени интернет доставчиците да следят трафика на своите абонати.
Разумно ли е тогава у нас да се правят подобни опити?
Имаше такъв опит, но това просто отпадна. Парламентът отхвърли тези предложения и въпросът според мен скоро няма да бъде поставен. Как го виждат тези, които го предлагат, аз не мога да си представя, защото с госпожата от Международната федерация на звукозаписната индустрия вчера се срещахме в Министерство на културата. Тя постави същите въпроси и тук. Слава Богу обаче не може да се каже, че България е по-пиратска страна от други в интернет, защото това е проблем, който е световен. Той не е проблем само на България. И никъде досега не са намерили решение на проблема как може да бъде спряно пиратството или най-общо казано, нелегитимното използване на защитени произведения в интернет. Тези мерки, предупрежденията, евентуално след това налагане на глоба и ограничаване достъпа до интернет филтриране, ги има в закона, който беше приет във Франция, т. нар, "закон Саркози", но доколко той работи и каква е ефективността от този закон, това все още е рано да се каже и аз не знам дали той успешно се прилага и дали мерките имат успех.
Знаете ли дали има друга държава, в която доставчиците се превръщат във виртуални полицаи?
Не, досега не съм прочел, че интернет доставчиците са привлечени като отговорни за това какво се върши в пространството и какво правят техните абонати-ползватели в интернет.
От това, което ми казвате, разбирам, че идеята е абсолютно обречена на провал и дори ако чисто законово по някакъв начин бъдат задължени доставчиците да предоставят такива данни, то това би било нарушение.
Законово не могат да бъдат накарани. Пак казвам, тези промени, които бяха предвидени в Закона за електронните съобщения да може да се следят трафичните данни при нарушение на правата на интелектуална собственост, тогава можеше да се говори за някаква възможност да се случи това. Дори и да бяха влезли тези промени в закона, както бяха предложени от Министерски съвет, пак не беше сигурно как ще се осъществи контролът. Те самите доставчици отричат каквато и да е възможност да правят такова проследяване. А да говорим сега "ако бяха приети", просто те не бяха приети и дотук. Ние, специално аз, пък и министерството, очакваме да се появи някаква директива, някакво решение по линия на Европейския съюз, защото наистина проблемът е световен. Тогава, когато има такава директива, вече няма да има и подобни спорове в обществото, защото това ще бъде задължително за всички страни членки на ЕС. Само че засега такова нещо не се задава.
Предполагам, че сте имали срещи с български интернет доставчици. Когато пред тях е ставало дума за подобна идея какви са били техните аргументи да не участват в тази схема?
Най-лесният и прост аргумент, който изтъкват, е, че по закон те не са задължени да вършат това нещо. Казват: "Каквото пише в закона, това ще изпълняваме". Но по принцип няма такова задължение и засега никой не може да им вмени да бъдат задължени да следят какво вършат техните потребители, дали вършат нарушение или не. Просто те трябва да се превърнат в един вид полицаи, което засега не е реалистично да се случи.
Според вас, ако излезем от кръга на конкретната идея доставчиците да са тези, които да предоставят информация за нарушителите - за тези, които нелегално точат филми или музика - какви биха могли да бъдат санкциите за тези потребители?
По принцип винаги идеята е била не да бъдат наказвани индивидуалните лица, които теглят един филм или музика или каквото и да е. По принцип идеята е да се наказват тези, които качват всичките произведения в интернет. Тези, които взимат произведението без съгласието на неговия автор и дават достъп до него на милиони хора.
Днешната идея на звукозаписната индустрия и производителите на софтуер е не само да бъдат следени тези, които предлагат и качват това огромно количество информация, за което си говорим, а и тези които я потребяват.
По принцип в Щатите преди години беше практика да се преследва индивидуалният ползвател, да се водят дела, но се оказа, че е абсолютно невъзможно тази лавина да бъде овладяна. Това означава да се водят някакви преписки, дела, обжалвания. Почти невъзможно е да се случи масово с всички хора.
