В най-новата си книга „Окончателната награда: как импресионистичната картина промени света" старши директорът на отдел Импресионистично и модерно изкуство в аукционната къща Сотбис, Филип Хук разказва необикновени истории от кухнята на търговията с произведения на изкуството. Става дума за задкулисни игри при осъществяването на сделки с произведения на изкуството, както и за историята на това как импресионизмът се е превърнал от най-трудното за възприемане от обществото модерно изкуство в най-достъпното и предпочитано такова. Това е петата поред книга на Хук, по-различна от останалите с това, че се основава на реални истории.
Как се появи идеята за написването на последната ви книга: „Окончателната награда: как импресионистичната картина завладя света"?
През годините са написани немалко книги, посветени на импресионизма. Все пак той си остава сфера, която не е изследвана в подробности, така че бях изключително щастлив да имам възможността да пиша за този конкретен аспект на изкуството. Книгата представлява история за това как се е променил импресионизмът във възприятията на обществото. И как е стигнал от това да бъде най-трудното за възприемане модерно изкуство за обществото през 70-те години на 19 век до най-достъпното изкуство в света, и изкуството, превърнало се в символ за най- висок статут сред хората с пари. Намирам историята за тази промяна наистина изключителна и именно на това е посветена книгата ми.
На какво се дължи тази промяна в общественото възприятие?
Според мен на голям брой фактори. Мисля, че един от най-важните беше, че САЩ станаха богати и започнаха да се осъзнават като отделно съществуваща единица в края на 19 век. В годините след американската гражданска война много хора в САЩ направиха пари и започнаха да гледат на Европа като на свое културно вдъхновение. Това, което се случваше в Европа, беше необикновеното ново модерно изкуство на импресионизма, с което те незабавно се идентифицираха. Възприеха го като ново изкуство за нова държава. Затова американците бяха най-силно обвързани с това
изкуство. По-консервативните, по-стари държави като Великобритания в много по-малка степен се повлияха от него. Затова и първите истинските колекционери на импресионистичното изкуство бяха американците.
Хората и събития, които описвате в книгата си, истински ли са или са художествена измислица?
Мисля, че всички те са основани на факти и на моя собствен опит, като са променени само някои от имената. Но събирането на импресионистични произведения на изкуството е твърде многоцветно платно, ако мога така да се изразя. Много от колекционерите имат изключителни истории, които се свързват с тях, както и собствена страст по отношение на изкуството и начина, по който техният ентусиазъм покачи цените, е също тема, която си струва, а аз имам поглед върху това отвътре, защото работя в Сотбис, където бяха осъществени голям брой продажби на импресионистични произведения. Виждал съм как всичко това се случва отвътре и включих в тази книга голям брой мои собствени спомени.
Ако историите са истински и в тях наистина има задкулисни игри за осъществяване на сделки с произведения на изкуството, това не е ли незаконно?
В книгата си разказвам голям брой истории, които са посветени на различни видове измами, които хората са се опитвали да осъществят по отношение на импресионистичните картини. Така е, защото в момента картините на импресионистите са толкова ценни, че съществува възможност те да бъдат използвани с не особено почтени намерения. Това не се случва много често, но има случаи, когато хората използват импресионистичните картини за криминални цели.
В този смисъл очаквате ли стартирането на съдебни дела след издаването на книгата?
Мисля, че това би била прекрасна реклама на книгата, но вероятно не толкова добра реклама за мен. Честно казано, не очаквам такова нещо да се случи. В книгата има няколко сериозни нишки, но общият тон, който се опитвам да поддържам, е доста лек и забавен. Опитах се да разкажа истории, които са в по-голяма степен забавни, отколкото скандални. Сега ще ви разкажа една от тях, която ме вдъхнови изключително много. Отидох на посещение при колекционер в Париж, който притежаваше две прекрасни картини на Моне и една на Ван Гог, закачени на стената. Когато приближах първата картина на Моне и застанах на точно метър от нея се включи звукова система с музика, която той бе подбрал специално към картината, и с приближаването ми към всяка от картините се чуваше определен тип музика, подходяща за нея. Имаше Дебюси, Гершуин, Франк Синатра. Това е прекрасна илюстрация на разнообразието на колекционерите и техните мотиви.
Описвате света на изкуството и търговията с него от позицията си на старши директор на отдел Импресионизъм и Модерно изкуство в Сотбис – как бихте определили мястото, на което се намира изкуството в модерното общество?
Видяхме най-неочаквани повишения на цената на произведенията на изкуството и особено на импресионистичното изкуство. През последните около 15 години тенденцията беше за сравнително стабилен ръст и няма никакво съмнение, че изкуството, и най-вече импресионистичното изкуство, продължава да упражнява огромна притегателна сила за хората с пари. Както казах, това изкуство е изключително красиво и в същото време представлява неустоим символ на статут. Това, което е изумително по отношение на миналите 3 или 4 години, беше начинът, по който много нови колекционери от развиващите се пазари, от места като Русия и Близкия изток, и Китай, и Хонг Конг, и Югоизточна Азия се превърнаха в сериозни колекционери на импресионистични картини и дадоха значителен тласък на пазара.
Кои са нещата, които правят „Окончателната награда" по-различна от останалите ви книги?
„Окончателната награда" е история, основана на факти, за начина, по който импресионизмът се е променил и разпространил, на основата на лични мемоари, неща, които са се случвали на мен и които са оказвали влияние на процеса. Всичките ми досегашни книги бяха художествена измислица, трилъри. Смятам обаче, че светът на изкуството е изключително богат материал за един писател, като съществува огромно разнообразие от изумителни характери, както сред колекционерите, така и сред търговците на произведения на изкуството, и критиците и експертите. В същото време сами по себе си съществуват прекрасни произведения на изкуството, тази сфера е неустоима по отношение на създаването, както на художествена измислица, така и на основани на факти истории. Затова съм много щастлив да имам възможността да продължа работа в тази сфера.
Знаем, че сте поддръжник на футболния отбор Челси – кои са нещата, от които се интересувате, освен от изкуство, разбира се?
Аз съм изключително отдаден привърженик на Челси и съм бил такъв през целия си живот – в продължение на 40 години. Отделно от това, да, разбира се, обичам писането, но се занимавам и с градинарство. Имам градина в провинцията, в която работя. Открих, че това да работя в градината си е отличен начин да се откъсна от работата си с
произведения изкуството. То ми позволява да отделя време и възможност за съзнанието си да смели това, което се е случило, да го анализира и да създаде нови литературни идеи.
