Интервю с новия заместник-министър на културата Митко Тодоров. В началото на седмицата стана ясно, че именно на него се пада задачата да се захване с реформата в театрите, а днес Министерският съвет гласува назначението му.
Готвената театрална реформа буквално изправи на нокти хората от гилдията. Кажете как я виждате да се случи вие вече като заместник-министър на културата, още повече че вие сте и един от първите, които въобще заговориха за тази реформа, че тя е необходима, инициирахте и много срещи в Министерството на културата? Как я виждате?
Аз оставам на същите позиции, че тя е необходима. Мисля, че и съсловието е, така, убедено в това. Друг е въпросът как ще я направим и аз мисля, че тя иска време, за да стане нормално, като хората.
Моля ви, припомнете част от тази ваша позиция?
В качеството си на член на работната група от страна на работодатели и синдикати, така, в разговорите с Министерството на културата ние преминахме през различни етапи на разбирания за нея - търговски дружества, държавни предприятия, всичко това беше един, така, процес, който трябваше да преодолеем, защото не е никакъв проблем да наречеш един театър държавен или регионален, или общински културен институт, а търговско дружество вече е в съвсем друг смисъл. Така че досега ние, както се казва, бидейки от другата страна на масата в разговорите с екипа на министър Рашидов, направихме така, че да се разберем и да достигнем до еднакви позиции. Оттук нататък вече аз като член на екипа на министър Рашидов зная, че имам разбиранията на ръководството на Министерство на културата да правим нещата така, че, без да променяме особено статута и шапката на един театър, на мен винаги грозно ми е звучало един театър да изглежда като търговско дружество, а да можем да направим
промените в нашата театрална мрежа, в музикалните институции, така че хората да започнат да работят по-ефективно. Държавата да определи своите параметри и гаранции, а също така и местните власти, и да въведем, да кажем, едно ново понятие регионален културен център в сценичното изкуство. То съществува в момента като регионален музей, като регионални галерии и други институти, но още за сценичните изкуства го няма и ние бихме могли да го разработим този въпрос, за да видим какъв ще бъде ефектът от него, още повече че на нас ни предстои да имаме т. нар. региони в България. Още отдавна Европейският съюз работи на базата на региони и ние бихме могли, в който регион примерно влизат 3 или 4 области, и по този начин бихме могли да районираме или да сегментираме нашите културни институти. Това ще бъде по-ефективно, а ние знаем, че в практиката на европейските страни, на членовете на Европейския съюз, има една такава практическа норма на 200 хиляди жители да бъде една професионална репертоарна формация. Това не е задължително да бъде само в един град, а може да бъде в регион. А ние в България сме така направени, особено старата ни система, която сега заварваме в сценичното изкуство, че това може да бъде
постигнато, още повече че градовете в тези региони не са много далече един от друг.
Някои от нещата, които казахте, приличат малко на идеите, които бяха заложени в здравната реформа, но да не го коментираме това.
Ами, много е трудно да направим разликата, да потърсим прилика между здравната реформа и промените в културата.
Не, и там имаше идея да се обединяват региони и т.н. Но какво не трябва да се случи? Казвате досега какво трябва. Какво не бихте допуснали да се случи по време на тази реформа?
В ситуация на криза, разбира се, трябва да говорим и за това какво не бихме допуснали. Ние не бихме допуснали талантливи творчески сили да напуснат безславно полето на сцената. Ние не бихме допуснали, как беше, средноаритметично съкращение на хора, без да помислим върху полезността, върху необходимостта те да бъдат полезни както на националната култура, така и на регионалната, така и на местната общинска култура. И не бихме допуснали, как да кажа, институции, които да бъдат закрити.
Да ви разбирам - едно от основните притеснения на театралите за това, че ще има закрити театри, няма да се оправдае?
Вижте, когато става въпрос за откриване или закриване, думата има Министерският съвет. Той създава, открива и закрива, така че аз не бих могъл да се изкажа по този въпрос.
Какво е вашето убеждение обаче, мислите ли, че има театри, които. . .
Е, аз казах моите убеждения вече. И мисля, че е твърде рано да говоря в подробности, тъй като аз не съм се запознал още подробно със ситуацията и намеренията на екипа на министър Рашидов. Аз сега влизам в него.
И понеже казахте, все пак Министерският съвет е този, който ще реши, спокоен ли сте за това, че мнението ще ви се чува в този екип? Че ще стане това, което вие сте убеден, че трябва да се случи по отношение на театралната реформа?
Ако вие смятате, че един човек, макар и той опитен, а аз считам, че имам достатъчно опит в това отношение, може да реши тези въпроси - не. Аз ще го решавам заедно с моите колеги, с тези, които всеки ден излизат на сцената и вършат някаква мисия.
Когато нещата обаче опрат до пари, няма да решавате с тези, с които излизате на сцената, а с финансовия министър например.
Защо смятаме, че не биха се съгласили. Та нали тези, които трябва. .. и г-н Дянков при представянето ми каза, няма да пестим от култура, а ще дадем, ако трябва, стига да има полезни промени и реформи.
Г-н Тодоров, винаги ми е било любопитно защо успешни хора като вас например, 19 години вие ръководите театъра на Българската армия и всички колеги казват, че вие сте изключително добър директор и мениджър, защо човек като вас в един момент решава да влезе по този начин във властта, бидейки заместник-министър на културата и опитвайки се да направи нещо добро в сферата на театъра? Защо?
Ами, две са нещата.. .. (не се разбира - бел.ред.), си спомням, че преди 10 години Юри Дачев влезе в политическият екип и аз може би съм вторият за 10 години, говоря за нашето министерство - на културата. Моят аргумент днес е, че би трябвало да го направим човешки, нормално и когато е човек отвътре, от съсловията, това винаги може да породи нормален диалог, професионален диалог, дори и той да е тежък.
И затова ли Христо Мутафчиев казва, че вие сте Троянския кон на театралите в Министерство на културата?
Ами, Христо е до мен в момента, ще го попитам дали съм Троянския кон, или не? Ние сме на фестивала във Варна в момента и работим за него.
Какво ви отговори? Чу ли въпроса, щом сте заедно един до друг?
Да, ние сме със Сашо Морфов и Христо Мутафчиев в момента, така че разговаряме пак за същите неща.
А кой ще стане директор на театъра на армията? На кого го оставяте?
Засега ще има временно изпълняващ и обикновено това е заместникът, г-н Мирослав Пашов се казва, а по-нататък вече ще видим. . .
Връща ли ви се в театъра обаче?
. . . малко неочаквано се получи моето участие в екипа на министър Рашидов и поради тази причина не е обмислен стратегически въпросът, а временно изпълняващ.
Когато свършите добре, надяваме се, всички работата си в Министерството на културата, връща ли ви се в театъра?
Не, не, този въпрос не е обсъждан засега.
То не е необходимо да бъде обсъждан, въпрос е вие да имате желание може би?
Как да ви кажа, аз толкова съм се сраснал с тази позиция и с хората, с които работя, че аз не бих имал нищо против да го направя, но засега не съм мислил по този въпрос. Аз мисля повече какво ще направим днес и утре, отколкото сега да мисля за собствената си персона, как тя ще изглежда по-добре или по-лесно.
Понеже казвате, че това, за което мислите в момента, е как най-добре да се случи театралната реформа, нали знаете, че в момента хората от гилдията много разчитат на вас.
И аз разчитам на тях.
Да си помагате взаимно?
Разбира се.
