Министърът на околната среда и водите Нона Караджова –събеседник в предаването „Седмицата”
Кога ще е готова екологичната оценка за Бургас-Александруполис?
За да е готова екологичната оценка по процедурата за оценка за въздействие върху околната среда, е необходимо, първо, инвеститорът да внесе доклад с такава оценка, но до момента това не е направено. Очакваме до края на месец септември тази оценка да бъде внесена и ако...
Имате предвид инвеститора в лицето на международното дружество, в което участва българската държава, гръцката и руската.
Точно така. Ако докладът бъде внесен до края на септември месец, след това следват стъпки първо за оценка на качество на доклада, дали е направен добре тоя доклад.
А той е поръчан на частна фирма, така ли, консултантска?
Да, процедурата е такава, че инвеститорите възлагат на консултанти, които да изготвят такава оценка.
Коя е фирмата, или не знаете?
Това не мога да ви отговоря на въпроса, но по-важното е, че нашият компетентен орган, в случая това е Министерство на околната среда и водите, Централно управление, първо разглежда качество на доклада. Ако качеството на доклада не е добро, т. е. вътре няма достатъчно надеждна и добра информация, за да се оцени тоя проект дали ще има въздействие върху околната среда или не, ние ще върнем доклада за доработване. Ако качеството на доклада е добро, ще започнат обществени обсъждания. Това е един много важен етап от процедурата за оценка на въздействие върху околната среда. Ако това е наред, както казах, с качеството на доклада, минат обществените обсъждания, след това има време за произнасяне на компетентния орган, висш експертен съвет предлага на министъра...
Към министерството, така.
Е, да, предлага решението на министъра. В тоя експертен съвет има много широко представителство както на институции, така и на неправителствени организации, на граждани. В най-добрия случая това решение ще бъде взето към месец февруари догодина.
Т.е. най-рано февруари вие ще решите дали да има петролопровод Бургас- Александруполис.
Да, ще реши обективната оценка на този експертен съвет, както и, разбира се, чакаме и участието на обществеността, която също ще каже своето становище. Надявам се това да е една обективна оценка.
Нали обществеността казва, че не иска.
Да, това е един много деликатен момент...
Ако обществеността казва, че не иска, а според оценката може?
Би следвало да убедим обществеността, че няма да има въздействие, ако е така. Във всички случаи, вие знаете, дори няма, общо взето, проект, в който някой да не е против. Това е като в една кооперация, винаги поне един съсед има нещо против, когато се вземат общи решения за какво да се прави с входа, така че и тук. Но има обективни критерии, които доказват, това са с научни доказателства, възможно ли е въздействие, значително ли е това въздействие, наистина има ли опасност за природата. Нещо повече, в случая се прави оценка не само за въздействие върху околната среда, а успоредно с това се прави и оценка за съвместимост със зоните „Натура 2000”, тъй като основните...
... за биологичното разнообразие.
Точно така, тъй като проблемните области на този инвестиционен проект са два. Единият, който е критичен, е по отношение на възможните въздействия върху залива във връзка с трансфера на петрола, а вторият рисков момент е преминаването на петролопровода през редица зони „Натура” през територията на страната. Успоредно с това се готви и процедурата за трансгранично въздействие върху околната среда, което правим заедно с гръцката страна, тъй като този петролопровод пресича границата и може да има въздействие от двете страни.
Вие сте в доста деликатно положение, защото началникът ви, министър-председателят, вече каза, че проектът от екологична гледна точка не трябва да се прави.
Аз мисля, че той многократно подчерта, че трябва да се направи екологичната оценка все пак, за да...
Той каза, че сте решили даже. После Трайчо Трайков питаше сънували ли са журналистите, че сте били решили да се спре.
Аз не съм присъствала на заседание, в което да сме решавали да не се реализира тоя проект. Отново подчертавам, че е много важна екологичната оценка и ви уверявам, че тя ще бъде обективна. Това, което ние изискахме от инвеститора, и е много важно, тъй като в началото той се опита да ни убеди, че тази технология, т.нар. буйове, е много добра и внесе един принципен проект.
Това става навътре, да го опишем само, навътре в морето се разтоварва товарът на танкерите и оттам се качва в тръбата.
Да, точно така. И ни беше представена една принципна технология, като се каза, да, такава технология има и на други места, но тя именно заради това оценка за въздействие върху околната среда е на конкретното място, при конкретната ситуация, а такава още не ми е представена.
В Мексиканския залив каква е технологията, на буйове или друга?
В Мексиканския залив това е платформа за извличане на нефт, това е друго, и наистина трябва да сме много внимателни, защото видяхме когато не се...
Защото ги сравни пак министър-председателят.
...когато не се направят добре превантивните мерки, ето, се случват тези много ужасни неща.
Всъщност рискът евентуално в морето, и оттам за плажовете. Ако се разлее нефт, да замърси бреговете на България. Рискът не е после дето върви самата тръба, че може да се е спукала примерно, тя откъде ще минава, Странджа, Сакар?
Да, нашето Черноморие... Ами, през много територии ще минава, аз не мога да ви отговоря.
Да, там ли е по-големият риск?
Аз не мога да ви отговоря отсега какво ще е въздействието, за това има специалисти, които ще оценят дали ще има въздействие върху зоните или няма да има. Това са местообитание на защитени видове, така че самата оценка ще го каже това.
А как въздейства, аз много дилетантски сигурно питам, но как въздейства една тръба, затворена тръба, по която тече нефтът, но тя си е затворена, може би и под земята може да я сложите, как ще въздейства тя на птичките?
Ами може да не въздейства на птичките, но може да въздейства на местообитание, т.е. ако минава през територия, където трябва да се разкопае една голяма площ и се установи, че на това място има защитени видове от дивата флора и фауна, и това може да окаже значително влияние...
На някакви влечуги например, насекоми и т.н.
Да, да, аз ще ви кажа един пример. Тия дни разглеждаме един проект за голф игрище и всъщност се оказа, че един голям екип от учени и от БАН, и от специализирани организации установиха, че има много сериозно находище на един вид лалугери и един вид още други животни бяха, не си спомням, не съм специалист в областта, което се оказва, че всъщност, ако се реализира тоя проект, ще се нарушат местообитанията на голяма част от тая популация, а тя е защитен вид, и то много сериозно защитен вид, и се оказва, че това ще е много рисково за тая популация. Но затова ви казвам, че трябва да се направи конкретната оценка. Не мога предварително да кажа какво ще каже тая оценка, тъй като това означава да се предрешат нещата.
Т.е. вашият отговор е петролопроводът Бургас-Александруполис може и да се построи.
Ако оценките за въздействие върху околната среда и оценките за съвместимост докажат, че няма да има значително въздействие и няма такива рискове, да, тя ще бъде положителна.
И отговорът ще бъде най-рано през месец февруари...
Най-рано.
...освен ако не се наложи да върнете за доработване екологичната оценка, което би могло да отложи с още колко месеца например решението?
Да, точно така.
За да сложим времевите рамки, в които ще има решение със сигурност.
Оттам нататък зависи, ако оценката, че качеството на доклада не е добро и се наложи да върнем оценката, зависи след това от инвеститора за колко време ще успее да отстрани несъответствията и да допълни информацията.
И от вашия опит за какви времеви отрязъци става дума?
Ами това може да стане за един, за два месеца.
Т.е. можем да кажем, че най-късно до пролетта на следващата година България ще вземе, то даже да си го кажем направо, Нона Караджова като министър на околната среда...
Да, това ще е моя, ако съм, да, като...
Защо, имате ли съмнение? Нона Караджова ще вземе решение за Бургас-Александруполис.
Аз смятам, че си върша добре работата, но всичко се случва, дори и в личен аспект, така че, ако това се случи, министърът на околната среда и водите ще си сложи подписа.
Никаква ли предварителна идея няма за тоя проект дали е екологично отговарящ на стандартите на...
При всички положения е рисков проект, при всички положения е много рисков проект. Това е един затворен залив. Освен че има много курорти в тоя регион, има и много защитени зони. Това са всичките езера около Бургас, които са изключително важни от гледна точка на защита на водолюбиви птици, на водолюбива флора и фауна, те са много ценни. Положени са много грижи през годините и много средства тия зони да се поддържат. Така че е въпрос на оценка ви казах. Едно от най-ценните неща на процедурата по оценка на въздействие върху околната среда, която е една много добра европейска, пък и международна процедура, е това, че има достъп на цялата общественост, на всички заинтересовани страни до тоя доклад. Всеки може да го прочете, да зададе въпроси и съответно да е запознат с всички аспекти на този доклад.
Има ли екологични пречки пред „Белене”, другият голям енергиен проект?
Енергийният проект за „Белене” е минал оценка за въздействие върху околната среда при това и в трансграничен контекст, т. е. с всички възможни засегнати държави. Оценката е положителна. Дадено е разрешение за строеж. Необходимост от нова оценка за въздействие върху околната среда, съгласно нашето законодателство, което е и европейско, ще се наложи единствено и само, ако се смени технологията, т. е. към настоящия момент...
В този смисъл, ако има референдум, какъвто предлага президентът, той няма да има екологичен аспект. Той ще бъде по-скоро с чисто икономическа насоченост да се дадат ли тия пари за „Белене’ или не.
Да.
Вие смятате ли, че трябва да се прави референдум за „Белене”?
Не, не смятам, че трябва да се прави референдум, в смисъл това може наистина да се направи едно допитване до хората какво им е мнението, но това е едно твърде, бих казала, скъпо начинание, ще отнеме доста време. И по-скоро за мен е много важна икономическата целесъобразност и наистина дали това е добър национален обект.
Има ли екологични пречки пред „Южен поток”, третият голям енергиен проект, съвместно с Русия?
Все още и на този проект не е правена екологична оценка, но вече многократно се събират експерти, които са международна група, които да подготвят тая процедура, тъй като този проект ще мине през териториите на много държави, но все пак това е газопровод, което е доста по-ниско рисково от петролопроводите.
А там сроковете пак ли ще бъдат, както сега казахте, чак пролетта, догодина България ще даде отговор за нефтопровода, а руснаците изглежда, че особено бързат с този газопровод „Южен поток”? Какви ще са сроковете там?
Сроковете са същите като за всички останали проекти.
Т.е. и за „Южен поток” най-рано екологична оценка ще има другата пролет.
Значи най-вече зависи, ние сме скъсили максимално процедурата по оценка за въздействие върху околната среда. Включително през есента на миналата година, септември месец аз като министър на околната среда и водите внесох поправки в Закона за опазване на околната среда с оглед оптимизиране на тази процедура, с което като цяло се съкратиха сроковете с около 40 дни в цялата процедура, и се даде по-дълго време, в тая намалена времева процедура се даде пък повече време за оценка на качеството на доклада, тъй като това е възловият момент във всяка една процедура - дали е добро качеството на доклада, има ли достатъчно информация и надеждна информация, въз основа на която експертният съвет да вземе решение дали да разреши реализацията на даден проект или да предложи на министъра да не се разрешава съответният проект. Т.е. искам да ви кажа, че наистина сме спасили максимално цялата процедура.
Излиза, че от гледна точка на Министерството на околната среда и водите България не е готова за цялостна енергийна стратегия, каквато очакват от Брюксел да бъде получена още в следващите дни. В частност отделно трябва да има и план за развитие на възобновяемите енергийни източници, но след като по два основни енергийни проекта България тепърва чак догодина ще има екологична оценка, ние не може да дадем енергийна стратегия на Европейския съюз.
Да, тук става въпрос за конкретни проекти, които подлежат на тая процедура, така наречената оценка за въздействие върху околната среда. Това са конкретни инвестиционни предложения. Друга е процедурата за стратегическата екологична оценка, която, така, дълбоко мое убеждение, е може би най-важната от всички екологични процедури, тъй като тя задава рамката още на ниво планиране.
Говорите за оценката, която се отнася до възобновяемите енергийни източници.
Да, става въпрос за два документа. Единият документ е енергийната стратегия на Република България. Другият документ е Националният план за възобновяеми енергийни източници. В началото на месец юни Министерството на околната среда и водите даде положителна оценка за качеството на доклада за енергийната стратегия. Оттук нататък предстои обществено обсъждане на този доклад. Той е обществено достъпен. Всеки гражданин, всяка заинтересована страна може да го види. Той е качен на страницата на Министерство на икономиката и енергетиката, както и самият доклад за екологична оценка.
Ама тя сигурно е много обща тази оценка, защото за два основни проекта всъщност - единият за газа, другият за нефта, вие чак догодина ще имате становище?
Да, но затова ви казвам, че енергийната стратегия дава принципните насоки на развитие и се оценява именно това - дали в нея има съответно предвидено развитие на възобновяемите енергийни източници, както и други аспекти. В края на месец юли се очаква да приключи тази оценка, съответно да бъде внесена в Министерски съвет.
Коя оценка? За възобновяемите...
За енергийната стратегия. И намерението на правителството е до края на юли месец дори, преди ваканцията на парламента, тя да бъде внесена за разглеждане от Народното събрание. Що се отнася обаче до плана за възобновяемите енергийни източници, беше ни представен за предварително съгласуване този план за възобновяеми енергийни източници. За съжаление намираме недостатъци в него. Ние дадохме нашите становища и по-детайлна оценка предстои да дадем тия дни. Искаме тя да се допълни, тъй като считаме, че не са достатъчно добре отразени екологичните аспекти и по-скоро ограниченията, които се налагат, и рисковите зони от гледна точка на възобновяемите енергийни източници за зоните „Натура”. Така че има две възможности - този план да бъде представен в Европейската комисия като предварителен план в края на юни месец.
Без вашата оценка.
А екологични... Да.
Каквито изглеждаха намеренията на енергийното министерство.
В момента ние правим, точно оня ден запратихме запитване към Генерална дирекция „Околна среда” в Европейската комисия, дали е допустимо да представим като предварителен план в Европейската комисия съответно без такава екологична оценка, а тя да бъде представена предварително, така че ние ще получим в съвсем скоро време този отговор.
Добре, но според Европейска директива България трябва да произвежда 16% от енергията си по зелен начин, а самите намерения на България, които заявяваха, дори и за процент повече, 17%. Целите, които поставя Европейският съюз, включително по преговорите за глобалното затопляне, са за 20%. Е, как можем да си поставяме такива цели, без да знаем дали изобщо ще са допустими от гледна точка на защита на природата и пътищата на птиците например поставянето на много перки, за да правиш енергия от вятъра или да строиш ВЕЦ-ове.
Тази цел е напълно постижима за България. България има голям потенциал за възобновяеми енергийни източници. Въпросът е те да се поставят на подходящото място. Значи подходящи места има много в България и въпросът е...
Лошото е, че точно на тия подходящи места я птица минава, я плува някаква ценна риба.
Не, не е така. Има достатъчно места, които са съответно поставени, и искам да ви кажа и още нещо. През есента, когато, така, повдигнахме темата в общественото пространство и направихме редица форуми за обсъждане на тази тема, установихме, че до момента са минали през различни процедури проекти, които са за 12 000 мегавата, което е повече от произвеждана... за възобновяеми енергийни източници, което е повече отколкото ние произвеждаме като енергия от конвенционално, така че...
Четох я някъде за 800 разрешителни, които са издадени от 2005 г. досега.
Да, това са за ВЕЦ-ове.
За ВЕЦ-ове.
Но от тях са реализирани около стотина.
Добре, от ваша гледна точка като оценявате и екологичните рискове, колко ВЕЦ-а може да има България, колко вятърни централи?
Преди пет-шест месеца, в края на декември месец, в качеството си на министър на околната среда и водите утвърдих плановете за управление на речните басейни. В България са обособени четири такива басейна за управление на водите и там подробно са оказани местата, където съответно могат да се изградят ВЕЦ-ове и където не могат, т.е. тия, които са допустими.
Колко са казвате?
Доколкото си спомням, за територията на цялата страна бяха около 700, 700-800.
Т.е. България може да има 700-800 ВЕЦ-а?
Да. Към момента е това, което включено.
А колко вятърни перки може да се сложат, или такава оценка не е правена?
Е, такава оценка няма, колко перки. Значи, разглежда се всеки конкретен случай. Въпросът е да се спазват правилата и това, което...
Не, защото да отговориш на стандарта 20% зелена енергия, все пак трябва да...
При нас са 16%...
...отговаряш. При нас трябва да станат 17, според собствените цели на България. Трябва да знаеш колко ВЕЦ-а може да построиш, колко перки да сложиш. То, нали, този индивидуалният подход не е до край работещ в тоя случай.
Каква е ролята на държавата в случая? Ролята на държавата в случая е, говоря от екологична гледна точка, да даде индикация на инвеститорите кои са рисковите зони, в които, ако те предприемат действия, има риск проектът да не им бъде одобрен. И нашата идея чрез именно този план за възобновяеми енергийни източници, да се окажат тия места на инвеститорите, за да вземат те предварително решение дали да рискуват в съответния район, където оценката може да е и положителна, и отрицателна, да инвестират или да търсят по-подходящи места.
Да, ама Брюксел иска още този месец да получи плана на България. Вие кога виждате да се окажат тези места от екологична гледна точка? Кога да се свърши цялата работа?
Значи, оценката не може да е по-малко от месец, така че ако отговорът на Европейската комисия е, че първо трябва да бъде направена екологична оценка, може би това ще се случи към края на месец август, т.е. ще имаме известно закъснение, което, разбира се, не бих казала, че е фатално.
Т.е. България ще има план къде може да има ВЕЦ-ове, респективно вятърни централи, до края на лятото?
Да. Аз казвам, нали, рискови зони, става въпрос за рискови зони. Това не означава забрана.
Другата голяма тема - незаконното строителство - да направим един преглед къде какво ще се бута заради екологията от вече построени строежи. Кой според вас е най-актуалният проект? Понеже от това, което аз намирам, много се дискутира „Корал”, „Златна перла” в парка „Странджа”, лифтовете на Рила?
Ами вие вече може би знаете, но още веднъж за тия ваши слушатели, които не са запознати с темата, от две-три години стои въпросът, примерно, със „Златна перла”, с тоя комплекс, който отдавна е ясно, че е незаконен поради непроведени процедури във връзка с екологичното законодателство и вие знаете, че преди около месец министърът на регионалното развитие за първи път предприе действия и се произнесе окончателно, че това е незаконен строеж и следва да се събори, тъй като никой не смееше досега да го направи, т.е. това е...
Т.е. за комплекс „Златна перла” край Царевското село Варвара няма никакъв шанс от екологична гледна точка да не бъде разрушен?
Ами, да, просто фактите са неопровержими, така че никой не може въобще да каже каквото и да е в обратна защита.
Друг не толкова ясен случай изглежда този с друг комплекс, „Корал”, пак в Царевско, също много дебатиран през последните седмици. Там има ли блатно кокиче последно или няма? Ще се бута или няма? Т.е., ще може ли да се строи, няма ли да може да се строи?
След като бъдат приключени оценките, ще ви информирам за това. В момента нямам окончателна информация.
Ще работят ли лифтовете в Рила до Седемте рилски езера и Бодрост, Картала... Лифтът в момента...
Те си работят май... Като цяло аз смятам, че този лифт като концепция е по-добро решение от това многобройни превозни средства да вървят през планината...
Кой, до Седемте езера говорите...
За Седемте езера говоря. Въпросът в случая е да няма пренатоварване с посетители и именно за това ние говорихме с неправителствени организации, да се направи една регулация, така че наистина да поема туристи, които са безопасни за това уникално място, бих казала не само в България...
Т.е. вие какво ще предложите - ограничение на брой хора които могат едновременно да се качат на езерата?
Да, затова... Значи, това е едното и второто, което е, да въведем места, които тия хора могат да вървят по пътеки, т.е. да не е безразборно.
Е, кой ще варди да не вървят по други?
Ние имаме национална наша служба, дирекция Национален парк „Рила” има охрана и въпреки че, както във всички останали области, няма достатъчно инспектори, то все пак ние имаме някакъв начин на въздействие. Нещо много важно, което...
Да ви кажа вашите инспектори кой ще ги слуша горе? Така, опитвам се да си представя една тълпа, групи се изсипва горе и някакъв инспектор вика - няма да минеш по тая пътека. Като ми турите двама полицаи с пистолет зад тях, не виждам как ще ги накарате.
Значи, ето, вие поставяте един въпрос. Това е и за опазване на парковете, това е за опазване на чистотата, това е и за опазване на нашите паркове и градини. Да се получи това, което ние желаем, всеки от нас, да е чисто, да е хубаво, да не се нарушава природата, зависи от всички. Значи, не зависи само от инспекторите. Ние да пуснем една многомилионна армия от инспектори, ако няма волята на самите граждани, на самите туристи да опазват, ние не можем, нали, да направим всичко. И нещо, което искам да ви спомена и което говорихме също с неправителствените организации, тъй като не само за района на Рилските езера, а и за много вече планини, е един голям тормоз, станалите много модерни атеве-та, които ужасяващо минават и не само с шум, ами и с изравянето, което причиняват на планините, това е нещо, с което наистина трудно се справяме. Те нямат регистрационни номера, дори не могат и да бъдат идентифицирани кои са. Говорих с моя колега, министърът на транспорта г-н Цветков, в момента на второ четене в парламента е законът за пътищата и се предлага те също да минат на регистрация, тъй като наистина са тормоз и за туристите.
Просто казано, да може да му запишете номера, защото той, вашият инспектор не може да го гони, няма АТВ той.
Да, а вие виждате, че те вече и по парковете, включително в парка "Заимов" скоро видях, който е съвсем близо, едно такова превозно средство, което просто е за мен безобразно, нали, с някаква скорост... Не може едно малко двуколесно моторче да е с номера, а те да са без номера.
Значи предложението ви за лифтовете на Рила и конкретно за този на седемте езера е да се ограничи броят от хора, които едновременно могат да се качват? От друга страна, този лифт има някакъв капацитет, който сигурно ще е по-голям от това, което вие...
От друга страна самите туристи да спазват правилата, да не изхвърлят боклуци, да минават по маркираните пътеки. Това зависи от нашето съзнание, дали ние искаме да опазим тази природа или не. Зависи, разбира се, от инспекторите, но зависи и от самите нас.
Сега да отидем на Черно море. Ще става ли водата за къпане тази година?
Искам да информирам вашите слушатели за европейските правила във връзка с т.нар. води за къпане или това, казано простичко, са плажовете. Има европейски изисквания, които за България са в сила от 2007 г. Водите според тези изисквания са разпределени в четири категории, т.е., които са определени за къпане. В България тези зони са 93, от които 89 са по Черноморието, само няколко са във вътрешността на страната.
Това са край някакви язовири...
Да, да, точно така, но те са много малко. Основните са по Черноморието, те са 89. Има четири категории според качеството им, според европейската директива и нашата съответна наредба. Първа или най-прекрасна категория води са тези, които са с т.нар. препоръчителни критерии, т.е. те не са задължителни за изпълнение, но, ако се достигне до тях, означава, че водата ни е с блестящо качество...
Имаме ли в България такъв плаж?
Така, ще ви кажа. Втората категория са тези, които отговарят на задължителните изисквания от здравна гледна точка, но не отговарят на препоръчителните. Третата категория са тези, които не отговарят на задължителните изисквания. И четвъртата, най-тежката категория, които са води, за които трябва да се въведе забрана за къпане поради това, че са с изключително лошо качество и са изключително рискови за здравето на хората. Какво е положението в България? Значи, проби се вземат по методика на Европейския съюз на всеки две седмици. И ако...
И от 93-те места?
Да. И се определят за сезони. Само една проба ако не отговаря, за целия сезон вече тази вода се категоризира в по-ниската категория. Какво е положението през последните години? За радост се подобрява положението. През изминалата 2009 г. само една от зоните за къпане не е отговаряла на задължителните изисквания, това е бил Южният плаж на град Варна, докато, за сравнение ще дам за предходните две години, откакто ние наблюдаваме тези по европейските правила - 2007-2008 г., значи те са били 12 през 2008 г. и 8 през 2007 г. Т.е. имаме едно, така, подобряване на качеството на водите.
Сега, 2010 г., пак ли Варна, Южният плаж няма да...
Като искам да подчертая, че 90% от тези 89 зони за къпане по Черноморието отговарят на препоръчителните изисквания.
Колко?
90% процента, т.е. 90% отговарят на най-високите критерии.
Топ 1?
Да, топ 1. Което е много добре, което е много добре.
Сега само Варна остава пак ли, 2010 г., от тези последните проби, които сте взели или още не сте ги взели?
Значи, сега започват... Това е за 2009 г. За целия сезон се обобщава информацията в края на сезона.
Е, то не е ли малко безсмислено, в смисъл - да разбереш, че си се къпал на едно място, дето не е трябвало да се къпеш?
Момент. Значи, на всеки две седмици се вземат тези проби. И ако някой не отговаря на задължителните изисквания, особено пък ако е в категорията за забрана, веднага регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, веднага, издава разпореждане този плаж да се затвори.
Има ли такова сега място?
Не, към момента няма. Това...
А има ли такова, което не отговаря на задължителните изисквания в момента? Даже варненският започна да отговаря, така ли?
В момента не е идентифицирано такова замърсяване.
Даже и Южният плаж на Варна?
Да, към момента това ни е информацията от Министерство на здравеопазването, тъй като те са компетентният орган, и това ни е информацията, предоставена от колегите. Нещо, което ние предприехме като съвместна проверка по наша инициатива през май месец издадох заповед, в едно много добро сътрудничество с колегите от Министерство на здравеопазването и три държавни институции, контролни органи, това са регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве във Варна и Бургас, регионалните инспекции по околна среда във Варна и Бургас и басейнова дирекция във Варна, направиха екипи, направихме екипи и започнаха проверки по цялото Черноморие за недопускане на нерегламентирани зауствания. Към момента в северната част вече са направени проверките. На страниците на нашата басейнова дирекция...
Нерегламентирано заустване... имате предвид канализация, отходни води в морето?
Да, която няма разрешително, която няма разрешително за изпускане на отпадъчни води. В резултат на тази проверки са констатирани...
Колко такива?
17 такива в северната част...
На север от Варна?
Да. Тъй като на юг продължават в момента, нямаме още обобщените данни. И за съжаление някои от тях дори не могат да се идентифицира откъде идват. И в момента там, където са идентифицирани, са дадени предписания за преустановяване на това изтичане. А там, където не са идентифицирани, в момента се проучва откъде идва тази вода. Също така...
То не е ли по-големият въпрос от тези зауствания колко всъщност за пречистени зауствания? Защото това, че вие ще сте разрешили някой да си изхвърля мръсната, непречистена вода с фекалии, например не е...
Ето там е работата, че ние не разрешаваме такова нещо. Също така в рамките на проверката са установени, че три комплекса, това са Елените, Свети Влас, кой беше третият не си спомням, са им изтекли разрешителните и трябва да се подновят, което, нали, е пак вид нарушение.
Което значи, че ще ги затворите ли, сега, за лятото...
Дадени са предписания те да си подадат веднага...
Чакайте малко, а за тези големи комплекси, за които толкова се пишеше, че всъщност нямат пречиствателни системи или че те не отговарят като капацитет на многобройното застрояване - Слънчев бряг, Златни пясъци...
Ще ви дам и тази статистика за агломерациите, които са над 10 000 еквивалент жители и за които страната ни до края на годината трябва да построи пречиствателни станции. По Черноморието са 20 такива обекта. От тях осем нямат изградени пречиствателни станции и са в процес на строителство, някои от тях. Например това са три квартала на Бургас - Долно езерово, Сарафово, Меден рудник. За два от тях в момента има строителство...
А от курортните комплекси?
Така също в Созопол няма пречиствателна станция, в Ахтопол няма пречиствателна станция, в Балчик...
Тогава не се връзва много с това, дето казвате, че вие не разрешавате да се заусти непречистена вода, защото в момента изброявате цели градове, от които непречистена вода се излива в морето, което пък е цяло чудо явно на природата - как успява да се пречиства така, че плажовете ни да отговарят на задължителните...
Явно има все още голяма самопречиствателна способност нашето море. Така че в момента за доста от тези градове се предприемат и се строят пречиствателните станции. Така се е случило, че през годините не са построени. Вярвам, че за една част от тях наистина до края на годината ще имаме такива пречиствателни станции.
А от курортните ни комплекси има ли, който не отговаря - имал е пречиствателна станция, обаче са построили много нови хотели...
Да, за съжаление има. Това са и Златни пясъци, и Слънчев бряг са такива случаи. За съжаление са издавани разрешителни...
Т.е. там се излива непречистена вода...
Не, пречиства се водата, но...
С какво се пречиства?
Механично пречистване...
Т.е. мрежа се...
Т.е няма, няма...
...в морето примерно...
Да. Не е необходима степента на пречистване. За тези комплекси са необходими и реконструкции на пречиствателните станции. Но, слава Богу, пак ви казвам, там водата е с добро качество.
Защото морето се самопречиства.
Водата е с добро качество, най-важна е крайната цел. Крайната цел е да имаме едни води, които отговарят на изискванията, включително и с това да привличаме туристи.
Като говорим за води, има ли застрашени български градове от наводнения? Според съобщенията от Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, например от онзи ден, Дунав продължава бавно да се покачва в началото на българския участък.
Не само в България, но и в много други европейски страни има такива рискове, които за съжаление, ето, ние научихме и през миналата седмица, за съжаление се реализираха тези рискове. И не случайно през 2007 г. Европейската комисия разработи една специална директива за предотвратяване на риска от наводнения, защото се видя, че явно не са добри европейските политики в държавите, не са достатъчни, за да предотвратят това бедствие за съответното население, за икономиката на страните от Европейския съюз. Съвсем скоро ние разработихме такъв закон. Срокът изтече преди няколко месеца, но за съжаление просто когато започнаха тази работа, нямаше написан нито един ред и по това законодателство. Но ние бързо се организирахме, разработихме закона и той е вече на второ четене в парламента. Какво предвижда...
Идеята е да направите карта на застрашените места за наводнения и там да се строи по по-особен начин, с по-сложни разрешителни, и с по-тежки изисквания.
Точно така. Тази директива изисква и от България, и от другите страни-членки до края на 2011 г. да направят оценка на всички места в страната, в която да се оцени кои от тях са рискови, да се направят карти на рисковите места и до края на 2014 г. да се направят планове за действия, които планове за действия да включват какви точно проекти трябва да се реализират, за да се предотврати този риск от наводнения, за да може да се защити както населението, така и земеделските земи, и имуществото от подобни бедствия.
Сега, тази, следващата, по-следващата седмица има ли риск според вас от тежки наводнения по Дунав?
Ежедневно колегите ни получават актуална информация както по линия на международната информация за река Дунав, така и информация за състоянието на язовирите. Ежедневно се следи. И в случаите, в които, говоря вече за вътрешността на страната, се установи, че в резултат на очакваната метеорологична обстановка и дъждове, очаквани, имаме много добра информация и взаимодействие с Института по метрология и хидрология на БАН, се установи, че има такива очаквани валежи, веднага разпореждаме съответно да бъде свалено нивото в язовирите, така че да се поеме или да...
Това за язовирите. А за Дунав?
За Дунав, значи, има някои критични места, като Лом, но все още смятаме, че няма да се случи бедствие.
Колко фирми прехвърлиха останалите си квоти парникови газове за търговия с други европейски държави, какъвто съвет дадохте от министерството, след като на самата България беше забранена такава търговия?
Фирмите не са длъжни да ни се отчитат дали си прехвърлят някъде или не, така че аз нямам най-актуална информация за това. Но те спокойно разполагат със своите квоти, напълно се възползват от това си право. Зная, че част от тях вече са продали квоти, което за тях е една, така, добра финансова инжекция в тази ситуация, в която е не само българската икономика, а...
В България имаше много големи очаквания какви пари може да се изкарат в кризисната година от тази работа, от тези неусвоени квоти.
Значи, това са две неща, да ги разграничим. Едното е за участието на нашите предприятия в европейската схема за търговия с емисии. Те вече го правят това успешно и смятам, че имат...
Т.е. драмата не е била толкова голяма с това, че България е лишена...
Ами, щеше да е голяма, ако не бяхме разработили националния план за разпределение на квоти за кратко време. Искам да подчертая, че той трябваше да е готов още в началото на 2008 г., а ние започнахме да го разработваме септември 2009-а. Нали, сетете се за какво става въпрос? В едно изключително напрежение ние заедно с бизнеса разработихме един много прозрачен план, който успяхме да защитим в Европейската комисия за това, че е именно прозрачен и отговаря на правилата. Ако не бяхме запретнали ръкави още септември месец, нашите предприятия в момента щяха да са лишени от това право. Не само това, срещу България щеше да се заведе наказателна процедура и ние да плащаме, държавата ни, за това, че не сме си направили този план. Бяхме единствените в Европа.
Така, от една страна са квотите за предприятия. От друга страна?
От друга страна, става въпрос за международна търговия с емисии по Протокола от Киото. Това е международна конвенция, тук не става въпрос за европейската схема. За целта ние също разработихме този Закон за опазване на околната среда, той беше публикуван онзи ден в „Държавен вестник”. Ние продължаваме да преговаряме с участници. Ще видим какво ще покаже бъдещето.
Т.е. България все още се надява да продаде, не запомних цифрите, но се говореше за стотици милиони евро, или даже милиарди, които може да се вземат от...
Аз ще ви кажа каква е ситуацията. Страната ни задължително трябва да има един резерв. Нали, като го махнем този резерв, ни остават около 170 милиона тона, количества, с които...
Колко е един тон на пазара?
Сега ще ви кажа. Има и нещо друго. По европейската схема това е една борса, където участват предприятията. И там е ясно, там вървят между 10 и 12 евро. Но това е съвсем друга схема по отношение...
170 милиона по 10 евро...
Момент. Не, не, не е 10 евро.
... вие напълнихте дупката в бюджета.
Момент. Обаче по Протокола от Киото въобще не е така. Значи, за там има много малко информация каква е стойността, тъй като там продават отделни държави и всяка държава съответно си пази секретна информация.
И нашето разузнаване какво показва?
Е, сега, няма да коментирам какво показва нашето разузнаване. Но считаме, че примерно е реалистично може би около 5 до 6 евро мисля, че е една реалистична цена, или 7-8. Това ще покаже бъдещето, това е въпрос на преговори.
Ами, така правим милиард евро.
Не, не, моля ви...
Точно двата милиарда лева, дето не ви стигат в бюджета.
Не пълнете кошницата. Нека да не забравяме, че има страшно много продавачи, страшно много продавачи и много малко купувачи.
Производството навсякъде пада...
Да. Само една Русия разполага с милиарди тонове. Така че нека да не пълним кошницата. Нашият шанс да продадем, единственият шанс, е това, ако ние успеем да убедим продавачите, че разполагаме с убедителна, прозрачна система, която да ги убеди, че ние тези пари няма да ги прахосаме или да запълваме дупки, а наистина ще ги вложим в проекти за намаляване на емисиите на...
Имате предвид не продавачите, а купувачите.
Купувачите, да, купувачите да убедим.
Примерно едни бързо и много развиващи се в икономиката държави на изток. Казваме на японците - купете, пък ние ще вложим всяка тая пара в икономиката.
Да, но те изискват това. И това беше голямата задача, която ние си поставихме - да разработим такава схема. Първо проучихме как стоят нещата, какво е изискването, за това се иска време, проучихме го, въведохме го в закон, включително създадохме тази прозрачна система. И мисля, че ще убедим купувачите. Сега, въпросът е колко ще продадем, на колко ще продадем. Но това вече е друга тема, нали, това е въпрос на преговори, въпрос на пазар. Не само това, има един много голям въпрос - дали ще се позволи на страните, които имат такива излишъци в момента, какви ще са международните преговори, свързани с периода след 2012 г. по международната конвенция по климата, дали ще се позволи да си прехвърляме за следващи години свободните квоти, с които да си изпълняваме задълженията, или няма...
Там какво стана? Още ли няма решение?
Не, няма решение. И според мен няма да има още една година решение, ако не и повече. Така че има много...
Ама ако няма решение, можеш ли да прехвърляш? В смисъл - липсата на решение в полза на тези като нас ли е, дето искат да прехвърлят следващи години, или във вреда?
Ние настояваме, ако ни останат такива свободни квоти, дай Боже, да продадем, да си ги прехвърлим...
Да си ги прехвърляме... Ако те не са решили до догодина или до по-догодина, в международен план няма решение може или не може, това значи ли, че може?
Ами, до края на 2012 г. със сигурност ще има решение, тъй като трябва да е ясно какво правят страните по конвенцията, това са 193 страни, след края на периода...
Вие от какво ще пестите?
Винаги се намират резерви.
Четох как ще пращате повече служители на една обща проверка в различни аспекти например.
Да, ние го направихме това. Дори и да не бяха нужни тези рестрикции по отношение на бюджета, аз смятам, че не само ние, а всички са длъжни да направят така своята работа, че да е възможно най-икономично, като се постига целта. В случая става въпрос за едни проверки, които са едновременно за много обекти, по няколко компонента, а не отделни екипи да си ходят всеки за съответно неговата дейност. Разбира се, ние отложихме няколко ремонта на наши сгради. Имаме сгради в цялата страна, които би било добре да са в по-прилично състояние. Но за съжаление, като е такава ситуацията в цялата държава, ние няма да си направим... и хората не си правят ремонти в апартаментите, и ние няма да си направим ремонти на нашите сгради. Давам ви един пример. Също така имахме известни средства предвидени за електронни регистри. И тях ще ги отложим за други години. По-добре е да сме по-модерни, по-достъпни, но и това ще го отложим за следващи години, за по-добри времена.
А от догодина ще задейства ли системата за събиране на вече по-високите глоби, които искате за хвърляне на боклук, за общини, които не организират правилно събирането на отпадъци? Защото тогава страшни пари ще направите, понеже в България всеки си хвърля боклука където намери. Ако взимате по 500 лева, вместо по 150, както е било досега наказанието.
Значи, глобите имат три измерения. Първото е, без да ги изброявам по важност, едното е размерът на глобата. Той трябва да е такъв, че да е стимулиращ да не се случва повече подобно прегрешение, от една страна, от друга страна, тя трябва да е с такъв размер, че да е платима, т.е. наистина да има реално измерение. Второто, което обаче е много важно, тази глоба да може лесно да се наложи, да не е такава тежка процедурата. И именно заради това ние в момента сформирахме към министерството една работна група, в която поканихме Министерство на правосъдието, Столична община, тъй като се намираме в София и техния инспекторат може да ни помогне, и от сдружение на общините представители, с които да дадем предложение за промяна в Закона за административните нарушения и наказания, така че самата процедура за налагане на глоба да е по-лека и да може по-лесно...
Как да става практически? Значи, ето тук, в парка, си хвърлят боклука не в кошчетата. И го виждаш как хвърля, вижда вашият човек, кой първо да...
Ами, аз не мога в момента да ви отговоря, затова е и тази работна група. Ако знаех как може това да се облекчи, нямаше да правим тази работна група. Другата идея е също да вдигнем минималния праг, т.е. прага, който е за налагане на глоба по фиш, т.е. на място, без съставяне на констативни протоколи, да се издават наказателни постановления. Доколкото си спомням, максимумът беше в момента 50 лева. Мисля, че това е също една мярка, която можем да предложим, така че да имаме възможност да налагаме повече глоби. И това нещо...
Колко трябва да стане?
Ами, според мен поне на 100-200 лева трябва да се вдигне този праг.
Сега ще започнат едни дебати кой носи 200 лева в джоба си, докато се разхожда в парка.
Значи, аз говоря за нарушения, които се констатират, включително и от фирми, не става въпрос само за отделни граждани. Тъй като то ще си има градация, ако става въпрос за изхвърлена хартия, боклук, бутилка, ще е една глобата, друга ще е за, разбира се, за по-сериозно нарушение. И третото измерение на глобите е тяхната събираемост, много да се събират. Защото, хубаво, ще се наложи глобата, обаче ако тя не може да се събере, нейният ефект е липсващ. Аз мисля, че много добре разработиха схема нашите колеги във връзка с промените в Закона за пътищата, където въведоха такава система, че глобата наистина да се плаща, т.е. да си принуден да си платиш глобата щеш нещеш. А тя тогава ще има ефект, като съответно бъде и платена. Казвам го, защото, например си спомням, че имаме информация, мисля, че за 2008 г. беше, от Столична община, че имат събираемост на наложените глоби, които са с актове, около 8-9%.
Това е за хвърляне на боклук.
Това са за всички нарушения на общинските наредби, включително и за чистота, което е един малък процент. Значи, за да е действена глобата, тя трябва да се плати. И затова също ние ще търсим инструмент.
Найлонови торбички догодина последно.
Надявам се до края на годината наредбата да е готова и съответно да влезе в сила.
Какво ще пише вътре?
Да съобщя за вашите слушатели какви са резултатите от нашето проучване. Първо, ние направихме една анкета на интернет страницата на министерството и над 80% от хората подкрепиха тази идея.
Какво, да няма найлонови торбички? Ами, то всички по принцип, ама като идат в плод-зеленчука и викат - дай една торбичка.
Да, да. Интересното е, че скоро излязоха и първите резултати от национално представително социологическо проучване, което не е анкетата на страницата на министерството, и то също показа такива резултати. Над 80% от хората са съгласни...
Как ще стане забраната? Целта е да се върне добрата стара пазарска мрежа. Дядо и баба...
Ами, целта е... Може да е пазарска мрежа, може да е торба от плат, каквато всъщност ползват повечето граждани на Европа, при това от рециклирани материали, вие сте виждали такива, също така е възможно...
Хартиени торбички.
...разбира се, да има и биоразградими такива торбички, найлонови, но биоразградими.
Т.е. как ще става, ще се забрани на всички магазини да дават найлонови торбички?
Ами, ще се наложат такива високи такси на тези хвърчащи найлонови торбички, че който...
На производителите? Който произвежда, ще плаща висока такса.
Да, за пускане на пазара, дали ще са от внос или наше производство, така че чрез този икономически инструментариум...
Добре, трябва да свършваме. Такъв дебат имаше за ГМО, а всичко сега потъна като разговор. Някой следи ли дали някой не сади ГМО в България, независимо от всички забрани?
Знаете ли, добре, че я подхванах тази тема. Имаше много неприятни изказвания. Аз тук искам да подчертая още веднъж във вашето предаване, тъй като се спекулира много с темата, включително от ваши колеги и колежки, искам да подчертая, че това, което предложи правителството в парламента, беше една много солидна процедура за недопускане да се сади в страната на царевица, соя... около 5-6 продукта, които до тогава бяха напълно разрешени на територията на цялата страна. Така че искам да подчертая, че се спекулира много с тази тема, че сме предложили либерализация и т.н. Това е първото. Второто, което искам да кажа, и, че парламентът прие още по-строги мерки от тези, които ние предложихме и които бяха европейски процедури. Третото, което е, преди два месеца ние открихме лаборатория за генетично модифицирани организми към нашата Изпълнителна агенция по околна среда, което е много важно. Защото то трябва да се изследва някъде в специализирана апаратура, със специалисти, които разполагат с необходимите умения. Подадохме молба за членство в европейската мрежа за лаборатории за генетично модифицирани организми. Така че в момента разполагаме и с този инструментариум.
