Бойко Найденов - заместник главен прокурор, събеседник на Силвия Великова в съвместната сутрешна програма на БНТ и БНР. Вчера Найденов заяви, че „нещата са страшни след като „Килърите" излязоха на свобода". Той потвърди още, че прокуратурата има оперативна информация, че те са готвели покушението и срещу премиера Бойко Борисов.
Добро утро, г-н Найденов.
Добро утро.
Очевидно няма как да спрем дотук и затова е важно да кажем доколко е сериозна информацията за заплахи срещу живота на премиера Борисов и сега, когато те са на свобода, може ли да бъде реализиран този план?
Със заплахите по отношение на премиера се занимава друга служба, аз не бих могъл да коментирам. Факт е това и не може да се отрече, ние имаме такава информация, че именно част от тези хора са приели включително изпълнение на подобен тип поръчка. Оттук нататък, както и вчера казах, не може по никакъв начин да се говори за... Продължаваме, просто, колегите се надявам да свършат своята работа успешно, въпреки положението, в което бяхме поставени.
Какво се случва със свидетелите, които са дали показания срещу „Килърите"?
Сами разбирате, че това е най-притеснителното и това, което най-много ни плаши, освен факта, че едва ли оттук нататък бихме могли да намерим други хора, които да говорят, да кажат истината. Става въпрос вече и за по отношение на опазването на живота на тези, които са го направили до момента.
Всъщност Цветан Цветанов изрази притеснение по отношение живота на самите членове на групата на „Килърите". Има ли вярно в информациите, че част от тях са дали знак, че са готови да сътрудничат срещу подкрепа от държавата?
Не желая да коментирам такива неща и не може да се коментира до приключване на разследването. Цялата идея, която по принцип е заложена във вземането на най-тежката мярка за неотклонение, е да се осигури едно бързо и обективно разследване, нищо повече. Ние не искахме съдът да признае за виновни тези хора, ние просто искахме те да бъдат ограничени в правото им на придвижване и на контакти за определен период от време. Но за съжаление това не стана.
Въпросът е спорен, защото пък съдът не възприема това ваше очакване мярката за неотклонение да се гледа като възможност да се събират доказателства...
Когато казвате съдът, може би имате предвид състава на Апелативния съд, но Окръжният съд прие обратното.
Вие смятате, че неговото решение е по-достоверно или просто по-приемливо за вас?
Така, това е моето лично мнение и мнението на колегите, които работят конкретно по случая.
Четохте ли мотивите на Апелативния съд?
Разбира се.
И намирате ли все пак някакъв, някакво основание за решението, което е постановено?
Нали не очаквате да влезем в някакъв такъв спор, който е предрешен. Така или иначе...
Не, не става дума за спор...
...решението на Апелативния съд е окончателно и последващи аргументации „за" или „против" са безсмислени и безполезни.
Става дума за посочени пропуски, които могат да бъдат полезни на разследващите, ако те ги възприемат.
Знаете ли, в Бавария е възприета една много добра система, много добра система, и това е, че на всеки три години съдиите и прокурорите сменяват местата си. Ако си бил три години съдия, ставаш три години прокурор и обратното. И това е изключително, изключително благоприятно и оказва изключително добър ефект върху работата и на съдиите, и на прокурорите.
Ами, то в случая май е реализиран и в България този проект, тъй като една от съдийките е била ваша колежка в прокуратурата.
Пак казвам, че когато си от едната страна, мислиш по един начин, когато отидеш от другата страна, започваш да мислиш по по-различен. И затова е полезно това въртене.
Но въпросът е дали това поставя под въпрос двойно отношение към справедливостта, за която всички говорим.
Не, не, категорично, защото гледната точка е различна. Справедливост... съдът е този, който определя в крайна сметка виновността. Прокуратурата е тази, която е ангажирана със събирането на доказателствата. Подходът е малко по-различен, гледната точка, но правото е едно. Законът е един.
Вие от кои студенти се чувствате - от добрите, от отличниците, от двойкаджиите?
Нека да не изпадаме в такива подробности.
Не, знаете ли, важно е това...
Но дипломата ми е отлична.
Важно е това, защото имаше като че ли някакво преминаване на границата на емоциите и на квалификациите. И това едва ли е полезно за някого.
Мисля, че не е полезно в никакъв случай, най-малко за разследването на конкретното дело. А що се отнася до другото, може би е полезно, може би е полезно. Но наистина в крайна сметка да решим накъде вървим - дали ще запазим, общо взето, славата си на криминализирана държава и държава, където институциите не работят, или в крайна сметка ще станем една нормална европейска страна.
От какво зависи това решение?
Това зависи от всеки един от нас, който е ангажиран с този вид дейност, от всеки един полицай, от работата на всеки един прокурор, от работата на всеки един съдия. Всеки конкретно трябва да постави определени критерии пред себе си, които да изпълнява.
Смятате ли, че решението на съдебния състав води в обратната посока на тази, в която искате да вървите вие?
Решенията на съдебния състав не се коментират, те се изпълняват.
Ама ние ги коментираме вече 40 часа, г-н Найденов, нали разбирате.
Ами, да.
Така че няма как да ги коментираме.
Но аз ви казвам, че това, което можеше да кажем, ние го казахме. Сега за нас остава...
Загубено ли е разследването, това е важно?
Не, аз не бих казал, че е загубено разследването, в никакъв случай. Ние просто трябва да продължим да работим, но вече по съвсем други условия.
Последно, за да затворим темата с новините, които вие съобщихте вчера. Кажете, за случая с премиера има ли нещо повече от оперативна информация? Има ли насока, която може да доведе до повдигане на обвинение и за подготовката на убийството на Бойко Борисов?
Ако съберем достатъчно доказателства, вие... пресата ще разбере първа.
Е, ние сме електронни медии, надявам се да не пропуснете. Обикновено се използва наистина пресата, за да изтича такава неофициална информация.
Не, става въпрос за следното, това действително са наистина много сериозни неща. Разберете, аз и вчера го казах, когато говорим за някакви документни престъпления, когато говорим за кражби, за присвоявания, някак си по-лесно би се възприело, нали, един по-, такъв, лежерен подход. Но тук става въпрос за човешки животи, тук става въпрос за убийства. Ето това е притеснителното. Това е нещо, което според мен трябва винаги да се има предвид. Когато говорим за нещо съвсем сериозно, би трябвало да подхождаме сериозно.
Аз мисля, че трябва да направим и второто разграничение - едно е да говорим за подготовката на убийството на Юри Галев, друго е да говорим за подготовката на убийството на политик номер едно на България. И смятате ли, че тази група има отношение към политически убийства?
Когато тези две неща са свързани, ги говорим едновременно. И затова обаче в момента не можем да продължим повече да говорим, по-добре да свършим своята работа. Ако успеем да съберем доказателства, които да издържат пред съда, тогава... пак ви казвам, процесът е публичен.
Разговор в съвместната сутрешна програма на БНТ и БНР
