Председателят на Парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, от ГЕРБ, в „Седмицата” на Дарик
Тръгна ли часовникът на България след приемането на актуализацията на бюджета? Понеже много се изписа за спрелия часовник в парламента заради гръм и като се приел бюджетът, и изведнъж тръгнал.
Да, това е, така, интересна интерпретация. Но часовникът на България никога не е спирал и, недай си боже, да спре.
Това ли е последно бюджетът за тая година?
Силно се надявам да няма друга актуализация на бюджета, но...
Да ви кажа, с вашите надеждни на 13 ноември 2009 г. в „Политика” вие казвате, имаме балансиран бюджет с реалистични цифри и не очакваме изненади. И най-накрая се оказа, че силно ви изненада реалистичният бюджет.
Точно така е, и аз ще ви обясня защо и затова сега не мога да кажа, че това ще бъде наистина последното изменение, защото просто означава да ви излъжа, защото самата не знам. Миналогодишният бюджет беше правен, вие знаете, бюджетната процедура започва още от август месец, така че той беше правен с прогнозите от месец август 2009 г., които бяха коренно различни от нещата, които се развиха не само в България, а в света и в Европа. И тази актуализация, която в момента се прави, на практика е с осъвременените прогнози за развитието на икономиката в България и в света. Факт е, че на практика миналата година прогнозите бяха твърде оптимистични, не отчетоха много фактори. Аз смятам, че вина да се търси за това не е и редно, тъй като при тази динамична икономическа обстановка в света даже няма и световни агенции, които се занимават с това, които да са дали една прогноза и тя да се изпълнява дългосрочно. Така че в този аспект, ако нещата се случат по начина, по който са прогнозирани, въз основа на чиито цифри е изграден новият бюджет, няма да имаме актуализация, но...
Лош знак ли е харченето на натрупания резерв? Лош знак го нарече президентът Георги Първанов?
Аз смятам, че не бива да се дават такива категорични оценки. Трябва да се проследят нещата в тяхната динамика. България през последните четири години имаше сериозен ръст на икономиката, особено 2007 и 2008 г., когато за мен този ръст беше прекалено голям. Много бързо икономиката ни изхвръкна, за съжаление се оказа, че благодарение на един балон, който се спука не само в България, а и в света. И в резултат на този балон на практика се получиха страшно големи приходи в хазната. Нашата данъчна система е ориентирана към косвените данъци. Знаете, че ние имаме доста ниски преки данъци и именно инвестициите в строителство на офиси, на жилища, на хотели, на обзавеждания към тях бяха тези, които донесоха допълнителни сериозни приходи в хазната. В резултат на тези приходи се получиха още в самите бюджети сериозни излишъци. Една част от тези излишъци за съжаление бяха изхарчени, ние сме говорили многократно за това. За мен, разбира се, много е лесно от дистанцията на времето да даваш такава оценка, друго е да си бил в оная ситуация, но за мен сега от дистанцията на времето се вижда, че част от тези излишъци не трябваше да бъдат харчени. Не само за да увеличат резерва за черни дни, каквито са, да речем, сега тия черни дни, а затова, защото връщайки ги обратно като инвестиции в икономиката, те допълнително прегряха достатъчно нагрятата икономика тогава. Ето всичкото това създаде изкривяване, но, слава богу, че все пак имаше излишъци, които увеличиха фискалния резерв. За какво ни е фискалният резерв, може би това трябва да си зададем като въпрос, за да кажем свещена крава ли е той и не бива в никакъв случай да бъде пипан, или той е точно за това - за страна с валутен борд, която няма гъвкави финансови инструменти да регулира финансовите потоци в страната. Именно резервът е оня буфер, който дава възможност в една такава ситуация да се финансират разходи, които са важни.
Но има и друга гледна точка. Например Институтът за пазарна икономика излиза вчера с анализ, според който, според тях сравнително лесно могат да се съкратят още 2 млрд. лева разходи, дори те са ги разписали от кои области може да стане това. 20% съкращения на разходи на общи държавни служби, 20% от отбраната и сигурността, 20 процента от различни икономически дейности и услуги, още 20 от разходите за жилищно строителство, благоустройство и опазване на околната среда, и още 100 млн. лева, други 20%, от разходи за почивно дело, култура и религиозни дейности и са ги развили...
Те са тръгнали по дейностите на бюджета и е много лесно да режеш от позицията...
Да, но това е другата философия, която казва: като нямаш пари, вместо да изтеглиш парите от банката, свий потреблението. Защо вие не правите това?
Ние правим същото. Само че преди да продължа, искам да ви кажа каква е структурата на разходите в българския републикански бюджет. В настоящия Закон за държавния бюджет от 21 милиарда, грубо, разходи на републиканския бюджет, повече от половината, 11 милиарда са разходите за пенсии, за здраве и за социални плащания - на социално слаби, за интеграция на инвалиди и т.н. Половината от всички разходи. Това са нееластичните разходи, т.нар. нееластични разходи, които...
Ама другите 10 са еластични.
Другите 10 са еластични, но какво представляват другите 10. Това е образованието, нали, естествено не бива да го забравяме. Еластично ли е образованието и доколко можем да режем от него. А държавната администрация, всъщност основният удар от рязането беше в държавната администрация. Знаете ли какво представлява държавната администрация? Не говорим за администрацията в публичния сектор, която е около 440 000, но там влизат армия, полиция, образование, здравеопазване и т.н. Държавните служители са 55 000. Каквото и да им съкратиш на тия 55 000, заплати и издръжки, те не могат да доведат в пари до оня ефект, който на нас ни трябва при 2 милиарда по-малко приходи.
Ако продължим обаче тази логика, ако в България в следващите месеци продължи да се задълбочава проблемът със събирането на приходите, ако следващата година бъде също лоша, противно на всички щастливи прогнози, които се правят, и тогава няма да има резерв, откъдето да се извадят липсващите 2 милиарда, по вашата логика, че не може нищо повече да се съкращава, защото тъй и тъй е съкратено, какво ще прави България.
Не, има още малко резерви, но те не са решаващи.
И какво правим догодина?
Ами вижте, затова в изменението на закона за държавния бюджет, който мина на първо четене в парламента, са предвидени три механизма за финансиране на дефицита. Значи не е само резервът единият механизъм. Наистина...
Другият е да вземем заем.
Да, естествено, заем, заем е. Какво друго предлагате? Нали, както в едно семейство, като не ви стигат парите от заплатите и приходите, които имате, а имате разходи, които на всяка цена трябва да извършите, защото трябва да оцелеете, какво правите - взимате заем за по-добри времена. Така че неслучайно е предвиден и този механизъм. Вие знаете, че фискалният резерв, той има една граница, от която нататък не бива да слиза, и тя е фиксирана като супер максимална отново в приетия на първо четене закон. Така че ако това не достигне, начинът е заем. Друг е въпросът...
800 млн. лева бяха предвидени, нали, за облигационен тип заем?
Значи предвидени и са и за външни заеми, и за вътрешни заеми, защото самото перо в закона е развито по тоя начин. Като по този начин е дадена възможност...
Колко заем всъщност имаме решение, тогава може би аз не съм разбрал цифрата?
За целия, значи, вижте...
Според тая промяна какъв мандат се дава за взимане на заем, ако се налага, за какъв заем мисли България?
Значи трябва да се направи малка сметка, за да ви отговоря точно за заема, тъй като...
Е, дайте да я направим тая сметка.
Да, ще я направим тая сметка ей сега.
Да е ясно какъв заем търсим.
Да, ей сега ще я направим тая сметка. Значи това, което ни трябва, за да си финансираме новия дефицит, е 3,6 млрд. Казахме, че около 2 милиарда от него можем да похарчим от резерва. Друг е въпросът всичките ли трябва или по-малко. Така че, ако приемем, че 2 милиарда са от резерва, разликата до 3,6 млрд., т.е....
Отново говорим за...
1,6 милиарда, 2 милиарда, ако говорим грубо.
И откъде ще ги вземем тях, всичко заем ще бъде, вътрешен и външен?
Вътрешен и външен, това е, това е източникът. Само че по този начин се дава една възможност на правителството да бъде гъвкаво, т. е. в един момент да използва парите от резерва, в друг момент, когато ситуацията е подходяща, било вътрешната, било външната, за емитиране облигации или някакъв друг вид заем, да използва този момент и да го тегли.
Отляво и отдясно...
За заеми според мен не бива да се говори сега предварително.
Е вие получавате различен тип упреци. Първо, да отидем към тези, които ви подкрепят, сините. Те казват, вие трябва да направите реформи, които да намалят разходите. Мислите ли за някаква фундаментална промяна в България, която може да доведе до свиване на разходите в държавата с милиард или два, които очевидно не достигат и които е много вероятно хронично да не достигат и в следващите години?
Значи, първо, искам да кажа, че е много лесно и отляво, и отдясно, когато не носиш отговорността да даваш идеи, както и тези, които цитирахме преди малко, от Института за пазарна икономика ли бяха?
Да, ама вие сега... Т.е. на тия, които ви подкрепят...
Вижте, има разлика между това да носиш отговорността и да вземеш конкретното решение, и да предлагаш идеи, които не са изчислени и не са подплатени с конкретни цифри.
Не, просто Иван Костов ви казва, вие кажете какво мислите да направите.
Ние, но ние не одобряваме това, което вие казвате. Значи, аз съм съгласна със сините, че трябва да продължат да се търсят резерви в разходната част, но тези резерви, които те така насочват основно и очакват да се получат от реформата в администрацията, одеве обясних, че едва ли ще са в такъв размер, дори и да се случи тази реформа, а тя трябва да се случи по други причини.
Те казват закрийте безсмислени комисии, превърнете ги в дирекции.
Да, и ще съкратим нещо, защото те няма да изчезнат изцяло. По-скоро трябва да се направи анализ на всяка една дейност, която всяко министерство или агенция изпълнява, всяка една публична услуга, която те предлагат, и да се откажем от някои от тези услуги тотално, не само да ги реформираме от агенция в дирекция, от дирекция в отдел.
Те казват друго - съкратете общините, т.е. окрупнете ги.
Ами, знаете ли, аз съм за и това е моя идея, която коментирахме на една среща при премиера.
Тя беше артикулирана тая седмица, поне от СДС беше за пръв път. Може и вие да сте им казали, и да почнете да се карате кой пръв е казал.
Ами, знаете ли, ние говорихме на тази тема, да, не, не, не, нека не държим на...
Т.е. България има много общини. Колко общини трябва да има България?
За мен категорично, 264 общини има България.
Колко общини трябва да има?
Е, не съм правила такава сметка, но искам да кажа друго. Националното сдружение на общините води тежкия разговор с Министерство на финансите, а в последните седмици и с бюджетна комисия, за това между първо и второ четене да бъде намерен компромис при намалението на трансферите към общините, като те бъдат диференцирани на две групи общини, големи и малки общини, като под малки общини те са формулирали общините, които финансират 2/3 от дейностите си от държавния бюджет, т.е. те нямат достатъчно собствени приходи. И съм абсолютно съгласна с доводите на националното сдружение, че тези малки общини, ако получат същото намаление на разходите, както всички останали общини, просто няма да могат да оцелеят, няма да могат да продължат да предлагат онези услуги, които, така или иначе, се очаква да предлагат на населението. Ето моя въпрос, след като ние искаме нашите общини да бъдат все повече самостоятелни, все повече финансово независими, все повече да им се делегират правомощия, приходи, да им се делегират имущества, които те да управляват, оказа се, че тези малки общини нямат такъв ресурс. Нужно ли е тогава да съществуват?
Колко са такива? Сега вие правите тия сметки в момента на кои да съкратите 15%, на кои по-малко. Колко са в групата на малките и слабите?
Да, в момента... Не, вижте, има едни нормативи, които трябва да се прегледат внимателно, за това на какви показатели, население, приходи и т.н. трябва да отговаря една община, за да има тя основание да бъде община.
Вие се ориентирате към разделяне на общините в момента на два типа, такива, дето могат да понесат 15% удар, съкращение, и такива, дето не могат. В какви порядъци са, поне да кажете в десетки, в някакво приближение, тия, които не могат да понесат такова съкращение от 15% от разходите.
145 от общините според Националното сдружение са във втората категория.
Т.е. повечето от общините не могат да понесат съкращения.
Сега, аз предполагам, че ако направим по-детайлен анализ, вероятно са по-малко от тези 145. Сега нормално е Националното сдружение да е поувеличило бройката с цел, нали, да влязат и други общини, които да бъдат подпомогнати, но това е сериозна цифра. Дори и да наполовина тази цифра, да бъдат 70 общини, също е сериозна. Но, вижте, това е много сложен дебат. Значи той трябва да започне, но той не е изцяло в ръцете на правителството. Общините са доста самостоятелни и в момента, за да се окрупнят, т. е. една община да премине към друга или да се отдели...
Трябва да е съгласна.
Трябва да е съгласна и това трябва да случи с референдум.
И референдум...
Да, с референдум, което е много сложно и едва ли може да стане в кратки срокове.
Друго съкращение, което виждат отдясно, е например в даването на пари хей така по инерция, както с тютюнопроизводителите, впрочем с обратен знак пък ви атакуват от ДПС.
Хайде сега, кажете истината къде е, нали? Вероятно е някъде по средата. 2009 г. е последната година, която ние имаме нотификация, разрешение от ЕС да подпомагаме, това е вид държавна помощ, нашите тютюнопроизводители. И това са парите именно за 2009 г., които винаги се изплащат в следващата година. Така че ние имаме законово основание да изплатим тези пари. Друг е въпросът, че на мен също не ми се иска, това са 116 милиона, биха могли да отидат в инфраструктура. Знаете, че това ни е другият приоритет. Но, за съжаление, през цялото управление на ДПС, защото те са техен електорат в общи линии, 8-годишно управление, те не направиха нищо да намерят алтернативна заетост на тези хора, алтернативни доходи, които те могат да получават. Защото Лютви Местан изнесе едни цифри, които, за съжаление, са верни. Наистина тези хора не биха оцелели, ако не получат тази субсидия от държавата, тъй като тя е почти половината от доходите им, които те реализират от продажбата на тютюн. Колкото им дава държавата, толкова получават.
Да, но има и друга гледна точка, че ами те много хора също произвеждат някакви работи, за които няма пазар, и държавата не им дава нищо.
Така е, така е, но ние там сме поели определени ангажименти и аз смятам, че трябва да си ги изпълним тези ангажименти.
Т.е. вие ще разпишете на отделен ред в бюджета, както настоява ДПС?
Вижте, това са абсолютни спекулации и за мен е чисто технически проблем.
Е, тази сума от 116 милиона.
Аз го декларирах от трибуната на Народното събрание, за да провокирам ДПС, защото те изтъкнаха това като единствен аргумент да не подкрепят бюджета, да ги провокирам, че, ето, техният аргумент отпада, подкрепете бюджета. Нали се сетихте какво се получи като гласуване? Искам да се върна на това, че механизмът за харчене на този резерв за непредвидени и неотложни разходи, за който те говореха, и част от който са въпросните 116 милиона, той е законово определен, той е и традиция в годините. След приемане на закона за държавния бюджет се приема постановление за неговото изпълнение и в това постановление се разписва какво ще се случи с тези пари. Така че ще има постановление и тези пари ще бъдат разписани. Но, ако искаме все пак да, как да кажа, така, и ние да постъпим малко популистки, и да ги запишем на отделен ред в закона само техните пари, за да видим пък дали ДПС ще ни подкрепи на второ четене?
Каква е истината за парите в здравеопазването? Последно ще съкращавате или не? Ваньо Шарков от СДС твърди, че 23% е съкращението. Пациентски организации готвят протести заради орязване на 26 млн. лева за лекарствата, според тях. Всеобщо е недоволството от т. нар. делегирани бюджети и от ограниченията на направленията, с които хората могат да ходят да се преглеждат при специалист. От друга страна пък в изказвания при обсъждането на бюджета, депутати от ГЕРБ твърдяха, че парите стават, включително и министърът на финансите, че парите за здравеопазване стават повече. Кое е вярното?
Вижте, виждате ли колко шизофренични твърдения има във всичко това, което казахте. Първо Синята коалиция настоява ние да свием разходите и едновременно с това настоява да увеличим разходите на здравното министерство, което финансира и купува някои видове лекарства, онкоболни, някои други, които не мога да ви кажа. За мен малко е трудно да направя разлика. Хем казва, не давайте, сините казват, не давайте допълнително разходи, не давайте пари за нереформирани системи и едновременно с това казват, не, не, не, дайте тук да дадем, а не да режем.
Е, да, ама онкоболните сега ще излязат на протест, нали?
Пари за онкоболните има и ще има. Никой не е казал, че тези пари ще бъдат отрязани от парите за лекарства на онкоболни. Има много други пера и Министерството на здравеопазването си прави този разчет. Много е силна спекулацията там. Вие виждате, че здравната реформа зацикля, факт, нека да си го признаем.
Зациклихте ли?
Ами, така казвате вие, от медиите. Аз смятам, че тя премина...
Не вие казахте, че си го признавате...
...да, тя премина на друга основа. Със смяната на министъра, министър Борисова декларира, че няма да продължи реформата преди да е направила здравната карта на България и аз я подкрепям за това, защото наистина трябва да имаш...
...пишат тая здравна карта, поне от времето на...
Да се надяваме, че както е обещала, до края на юли ще я имаме...
И преди това още Божидар Финков...
...Не може без ясна информация къде какво имаме и с какви специалисти и апаратури разполагаме, да правим реформа. Но нека да не вървим към реформата. Там си говорете с лекарите, да говорим за пари. Значи, в българското здравеопазване са дават все повече и повече пари, ако проследим в годините.
И когато обаче един човек отиде при джипи...
Обаче нещо да се е променило.
Отива при джипито и му казва, нямам направления.
Нещо да се е променило в качеството на услугата, която ние получаваме, когато ни се наложи да се обърнем - не. Тогава, къде отидоха тези пари? И започваме, ето, тя е нереформирана системата. Но когато тръгнем да правим реформи, излизат лекарският съюз, пациентските организации. Питам, защо е необходимо и Министерство на финансите да закупува лекарства, и здравната каса да закупува лекарства? На какъв принцип едните купуват лекарства за едно, другите купуват лекарства за друго? Защо това нещо не се събере на едно място и да е ясно, и цялата лекарствена политика, с която се оказа, че се занимават седем отдела, различни отдела, нали се сещате, че колкото и добро желание за координация и комуникация да има, тя едва ли ще се получи. Ето ви една стъпка, която не означава рязане. Тя е просто оптимизация на администрацията. Не като разходи, а като дейност, като координация.
Да, обаче болниците, когато отказват изследвания, когато не те пращат при специалист, се оправдават с липсата на пари.
Ами, така е по-лесно.
Целият проблем е, че никой не излиза да каже честно на българите, че зад тази вноска дето внасяш, ще се преглеждаш максимум два пъти годишно при специалист. Ще ти изследват веднъж кръвта и, ако искаш нещо повече от това, ще трябва да плащаш допълнително. Само, че никой не иска да го каже от тези, които са в управлението, че тези пари не стигат, както всъщност лъжат хората за всеобщото и пълно лечение.
Казано е, че тези пари за такова качество на лечение не стигат. И има много сравнения с европейски страни.
Ама, хората не знаят с тях какво могат да получат.
Но аз искам да се върна, ето затова ставаше дума за реформата и за въвеждане и на втория доброволен стълб и в здравното осигуряване, както в пенсионното. Но аз искам да се върна на друго. Значи, болниците скачат срещу делегираните бюджети, но каква е сега системата? Системата е такава, когато приключи месецът, болницата прави отчет на всичките разходи, които е направила по пътеки, по изследвания и т.н., и касата прави една проверка по документи, дали няма нещо нередно, и плаща. Това какво значи? Стимулира болницата тя да прави повече разходи, защото ще получи повече пари. Да лежите в болницата седем дни, а на практика вие да не сте там. Нали знаете, че това не е, така, неизвестна практика. Да ви се правят изследвания, които може би не са ви нужни? Аз може да ви звучи много битово, но ще ви кажа за моята свекърва, която почина - три години без диагноза. На три месеца влизаше в болница, защото хемоглобинът й падаше много ниско и нямаше друг начин да се възстанови освен с кръвопреливане, и през три месеца задължително й правеха всички видове изследвания, за да докажат, че тя няма перфорация по хранително-смилателния тракт. На три месеца те я тормозеха с тези изследвания, те са неприятни. И когато ние искахме да ги спестим, отказвахме, те казах, съжаляваме, изписваме ви, не може.
За да сте в пакета...
Да. Ето, това какво е? Питам какво е? Не е ли форма на точене. Може би под точене на пари се разбира само нещо да го прибереш, да го скриеш.
Има друга гледна точка обаче.
Тук говорим за разхищение на пари.
Дори Европейски съд казва, че след като някой е осигурен в България, няма значение, че е би осигурен за 12 лв. месечно, той ще трябва да бъде лекуван във всяка европейска държава, която може да предложи качествено, за милиони и българската здравна каса е длъжна да ги плати...
Да, да ги възстанови, така е.
Вие не казвате, и управляващите години назад, не казват на хората истината. Аз също, като се осигурявам, смятам, че всичко ще трябва да получа за 12 лв., но всичко.
Прав сте, че трябва да се каже истината и за мен обаче пътят, казвайки истината, е да предложиш и алтернатива на това. Защото не всички могат да си позволят по-високи здравни вноски. Но трябва да знаят, че за тези вноски те могат да получат ето това. Ако желаят да получат друга услуга, на друго качество, ще трябва да си направят допълнително...
Според Сергей Станишев проблемът не е толкова в разходите, колкото в неспособността на управляващите да съберат приходите. Какво смятате да промените със събирането на приходите? Ще има ли данък „лукс” догодина?
Аз смятам, че Сергей Станишев не е прав, той и президентът вчера нещо подобно анонсира. И те го знаят, че не са прави, но просто така е удобно да се говори. Приходите при данъчната система, която, така да се каже, ние наследихме и подкрепяме, на ниски данъци и на данъци, ориентирани към косвено облагане, обективно може да донесе толкова приходи. Това, говорейки неспособността да ги съберат, се внушава на хората, че едва ли не агенциите, приходните агенции не работят и поради е сривът на приходите с 2 милиарда, което категорично...
И другият пример, който се дава с акцизите, като казват като вдигнахте акцизите и спряха да ги плащат. Вдигна се контрабандата.
Контрабанда има навсякъде. Значи, ние се прехвърляме малко от тема в тема. Нека да довършим...
Не, става дума, че едно от обясненията за неспособност да събереш приходите, директно кореспондира с едно данъчно решение.
Едно е посочиш един конкретен пример, друго е да гледаш приходната система в цялост. Така, и аз искам в тази посока да се върна. Трябва да ви кажа, че 2008 г., която беше най-добрата приходна година, имахме брутен вътрешен продукт, който е малко по-висок от този, който очакваме сега, но 87% от брутния вътрешен продукт беше формиран от внос, 87%. Сега, 2010 г., очакваме 56% да бъде внос. При една ориентирана към косвени данъци и акцизи, и ДДС система, ви е ясно, че ето го обективния срив на данъка...
Казвате нещо важною - вие в управлението мислите вече за промяна на философията на събирането на данъци в България, косвената система не може да работи в такава икономика, каквато е българската днес.
Ами, разсъждава се в тази посока от всички.
Т.е. вдигане на преките данъци?
Трябва да се прави... Не, не бих искала да формулирам по този начин нещата сега.
Е, как? Те са от два вида данъци - преки и косвени? Ако вече с косвените не работи работата, ще трябва да вдигнеш преките, нали? То това е логично.
Да, ако опрат нещата до там, може би ще се наложи и вдигане на данъци.
Е, опрели ли са?
Ами, вижте, ние само преди няколко месеца говорехме, че нещата може би ще опрат до вдигане на данъци, но тогава се говореше за вдигане на ДДС, нали така?
Пак с косвени.
И изговорихме една такава...
Но от това, което вие обяснихте, излиза, че е безсмислено с косвените, ако те...
Ами, ето, значи детайлният анализ трябва да каже, ако се стигне изобщо до необходимостта да се вдигат данъци, кои са данъците, които наистина биха отговорили...
Кои, върху доходите.
...преките, естествено, само че преди да се взема...
Ще се откажете ли от 10-те процента?
Не, не, не мога да ви отговарям на тези въпроси, защото по тоя въпрос не сме стигнали до разисквания и до каквато и да било...
А вие лично какво смятате?
Аз лично смятам, че плоският данък е добър вид данък, затова защото плоският данък стимулира тези, които работят...
А като ставка да ги вдигнете?
Това е друга тема. Говоря първо за плоския данък. Той стимулира тези, които работят, той стимулира тези, които работят на две места, работят по граждански договор, и на тези хора, които винаги са били двигателят на икономиката, не бива да бъдат наказвани за сметка на други.
Принципът остава. Принципът остава, а да се вдигне ставката обаче?
Знаете ли, ако погледнем в Европа, там, където има страни с плосък данък, никъде няма толкова ниска ставка на 10%.
Колко е следващата най-ниска...
14. Словакия е следващата най-ниска.
14?
Да.
Т.е. догодина 14?
Така ли? Ще преписваме от някой и така. Това е въпрос на разчети. Ако е необходимо да се вдигат данъци, а това ще стане ясно може би към есента, анализът продължава, тогава ще направим още един такъв прозрачен дебат за това кои са данъците, които трябва да се вдигнат, и на какви нива евентуално трябва да се вдигат.
Но то другият е върху имуществата. Вие го наричахте данък „Лупи”.
Ами, знаете ли, никъде в света няма толкова ниски данъци върху имуществата. Навсякъде, когато някой притежава имущество, трябва да има възможността да си плаща не само данъците за това имущество, а и да поддържа това имущество, а при нас се получава обратното - всеки има някакво имущество, и то не малко, голямо...
Пари няма.
Пари няма, данъците са ниски. Едновременно с това виждате по-старите сгради се рушат. Фасадите са в тежко състояние. Не могат да се направят елементарни подобрения за енергийна ефективност, а собствениците не желаят да влагат средства в това. Какво се случва?
Данък върху земята?
Това е една от идеите на Националното сдружение на общините като вид допълнителен данък.
Защото със земята е като със сградите - всеки има някаква земя, дето не е обработва.
Да, но говорим за данък върху необработваемата земя, което на пръв поглед звучи доста справедливо, защото наистина необработваемата земя, първо, на тая земя, която не носи доход, и по никакъв начин ние не стимулираме собственика на земята да й намери приложение. От друга страна, понеже в момента той няма такива стимули изобщо нито я дава под аренда, нито я дава под наем, нито сам я. . . нито я продава, нито сам я обработва. От трета страна, тази пустееща земя често пъти пречи на околните обработваеми земи, разнасяйки плевели, зарази, бурени, както и т.нар. комасиране или увеличаване на обработваемата земя. Така че в тая идея има хляб, но чисто технически има проблеми по това как да бъдат идентифицирани земите, защото има обработваеми земи, които наистина няма как да се обработват. Те са такава категория, че не биха имали достатъчно печалба от това да бъдат обработвани и едва ли има и желаещи да ги обработват, така че е малко сложно.
Банков данък?
Вие искате сега тук за нула време да решим всички банкови въпроси.
Да съберем приходи. Банков данък?
Нека да видим какво ще реши Европа за банковия данък.
Каква е българската позиция? Да има ли общ банков данък в цяла Европа? Като ходи премиерът с каква позиция отива там?
Не знам. За съжаление не мога да ви отговоря на тоя въпрос.
Т.е. следващият ход, вдигане на данъци, ще бъде взето решение кога? Септември, октомври?
Когато стане ясно дали при тази структура и ниво на данъчната ни система ще можем 2011-2012 г. да покриваме разходите си.
То въпросът обаче, който идва от Брюксел, е то ясно ли е въобще нещо в България? Вие вярвате ли на българските статистики, на тия цифри, с които работите?
На статистиката вярвам.
Вярвате?
Да, на статистиката вярвам, но на прогнозите е нещо различно. Това са две различни...
Оли Рен не вярва.
Оли Рен мисля, че направи...
Да ви кажа, аз от негова гледна точка също като се замисля, от България идва едно съобщение в началото на годината, защото те за България не четат всеки ден със сигурност, и в началото на годината идват всички - супер е, ние сме най-добре и изведнъж в средата на годината тия дето бяха най-добре, най-зле.
България е 14-тата страна в Европа, която прави актуализация на бюджета си. Знаете ли какво означава това? Че останалите също не са си прогнозирали правилно поради причините, за които говорихме, а Оли Рен фиксира България и за мене, така, може да прозвучи малко грубо, но мисля, че прекали с критиките си, необосновани, недоказани, които, така, създадоха едно лошо впечатление...
Вие ходила ли сте в Финландия?
Не съм ходила.
Знаете ли, ако идете, и ще разберете колко е прав финансовият министър като казва, че той говори така, защото е финландец, т.е. Финландия е толкова всъщност хубаво, подредено и организирано, сравнено с това тук. Сигурно и статистиката им изглежда така, като държавата им, че може би наистина говори така...
Ами, знаете ли, има една южна дъга, където нещата се променят като темперамент и като начин на комуникация, нали? Финландия е доста по на север. Може би трябва да говорим и да се сравняваме с Италия, с Испания, с Португалия, с Гърция. Това ще е, така, по-правилното сравнение от тази гледна точка.
Последно, ще разпишете ли тоя 1,2 милиарда, със заемите те отиват над 2 млрд., за какво точно ще се харчат, за които протестират и от опозицията, и сините, че не е ясно.
Да, аз ви обясних, че механизмът, законовият механизъм за това е с постановление на Министерския съвет и това ще се случи, защото няма друг начин парите да се харчат, без Министерският съвет да е взел конкретно решение за това.
Ама, вие нали сте в парламента. Не трябва ли парламентът да настоявате всяка стотинка да бъде ясно...
Не, защото правителството трябва да има възможност, да има гъвкавост, да може да пренасочва разходи и приходи. То затова е правителство и затова конституцията му е дала единствено на него правото да прави бюджета и да го изпълнява.
