Министърът на правосъдието Маргарита Попова в „Седмицата" на Дарик.
Поредно посещение на делегация на Европейската комисия за демокрация чрез право, т.нар. Венецианска комисия през тази седмица. Подкрепи ли специализирания съд в България?
Стандартите и начинът по който работи Венецианската комисия, г-н Вълчев, твърде много се различава от поведението и начина, по който ние сме свикнали да осъждаме проблеми, свързани с реформите в която и да е област. Колегите са много внимателни, много предпазливи. Те чуват становища, дискутират, не бързат да изразят предварително своето становище...
Какво ги притеснява? Защо сравнително изглеждаше лесно, че подкрепиха идеите ви за гражданска конфискация на необяснимо богатство, а за нещо, което изглежда някак си по-ясно и просто, специализирания съд, не дават тази подкрепа.
Някои неща, които изглеждат ясни и прости, може да се окаже впоследствие, че нито са толкова ясни, нито са толкова прости. Доколкото поставяте въпроса за нашия проект за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, искам веднага да кажа, че този проект ние работихме заедно с Венецианската комисия почти една година. Сътрудничеството и комуникацията бяха на ниво и от такъв характер, които заслужиха уважението и поздравленията на колегите от Венецианската комисия, защото те казаха, общо взето, че това е прецедент при комуникацията с България от много години насам. И между другото, когато се състоя и последното заседание на Венецианската комисия по отношение на проекта за придобиване на имущество, взе думата един от членовете на Венецианската комисия, който е член на ПАСЕ и който вие познавате много добре, защото той, така, се слави и се славеше може би доскоро с име на доста силно критикуващ липсата на реформи в България, г-н Холовати. Той, представете си, взе думата нарочно, за да каже какво е постигнала като напредък България в последната година, година и няколко месеца, и специално отдели внимание на начина на сътрудничество между нас и Венецианската комисия и на това, което ние сме постигнали като продукт относно проекта на закон за придобиване на имущество.
Добре, като започнахте с темата за конфискацията, после ще се върнем на специализирания съд. Конституционният съд отмени тази седмица конфискацията на старите отпуски. Какво ви кара да мислите, че няма да се случи същото с конфискацията на необяснимото богатство, както го наричате вие.
Първо, тематиката е различна и, второ, аз не съм от кръга юристи, които да, така, да имам смелостта и прекаленото самочувствие може би или самонадеяност да се поставям на мястото на колегите конституционни съдии. Стремя се да си върша работата по правилата, познавайки правото, познавайки теорията, историята на правото, стремя се да върша нещата, като събирам около себе си добър екип, и да положа всичката грижа, за да съм оптимално убедена, че подобно нещо в българския Конституционен съд няма да се случи. Сега обаче ще ви кажа нещо, което отново беше казано на заседанието на Венецианската комисия. Колегата проф. Модона, който представи проекта и направи анализ и поднесе на вниманието на всички членове на Венецианската комисия на това заседание становището, официалното становище на комисията, каза следното нещо. Впрочем на това заседание присъстваха освен нас, представители на Министерството на правосъдието, и хора от други институции. Така че те чуха за какво става дума. Та проф. Модона каза, че този проект, така както го изработихме заедно с експертите от Швеция и от Италия, не противоречи на българската конституция и не противоречи на европейски правни норми. Така че това ми дава допълнителна увереност, за да смятам, че ние сме се погрижили да направим един добър юридически правен продукт и който, ако бъде приет и ако бъде приложен, както каза главният секретар на Венецианската комисия, е в състояние да наложи един поврат в най-новата история на България по отношение на инструментите и ефекта от тях при справянето в България с проблемите на корупцията и организираната престъпност.
Последно. Колко години назад ще трябва да обясняват хората своите богатства?
Различно, различна ще бъде проверката относно проверките назад във времето в зависимост от конкретния казус. Не при всеки конкретен казус ще се отива максимално брой години назад. Но ние сме записали, че максимално може да се отиде назад във времето 20 години и не повече.
Ами добре, но имало е случаи от тези седмици където председателят на Столичния общински съвет обясни свое имущество със 120 години.
Не, не той каза нещо друго. Това беше в кръга на шегата. Човекът обясни за това, че едва ли не той има...
Прибави трудовия стаж на своите майки, бащи...
А не, той искаше да каже нещо друго - че в крайна сметка много хора са работили за него и всичко това, което те са придобили, той го притежава.
Няма ли да кажат всички така, които ще ги питате - обяснете богатството си...
Ами, като проверим, ще видим кой какво казва и какво установява...
...да кажат 120 години трудов стаж, включително и на нашите баби и дядовци...
Това са ефектни, но всяко нещо, както знаете, има ред, има процедури и то ще подлежи на проверка. В някои казуси ще се връщат проверките назад във времето 2, 3, 5, 10 години. В други - не толкова много.
20 казвате, ама някои обаче обясняват неща отпреди 30 години. В случая, ето имаме случай, където човек обясни част от имуществото си с това. Вътрешният министър също обяснява неща, които е получавал по наследство, със своите...
Е, да, де, ама нали когато си получавал... нали ще се проследи пътят на това имущество и ако това имущество действително е придобито назад във времето повече от 20 години, естествено, че никой няма да го закача човека. Говорим за една давност, която е гаранция, която е гаранция. Не можеш да се връщаш назад във времето повече от 20 години и това е направено наистина, за да имат гаранция хората и да не може да се отива в проверката толкова назад, колкото по-малка е вероятността да докажеш с висока степен на убеждение, че това имущество е възможно да бъде придобито по незаконен начин.
Певците сега не могат да обяснят своя трудов стаж за пенсия, защото са се загубили документите.
Чакайте малко. Защо трябва тези хора на изкуството да обясняват защо и как са придобили евентуално имущество. Този закон ние казахме, и това е изписано ясно в първите текстове на закона, целта на закона е не да проверява имуществото на целокупния български народ. Това е инструмент, който ще посегне върху незаконното забогатяване, върху облаги, които са придобити по незаконен начин и са свързани с корупция и с организирана престъпност. Така че законът не е за масово прилагане, както се казва.
И тук веднага ви репликирам...
Той е инструмент, който ще бъде в действие, когато се следва ясно регламентът, който ние се изписали, и който преследва незаконно забогатяване от корупция и организирана престъпност.
Какво ще стане обаче, ако някой успоредно бъде съден и за корупция, и за организирана престъпност, и българските съдилища кажат, че той не е нито корумпиран, нито е участвал в престъпни групи?
Веднага отговарям на този въпрос.
Ще му се върне ли имуществото?
Нищо няма да му се върне, защото гражданската конфискация, за която ние сме изработили този проект, не следва, не следва и не е свързана с наказателното производство, с неговия ход, и с наказателната конфискация.
Ама, често ли ще бъде, г-жо министър...
Да, честно ще бъде, честно ще бъде.
....да вземеш на някого нещо за това, че е бил корумпиран, и след това съдът да каже, че не е бил корумпиран.
Няма общо гражданската конфискация с наказателната конфискация. Лица, срещу които се водят наказателни производства по текстове, по които има основание да се смята, че се генерира облагане законно, в Наказателния кодекс е казано ясно. Там има наказателна конфискация, която съдът може или... може да приложи, или може да не приложи, така че доказваш вина, налагаш конфискация. При гражданската конфискация се търси съмнителност на незаконните облаги. Може ли, може ли...
Може ли някой заради съмнения да бъде унищожен животът му, взимайки къщата му?
Значи, съмнението е в такава висока степен и толкова е гарантирано по закон, че да не създава проблеми с правата на гражданите и с възможността те мирно да управляват собственост, която са придобили по законен начин. Гражданската конфискация е инструмент, аз отново повтарям, която е много силен инструмент, която е много остър инструмент, която обаче има периоди от историята и от живота в едно общество, която се налага, за да се ограничи корупцията и организираната престъпност, защото е доказано, че това е ефикасно средство и ефикасно оръжие, разбира се, при спазване на максимален брой гаранции, за които беше ни нужна Венецианската комисия и за които тя каза: да, балансът и гаранциите са намерени.
Границата на имуществото ще е 60 000 лева последно, на това ли се спирате?
Сега, границата на имуществото ще бъде... Според мен трябва да бъде по-висока от 60 000 лева и според мен...
Колко трябва да бъде?
...това работи и в последните 1-2 седмици работната група. Според мен трябва да бъде, трябва да се ориентира стойността на имуществото не към една определена сума, а към брой работни заплати и това ще бъде, казаха финансисти и икономисти, ще бъде и по-справедливо, защото едно имущество за 60 000 лева сега не е равно на едно имущество, което е било на стойност 60 000 лева преди 10 или 15 години.
Т.е. какво значи брой работни заплати?
Сега ще ви кажа. Ами, примерно 250, 300 или 400 минимални работни заплати.
Минимални към днешния момент или?
Към момента на придобиване на имуществото, за да има справедливост. И тук е намерен балансът, г-н Вълчев.
Колко, казвате, заплати?
Ние сега сме оставили в проекта възможността тази граница да бъде 60 хиляди лева, което отговаря на около 250 минимални работни заплати.
Т.е. ще остане 60 000-те, но ще го кажете по един по-прецизен начин с работни заплати, минимални.
Да, с брой работни заплати, като техният брой може да бъде или 250, или 400, за да вдигнем прага от 60 000 на 100 000, за да има някакво...
Т.е. 20 години ти си получил 200 и... нали, 12 по 10 - 120, 240 заплати си получил за 20 години.
Горе-долу.
Сега започват сметки, които се правят и в печата, и по сайтовете, ако работодателят ти, което беше масова практика в България, ти е плащал една минимална заплата от 200 или 300 лева и ти е давал още 500 - 600 - 1000 на ръка, това, имаше години, в които това беше особено масова практика в България, ти излиза, че ще си придобил повече от 60 000 лева и ще си купил нещо за тези пари, и след това като дойдат конфискаторите и те питат това откъде ти е ти няма да можеш да го обясниш. Ти ще си взимал, ще си взел едни пари на ръка.
Ето затова е възможно да се дискутира тази граница да бъде малко по-висока от 60 000 лева, но това е повърхностният, най-елементарната...
Тя колкото и висока да става, винаги стои въпросът, че може да си работил...
Не е така.
...да си давали 2000 лева на ръка и да си взимал 200 официална заплата...
Не е така.
...може и пет да са ти давали, нали, възможно е това, случвало се е в България...
Аз ви разбирам много добре и това са съвсем основателни аргументи и въпроси, които вие поставяте, но отново връщате...
Какво ще стане с тези хора...
Ама, тези хора защо пък трябва да се проверяват от комисията така масово, всички тези хора. Нали казваме...
Как ще се решава?
Нали казваме, че този закон ще се прилага най-напред, когато при прокуратурата е започнало производство вижте за какви престъпления - за рекет, за изнудване, за пране на пари, за измами, за длъжностни присвоявания в особено големи размери.
Ами, отишъл някой и те наклепал, съсед....
Ами, не, не може така да те наклепат, защото прокуратурата, когато повдигне обвинение, това не става...
... че си го изнудвал.
...това не става след сигнал, дошъл от съседа, а става. . .
Само с повдигнато обвинение.
Това е само единият от вариантите, който ние предлагаме като инструмент.
А има ли друг вариант?
Има вариант. И то, да кажа, при гражданската конфискация...
Без повдигнато обвинение.
...значи, не приемайте повдигането на обвинение като фетиш. Това е един от източниците, които комисията ще получава, че по отношение на това лице е повдигнато обвинение за това престъпление от каталога, и тогава...
А друг източник какъв ще бъде?
...комисията на Кушлев ще действа. Другият източник, който сме записали като възможен в закона, това са административни нарушения, за които има акт, установено е с акт административни нарушения, които са от естество да генерират незаконни облаги в значителна стойност, в значителна стойност, при което комисията ще може да започне проверка. След сложни финансови анализи, сложни финансови разчети, ако се достигне до извод, че има несъответствие на имуществото, има конкретно придобито имущество, за което има основателно предположение, че е придобито като незаконна облага, защото и сега в принципите и в гражданското право ние имаме много хубав институт, института за неоснователното обогатяване, нима сега този принцип в правото не ви е познат? И сега го има и когато ти неоснователно се обогатиш, има един иск за неоснователното обогатяване в Гражданския процес, който се използва, и когато неоснователно си се обогатил ще върнеш това, което неоснователно си придобил. Нищо сложно, нищо различно няма в основните принципи.
Да, въпросът е в това, че проблемът с доказването на основателността в един доста мътен период в България е доста затруднен. Аз въпреки всичко не получавам отговор на въпроса какво ще се случи при едно, да приемем, следващо, не вашето правителство. Вашето е добро и вие спазвате принципите на правото, но едно следващо правителство няма ли да може да използва такъв закон като инструмент за политически преследвания. Излизат доктори да протестират, тези доктори през тези 20 години са взимали пари, без да се отчитат, много хора отиват, плащат им по 20-30 лева и някои правят добри пари, лекари, от такава работа, имат имущество, което са купували, по никакъв начин не могат да го докажат, обаче понеже са излезли и са викали под прозорците на следващото правителство да се идентифицират тези 300 души, дето викат, и почваме да ги проверяваме тях.
Не, не. Такива апокалипсиси няма как да...
А кое гарантира, че няма да се случи при едно следващо правителство?
Ами, вижте, значи, ние не можем да кажем, че се отказваме от ефективни инструменти за разчистване на проблемите с корупцията и с организираната престъпност, защото в държавата, видите ли, не може и няма да има никакъв ред и няма да има никакъв контрол, и няма да има проверки върху действията на органите, които се занимават с доказването и с прилагането на гражданската конфискация. Все пак, г-н Вълчев, най-високите гаранции по европейски стандарти са следните - контрол върху институцията, която прави проверките, контрол и предварителен чрез правилен подбор на хората, които работят в тази комисия и които ще прилагат закона, и затова аз искам в ефира и при вас да кажа, че комисията „Кушлев" ще бъде снабдена с едно много силно оръжие, държавата ще бъде снабдена с едно много силно оръжие...
Какво?
Със закона, разбира се, с този инструмент. Но председателят на комисията трябва много внимателно да си подреди къщата и да си погледне кадрите, с които ще работи. Ако той не може да гарантира, че е в състояние да подбере набор от кадри, които професионално, много точно и с железен самоконтрол да прилагат закона, тогава естествено, че прилагането на закона може да се постави под въпрос. Ние обаче не можем да кажем - ние не сме в състояние да направим това и затова се отказваме от по-голямата цел и по-важната за България цел. Защото, нали, сме наясно, че е крайно време да имаме инструменти, които да гарантират справянето с тези проблеми.
Изглежда сякаш България се отказва да потърси възмездие по общоприетия в Европа начин - който е извършил престъпления, да бъде осъден за тях, респективно в рамките на наказателен процес да му бъде...
Не се отказва България. Ние не премахваме нито наказателната...
Отчаяни сте от съдебната система?
Не. Никога няма да чуете от мен такава реплика и такова заключение - отчаяна съм от съдебната система. Не съм отчаяна от съдебната система. Напротив, в нейните ръце е предоставен и този инструмент на българското правителство. Съдът е този, който ще отнема имущество. Комисията „Кушлев" влиза с иск в съдебната система и съдът е този, който ще разполага с инструмента, който ще трябва да го приложи така, както той е замислен, така, както ще гласят и неговите мотиви, за да го приложи справедливо, но в крайна сметка да има ефект. Държавата ни се нуждае от този инструмент.
Данъчните нарушения няма да са част, така ли...
Не, сега...
Обаче от всичко, което описвате, то излиза, че човек, ако не си пази бележки как е платил данъци върху едни пари, няма да може ефективно да се защити.
Не е така. Невъзможността на едно лице да предостави доказателства, документални, ако те се изисква от закона да бъдат...
Нали до пет години се пазят...
...пазени достатъчно дълго време, ами, не може... Не, не, не се пазят пет години. Някои се пазят пет, други се пазят много повече от пет. И ако си вършиш работата както трябва. . . винаги ще намериш следа и винаги ще намериш доказателства, ако работиш както трябва. Но, аз пак казвам, има гаранция в закона, че тогава, когато човек обективно не е в състояние да се защити и да предложи документи, които и няма как да е запазил по изисквания на закона по-дълго време, отколкото този закон предполага, това нещо не може да се тълкува в негова вреда. И тогава ние сме разписали, че и самата комисия ще има възможност да прекратява още в един много предишен период производствата. Териториалните дирекции излизат с доклад, мотивиран, обоснован, пред комисията и тя решава и преценява дали може да се отиде с иск пред съда и дали да се представи този казус, за да реши съдията какво да отнеме.
Какъв ще бъде обаче критерият? За едни, значи, ще може, ако нямат бележки, да ги оставят намира, а за други няма да може... Кой ще е критерият, по който ще действат...
Критерият, критерият е обективен...
...освен, казвате вие, какви бяха железни хора, които стриктно прилагат...
Ами, така е. Ами, това се отнася за работа във всички институции. Хора, които трябва да си гледат прилично, съвестно и професионално работата. Време е да се дисциплинира администрацията при прилагането на закона, време е тази администрация да заработи много стройно, много стегнато и много професионално, време е институциите да заработят заедно в държавата и всички заедно да обединим усилия, за да решим проблеми, от които обществото въпиющо се нуждае. От обществен интерес ли е ние да намалим нивото на корупцията и да намалим нивата на организираната престъпност? Естествено, че е време да го направим това най-сетне.
Заплашва ли законът за конфискацията и бизнес партньори, както пише преди десетина дни вестник „Дневник"?
Ами, аз не съм видяла какво точно се пише там. Законът никого не заплашва. Законът...
Въпросът е, че ако ти си придобивал пък имущества от такива лица, които необяснимо са забогатели... С тях какво ще се случи?
Значи, законът има доста широк периметър на приложение. Законът ще търси, ще проследява имуществото и ще преценява, ще доказва незаконен характер на източниците за придобиване на имущества и при трети лица, и при юридически лица, и при трети недобросъвестни лица, и при хора, които са знаели или е трябвало да знаят, че имуществото, което те впоследствие придобиват от дадено лице, е могло да бъде придобито от престъпление или от друга незаконна...
Какво значи - трябвало е да знаят?
Ами, и сега я имаме тази конструкция в Наказателния кодекс. Значи, ако ние с вас имаме отношения, бизнес, познаваме се много добре и знам, че вие едно имущество сте го придобили не по законовия ред, а чрез нарушения на закона, и след това сте ми го прехвърлили на мен, аз...
И вие сте си го платила обаче.
Няма значение, че съм го платила. И при възмездните сделки ще може да се търси отговорност и ще може да се отнема от лицето, което го е прехвърлило на третото лице, знаейки, че това се е случило, едно заместващо или едно равностойно имущество. В закона са затворени всички или може би почти всички, сигурно има неща, които тепърва ще обсъдим в съгласувателните процедури, чрез дебати в парламента евентуално, сигурно има и неща, които ще могат и да се направят и по-добре, и да се допълнят, но в закона сме се опитали да затворим повечето, да кажа, от вратите, през които могат да се промъкват незаконни облаги, придобити във връзка или от престъпления или от друга незаконна дейност, които касаят корупция и организирана престъпност. Така че...
Последно тази комисия как ще се избира, която ще го прилага?
Така, както се избира...
Няма да има квалифицирано мнозинство.
Няма как, няма да трябва да...
Няма да промените конституцията за това.
Ако има конституционно мнозинство и ако може...
Вие ще го инициирате ли, ГЕРБ?
Да, ние, ние трябва да инициираме такъв дебат и да предложим на колегите, но това, разбира се...
Ами, те и Синята коалиция примерно искат такова мнозинство...
Ами, искат...
...за валутен, за финансов борд.
Ами, хубаво. Това е повече парламентарен въпрос. Ако може да се структурира такова конституционно мнозинство, би било прекрасно, защото има проблеми и въпроси, които касаят съдебната система, ето, които касаят и някои други въпроси, които да могат да се уредят в конституцията, и след това да направим и съответната промяна в закона. Ние обсъждахме този въпрос с колегите от Венецианската комисия и казахме, че на този етап комисията вече е избрана, тя ще работи така. Ако обаче при иницииране на дебат се стигне до становище, че е хубаво това нещо да се направи и се решат народните представители, политически представените в парламента, да се направят подобрения в конституцията, това няма да е лошо. Ще се направят и ще променим закона.
Кога правителството ще приеме проекта?
Съгласувателната процедура трябва да тръгне от понеделник, вдругиден. Аз мисля, че днес или в понеделник ние ще качим на сайта варианта, който предлагаме...
Проекта за закон, да...
...за дебат. Всъщност оказа се, че този закон... може би ще се окаже, че този закон е един от най-дълго време дискутираните и най-прозрачно и отворено представен на обществото за дискусии и за дебати. Вие си спомняте, че ние представихме първоначалния проект още миналата година октомври, или беше дори септември, и хората имаха възможност да кажат какво мислят, всеки да каже, така, да прояви отношение към закона - какви са моите констатации и какви са моите наблюдения. Аз, разбира се, и работната група, която работи по въпроса, бяхме много внимателни към всички критики, към всички забележки, нещата, които се пишеха и се дебатираха, защото, общо взето, становищата бяха изразявани от уважавани юристи, от икономисти. Но трябва да кажа нещо, което няма пък как да не бъде оценено. Хората не разбират гражданската конфискация, поставиха я, поставиха...
Направо ги е страх от нея...
Ами, нека да ги е страх. Страхуват се хора, които има от какво да се страхуват. Ако човек няма от какво да се страхува, той би трябвало да може да оцени...
Имаше хипотеза, при която целият целокупен български народ всъщност има от какво да се страхува заради масовата практика заплащанията в България да минават през сивата икономика.
Не е така. Не е така, защото в закона... Ние трябва да се научим да пишем модерни закони и да ги четем през стандартите, през високо утвърдените европейски стандарти. В закона ясно е казано каква е неговата цел, каква цел преследва. Така че за какви посегателства говорим срещу хора, които са далеч от тази прокламирана цел? Ние говорим за високи нива на корупция и за организирана престъпност.
Въпросът е, че целта ще трябва да бъде прилагана...
Дали ще бъде чрез средства, които са достатъчно гарантирани? Разбирам ви много добре.
...ще бъдат прилагани от наистина честни хора...
Е, това е философският въпрос и въпросът на всички времена. Него можем да си го задаваме и ние, могат да си го задават и други навсякъде под слънцето. Колкото по-добре е структурирана, организирана и работи една държава чрез нейните институции, толкова по-добре...
За да направим преход към темата за специализирания съд. Адвокатът Иван Тодоров в „24 часа" казва - да не се окаже обвиняват те и вече знаеш, че си осъден. Защото и той се съмнява как ще се подбират съдиите в специализирания съд, дали това няма да бъдат хора, близки до полицаите, понеже полицаите искат да си решат проблема с невъзможността да доказват пред съдиите в сегашните съдилища обвиненията си срещу...
Ами, много лесно ще ви отговоря на този въпрос. Начинът на подбор на кадрите и процедурите, по които тези специализирани структури работят, са част от правилата, които ограничават специализирания съд от извънредните структури. В българската конституция ясно пише, че извънредни структури не се допускат, а специализирани структури се допускат. Ние сме от народите и от обществата, които имаме не много далечен пример и много ясен пример, с много ясни характеристики и белези, за това какво представлява една извънредна структура.
Народният съд.
Естествено. Така че, ако ние си познаваме добре историята, ако ние си познаваме добре историята на държавата и правото и ако сме добри юристи, няма да допуснем нито процедури, нито подбор на кадрите, които да доближават тази структура, дори да я доближават до извънредния...
Нали имаше куп всъщност процедури, които уж трябваше да улесняват специализираното съдене, различен ред за обявяване на присъдата и мотивите, различен ред за конституиране на граждански ищци и частни обвинители, или по-скоро липсата на такава възможност, различен ред при свидетелстването...
Това са процедури, които не могат да се свързват с една специализирана структура. Това е погрешно разбиране за структуриране на една специализирана структура. Специализираната структура има за цел да бъдат подбрани хора, които имат повече опит в разследването на дела по определена материя, които да гарантират качествено...
Т.е. всички тези процедури в последния вариант отпадат?
Не може да има такива процедури...
Няма да има нито специални правила, нито специални правила за избор на съдиите и прокурорите...
Не трябва да има специални правила, процедурите трябва да бъдат общи. Най-добрият избор на магистрати и в специализираните, и в неспециализираните структури, и доказали, ако се проведе както трябва, и инструмент за подбор на кадрите, разбира се, г-н Вълчев, това е конкурсът. Спонтанното конкурсно начало. И ние сме го предвидили в Закона за изменение на Закона за съдебната власт.
Тоест както от гражданското право, в най-широкия смисъл, е извадено търговското... специализирани отделения, вие си представяте по същите правила да бъде извадено от наказателното правораздаване една част, свързана с най-тежките престъпления?
Ами, така, така се структурират специализираните съдилища, общо взето, по една материя, по материя стопанска престъпност или по материя криминална престъпност, или, както сега колегите в парламента са решили, този съд да разследва организирана престъпност.
Защо да е отделен съд, питат? И миналата седмица Радка Петрова от Висшия съдебен съвет казва - ами, да се направи отделение „Антимафия" в съществуващите съдилища.
Ами, това е един от вариантите - да се гледат такива дела от специализирани отделения във всеки съд...
Тоест вие още не сте го решили окончателно?
Не, не, значи, проектът е в ход и проектът е насочен към това...
За специализиран... друга структура.
...да се създаде специализиран съд, а да не бъдат разглеждани дела по тази материя в специализирани отделения. Такова решение е взето и то трябва да бъде направено.
А защо? Защо да не е другото, за да не се притесняват и от венецианската комисия...
Ами, вижте, обосновката, обосновката е следната. Имаме проблеми с организираната престъпност, по-добре е да направим една наистина специализирана структура, която ще се заеме да разследва само този вид престъпност, и останалите съдилища да не се занимават, за да концентрираме тази тематика, тези кадри на едно място, което трябва, би трябвало да гарантира по-добър, по-ефективен резултат, по-качествен резултат при разследване на организираната престъпност. Дано да постигнем целта си чрез тази специализирана структура. Иначе начини много. Други държави са избрали друг подход, те са избрали да разследват стопанска престъпност по този начин - чрез специализирани съдебни структури. При нас не се случи така. Оттук насетне...
А има ли пари предвидени в бюджета за догодина за такъв специализиран съд?
Стопанската, финансовата обосновка е задължение на вносителите на законопроекта. Аз знам от министъра на финансите, че той не възразява да има възможност и да може да отдели средства, за да може да бъде структуриран този съд. Така че...
То това не трябва ли, ..нали бюджетът сега ще се гласува...
Да, да, трябва да се гласува.
Тоест трябва вътре да има ред за специализиран съд.
Казал е финансовият министър, че има възможност да бъдат отделени пари за специализирания съд.
Ще има пари за това. И цялата тази дискусия за нов съд се развива на фона на другата дискусия - не са ли пък много административните съдилища и не прекалява ли България в създаването на структури в правораздаването?
Ами, това е стара тема, това е стара тема, г-н Вълчев, за специализираните административни съдилища. Няма никакъв проблем и никакъв. . . никаква разлика и никакви обструкции в дебатите по въпроса за това дали добре сме постъпили или не, когато сме създали тези административни съдилища.
Добре ли е постепенно, че има толкова много във всеки съдебен окръжен район...
Според мен е добре, че административното правораздаване е специализирано, че е отдадено значение на това правораздаване, то е много модерно, много важно. Хубаво е, че е специализирано...
А трябва ли всеки окръжен район да има...
Този въпрос и тези дебати са се водили още, когато са били структурирани тези съдилища. Още тогава много колеги са изрази становище, че не бива съдилищата да бъдат 28. Вървяло се е по структурата на окръжните съдилища и са направени 28.
Да, и сега казват обаче... няма толкова жалене в определени райони срещу административни актове.
Това се отнася и за общите районни съдилища, за някои от тях. Но въпросът е сложен. Въпросът започна да се решава във Висшия съдебен съвет, той минава през решаване на въпроса за натовареността, за правилното разпределение на кадровия ресурс в съдебната система, той е свързан и с бюджета. Така че ние ще имаме дебати дълго време. Тези въпроси не могат да се решат за ден, два или три.
Т.е. догодина си остават 28-те...
Ами, сега, дали до края на годината, дали до подогодина или след две, три години ще останат тези 28 административни съдилища, аз не мога да кажа. Но мога да кажа, че дебатите ще продължат. Висшият съдебен съвет и аз ще работим заедно по този въпрос и ще намерим, трябва да намерим, правилната формула за правилното разпределение на кадровия ресурс. И ако се наложи да бъдат сливани, да бъде намален броят и на административни, било на районни съдилища, това ще трябва да стане. Това са реформите. Те са болезнени, те са трудни, те изискват много дебати, много размисъл, много мисъл. Но ако е сбъркано със структурирането на 28 съдилища преди години. . . защото вие знаете, че е било обсъждано да бъдат не повече от 8 или не повече от 11, а изведнъж са станали повече от два пъти, са станали деа пъти повече от това, което е било обсъждано като проект. И ако тогава е сбъркано и ако това носи, така, тежи на съдебната система, ако това не е...
Ще ги намалите...
Ами, трябва да се намали.
Подкрепя ли управляващата партия Георги Колев за председател на Върховния административен съд?
Въпросът е как и дали ще го подкрепи Висшият съдебен съвет. Изборът и подборът на кадри в съдебната система не може да минава през дебата подкрепя ли управляващата или неуправляващата партия Георги Колев. Колегата Колев има качества, които ще трябва да бъдат обсъдени много задълбочено в интерес на неговата кандидатура...
Трябва ли публично да стане това...
Естествено.
... по телевизията и радиото...
Сега, дали прозрачността на избора означава предаване на избора по телевизия и по радио, за мен това е елементарно решение на въпроса. Прозрачността не значи да предадеш дебатите... не значи само предаване на дебатите по радиото и телевизията. Това е външният ефект, това е едно техническо оформление на процедурата по избора. Прозрачността в процедура по избора е нещо много по-различно. Прозрачността е да може да бъдат зададени всички въпроси, да може да бъде намерен отговор на всички въпроси, да може Висшият съдебен съвет да защити своя кандидат достойно и да не остави у съдебната система и у работещите магистрати никакво съмнение, че това е един правилен, достоен и заслужаващ избор.
И накрая Наказателният и Наказателно-процесуалният кодекс.
О, много ви благодаря за този въпрос, че ми задавате този въпрос. Общата част на Наказателния кодекс е готова. Групата и проф. Стойнов обсъждат текст по текст промените, които направихме. Дори ще можем да предоставим проекта на колегите от Европейската комисия, които идват в началото на месец декември, за това, което сме свършили в работата по Наказателния кодекс. Продължаваме в следващите месеци и в следващата година да работим по специалната част. Имаме промени в общата част на Наказателния кодекс в институтите на рецидива. Имаме промени в системата на наказанията. Дебатират се промени в института на наказанието пробация и на другите мерки за въздействие. Там е намерено едно доста добро разрешение на въпроса. Имаме разсъждения и промени по принудителните медицински мерки. Въобще, направено е това, което смятахме, че трябва да бъде променено в общата част на Наказателния кодекс, като пак искам да кажа - общото становище и на комисията, и на юристите, които работят, и на магистратите, които имаха отношение по работата върху измененията на общата част, е, че нашият Наказателен кодекс, специално в общата му част, никак не е лош. Има класически определения, класически решения на Наказателния кодекс, за които доста други държави могат да мечтаят. Сега ще направим подобрение и в специалната част и ще можем да обсъдим...
А кога ще има България нови...
Не се ангажирам със срок, защото работата по специалната част ще бъде продължителна. Тя изисква много добро осмисляне на институтите. Вие знаете, че аз казах, че в специалната част едно от основните неща, които ще трябва да решим, това е въпросът с декриминализацията на някои от съставите, така че да не е затлачена, да не е натоварена съдебната система повече, отколкото трябва. Но за това трябват дебати, трябват консултации. Ние сме изискали становища и мнения и на прокуратурата, и на съдилищата, и на Висшия съдебен съвет по този въпрос. Предстоят дискусии и ще работим следващата година всички заедно, за да може все пак в едно обозримо бъдеще да представим един нов проект. Той ще бъде свързан и с продължаване на опростяване на процедурите в наказателния процес в съзвучие с всички инициативи, които в момента вървят и на нашите заседания на министрите в Брюксел, които стават ежемесечно и които са в унисон с разписаните ангажименти в областта на наказателното правосъдие и в Стокхолмската програма. Така че заедно с Наказателния кодекс върви и работата... И, така, нашите инициативи да опростим, да премахнем излишния формализъм в наказателния процес. Мислим и по друга много мащабна и много значима инициатива, законодателна, това е да предложим един проект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Мислим го това нещо успоредно с измененията в Наказателния кодекс, така че да имаме една много стройна, една подредена, една добра и по-модерна материя и в наказателното, и в административно-наказателното правосъдие. Ако това успеем да направим, ще бъде една много значителна и много добра крачка напред в тази материя, един голям успех за Министерство на правосъдието.
