Лидерите от Европейския съюз започват среща на върха в Брюксел. На нея те ще обсъждат стратегията за развитието на Съюза през следващите години, но и се очаква формално да одобрят влизането на Естония в еврозоната. Присъединяването на балтийската държава към страните, използващи еврото като национална валута, става в момент, в който и България искаше същото, но не успя да постигне напредък. Министърът на финансите на Естония Юрген Лиги разказва пред Дарик за доверието в страната му, за честните статистически данни и за това глупава идея ли е отписването на еврото като обща валута.
Естония е една от първите европейски страни, въвели плоския данък. Имали ли сте някакви колебания дали да изоставите тази система или да не повишите данъците, за да осигурите повече приходи?
Лично аз нямам никакви съмнения, че това е добра идея и намаляване на данъчната ставка от 26 на 21 процента, постепенно, беше много добра идея. Това е въпрос на конкурентност и сегашната коалиция подкрепя това решение. Този въпрос периодично се повдига от опозицията, но те са малцинство.
Значи данъчната ставка остава същата?
Да. Имаме широка подкрепа за това. Освен това препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международния валутен фонд са да не повишаваме данъка общ доход. Ако се наложи, като много краен вариант, може да повишим ДДС, но не бива да пипаме данъка върху доходите. Идеята да се увеличава данъка по време на криза не е добра.
Естония ще стане част от еврозоната, но не смятате ли, че във време, когато еврото е в криза, това ще натовари финансово Естония?
Присъединяването към еврото е необходимо. Естония е част от еврозоната на практика от 1992, когато след финансовата реформа беше въведен валутен борд и твърд разменен курс с германската марка. Търговията ни се осъществява в евро, заемите ни са в евро, еврото е с фиксиран курс. Така че каквото лошо се случва с еврото няма как да не засегне Естония. Но присъединяването към еврозоната ни осигурява повече доверие от пазарите. Сега е много добро време да се присъединим, особено защото еврозоната се променя към тази финансова политика, която ние прилагаме почти две десетилетия. Имаме балансиран бюджет, а размерът на задълженията ни е по-малък дори от на България - 7.2 процента от брутния вътрешен продукт.
Знаете, че България също иска да се присъедини към еврозоната, но засега не успява. Според вас Естония с какво е по-добра от България?
Не мога да сравня България и Естония, не познавам България толкова добре. Но идеята ни винаги е била, че трябва да изпълниш критериите, трябва да бъдеш честен, че не можеш да изхарчиш повече, отколкото печелиш и че статистиката ти е честна. Европейските власти вярват на нашите данни, те ги контролират и виждат, че ние изпълняваме критериите. Всъщност в момента никой друг не ги изпълнява. Единственият проблем, който имахме в миналото, е по-високата инфлация.
Какво мислят естонците за присъединяването към еврозоната, защото знаем, че във всяка държава, приела еврото, цените са се повишили.
Зная, че цените са се повишили във всички държави, независимо от валутата. В България също са се повишили цените. Анализите показват, че влиянието на еврото е почти нулево. Но психологически хората имат чувството, че цените са се вдигнали. В Естония се стремим да контролираме цените, правителството дава пример за това. Например данъците се закръгляват надолу, в полза на данъкоплатците. Нито един бизнес не може да крие повишаването на цените зад промяна на валутата.
Някои анализатори казват, че времето на еврото отминава и страните трябва да се върнат към националните си валути. Съгласен ли сте с това?
Много хора говорят много глупави неща. Идеята не е в това. Може би еврозоната се променя и по принцип се смята, че е необходимо в бъдеще тя да се отърве от тези, които нарушават правилата. Ако нямаше еврото, щеше да настане голям хаос и малките страни щяха да имат много проблеми при преживяване на кризата, не знам как Естония би оцеляла. Разбира се, финансовите политики трябва да бъдат по-добре хармонизирани, сега има голяма разлика във финансовите политики на северните и южните страни.
