Българският еврокомисар Меглена Кунева със солиден дял от гласовете на слушателите на "Дарик" радио в класацията за политик на годината, пряко от Брюксел по телефона:
Трудно ли ви е това пътуване Брюксел - София? Рядко сте в България.
В България съм поне веднъж месечно, когато има събитие, на което трябва да присъствам, по-често. Не, не бих казала, че ми е трудно. Свикнах. Въпрос на нагласа е. Не, не е трудно. Пътят със самолет е 2 часа и 20 минути в едната посока и 2 часа и 30 - в другата. Така че когато има за четене, в самолета това време минава неусетно. Не, всъщност важното е, че съзнанието ми е непрекъснато разделено на две. Не преставам да следя какво се случва в България, особено в моето портфолио, разбира се. Така че, не, не ми е трудно преместването в пространството.
А кое е най-трудното за европейския комисар?
Както при всяка нова работа - да се убедиш, че можеш толкова, че си събрал толкова авторитет, колкото и другите, които са започнали. Самата комисия е формирана преди три годни, тази комисия. За по-голямата част от моите колеги това е втори мандат. Това означава, че на моите десет месеца те имат десет години зад гърба си. И това беше трудно. Освен това портфолиото беше, общо взето, много ново за мен. Защита на потребителите не беше в основата на преговорите. Мисленето ни чисто вътрешно, национално в страната беше, как да кажа, не ме беше подготвило достатъчно. И когато започнах подготовката си още за изпит пред Европейския парламент, трябваше най-напред да разбера къде точно се разполага в политиките и в амбициите на Европейския съюз и дали има достатъчно плътност и смисъл аз да го направя още по-амбициозно. Тоест най-напред трябваше аз самата да повярвам колко е важно това портфолио и след това да наложа това. И трябва да кажа, че...
Къде по-конкретно беше това разминаване между това, което знаете от българската политика, и това, което видяхте в Брюксел?
А, много, много интересен въпрос, на който не съм се опитвала да подредя в главата си всички отговори, но определено такова разминаване има. Политиците в Европа са с много по-дълъг стаж в мисленето си през Европейския съюз на националните си политики. Става малко дълго изречение, но няма как да го съкратя. Тоест, ако ние казваме - ние победихме, защото нашата страна наложи еди-какво си, то това не е езикът, който обикновено в съветите или особено пък в Европейската комисия се използва. Може би действително всяка страна има своето вътрешно измерение на това доколко успява да повлияе на политиките. Но много по-важно е обратното - как направихме така, че от решенията, които са взети в Европейския съюз, най-напред, разбира се, да се види колко ние сме напреднали, но, второ, как да видим цяла Европа как е напреднала.
Защото, знаете ли, на това място като европейски комисар се вижда, че борбата не е между България и която и да е друга страна, не е между Франция и Германия, не е между Холандия и Люксембург. Борбата е между Европейския съюз, Китай, Съединените щати и т.н. Борбата е действително да имаме по-добър свят през нашите очи, през нашите стандарти. Това междувпрочем, логото на последното председателство беше "Европа за един по-добър свят". Различават се различните блокове в света. Много е важно как Европа стои като цяло и колко успява да завоюва, казвам го в кавички, от уважението и от успеха на този общ свят. Особено в епохата на глобализация това не са само думи.
Всъщност обяснявате, че погледът ви е станал по-глобален. Но тук, в България, със сигурност има много скептични българи, които казват в личния им живот нищо не се промени. Някои сигурно ще дадат и много примери за влошаване. Да, разбира се. Знаете от предишни години, когато сме говорили с вас, че аз смятам, че нямат право политиците да кажат вместо хората как те се чувстват. Колкото и макроикономически показатели да казваме, нека все пак те да си останат точно това – да, макроикономически страната върви в следната посока и да се цитират цифри. Но когато става въпрос как се чувства българинът или как се чувства всеки европеец в Европа, трябва да чуем хората. И според мен този успех или по-малък успех, или неуспех е много личен като отговор. Нашата задача е да направим колкото се може повече възможно хората да успяват. Но едно ще бъде вашето измерение на това какво се случи през тази година, а друго ще бъде на едно дете, което сега е завършва училище, или на един пенсионер, който се опитва да се справи с пенсията си. Тоест разговорът наистина когато отива в лична посока, трябва да дадем възможност на хората да си кажат какво те лично мислят. Имаше... Е, има и един друг, разбира се, едно друго мерило – дали имаме повече пътища, а това всички ще се съгласим, че е важно, дали в магазините ни обръщат повече внимание, като връщаме стоката, говоря конкретно за мен, дали интернет е по-сигурен и дали са ви измъкнали данни, лични данни през интернет. Ето това е нещо, с което Европейският съюз чрез законодателството си и чрез това да следи как страните го съблюдават, с това може да помогне в ежедневния ни живот и трябва да го прави. Да, обаче, госпожо Кунева, такива дребни видими неща не се видяха през тази година в България. Например това прехвърляне на номера на мобилните телефони - нещо, от което със сигурност тези, които имат мобилни телефони, а това на практика са вече всички, щяха да спечелят. Но това не се случи, въпреки че България има еврокомисар, който отговаря за потребителите, макар че точно прехвърлянето на номерата не е във вашата тясна тема, с която се занимавате в Брюксел. Да, така е, но аз работя отлично с Вивиан Рединг. И всъщност голяма част от това, което направихме с максимума, който може да се плаща при разговори с чужбина по мобилните телефони, го правихме заедно. Но нека пък да ви попитам нещо друго - вие вече нали плащате по-малко роуминг, когато говорите с чужбина? Да, това се случи. Нали на вашия дисплей на телефона е записано, тоест предупреждават ви и ви казват точно колко ще платите, когато говорите с чужбина? Ето това се случи. Но, разбира се, вашата работа е да кажете какво не се случи и аз мисля, че сте съвсем прав да пипате за това. Както и сте съвсем прав да питате къде са нашите стационарни оператори, които не са мобилни, дали те също имат такова задължение, каквото имат мобилните оператори за намаляване на роуминга. И, ето, аз ще ви дам един пример от наши предишни разговори, когато говорихме за преходни периоди и когато толкова много искахме да имаме преходни периоди, и ги получихме, че това България е извоювала, ще го кажа в кавички, защото ние много обичаме тази дума, България е извоювала това нещо да не се случи, като всъщност дава един много добър и спокоен период на стационарните телефонни оператори, но пък виждате, че потребителите ще страдат, защото те през следващите години няма да могат да се радват на това, което техните, техните, други, другите европейски граждани могат да го направят в другите страни. Тоест всичко се чете... Впрочем... Да? Всичко се чете от две страни, това искате да кажете. Всичко се чете от две страни. А това, за което вие казвате, за либерализацията, възможността да прехвърлиш от един оператор на друг, е огромен проблем в Европа. То е и част от нещата, които аз ще наблюдавам в следващата година при една нова политика, която се надявам да пусне корени, защото наистина се прави за първи път - да се наблюдава пазарът през потребителя. Тези големи дела, които моята колега Нели Крос има при картели, при монополи, с които има, разбира се, далечния прицел да свали цените за потребителя, но най-напред да направи условията за бизнес еднакви. Всичко това ще се опитам да обърна през следващата година и ние да даваме информация на отделните служби на комисията, на отделните национални власти, които да ги накарат да предприемат действия. Например защо в една или друга страна, която е производител, ще ви дам за пример Гърция, където се оказва, че зехтинът е на много по-висока цена, отколкото в страни, които не произвеждат зехтин. И много други такива наблюдения на цените на националните пазари, които да накарат националните власти да се размърдат, или ако трябва, европейските да предприемат действия. Така че това за либерализацията е много трудно. В енергетиката е още по-трудно. Цялата тази работа, която като защита на потребителите трябва да се направи, е свързана с противодействие на винаги добре прикрит бизнес интерес. Това е обаче едната страна, гледната точка на потребителите. В работата ви има и друга. Списание "Шпигел" от началото на седмицата публикува една много иронична статия главно за работата на комисаря точно в областта на защитата на потребителите, за тоталния брюкселски контрол. На практика се получава така, пише "Шпигел", че свиневъд от Вестфалия, пасящ свинете си в собствената си гора, както това е правил и дядо му, нарушава предписанията на Европейския съюз, че отходните течности на добичетата не се стичат в бетонни тръби, както изискват правилата, а попиват в почвата на същата гора, и усърдието на брюкселските любители на норми и стандарти доведе някои производители до разоряване. Например изискването за задължително наличие на водопровод и електричество за производство на сирене по стандартите на Европейския съюз означава, че много сортове алпийски сирена не могат повече да бъдат правени. Вие, изглежда, не четете цялата статия, защото ако го бяхте направили, щяхте да видите, че това всъщност се отнася за комисаря Киприану и всички примери, които дадохте, аз с удоволствие ще защитя, разбира се, моя колега Маркус Киприану по отношение на хранителната безопасност. Разбира се, че аз чета цялата европейска преса, а в тази статия е споменат комисарят Ферхойген, споменат е Маркус Киприану, критиките за съжаление са главно към тях двамата и има... Не, изтеглянето на продуктите на играчки например е даден също, куклата от Китай. Точно така. Това е, в моето портфолио е дадено точно това като пример, но не това, което вие прочетохте. И по отношение на изтеглянето от пазара на опасните играчки тази статия на практика не критикува. Аз нямам нищо против да имам критици и даже обратното – няма сериозен политик, който да няма идентифициран субект, който да, било преса, било бизнес, с който да не спори. Мога да ви уверя, че през следващата година, даже през следващите дни, бих казала, ще има много финансови институции, които няма да са много щастливи от това, което аз се опитвам да направя с потребителския кредит и с хармонизацията на европейско ниво, защото това ще предизвика националния им пазар да бъде конкурентен с националните пазари на околните страни, най-малко на регионално ниво, а след това и на общо европейско ниво. Ако специално по този въпрос търсите баланс на мненията, аз мога да ви препоръчам друга статия, която е от "Зюддойче цайтунг" и която е от шефа на групата на Европейските народни партии в моята комисия, в комисията "Вътрешен пазар и защита на потребителите", госпожа Дисен, където тя оценява доста обективно какво се случи през тази година. Тоест нямате усещането, че сте се вживяла в ролята на защитник на потребителите до степен да има нужда пък да бъде защитавана Европа от защитниците на потребителите, защото те казват, че животът е опасен за живота? Вижте, аз е много възможно в някоя от каузите, които защитавам, да се задълбоча твърде. И затова, и понеже аз вярвам в това, което работя, и така работя, за мен такива разговори с вас, с бизнеса, с европейските медии са много полезни. То всъщност така работи съвременната политика. Нямало е случай обаче, в който открито да не предупредя бизнеса какво смятам да направя. Невинаги съм имала тяхното съгласие и тяхната подкрепа, но мога да кажа, че в 80 процента от случаите това е ставало. Представете си дори и с "Матео", с които имах най-много проблеми това лято, дори и с тях... Това е тази американската фирма за играчки? Американската фирма. Аз им се обадих по телефона още преди да говоря с медиите и преди да кажа какво ще предприема, за да бъдат предупредени. Аз не обичам да изненадвам. Аз смятам, че това е работа, която, когато хората си сътрудничат и открито казват какво смятат да направят, те ще имат по-голямо уважение един към друг. Така че "Матео" благодарение на добрите отношения, които запазихме, в момента редовно ме информират колко степени контрол са направили вътре във фабриките си и аз с удоволствие, когато има повод за това, ги давам като добър пример. Събитие на годината според нашите слушатели е освобождението на българските медици в Либия, само че в класацията... Това е и в моята лична класация, знаете ли? И според вас е така? Според моята лична класация това е така. Да, а пък в класацията за български политик на годината изненадващо, но по предложение на много български медии попадна Сесилия Саркози, и това всъщност е предположението, споделяно впрочем от много и политици, които участваха в това предаване, разбира се, те са от опозицията, че не българската дипломация освободи медицинските сестри, че това беше резултат от усилията на Европейския съюз и на отделни държави в него. Вие как мислите? Това са общи усилия. Аз не виждам защо трябва да продължаваме да се делим. Много по-добре е да кажем, че българската дипломация е европейска дипломация и заедно с всички, не само дипломати, аз мисля, че много хора помогнаха това да се случи. Много фондации, много хора, които съчувстваха и които видимо изразяваха своето съчувствие, междувпрочем по този начин стимулирайки националните си политики. Не виждам какво ни дава това, откровено казано, да делим усилията. А иначе, че българската дипломация положи усилия и че това не слезе от дневния ред до последния момент, това е самата истина. И не е хубаво да обезкуражаваме тези хора отвътре в страната, които правят максималното, да работят с колегите си от цяла Европа и, да, да постигат максималното за една такава кауза, която тук вече мога да кажа без съмнение - национална. Много е хубаво, че това се случи, това е, с нищо не може да се замени. Колкото и пъти да повтаряме колко милиарда сме получили за първите три години, аз мисля, че фактът, че петима българи благодарение, да, наистина, фактът на членството на България в Европейския съюз направи това възможно, но в това, за да стане това възможно, влязоха и много дипломатически усилия, първо, за да стане България член на Европейския съюз, и второ, това да бъде непрекъснато във фокуса на вниманието на всички държави. Нека да не отричаме направеното отвътре. Това не е хубаво. Накрая политически въпрос. Вие сте си член на НДСВ, нали? Да. Какво мислите за това, което се случи през годината във вашата партия – изключването на хора, които ръководеха партията, със странния мотив, че не били въздействали върху други да си оттеглят възражения срещу конгреса, напускането на ключови фигури, несъгласни с това решение? Вижте, аз се чудих дали ще ми зададете този въпрос. Бях почти убедена, че ще го направите, и не ме разочаровахте. Навсякъде по света, навсякъде в Европа има моменти, в които комисарят, който е излъчен от страната, бива изправен пред такъв въпрос. Правилото обаче е комисарят да не коментира вътрешнополитически въпроси, така както аз не коментирам въпрос, който е свързан с Чехия или с Полша, която има току-що избрано правителство. Това е, защото ние се заклеваме, когато поемаме този пост, че всичко, което правим, е в интерес на Европа като общност. Хайде да ви попитам по друг начин тогава. Ще напуснете ли НДСВ, както направиха много ваши колеги? Няма пречка, няма пречка да напуснете партията, нали? Ако ми дадете възможност, аз бих могла да кажа нещо, което ми се струва, че ще бъде полезно оттук нататък за това как се възприема партията, как се възприема тогава, когато има изпратен съдия или член на Сметната палата, или комисар, или както виждате, европейски парламентаристи. Те също междувпрочем не коментират, макар че са много повече партийно обвързани, не коментират нещата вътре в страната, и ми се струва, че това е правилно. Настоявам на този отговор, защото е много добре да поставим границите, за да можем да осигурим стабилност институциите да са точно това, което се очаква да бъдат от тях, както Европейската комисия. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу не е от същата партия, която в момента управлява и с която заедно подписаха Лисабонския договор, и направи, разбира се, всичко възможно това да стане. Той е от опозицията, той е член на опозицията, но той не говори и не обсъжда състоянието на своята партия и състоянието на партията, която управлява. Това е само един пример, дадох ви го като най-яркия. Но за повече от половината от комисията и за повече от половината от комисарите това може да се каже. Аз ви предлагам да се замислим защо това е така и да си дадем нашия отговор, за да стане политическата среда по-сигурна, по-културна, ако може така да се каже, и да вземете от мен точно това като информация, като почерк и като поведение, което на нас ни е нужно, за да разберем каква е причината европейските институции да се държат, и хората, които работят в тях, да се държат по този начин. Не, не, аз ви питах за нещо друго. Има една морална граница, която се оказва, че някои политици не могат да понесат. Те можеха да си стоят в парламентарната група, могат да си стоят като министри, но има такива жестове и аз ви питах дали вие смятате, че трябва да минете тази граница след случилото се в партията ви. Разбирам, че вие не мислите изобщо в тази посока, не се задълбочавате в тази посока. Аз много се надявам, че вие няма да зададете същия въпрос за какъвто и да било партиен случай на съдията от Европейския съюз, от Европейския съд, който беше избран преди това като депутат на БСП, и не би трябвало да го питате за тези въпроси. Всъщност това, което аз... А съдията остава ли си в партията? Прощавайте, не знам правилото какво е. Може ли да бъде и съдия, и партиен, както е с еврокомисаря? Не можем да заемаме никакви партийни постове, но ние можем да принадлежим... Може да членува, и той може да членува. ...на различни политически семейства. Това са различни неща. И ако ние успеем да възприемем това и успеем да го наложим като култура на разговора вътре в страната, от това самата страна ще спечели. Затова се опитвам да дам колкото се може примери, за да видим как става това в Европа тогава, когато има криза в една партия, и тогава, когато трябва да се мисли трезво и да не се прекрачват границите, които институциите създават. Добре, благодаря ви. По същия начин междувпрочем това може да се отнася и за националните политици, които в момента са ангажирани с управлението на страната.
