Броени дни след като американското бюро за териториално управление на Колорадо изрази известни екологични възражения за реализацията на проекта "Over The River" на Кристо и удължи срока за публични мнения, световноизвестният творец от български произход даде откровено интервю за Дарик.
Макар първоначалите скици за проекта да се появяват още през 1992 година, а разрешение още да не е получено, Кристо няма намерение да се откаже: "Всичко за нас е изкуството. Парите за нашите проекти не идват от книги, филми, пощенски картички, фотографии," разказва той в 100-минутното интервю. "Идват само от продажбата на оригиналните произведения на изкуството".
Макар че съпругата му Жан-Клод почина миналата година, Кристо продължава да говори сякаш тя е някъде тук, в съседната стая, на горния етаж. За него всичко се създава и продължава да се създава от тях двамата: "Ние трябва да продаваме, за да платим необходимите милиони долари за реализация на този проект. Това значи всичко - самото построяване, получаване на разрешение, инженери, адвокати, агенции за околната среда. Поради тази причина всичко в нашия свят е свързано с изкуството. А кой купува нашето изкуство? Кои са нашите колекционери? Те са около 10 000 по света и нито един от България. И поради тази причина няма защо да се говори или мисли за България."
Роденият в Габрово Христо Явашев напуска България през 1956 година, едва 21-годишен. Не се е връщал в родината си повече от половин век, макар покойната му съпруга Жан-Клод и синът му Кирил да са посещавали страната през 80-те години.
"Разберете ме правилно", продължава той. "Ето, аз не съм японец, а един от най-големите колекционери на нашето изкуство е от Япония. Също и от Австралия. Там се издават книги, осъществяват се изложби, също в Белгия, Холандия, Германия, Швейцария, това са хората, които купуват нашето изкуство. Има малко южноамериканци и индийци. Но ето, аз не мисля за Южна Америка и Индия. Разберете, всичко това е свързано. Единственият път, когато бях в Източна Европа, това беше във Варшава. Националният музей там направи изложба. Оригиналните произведения на изкуството, когато пътуват, те са много скъпи, заради застраховката. Музеят там в крайна сметка намери средства за застраховка на нашите издания и бях там, ако не се лъжа през ноември 1998 година. Иначе последен път съм бил в Източна Европа през 1956-а", допълва Кристо.
Все повече се засилва мнението, че България трябва да купи ваши произведения.
Не, не държавата. Знам, че някои страни купуват. Но тук става дума за човешки същества. Ако те харесват изкуството, те го купуват, а после могат да го дарят на музеи. Такава е ситуацията в Щатите, затова има това изкуство, защото най-добрите музеи не са държавни, с изключение на Смитсониън. Ето например и Националната галерия във Вашингтон, която притежава 60 наши работи, те не са ги купили, а са дарение от големите колекционери Хърбърт и Дороти Воугъл. Институцията е собственост на федералното правителство, но тя получава дарения. Така че за мен не е важно държавата да купува, а да има колекционери, които да харесват изкуството ни.
Малцина знаят какво е направила Жан-Клод за майка ви, как е преминало посещението й в България, но все пак тук се чуват мнения като това, че не се връщате в страната, заради Жан-Клод. Коментирайте.
О, не, ще ви кажа защо не се връщам. Не мога да прекарам нито един момент, нито един час, който да не е свързан с нашето изкуство. Мога да отида само там, където е важно за нашето изкуство. Където има колекционер, който купува нашето изкуство. Да отида за лекции, защото купуват изкуството. Да се видя с инженери, защото ни трябва някакво разрешение. Нямам нито един свободен миг. Цялата ни програма е обвързана с това. Да ви дам пример: когато ме няма, губя между 15 и 20 000 долара дневно. Не мога да си позволя лукса да обикалям, защото наистина ще задлъжнея. Но ако пътувам, както бях 3-4 дни в Колодаро, това е, за да получа разрешение. Ето, например, предстои ми пътуване до Берлин, тъй като ще имам лекция там, както и голяма продажба на колекционер. След това пък има изложба за "Over The River" в Денвър и трябва да подготвя много работи за там. Междувременно продадохме много от произведенията за "Over The River" в Белгия, а после в Париж, Милано... Предстои ми създаването на още една книга, която трябва да бъде публикувана през ноември. Всичко е свързано с намирането на средства, за да платя за проекта. Няма нито една секунда, посветена на друго.
Но ето, в Габрово също се подготвя създаването на Музей на модерното изкуство, посветен на Вас.
Не правете нищо, защото навсякъде по света е така - харчат се пари за сгради, но в тях няма произведения на изкуството. Това е тъжно. Има много музеи по света, които първо имат сгради, но преди всичко трябва да разполагаш с произведенията, за да създадеш музея. Строенето първо на сгради е глупост.
В специалното интервю на Кристо за Дарик ще чуете и прочетете и актуални подробности за реализацията на проектите "Over the River" в Колорадо и "Mastaba" в Абу Даби, за живота му в Ню Йорк, за това има ли секретен проект, над който работи, за посещението на съпругата и сина му в България, за първите години в Европа, когато му се е налагало да мие чинии, за да преживява:
Да, миех чинии тогава.
Добре де, но кой миеше чиниите, когато вече имахте достатъчно средства с Жан-Клод и се преместихте в Ню Йорк.
Да де, но защо аз миех чинии преди това?
За пари.
Не, за да се храня. Нали знаете, да миеш чинии в ресторант - не получаваш никакви пари. Но храната е безплатна. А и аз миех чинии вечер, така че можех да имам една хубава вечеря.
И все пак кой миеше чиниите тук, в Ню Йорк?
Ами тъй като нямаме миялна машина, двамата с Жан-Клод.
Очаквайте цялото интервю на Константин Вълков с Кристо по Дарик радио и на DarikNews.bg!
