Малко повече от две години откакто Косово е независима държава, тя има създадени всички национални институции и икономически растеж 4% годишно. Това твърди в интервю за „Седмицата" на Дарик председателят на косовския парламент Якуп Красничи. Бившата югорепублика, населена предимно с етнически албанци, има рекордно висока безработица - 40 на сто, подкрепата на силни европейски държави и САЩ и куп проблеми заради нежеланието на Сърбия да я признае.
Ето какво още каза в интервю за Дарик Якуп Красничи.
Две години след като Косово е независима държава кои проблеми успяхте да преодолеете и с какво още трябва да се справите?
Наскоро отбелязахме две години от обявяване на независимостта. Отчетохме какво сме постигнали и какво остава да бъде постигнато. Най-забележителното е, че през миналата година успяхме да изградим всички институции, успяхме да изградим чудесни отношения между всички общности в страната с изключение на малка част от сръбската общност. Тези две години Косово беше една строителна площадка, на която усилено се работеше, но за тези две години Косово беше признато от редица държави. За тези две години успяхме да се присъединим към Международния валутен фонд и Световната банка, създадохме своята държавна идентичност и поехме по път на развитие, сигурност и стабилност. Разбира се, пред нас има и трудности. Те са по причини и с вътрешен, и с външен характер. Трудност остават отношенията със Сърбия. Друг проблем е либерализирането на визовия режим и процесът на присъединяване към европейските структури. Цел за нас е и да станем член на ООН. Във вътрешен план основна цел е икономическото развитие, решаването на проблема с безработицата и пълното интегриране на сръбската общност в икономическия и обществен живот на страната.
Как Косово преодоля икономическата криза и получихте ли очакваната помощ от някоя от 65-те държави, които признаха Косово?
Помощ от всички страни, които ни признаха, не сме получили. Помощ получихме от САЩ, Япония, Канада и от много държави от Европейския съюз. Преди година на конференцията за донори на Косово ни бяха дарени 1,2 милиарда евро, може би с цел да не усетим тежестта на световната икономическа криза. На фона на тази криза искам да кажа, че Косово приключи 2009 г. с икономически растеж от четири процента, което не е много, но все пак е добре. Косово е страна с огромна безработица, така че това все пак е нещо. Главната перспектива на Косово е да стане член на съюза, очакваме тази година Косово да приключи техническите изисквания, за да започне процесът за либерализиране на визовия режим, въпреки че има политически пречки. Те произтичат от това, че все още има държави от Европейския съюз, които не са признали Косово като независима държава.
Какво очаквате да бъде решението на Международния съд на ООН за Декларацията за независимост на Косово, което ще излезе през лятото?
Не мога точно да кажа какво ще бъде. Очаквам Международният съд да подкрепи създаването на независимата косовска държава. По време на изслушванията постигнахме известен напредък. Нашият екип от адвокати, които защитаваха акта на независимост, беше много добре подготвен. Страните, които подкрепиха независимостта на Косово бяха с много аргументи. Ние ценим особено подкрепата, която ни оказаха България и Хърватия. Ние сме убедени, че Международният съд няма да излезе с решение, което да е против волята на населението на Косово. След като излезе решението очакваме да продължи процеса на признаване на Република Косово.
Предположихте, че албанците от долината на Прешево могат да се присъединят към Косово.
Контекстът беше следният - те заявиха, че ако Сърбия опита да откъсне северната част на Косово, където живеят сърби, при подобно нещо защо не и албанците, които живеят в Прешево, защо да не отидат към Косово. Но ние сме за запазването на вече съществуващите граници. И по-скоро албанците в Сърбия и сърбите в Косово трябва да служат като мостове за разбирателство.
Значи размяна на територии не е възможна?
На първо място защитаваме съществуването на тези граници, които Косово има сега. Това е принцип, издигнат и от контактната група, която ние подкрепихме. Ние трябва да се придържаме към тези принципи.
Съгласен ли сте с мнението на тези наблюдатели, които казват, че Босна и Херцеговина и Косово са огнища в Европа, към които трябва да има по-голямо внимание?
Аз мисля по-различно. Смятам, че огнища на Балканите не са били нито Косово, нито Босна и Херцеговина. Смятам, че подобни огнища се създават от Белград. Докато в Босна има почти еднакъв брой християни и мюсюлмани, това не може да се каже същото за Косово. Там сръбското малцинство е само пет процента. Не може да се направи никакъв паралел. По-скоро между Босна и Косово има повече разлики, отколкото общи неща. Косово никога не може да бъде огнище на напрежение, а огнище за подклаждане на подобни напрежения е политиката на Белград.
Косово готово ли е да приеме обратно бежанците, които сега са в Западна Европа?
Косово е готово да приеме всички свои граждани. Съществува политическата воля, но без европейска финансова помощ това е невъзможно, защото в Косово около 40 процента от населението е без работа. Това е голям процент и връщането им би било успешно, ако получим финансова помощ.
Косово беше сочено като един от най-големите канали в Европа за трафик на хора и оръжие. Има ли някаква промяна две години след независимостта?
Смятам, че има значително подобрение и то е видно. Косово има малка територия - около 11 хиляди квадратни километра. За да извършва такъв търговия с хора и оръжие, човек трябва да мине през по-големите съседни държави и може би пред част от страните от Европейския съюз. Истина е, че организираната престъпност и незаконната търговия съществуват и те са свързани във всички отделни страни. В това отношение Косово не изостава от другите държави във воденето на борба с организираната престъпност и незаконния трафик. В Косово съществуват силите на КФОР, които поддържат сигурността, има сили на ЕУЛЕКС, има и полиция на Косово от около седем хиляди човека. На фона на тези сили за сигурност са малко пространствата, където може да се прави такъв трафик. Искам да кажа, освен това, че дойде време политическите лидери на Балканите да започнат да мислят по друг начин, да скъсат с миналото и да изградят нови политики. Политики в нов дух, на един нов език, за едно ново сътрудничество и по форма, и по вид. Тъй като всички страни в региона искат да бъдат членове на Европейския съюз, всички те трябва да приемат европейските ценности и да ги разпространят в своите страни. Това е перспективата пред всичките страни в региона на Балканите. Създаването на нови отношения в региона ще бъде много положително.
