Заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров в „Седмицата" на Дарик:
7 октомври - националният протест остава.
Категорично.
Синдикатите имат пари, каза Красен Станчев, да ходят по протести, из цяла Европа вместо да работят.
Това е хубав имидж, който ни създава Красен Станчев, за съжаление не е много верен. Но в края на краищата имаме толкова пари, колкото са ни дали членовете ни. И всъщност това, което са ни ги дали, ги използваме в техен интерес.
Двадесет хиляди души очаквате. Това не е ли малко за национален протест? Тези милионни шествия, които се правят из европейските столици, изведнъж вие 20 000 души ще съберете, те на мач ходят повече, дето няма какво да гледат по стадионите.
Не знам, г-н Вълчев, дали трябва да си ги мерим точно на площада в София, защото в края на краищата дори и 10 000 човека, и 5000 човека да излязат, когато казват нещо, което е смислено и е подкрепено от общественото мнение и от това, което искат хората в преобладаващата си част, може би трябва да го чуе тоз, който управлява. Защото той управлява от името на тези хора.
Ама, какво смислено, казвате - не щем промяна в пенсиите.
Значи, казваме, че искаме, ако има някой с мисъл, мисъл в главата си по-скоро, да прави нещо в пенсионната система, то трябва да бъде балансирано, дългосрочно и погледнато напред във времето.
Ами, кога трябва да се промени нещо.
Това, което се прави в момента, това, което се прави в момента, има една единствена цел - да закърпи някакви си 80 милиона, забележете за какво число говорим, 80 милиона са разчетите на финансовия министър, икономия на разходи за следващата година, всички тези болезнени мерки, които ще направят невъзможно пенсионирането на категорийни работници, които са около 100 000 души в България, първа и втора категория, от една страна, и ще отложи драматично възможността да бъдат, да се пенсионират много хора от всички останали професии и браншове. В това число за 40 години стаж, ако говорим към настоящия момент, трябва да си даваме сметка, че има много млади хора, които в тези двайсетина години на преход нямат стаж, по ред причини - работили на сиво, на черно, на минимална заплата, неосигурявани. За тях не знам как ще стигнат те до пенсия и кога. Значи, причини, да кажем, че тези въпроси, които касаят увеличение на стаж и възраст, всъщност адресират в цяла Европа демографския проблем и той трябва да бъде по този начин поставен, има много ясни. Ние имаме в момента финансов проблем. Той е най-важният и най-тежкият. Защо го имаме, да го кажем първо, защото политиците от десет години насам правеха необмислени неща. Подариха едни милиарди левове, да припомня, около 13 млрд. лева, по разчети на бившия управител на НОИ Данчо Христосков, отидоха в джобовете на бизнеса и мъничко в джобовете на хората, от намалението на вноските. Това обаче не създаде драматични ефекти за голямо съжаление върху заетост, върху допълнителни приходи в НОИ. И в момента имаме една дупка - 2 милиарда и 200 милиона. Чия е вината първо искам да кажа. Вината не е на хората. Значи, през тези десет години реформа имаше. Който не е разбрал, Красен Станчев говореше, че нямало реформа, че нещо трябва да се прави радикално. Радикално се прави от 2000 година, да не забравяме, СДС беше на власт, когато започнахме една реформа, която беше доста радикална. Тристълбовата система, която беше консултирана със Световната банка, която и в момента функционира в България. Друг е въпросът, че беше изкривена от политиците. Така че категорично не приемам това, че нямало реформа в България. Имаше и тя е изстрадана от хората. Припомням - 14 години беше увеличен стажът, от 2000 г., от 2010 г., 14 години стажът за жените, 12 години за мъжете, през това време, 5 години възрастта беше вдигната за жените и 3 години за мъжете. От 2000 г. досега, ако това не е изстрадано, как да кажа, от хората, здраве му кажи. Само че другата част на тази реформа я нямаше. Вместо да консолидираме приходите, вместо да преструктурираме системата по този начин, че първият стълб да бъде наистина стабилен и солидарен, но и вторият да се развива така, че да бъде устойчив и да дава по-голям процент втора пенсия, това не стана. Защо? Защото няма парички. Пет процента в момента имаме в капиталовия стълб. Защо? Ако не беше намалявана вноската по този радикален начин, първо нямаше да има такъв дефицит, второ, във втория щеше да има не пет, а сигурно 7-8%.
Какво предлагате, ако не да се увеличи по този доста мек начин, предлаган от правителството, стажът?
Това е безсмислено. Значи, дали е мек или е твърд, няма никакво, то няма ефекти, то има само страдание.
Защото предлагат по-ясни неща, шестдесет и пет години възраст примерно за пенсиониране.
Не, не, говорим за пенсионната система. Ако искаме реформа в пенсионната система, продължаваща при това, усъвършенстване на модела, който имаме, ние за това говорим, не говорим за промяната му, трябва да е ясно, че... трябва да има категорични мерки, ясни, в приходната част, там са проблемите от финансова гледна точка. На първо място, казвам какво направихме вече. Ето тази година, преди една седмица точно, ние с бизнеса на браншово равнище отново договорихме, макар че някой говори, че било грешка, че било ужасно в кризата, 5,6% увеличение на минималните прагове. И това е договорено с бизнеса между другото, значи той може да го понесе, очевидно. Това ще вкара допълнително 100 милиона в системата на НОИ за догодина, сто милиона само от праговете. 80 милиона струват всички мерки, за които говорим. Нали се сещате за какво иде реч. Два процента вноска, ако бъде възстановена... са 420 милиона за следващата година. Още една голяма сума, говорим за такива порядъци, мерки, които да вкарат такива пари в системата. След това нещо, което през юли месец, слава богу, премиерът каза о`кей, бизнесът от немай къде се съгласи и той, да криминализираме укриването, не, забележете, неплащането, укриването на неплащането на вноски. В момента има работна група, която не е произвела закона. Бойко Борисов искаше и обеща публично, че септември месец той ще бъде в парламента, няма го там. Значи, говорим за обороти, укрити обороти и невнесени вноски от порядъка на милиарди левове. Значи, дори малка част да бъдат внесени, системата ще бъде балансирана много по-лесно. И най-накрая, минахме по целия път, 6-те бизнес организации, с КТ "Подкрепа" заедно, с всички парламентарни групи през юли месец минахме през парламента и договорихме две цели, които са смислени, да ги представим на масата, в това число и СДС, и БСП, тъй като не може да има пенсионна реформа само правена от ГЕРБ днес, пък утре да дойде някой да прави нещо коренно различно. Трябва да има дълговечност някаква и поне 10-15-годишна визия, минимум, та значи, ние казахме до 2015 г. ще има съгласие, трябва да има съгласие обществено, че трябва да има мерки, да бъдат ограничени разходите, но не през правата на хората, а през орязването на изтичанията. Говорим за инвалидни пенсии и много други неща. От друга страна обаче допълнително приходи, които 2015 г. да нулират дефицита, т.е. мерки... Да кажа за какви цели трябва да има... вие ме питате каква реформа. Е, това е реформа. Значи, реформата трябва да направи сигурността ми, че аз ще получавам пенсия, че вие ще получавате пенсия, ясна. Тя е такава, когато имам балансиран бюджет на системата и, така, занапред се случва балансирано. 2015 г. балансиран и оттогава адекватността на пенсиите да бъде така променяна, че в зависимост от това какво внасям аз, върху него да ми се определя моята пенсия. Това е възможно и коефициентът на заместване така наречен трябва в 2020 г. поне да го погледнем, и това да бъде целта, втората цел, за да могат младите хора да разберат за какво иде реч. В момента няма доверие в системата. Тази втора цел, за която говорим, би могла да събуди доверието в системата. 2020 г. да постигнем коефициент на заместване 65% от личния доход. Това може да бъде смислената цел на някоя реформа.
Ако си взимал хиляда лева заплата, да взимаш 650 лева пенсия.
Както е ясно майките какво вземат, както е ясно вече безработните какво вземат и тогава е...
Конкретната цел, която си поставяте - да бъдат спрени промените в пенсионното осигуряване?
Да, естествено, ние го казахме много пъти. Не искаме нищо друго, не да бъдат спрени, да бъде стегнат законът.
Ами, да, ама те нали са... чисто процедурно как изглежда, как, то с изтегляне не става, те трябва да го отхвърлят. Той нали вече е в...
Става. Значи, в парламентарната практика има, преди да бъде гласуван законопроектът на второ четене в зала, всички вариации по темата вносител, негови действия са възможни, в това число и вносителят като Министерски съвет, имам предвид, може да изтегли законопроекта за доработка. Ние това всъщност искаме - да бъде изтеглен този законопроект от парламента сега и да бъде вкаран на масата на преговорите. Не искаме, как да кажа, отлагане на пенсионната реформа, напротив, искаме нейното случване, само че по начина, по който говорим, а не с рязане на...
Какво мислите за оставката на Анна-Мария Борисова, министърът на здравеопазването?
Не мисля, че ще промени нещо в здравеопазването. На здравеопазването му трябва ясно финансиране и орязване, т.е. спиране на всички корупционни практика, това трябва в системата.
Новия министър подкрепяте ли?
Тепърва ще видим. Не можем да говорим, че в аванс даваме някакви оценки. Аз мисля, че новият министър има шансове, ако финансовият министър все пак застане зад него, да направи...
А вие искате ли като подкрепа финансовият министър да си тръгва...
Вижте, към настоящия момент ние не искаме никакви оставки. Значи, ако ги погледнем колко золуми... кой колко золуми е направил в тази държава, от това правителство, сигурно някой ще бъде номер едно, това е ясно. Само че не знам дали ще помогне в момента на хората, които искат едно-единствено нещо, както казах, да не се случи тази щуротия с пенсионната система, ако в момента и ние кажем искаме оставката на този или на онзи, е, какво от това. Значи, смисълът е... аз говоря много ясно и много точно, и много открито, няма нищо покрито, Дянков има маса золуми, които е направил, които трябва да бъдат спрени. За това обаче отговаря премиерът, така че, ако някой трябва да взима решение, нека той да ги взима, а не ние да му казваме какво да прави.
Харесвате ли бюджета на Дянков и на Борисов?
Не, естествено, категорично не, както и предишния. Този бюджет, беше казано тук, и някои неща са категорично верни, първо, стъпва върху едни съвсем нереални приходи, заложени като ръст на брутния продукт и като номинален растеж, ако искате дори, няма как да постигне 77 милиарда брутен продукт догодина, при положение, че тази година я стигне до 70, я не. Актуализираният бюджет дава, че може би ще стигне до 71. Т.е. 10% или повече ръст, номинален, не може да се случи. Но това пък означава нереалистично планиране и на разходите. И за разлика от това, което беше казано тук от Красен Станчев, ние имаме друга визия. Значи, разговорът, който трябва да бъде воден в България, дали тази по-малко държава вече може да финансира елементарните нужди на системите, защото, г-н Вълчев, няма, маса неща вече ги няма. Няма пари за нафта за линейките, няма маса неща в училищата, оттук нататък ако 200 милиона по-малко се дадат за системата на образованието... някъде около 170 милиона по-малко, както се залагат, няма как да издържи и тази система, която уж реформирахме. Нали мина през реформи.
Защо не сте подкрепяни от "Подкрепа", защо не сте заедно.
За бюджета нямаме различни мнения. Между другото, да довърша за бюджета, две думи още. Вчера имахме среща с МВФ, на която чух нещо много интересно, което никой не коментира. Ние предлагаме отдавна да се помисли за допълнителни данъци в България, както всички държави членки мислят. Не за увеличаване на данъци, тези, които имаме, допълнителни данъци. Два данъка да речем, които...
Какви?
Данък върху финансовите транзакции, нещо, което може да успокои финансовите спекулации и може да вземе допълнително... Това, което правят банките, простичко казано, с нашите пари като вложения, преминавайки през така наречените хедж фондове и други такива, спекулирайки на късо на финансовите пазари и...
Тоест това няма да засегне...
Гражданина по никакъв начин, реалния бизнес също. Ще засегне естествено банките, които имат...
Тоест не ако ти си превеждат от една банка в друга банка парите...
Не, естествено, не, естествено. Говоря за финансовите операции, които правят банките на финансовите пазари, защото да не забравяме, че голямата криза почва оттам.
Колко да е този данък?
Значи, в момента в Европа има няколко тези, твърди се, че той може да бъде в зависимост от това как се въведе, дали върху печалбата на банката или върху... Ако за транзакциите, става дума за 0,01-0,5%, но само това число...
Аха, а ако е върху печалбата?
Само да кажа, само това число, сметнато от комисията между другото, ще вкара някъде около 200 милиарда в Европа като допълнителни приходи, и то от банковия сектор, който е виновен за кризата междувпрочем. Така, в България този дебат го няма.
А ако е върху печалбата, колко да е...
Значи, там се говори за 2%...
Върху печалбата от банковите...
... върху печалбата повече, евентуално, значи колко...
Вторият данък?
Вторият данък е така наречените зелени данъци, тук искам да кажа нещо, което е важно, не знам дали е известно, но МВФ заявиха, че те подкрепят такива данъци и в понеделник на тяхната пресконференция ще стане ясно.
А какво е зелен данък?
Значи, зелен данък например значи допълнително увеличено ДДС или акциз върху допълнителното прекомерно потребление на енергия. Нещо, което в България се случва, без някой да плаща повече за това.
Тоест, ако не си гасиш крушките вкъщи...
Не, ако... да речем това, което НАП вчера от хеликоптера снима еди къде си, в Бояна, ако този си топли басейна, който е еди колко си квадратни метра, дето го видяхме в Бояна, че имал еди какви си дворове, ако той си топли басейна пролетта или есента с еленергия и харчи, да речем, стотици хиляди киловат часа, пък може да си ги плати и не му пука, за еди колко си над нормалната консумация да плаща допълнително ДДС.
Колко процента данък да има? Имате ли идея колко да се увеличи ДДС-то? Не сте правили сметка.
Значи, това не мога да го кажа, това са разчети, това са разчети, но това между другото се прави в много от държавите членки и заради... и заради това МВФ го подкрепя. Така че допълнително пари, искам да кажа най-накрая, допълнително пари трябва да бъдат вкарани в бюджета. Не през увеличение на данъците, дето ги знаем, не през моя данък, не през вашия данък и на реалния бизнес, а през други данъци, които Европа обсъжда, за това да имаме повече пари в приходната част, реални, и да може да финансираме разходите без дефицити.
КНСБ иска нови данъци.
Нови данъци, които са обаче такива, които не натоварват хората и бизнеса.
