Караджова не знае у нас да се извършват проучвания за шистов газ

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова в „Седмицата” на Дарик:

Вярно ли е, че българският въздух бил сред най-мръсните и смъртоносните в света…

Не е вярно това.   

…като заглавие под главите на вестниците - България била в първата четвърт на света по мръсен въздух.

Не е вярно това, категорично. Не мога по никакъв начин да потвърдя подобно нещо, още повече…

Умират ли 437 души на един милион от лош въздух в България?

Със сигурност не съм точния човек, който да каже това, но говорих с моя колега, здравния министър, който в никакъв случай не може да потвърди подобно нещо. Но това, че мръсният въздух влияе на здравето на хората под една или друга форма, това също е сигурно.

Вие запозната ли сте с такова проучване на ООН, което беше широко цитирано тази седмица чрез сайта „ЮроАктив”. Там са тези цифри, само България е била…

Не смятам, че това е сериозно. Само искам да кажа няколко неща за качеството на въздуха в България. В резултат както на сериозни инвестиции от страна на замърсяващите комбинати и предприятия в България, индустриални, в почти всички градове в България, където имаше много сериозни проблеми със замърсяването с букет от вредни вещества - например Русе, Бургас, Стара Загора, София, още много градове - Перник, да не изброявам и т.н., въпросите са решени с този букет замърсяващи вещества - сероводороди, въглеводороди, хлороводород и т.н. Тоест в резултат на една последователна политика, особено като катализатор се яви и приемането ни в Европейския съюз, където има изключително строги норми към индустриалните предприятия, този въпрос е решен. Ако има някъде превишение на тия вредни вещества, това са инцидентни случаи. България има един проблем с качеството на въздуха - фините прахови частици, но този проблем…

Заради което имаме наказателна процедура заедно с други 19 държави в Европейския съюз.

21 държави в Европейския съюз…

А то е 21.

…имат проблем с качеството на въздуха и по-конкретно фините прахови частици…

С праха.

Като както в България, така например и в Чехия, и в Словакия, скоро имах среща с министрите от Вишеградската четворка, това са Чехия, Словакия, Унгария, Полша, имат същия проблем като България. И проблемът е породен основно от следните две причини - през зимата от битовото горене на дърва и въглища, през лятото основно от транспорта, като причините от транспорта са основно две. Едното е уносът на праха, който е по улиците, и в резултат на движението на колите се вдига, а такъв прах има, защото не се мие често и не се мете често, и защото строителните фирми, които строят по градовете, не спазват правилата да си мият гумите на камионите или пък превозвайки материали съответно се сипе по пътищата. Тези два проблема са решими, но затова трябва една устойчива политика на местните общности. Какво направих, за да… тази тема да почне поетапно да се решава. Проблемът с фините прахови частични стои в България от много години - 10, 20, 30, 40.

Над 60% от българите били дишали въздух с прах над нормата по данни на Европейската агенция по околна среда от 2009 г.

Да, така е. Отново подчертавам, но само фини прахови частици.

Т.е. няма вътре азотни, серни окиси, озон, други вредни вещества.

Превишение по други показатели има, но по-скоро са инцидентни, отколкото постоянни.

В рамките на средното ли е за Европа? Понеже за тия, другите, пак четох по вестниците, че една четвърт от населението било изложено на наднормено. Съдържание за Европа средното било под 6%.

Твърде неясен беше този сигнал или това изследване, тъй като детайлите са много, няма да имаме време в това предаване да изясняваме средно денонощни норми, средногодишни норми и алармени прагове на различните вещества. Значи темата е много голяма…

Т.е. вие обаче смятате, че наистина България има проблем с праха и какво направихте?

Да, с праха. Така. Първото, което направих, за да решим проблема, като всяко нещо трябва да му поставим диагноза - т.е. откъде идва това замърсяване. Поради тази причина още в 2010 г., началото, събрах кметовете, които имат проблем, това са 30 града в България, с праховото замърсяване. Казах им, че това е много сериозно както най-вече от гледна точка на здравето на хората, така от гледна точка на това, че ние изпълняваме европейски ангажименти и можем да бъдем наказани за тази работа. Предоставихме на всички кметове методика, по която да се направят тези обследвания - в кой град какви са причините, на кой източник какъв е приносът, за да се знае къде да се действа и какъв проблем да се решава. Почти всички общини направиха тези анализи. Наеха си учени от университетите, от БАН, хора, които разбират от тия дейности, инженери основно, от Института по хидрология и метереология на БАН, тъй като метереологичните условия също имат много голямо значение за конкретната ситуация в различните градове. Общините направиха своите обследвания, както и мерки съответно, които да противодействат на този проблем, праховото замърсяване.

Е, мерките какви са - миене…

Така, мерките са най-разнообразни. Като почнете от по-често миене на улицата, стягане режима на строителните фирми, които така или иначе са задължени да слагат платна на сградите, когато се правят ремонти, но, както виждате, много рядко го правят, да си мият гумите на камионите и да се поддържа чистота през летните месеци. Трафикът, нали автомобилите сами по себе си, особено с дизелово горене, също създават прахови частици, така че другата посока е към алтернативни начини на придвижване в градовете освен личните превозни средства. Особено за големите градове това е сериозен проблем, трафикът. Нещо да кажа. Така че във всеки град има специфика. Тези специфики са изследвани. А общото почти във всички градове през зимата е горенето на дърва и въглища. Аз се надявам, че общините ще поставят тези програми на своите интернет страници, за да могат…

Т.е., там решението е да се мине на газ.

Да, различни са решенията и това ще кажа след малко. Да си сложат тези програми, така че гражданите да могат да контролират изпълнението на тези мерки. Нали, това е най-сигурното нещо, гражданският контрол. Как може да бъде решен проблемът с битовото горене? По няколко начини. Отново обаче той е различен за различните градове. Естествено, че за по-малките градове изграждането на едно конвенционално централно отопление би било изключително скъпо и таксата би била непоносима в последствие.

Говорим за ТЕЦ-ове, не става.

Да, нали, това няма как да стане. Но е възможно и е много целесъобразно подмяната на печките, които са стандартните на дърва и въглища, с нови съвременни котли, които са с биогорива, биопелети, които имат почти нулеви прахови частици във въздуха, както и почти нулеви емисии на въглероден диоксид. Как може да стане това? Каква инвестиция трябва както за публичните сгради - това са детски градини, училища и т.н., голяма част от които в момента са на мазут, което от горе на всичкото е изключително скъпо, и частните домове. Смятаме да стартираме програма за подпомагане, първо, на публичните заведения, както споменах, детски градини, общински сгради и т.н.…

Училища, болници.

…читалища, за да подменят своите горивни системи и след това разработваме програма, която вече е залегнала в програмата за енергийна ефективност на правителството, за следващия програмен период с национални или допълващи средства, или като комбинация от фонд „Енергийна ефективност”, фонд „Козлодуй”, приходите може би от аукционите, на които ще се продават квотите през следващия програмен период, след 2013 г., да има такава програма за населението, за да може да си подмени тези абсолютно неефективни и замърсяващи печки с едни модерни системи. Още тази година съм поръчала на колегите да отворим схема от екологичния фонд към министерството, наречен ПОДОС, за да финансираме проекти на общини, на публични сгради, за да видим как ще реагират. Това е нещо много работещо. Това е за по-малките градове или квартали в градове, където няма централно отопление. За големите градове какво е решението? Например една Стара Загора, доколкото си спомням, дано да не греша, смята да газифицира в много по-голяма степен града, така че по-голяма част от населението съответно да се отоплява на газ, което, нали, безспорно няма никакви прахови частици. За други градове пък като например, да речем, една Сапарева баня или един Велинград решението е централизирано отопление с хидрогеотермална енергия. Огромен ресурс, 100 градуса…

Тя, Сапарева баня е най-големият гейзер в континентална Европа, заедно с един италиански…

Да, да, 100-103 градуса ли беше температурата… уникална. Там може да се разработи такава система, която да се финансира, и ние го залагаме в нашите програми сега като приоритет за следващия програмен период. Решения има технически, средства също могат да се намерят. Въпросът е на местно ниво да се обединят всички, за да направят тези изследвания кой е най-добрият модел за техния град, който да струва най-евтино на населението.

Въглеродният двуокис от топлоелектрически централи в момента във въздуха ли отива, след като Европейската комисия казва, че България не била изградила подземни складове? Къде отива този въглероден двуокис?

Първо да кажа, че…

Какъв е проблемът с него?

Първо да кажа, че такива пилотни проекти едва сега стартират в някои държави.

За подземните складове.

За съхранение на въглероден диоксид. Това е…

Да, диоксид, извинете.

Да, това е един алтернативен начин за намаление емисиите на парникови газове, тъй като въглеродният диоксид е основният парников газ. Тъй като все още в много държави, като една Полша например, във висока степен и България, разчитат на единствения си енергиен източник почти, въглища, ние трябва да решим по какъв начин ще се справи с този проблем, тъй като все по-скъпи ще стават квотите за тези централи. И тук трябва да се направи един анализ, един баланс - дали е по-евтино да си купуваме квотите…

И да си го пускаме във въздуха диоксида или да си направим складове в земните недра… Добре, а това вярно ли е, че има…

Това е възможност.

…процедура срещу България за това от Европейската комисия, за това че нямала такъв закон…

За какво?

…за съхраняване? Наказателна процедура?

Не, значи, има първо запитване, първо запитване, това е начална фаза. Няма непосредствена опасност България да бъде глобена, това искам да кажа. Но ако се забавим, разбира се, една година още, тогава ще има проблем. Законопроектът, разбрах, че е на първо четене приет. Този законопроект не задължава…

Да има такива складове, а дава възможност да има такива складове.

…той дава рамката и правилата, и условията, при които една такава инсталация може да бъде изградена и съответно да бъде съхраняван тоя въглероден диоксид.

Добре, толкова за въздуха. Сега отиваме към шистовия газ. Ще има ли мораториум върху проучванията, както някои са разбрали всъщност вчерашно изказване на премиера в отговор на парламентарен въпрос?

Да, аз се запознах с и въпроса, и отговора.

Той малко иронично май отговаря или не мога точно да разбера. Значи, те го питат трябва ли да има мораториум и той казва: ако искате мораториум, ще говоря с депутатите от ГЕРБ да приемат такъв и да знаят след това следващите поколения, ако в Полша и в Румъния произвеждат и си стабилизират икономиките и диверсифицират с природен газ, шистов, че този, нашият парламент, е взел обратното решение. Тоест от това не излиза, че премиерът казва, че ще се подкрепи мораториум.

Зависи накъде ще тръгнат дебатите в парламента, но категоричното мнение на правителството, моето мнение по темата е следното, защото се изприказваха много лъжи и неверни неща. Включително, че в момента в България се правят сондажи, пък не знам в кои земи вече били навлезли проучвателните фирми и т.н. Това, което казах, ако някой си е позволил подобно нещо, без да е минал през съответните екологични и други процедури, означава, че извършва незаконна дейност.

Е, то нали няма процедура за ОВОС за проучване на шистов газ и вие всъщност зададохте като въпрос, като намерение да се обсъди тоя въпрос, да се въведе ли.

Така. В момента, по сега действащото в България законодателство, имаме две силни контроли за това, ако бъде депозиран в Министерството на околната среда и водите проект за проучване на шистов газ, да мине по две екологични процедури. Едната е екологичната процедура по Закона за биологичното разнообразие, във връзка с която целият проект и технология трябва да бъдат депозирани в министерството, втората процедура е във връзка с разрешителния режим за водоползване и изпускане на отпадъчни води. И в двата случая целият проект като технология трябва да бъде депозиран в министерството. И в двата случая има достъп на обществеността до тия документи. Т.е. и в момента има достатъчно контроли да бъде отхвърлен подобен проект, в случай че наистина се докаже, че не е по конвенционалните методи, както се твърди, че ще бъде. Но за да сме сигурни, ние направихме запитване към Европейската комисия дали можем разширително да тълкуваме и директивата за ОВОС, за да имаме и още една контрола предвид…

За да се направи оценка за въздействието върху околната среда…

По реда пък и на закона, по реда на Закона за околната среда.

Дори и за проучване.

За проучване. Искам да ви кажа моята позиция, която многократно съм изразявала, е следната, защото ме питат вие привърженик ли сте или противник на темата.

Вие привърженик ли сте или противник на шистовия газ?

Когато депозират проекта и ако тоя проект за проучване докаже, че ще има вреди върху околната среда, ще бъда против. Ако обаче докаже, че няма вреди за околната среда, аз ще съм за. Защото така, както има арабски и други държави по света имат нефт и са най-богатите страни в света, аз не мога да позволя, при положение че се докаже, че тая технология е безопасна, да забраня, за да угодим на някой друг, който не иска ние да имаме собствени находища. Това е истината.

А мораториум да има ли, докато се изясни опасно ли е или не?

Доколкото ми е известно, проектът на такъв мораториум е внесен в парламента, никой още не ни е внесъл в министерството такива документи, така че, предполагам, че тоя дебат при всички положения ще предшества процедурите в министерството.

От някои ваши изказвания излиза, че вие не сте убедена, че и чак толкова много протестират в България срещу това. Защо да не се направи един референдум по тоя въпрос, да се каже да, може би има рискове, за които човекът не знае даже, защото това са нови технологии, и изберете между риска и между това да станем като богата арабска държава.

Може ли да направим така, тъй като тук говорим за проучване, не говорим за добива, което е друго нещо. Това, което нашите колеги от Полша ни казаха, е следното. Бяха наши експерти, специалисти от Министерството на икономиката и от нашето Министерство на околната среда в Полша, както и миналата седмица специалисти от Полша бяха в България. Тяхното заявление е следното и аз не намирам причина, поради която те ще ни лъжат, казаха така: проучването на шистов газ е по абсолютно конвенционалния метод, по който се прави проучване и сондажите за природен газ и за нефт. В момента ние сме дали разрешение за 100 сондажа в Полша, 10 от които… проучвателни сондажи говоря, не за добив, от които 10 вече са реализирани, шест компании работят на територията на Полша. 95% от населението според социологическо изследване подкрепят това. Е, как няма да го подкрепят, като Полша също няма други източници. Така че все пак аз вярвам, както казах, само на очите си и каквото и да ми говорят, с цялото ми уважение към колегите от Полша, аз мога да повярвам единствено и само, ако бъде депозиран тоя проект и тогава инженерите, технолозите и всички ще видят дали той наистина е такъв като конвенционалния или не е. Моята теза е, че ние, дори и да не добиваме, защото, да речем, не са се развили много технологиите за добив и все още са опасни, ако проучвателните дейности се окаже, че наистина са като конвенционалния нефт и газ, т.е. без рискове за околната среда или също толкова, против които няма никой, аз не виждам никаква причина България да знае има ли или няма находища. Защото това оттук нататък става въпрос за взимане на стратегически решения на нашата държава в далечно бъдеще.

Съгласна ли сте със заглавието на вестник „Русия днес”, че екооценката, приета от нашето Министерство на околната среда, е зелена светлина и шанс за Бургас - Александруполис?

Може би поради неразбиране беше дадено подобно заглавие не само в този руски вестник, а и в много…

Да, австрийският вестник…

…в някои български медии също беше дадено такова заглавие. Може би, за да привлече вниманието, нали, на купувачите, да го наречем така простичко.

Казвате ли да на Бургас-Александруполис?

Това ще го кажат експертите и обществеността, след като минат съответните процедури. В момента ние дадохме положителна оценка единствено и само на качеството на самия доклад. Което означава, че, първо, са разработени и двете алтернативи за проекта пристанище и разтоварване в морето. Второ, ние искахме
да бъдат описани най-детайлно всички рискове, както и евентуално противодействие срещу такива рискове. Одобрявайки този доклад, ние казахме следното - този доклад вече съдържа достатъчно информация, така че както хората, които… и обществеността, които ще се запознаят с този проект, така и експертите да могат да предложат решение на министъра на околната среда да одобри или не проекта. Още нещо искам да кажа, тъй като се запознах и с въпроса на депутат към премиера вчера по повод Бургас-Александруполис, тъй като в заключителната си реч съответно народният представител каза на премиера да ми разпореди да публикувам доклада по ОВОС на страницата на министерството. И без да ми разпореди премиерът, той знае, че аз си върша работата, той ще бъде качен, тъй като от много години и всички го знаят отлично, които се интересуват истински от темата, а не само приказват, е, че всички проекти, които са с трансгранично въздействие, а той е такъв проект, задължително докладите се качват на страницата на министерството. В момента изчакваме и такава е процедурата, да бъде предоставен националният гръцки доклад по оценка на въздействие върху околната среда за тяхното пристанище, приключването на трансграничния ОВОС за това там, където пресича тръбата между двете държави. Нашият доклад по ОВОС е готов плюс доклада по оценка за съвместимост по Закона за биоразнообразието.

Е, кога най-накрая ще стане ясно…

Чакаме… само гръцкия доклад и всичко ще бъде качено на страницата. Какво следва след това? Назначава се процедура за обществено обсъждане, но това не го правим министерството, а възложителят заедно с общините. Така че когато възложителят, инвеститорът на проекта…

…го направи…

…със съответните общини назначи тези обществени обсъждания, те ще определят колко време ще има достъп до този доклад - един, два или три месеца, заедно с общините го определят, ние не се месим, съответно дават се бележки от всички, от хората, от учените, гледа се на експертен съвет…

И накрая министерството решава.

Така, и министърът на базата на всички тези становища взема решение.

Понеже времето напредна…

Това може да е и след три месеца, може да е и след една година.

Така, три въпроса с кратки отговори. Деветашката пещера - нарушен ли е законът със снимането на филма „Непобедимите” вътре, застрашени ли са 13-те вида уникални прилепи?

Слава богу, извършените дейности не са довели до проблеми с прилепите, но нашите инспектори от регионалната инспекция са констатирали изсичане на храсти пред пещерата, но това е поправимо.

Ще отстъпите ли от затягането на режима за изкупуването на скрап, след като и в Конституционния съд е бил атакуван от депутати досегашният режим? Те искат да има повече възможности за такива площадки.

Няма отстъпление. Напротив, към закона, който беше приет през февруари миналата година, ние добавяме още три допълнителни изисквания, които да сложат още по-голям ред в тази дейност, от която…

Впрочем законът мина вчера на първо четене.

На първо четене в Комисия по околна среда.

Понеже видях заглавие в „Медиапул”: МОСВ се отказа от драконовските мерки за търговията със скрап… Казвате няма такова нещо.

Т.е. към трите мерки, които… към всички мерки, които бяхме приели февруари, ние предлагаме още три и от тях не се отказваме. Тези три мерки са - след две години след влизането в сила на закона съответно физическите лица да нямат право да предават такива. Второто е безкасовите плащания със сделки с черни и цветни метали, независимо кой ги предава. И третото е едни банкови гаранции за издаване на дейността. Какво всъщност направихме ние като обсъждане с всички заинтересовани страни? Първо, още преди внасянето на проектозакона в Министерски съвет ние намалихме размера на тези банкови гаранции. Така се разбрахме с всички, които бяхме на масата. И, второто, което беше спорно и критично, тъй като не беше изяснено в Закона от февруари месец, но изяснихме сега, нали, и представихме и може би това имат предвид вашите колеги журналисти, които са писали, е, че на практика освен на местата, които са определени с общите устройствени планове, новоприети отобщините, съответно и старите териториални градоустройствени там, където ще са определени за промишлени и складови дейности, също ще могат да бъдат разположени. Това не е отстъпление, а това е тълкувание. Но ние изпълняваме целта да бъдат изнесени извън жилищните квартали тези площадки.

Накрая твърдо за следващата година поскъпват всички найлонови торби и дебелите вече?

Да, ще включим и по-дебелите за от началото на 2013 г. Виждам, че има резултат. Освен това хората не са недоволни. Хората приемат тази идея. Виждам, че все повече хора си носят торбички.

Върнаха се пазарските мрежи.

И мрежичките, и торбичките. И това ми дава повод да призова всички, целия бизнес, тъй като наближава Нова година, независимо че сме в тежки времена рекламни материали пак ще се поръчват. Обичайно това са едни тефтери, които някой изхвърля след това.

Тефтери, химикалки…

Химикалки, писалки, календари, които не се ползват и се изхвърлят. Призовавам всички вместо това да направят за подарък на своите партньори, съмишленици, клиенти и т.н. едни торбички за многократна употреба. Така те ще допринесат за общата идея да опазим нашата природа.