Соломон Паси, кандидат за генерален секретар на НАТО и председател на комисията за външна политика в предаването "Седмицата" на Дарик.
Кое е по-вероятно - да се въведат зарядни устройства, еднакви за всички GSM-и, или Соломон Паси да стане генерален секретар на НАТО?
Първото вече е почти факт, г-н Вълчев. Както знаете, един малък екип на НДСВ преди по-малко от година започна едно сериозно усилие за стандартизация на всички зарядни устройства.
Аз затова така ви питам, защото в това студио лансирахте точно тази тема.
И наистина оттук тръгнахме. Имаме много солиден напредък, след като алармирахме Европейската комисия. Тя успя да алармира всички възможни институции и асоциации, свързани с тази тема, и световната асоциация за GSM-ите взе решение до 2012 година да бъдат унифицирани всички зарядни устройства, а впоследствие и слушалките за телефони. Наистина на пръв поглед това е един акт, който не се вижда защо е толкова едър, защо е толкова значим, освен че създава удобство на няколко милиарда потребители. Но оказва се, че след като се въведат тези реформи в GSM-ите, ще се намалят с около 50 процента продажбите на ненужна техника, на ненужна периферия, което ще смъкне производството на такива ненужни периферни устройства с около 20 милиона тона годишно. Значи забележете, 20 милиона тона годишно ще имаме спестени откъм електронни отпадъци, електронен боклук, глобално затопляне, климатични промени и т.н., и т.н. Смятам, че това е наистина много полезно, но много по-полезно е нещо друго. От този конкретен пример ние виждаме как ЕС може да бъде използван, и то да бъде използван за доброто на гражданите, за доброто на потребителите. Наистина един много малък екип на НДСВ подхвана тази работа и успяхме с правилните аргументи да успеем да мобилизираме цялата машина на Европейската комисия да работи. Смятам, че в много други области може да се постигне същото, стига да има едно малко по-развито гражданско общество.
Е, такава област ли е НАТО и българската кандидатура, вашата кандидатура за генерален секретар? Колко държави ви подкрепят? Няма да ви питам кои, но като правите аритметиките, които със сигурност правят всички кандидати за такива постове, на колко от 26-те държави може да разчита България?
Преди да премина към тази тема, нека да довършим по предната. Този дребен на пръв поглед пример с GSM-ите и със зарядните устройства показва, че една нова страна членка може да провокира нови практики, нов положителни практики в ЕС и в неговите институции и това е основание за едно самочувствие на българина. Ние наистина можем да допринесем с много в ЕС и в тези институции, стига да фокусираме усилията си в правилната посока.
Добре, ще ви питам и за новите практики, които ще провокира България, когато оглавите НАТО, но първо да изчистим процедурните въпроси. На каква подкрепа разчитате?
Наистина преди всичко първата и най-важна подкрепа, която беше оповестена и декларирана, това е подкрепата на българското правителство и смятам, че това за всеки един кандидат е най-важно - да получи признание у дома си. Знае се, че никой не е пророк в собствената си къща и точно затова подкрепата от собственото правителство, преди това от собствената партия и собствения кръг, ако искате, от приятели и съмишленици са изключително важни и изключително ценни.
Ама, наистина ли България ви подкрепя достатъчно категорично? Понеже ето, коментар в Медиапул - най-голямата партия в тройната коалиция - БСП, имаше сериозни резерви към идеята на Паси да се стреми към такъв важен пост, но очевидно е отстъпила пред натиска на НДСВ. Чувствате ли искрена подкрепа от правителството на България?
Аз чувствам искрена подкрепа от всички институции. Разговарял съм по този въпрос и с министъра на външните работи г-н Калфин, и с министър-председателя г-н Станишев, и с лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски, с представители на ДПС, с представители на опозицията, бих казал, на всички сериозни опозиционни сили. Наистина усещам една силна, мощна национална подкрепа. Благодарен съм на абсолютно всички хора, които ме подкрепят, защото това не е моя кауза, това е една национална кауза.
Да, ама същата статия, г-н Паси, продължавам, но правителството не е гласувало отпускане на средства за кампанията на Паси.
Аз не знам за какво трябва да се отпускат средства, тъй като тази кампания най-вече се прави по телефон и с лични срещи, които и без това се случват. Така че аз лично не виждам защо трябва да се отпускат някакви средства за тази кампания.
Т.е. вие и не искате. Понеже правиха сравнение, че за Ирина Бокова, която кандидатства за шеф на ЮНЕСКО, има отпусната. Тя не е някаква грандиозна сума, но ...
Първо, не е грандиозна сума, второ, ЮНЕСКО е една много по-сложна организация. ЮНЕСКО се състои от близо 180 държави от всички краища на света.
Но там гласуват 58 в изпълнителния съвет за този пост.
В края на краищата обаче тези държави са разпилени по целия свят. Това са Латинска Америка, Африка, далечна Азия и т.н., и т.н. И наистина лобистиката за ЮНЕСКО е нещо много по-сложно, нещо много по-дълго. Защото решенията за ЮНЕСКО ще се вземат чак през ноември т.г., докато генералният секретар на НАТО трябва при всички случаи да бъде известен до 1 август, когато ще бъде изтекъл вече мандатът на сегашния генерален секретар.
Отстраняваме една интрига, че вие пари не сте искал за кампания. Не ви и трябват.
Нито съм искал, нито ми трябват такива пари. И изобщо не смятам, че една такава голяма национална кауза трябва да се свежда до бакалски сметки от това кой колко пари е поискал.
По-сериозният обаче процедурен въпрос, г-н Паси, са коментарите дали България с издигането на вашата кандидатура не изненадва Брюксел и не влиза в разрез с традицията на запазване на дискретност? Цитирам агенции, които цитират пожелали анонимност представители на партии.
Не смятам, че трябва да се плашим от това, че изненадваме Брюксел с едно или друго. Ние изненадахме Брюксел през 1990 година, когато казахме, че България иска да излезе от Варшавския договор и да влезе в НАТО. Изненадахме Брюксел с това, че бяхме. . .
То вие го казахте, но. . .
Това беше българският парламент започна тази дискусия. Аз съм бил един от хората, които участваха в тази дискусия. През 1990 година пак България беше първата държава, която създаде атлантически клуб. И с това изненадахме Брюксел. През 1996 година за пръв път избраха от Източна Европа заместник-председател на. . . вицепрезидент на Световната атлантическа асоциация, пак изненадахме Брюксел. 1997 година България беше първият домакин на форум на Атлантическата асоциация извън страна членка на НАТО, пак изненадахме Брюксел. Така че аз не смятам, че трябва да се стряскаме от това, че изненадваме Брюксел. Нещо повече, смятам че една такава открито лансирана кандидатура е една новаторска, но в никакъв случай лоша практика, която може да бъде въведена в НАТО.
Всъщност оказва се, че НАТО няма процедура и че всички генерални секретари досега са избирани по едни неясни вътрешни съгласувателни пътища.
Няма такава процедура, вие сте прав. Наистина всичко е въпрос на вътрешни дискусии, които в края на краищата раждат някакъв консенсус. Но една от областите, в които лично аз смятам, че НАТО трябва най-енергично да работи през следващите няколко години, това е публичният си образ. НАТО няма този добър публичен образ, който заслужава. НАТО върши много полезни неща, но за съжаление бих казал, че признанието, което получава НАТО, е непропорционално ниско на неговата изключителна ефективност. Кампанията, антинатовските настроения в света се свързват с две други изключително несправедливи и погрешни философии. Това са философията на антиглобализма и философията на антиамериканизма. И точно затова аз смятам, че сега, през 2009 година, имаме едни чисто нови обстоятелства, които могат да ни помогнат НАТО да получи онзи образ, който заслужава в световен мащаб. На първо място трябва да отбележим, че изборът на президента Обама е ключов фактор за промяната на климата в целия свят. Президентът Обама е вероятно най-популярният американски президент, който изобщо някога е бил избиран извън пределите на Америка, имам предвид популярен, и това е едно много сериозно обстоятелство. Другото изключително сериозно обстоятелство това са фундаменталните промени вътре в Европа и фактът, че Франция ще се връща във военната организация на НАТО. Това е един много солиден фактор за сближаване между НАТО и между ЕС и смятам, че този тип сближаване между двете организации ще ни даде възможност за много по-голяма ефективност и много по-добър публичен образ.
Вече заговорихте за вашата визия за НАТО. Първа точка - нов публичен образ, по-добър публичен образ.
Смятам, че това е най-мощното оръжие, с което може да се снабди НАТО, това е световната обществена подкрепа. Общественото мнение е най-мощният инструмент, най-силното оръжие, по-силно. То прави ненужни и неупотребими всякакви ядрени и прочее оръжия. Когато ти имаш световното обществено мнение на своя страна, може да си позволиш без оръжие да свършиш всичко онова, което в противен случай се върши с много пари, много жертви, много средства и много трагедии. Така че смятам, че първото нещо, върху което НАТО трябва да се съсредоточи в бъдеще, това е върху своя публичен образ. На второ място смятам, че наистина отношенията между НАТО и Европейския съюз трябва да навлязат в една качествено нова фаза.
Трябва ли да има общоевропейски военни сили и как те ще се съотнасят към НАТО?
Една координация в рамките на НАТО между страните членки на Европейския съюз може да бъде много позитивен фактор за ефективността на НАТО. Неведнъж сме имали възможност и във вашето студио, и на световната сцена да дискутираме тази тема. В момента разходите за отбрана на Европейския съюз са изключително неефективни. Един доклад още от 2002 година на Европейския парламент показва, че разходите за отбрана, които Европейският съюз прави, са 5 пъти по-малко ефективни от тези, с един, едно евро в Европа, в Съединените щати се върши с 20 евроцента. Тази неефективност на европейските въоръжени сили идва основно от това, че европейските страни все още вървят по старата традиция, по старата инерция да се въоръжават все едно, че ще се бият една срещу друга. Няма координация на въоръженията, няма координация на техниката и това води до ненужно снабдяване с техника, която . . .
Тоест вашата концепция е всяка европейска държава да бъде специализирана и да отговаря за нещо.
Не точно така. Не съм казал такова нещо и не смятам, че така може да се каже, но наистина известен вид специализация е възможна. В момента чухме министъра на отбраната, който каза, че има намерение да изгражда военнополеви болници в Афганистан. Например смятам, че това е една област, в която България наистина може много да допринесе и си струва да развива специални сили. Впрочем на НАТО предстоят такива промени, каквито не сме и могли да мислим преди 10 години. Има очакване френски генерали да командват американци в американски военни бази. Очакваме френски генерал да бъде назначен в Норфолк, френски генерал се очаква да бъде назначен в Лисабон, в командването на НАТО. Наистина това е революция, една изключително. .. но положителна революция във вижданията вътре в Европа и вътре в НАТО. И тази инерция трябва да бъде използвана.
Под ваше евентуално ръководство НАТО повече мисии ли ще има, отколкото в момента, или вие ще свиете разпращането на войски под командването на организацията по света?
Преди всичко трябва да си даваме сметка, че не е генералният секретар, който решава тези въпроси. Това са въпроси, които се решават от 26-те страни членки, очакваме те да станат и 28. Генералният секретар е така да се каже изпълнител на общата воля, изпълнител на консенсуса. Аз не бих искам да се съсредоточаваме толкова върху това какво би се случило, ако българин стане генерален секретар на НАТО. Смятам, че явлението, че България номинира човек за тази позиция, е многоположително. То създава нов тип самочувствие. Много вероятно е и да не се случи през тази кандидатура. Много вероятно е, има. .. състезанието е много оспорвано, много солидни кандидати има на терена.
Я чакайте, че отваряте, да ги изброим. Сега, на 31 юли . . .
Преди да ги изброим, само да довърша. Дори и да не се случи сега, много е важно това да бъде поставено като национална цел. При следващото правителство, при следващия мандат пак да издигне кандидатура, по-следващото пак да издигне кандидатура. Аз съм
твърдо убеден,че България е създадена, за да даде един ден генерален секретар на НАТО и дали това ще се случи точно през 2009 година не мога да прогнозирам, но знам, че това е една дългосрочна национална цел, национална стратегия, която следва да бъде преследвана от всяко следващо правителство.
Вие сте единственият официално издигнат кандидат. Кандидат ли е датският премиер Андерс Фог Расмусен? Казват, че с него ще ходите на балотаж. То го казва през седмицата личният астролог на Силвио Берлускони Теодора Стефанова. . .
И какво?
Вие ще спечелите, обаче първо ще ходите с Расмусен на балотаж.
Ами, те изборите в НАТО не са точно като избори за кмет, където да се налага и балотаж. Там, както казах, с консенсус се взимат решенията. Но благодаря на астроложката Теодора, наистина такъв тип предсказания носят само допълнителна увереност.
Тоест Расмусен участва в състезанието, така ли?
Досега в историята на НАТО, господин Вълчев, наистина първата, доколкото на мен ми е известно, официално декларирана национална кандидатура за поста генерален секретар на НАТО това е кандидатурата, лансирана от българското правителство в мое лице. Така че до този момент няма други официални кандидати. Ние избрахме такава нетипична стратегия, защото наистина си даваме сметка, че малко повече прозрачност на такова базисно равнище в НАТО няма да навреди на организацията и сметнахме, че няма защо да пазим тази кандидатура в тайна.
Има две други имена от Източна Европа - на словенския министър, бившият словенски министър-председател Янез Янша и на полския външен министър Радослав Шикорски. Тоест Източна Европа участва с три кандидатури.
За словенска кандидатура не бях чувал досега, може и да са...
По сайтовете намирам, че се спрягало името му.
Възможно е, аз не знаех за нея, но кандидатурата на полския колега Радек Шикорски е сериозна кандидатура и смятам, че тя в никакъв случай не трябва да бъде подценявана от когото и да било. Но смятам, че трябва да се обединим около виждането, че е дошло време т.нар. Нова Европа или новите страни-членки на НАТО, да поемат по-сериозни отговорности в организацията, включително и чрез излъчване на генерален секретар. Друго, което смятам за особено важно в случая, предвид приоритета сближаване между НАТО и ЕС или по-добър диалог между двете организации, е генералният секретар да излиза от страна членка на ЕС. Това също смятам, че е важно условие за бъдещия диалог.
Така отпада канадецът, канадският министър на отбраната Питър Маккей, ако ще приемем този принцип, че трябва да е европеец?
Наистина Канада е била ощетена през последните 60 години в НАТО, тъй като има едно негласно споразумение, че върховният военен командващ, така нареченият сакьор, в НАТО е американец, заради което пък върховният цивилен ръководител на НАТО, генералният секретар е обикновено европеец. Точно поради това Канада остава, така да се каже, в ничията зона между Америка и Европа и досега не е имала възможност да излъчи генерален секретар. Но, разбира се, Канада е също така много добре представена в алианса. Тя е имала шеф на военния комитет, дори в момента говорителят Джеймс Апатурай е канадец. Смятам, че Канада е наистина една от страните, солидните съюзници, които много дават и трябва да бъдат добре представени в организацията.
Какви сигнали имате до момента от САЩ? Ще ви подкрепи ли Америка? С кого смятате да се срещнете в САЩ, където заминавате утре за седмица?
В САЩ очевидно до този момент решение не е взето. Очевидно САЩ много внимателно искат да преценят всички кандидати, които са на терена. Това, което знаем засега е, че нито един от кандидатите не е бил елиминиран. Напротив, има един сравнително кратък списък, за който знаем, че съществува, и в който списък са попаднали част от имената, които вие споменахте. И наистина отивам сега в САЩ, аз не крия, отивам, разбира се, да си свърша и моята работа като председател на комисията, председател на групата за приятелство между парламентарната външна комисия, също така съм и председател на комисията за приятелство с американските депутати. И. .. отивам си в нормалните качества, но ще използвам това рутинно посещение и за да проверя до каква степен бих могъл да събера подкрепа и за моята кандидатура за НАТО. Аз не се притеснявам от това, че съм кандидат за тази позиция. Не се свеня да го кажа, напротив, смятам, че това е една работа, която бих могъл да свърша и съм готов да се нагърбя с една такава отговорност, и точно това смятам да им кажа на американците.
Германската агенция ДПА вижда един ущърб във вашата кандидатура и това е фактът, че България исторически тясно обвързана с Русия.
Аз от самото начало ви казах, че не мога коментирам всевъзможните публикации. Това, което за мен е важно, че в последните няколко седмици, дори месеци, откакто тази кандидатура стана известна, за България се появиха множество положителни статии в световния печат и смятам, че това е една изключителна добавена стойност. Ние като страна от това само печелим.
Докъде ще се разшири НАТО, ако вие имате възможност да определяте?
Каквото и да отговоря на вашия въпрос, г-н Вълчев, ще се намери страна членка, която да не е доволна. Така че в момент, в който един кандидат е в кампания, по-добре е да не говори твърде много, за да не ядоса страните, които взимат решения.
Има обаче страни, които няма да са доволни, защото няма да са доволни руснаците, а те се опитват да са в добри отношения с тях. Доколко трябва НАТО да се съобразява с Русия? И когато руснаците кажат - а, украинците ли, а, грузинците ли, не, не, те са в нашата сфера, трябва ли НАТО да отстъпва?
Както ви казах в самото начало, в НАТО решенията се взимат с консенсус и ролята на генералния секретар не трябва да бъде възвишавана прекомерно. Има важни, големи страни членки на НАТО, които по всеки един въпрос могат да решат да наложат вето. Впрочем и малките страни имат това право, но сравнително рядко се възползват от него. Така че генералният секретар е изпълнител на общата воля.
Виждате ли връзка между различните организации, в които се заемат важни постове. Това, че примерно през седмицата беше обявен Петко Драганов за заместник-генерален секретар на Конфедерацията на ООН за търговия и развитие. Това, казват, че е най-високопоставеният в момента българин в международна организация - ЮНКТАД е съкращението на организацията. Двама българи стават директори в Европейската комисия на ключови дирекции. Има кандидатура за ЮНЕСКО Ирина Бокова да оглави. Възможно ли е България да заеме толкова много в рамките на една година ключови постове?
Смятам, че е напълно възможно и ще ви дам един пример. Аз като малък бях шахматист и много внимателно гледах световните първенства по шахмат и за всички ние, които гледахме и се интересувахме от шах, звучеше като мираж възможността българин да стане световен шампион по шахмат. Не вярвахме, че България може да даде световен шампион нито за мъже, нито за жени, а така се случи, че в една година България взе три шампионски титли по шахмат - за мъже, за жени и за, ако не се лъжа, кореспондентен шах беше третата. Така че аз съм изключително горд от този пример, който Веско Топалов и неговите колеги създадоха за България, и смятам, че това е един пример, от който трябва да се учим. Аз съм много доволен, че Петко Драганов стана. . . взе тази важна позиция в ЮНКТАД. Петко Драганов, тук искам малко да се похваля и себе си, Петко Драганов беше първият човек, когото поканих за заместник-министър на външните работи, когато аз станах министър, и съм изключително горд с това, че човек от моя кабинет беше така добре оценен и от световния дипломатически елит. Наистина ние трябва да си даваме сметка, че е имало времена, когато, и има времена, когато качествените български дипломати се използват по предназначение и в родината. Така че искам да честитя на Петко. А що се отнася до другите двама българи, които заеха важните позиции в . . .
Марио Милушев, той ще ръководи дирекцията отношения с други институции, комуникации и документация в генерална дирекция "Селско стопанство", а Чарлина Вичева става директор на генерална дирекция "Регионална политика". . .
Това бяха двама изключително качествени дипломати, които ги бяхме оценили като такива още по време на предишния мандат, когато аз ръководех външно министерство, и много се радвам, че и сега в екипа на г-н Калфин бяха така високо оценени и също така, че бяха лансирани и защитени като. . . техните места бяха защитени на международния терен. Впрочем тук пак имахме известни тактически спорове в рамките на правителството, имаше една тенденция, че не трябва да се лобира едновременно за толкова много хора, за да не се разпиляват усилията, но в края на краищата надделя другата, печеливша тенденция, че трябва да се лобира по всички азимути с намерение да се. . . с надеждата поне някъде да се случат нещата. А пък в случая се оказа, че не поне някъде, а навсякъде се случиха нещата. Т.е. ние имаме една
много силна дипломатическа година за България в момента. Смятам, че това е основание за национална гордост - ние получаваме много сериозни признания и аз бих искал да видя по пресата много повече положителни заглавия за това какво придобиваме, за какво сме се преборили на международния терен, отколкото заглавия, свързани с битови престъпления по затънтени крайчета на България.
Не казахте нищо за Ирина Бокова.
Ами, аз много искам нейната кандидатура да се реализира, много бих се радвал България да оглави и ЮНЕСКО. Не виждам никаква връзка между едната кандидатура за НАТО и другата кандидатура за ЮНЕСКО. Доколкото някаква връзка може да има, то би могло да бъде в рамките на ООН, където са много организации, но между НАТО и ООН няма никаква конкурентност, там решенията се взимат по различни начини, от различни държави, базирани на различни принципи.
Тази седмица името ви се върти през Разград като организация на БСП. Четохте ли във вестниците, че са сезирали местната комисия за конфликт на интереси, след като се оженихте за Гергана Паси, защото вие ще я контролирате нея в парламента по закона за конфликта на интереси.
Не я контролирам нея, защото по конституция парламентът е този, който контролира, а не отделният депутат. Т.е. отделният депутат има една 240-та част от колективната воля на парламента за контрол и от тази гледна точка това е юридически точният отговор, а пък иначе да ви кажа на този етап не смятам, че има някакъв конфликт на интереси, напротив, по-голям конфликт на интереси щеше да има, ако двамата с нея бяхме от различни партии или пък, ако единият беше от управляващите, а другият от опозицията. Тогава нещата щяха да бъдат по-сложни, вероятно и вкъщи, и на политическия терен.
Ще правите ли рекламна кампания из страните членки на НАТО. Сега ми давате една листовка, която впрочем може да се. .. картичка, която може да се намери в някои заведения в София. Какво печелите от това? Тия хора да ни би да гласуват, дето ходят и ще си вземат тази картичка. "Кой, ако не той" Пет причини защо Соломон Паси да стане шеф на НАТО.
Смятам, че всяка една положителна кампания, в която участва България, е добра кампания. Аз самият съм участвал в десетки кампании от 1990 година насам. Атлантическият клуб е една огромна организация, с която през цялото време, през всичките тези 19 години се занимава с кампании от най-различно естество: кампания за НАТО, кампания за Антарктида, кампания за папата, кампания за Далай Лама, кампания за какво ли не. И от опит знам, че кампаниите са нещо, което мобилизира национална енергия, което мобилизира човешки потенциал, а няма по-голяма сила от добре мобилизиран и правилно управляван човешки потенциал.
