За шансовете Соломон Паси да е новият генерален секретар на НАТО, за актуалните задачи пред алианса във времето, когато той става на 60 г. – председателят на Атлантическия клуб в България проф. Любомир Иванов:
Да започнем нашия разговор от шансовете един източноевропеец и по-специално един българин да оглави НАТО. Възможно л и е Соломон Паси да стане генерален секретар на пакта?
Последните новини, които идват от срещата на върха, като че ли подсказват, че може би премиерът Расмусен ще поеме тази функция. Той и обяви на пресконференция официална своята кандидатура, което някак си подсказва, че може би напредък в разбирането на Турция, която имаше възражение срещу неговата кандидатура. Но това са предположения на този етап, така че може би всичко е възможно.
Всъщност дали беше обречена още в самото начало кандидатурата на Соломон Паси, щом всички говорят, че Расмусен ще бъде новият генерален секретар?
В случая имахме доста силни кандидатури, не само една и две, така че мисля, че всеки от тях имаше своите шансове. Всички са съгласни, че кандидатурата на Расмусен е много добра кандидатура. Чудесен държавник с много добър опит, посещавал е и България. Кандидатурата на Соломон Паси имаше други предимства, с това, че е източноевропеец, има повече познания и опит в атлантическите дела. Но в крайна сметка изборът в НАТО винаги става на основата на консенсус. Различни страни имат различни съображения и ще видим дали ще имаме тази вечер нов генерален секретар. При всяко положение съм сигурен, че какъвто и избор да бъде направен, той ще бъде добър, тъй като кандидатите са наистина силни този път.
Добре, казвате Расмусен, че е добра кандидатура. Турция обаче съвсем ясно и категорично заяви, че е против него, против това Расмусен да оглави алианса. Като аргумент, само да кажа и за нашите слушатели, се изтъкват карикатурите в един датски вестник преди време на пророка Мохамед. На каква цена според вас Турция може да преглътне името на Расмусен, за какво би могла да се пазари, казано на жаргон?
Турция би могла да го направи това, първо, преди всичко, което е най-важно, в името на единството на алианса. Много е трудно, когато всички страни са на едно мнение, ти да бъдеш на обратното, и да го наложи, трябва наистина да има много сериозна причина. Това, което Турция би могла да получи, да поиска, най-вече от САЩ и от страни като Франция и Германия, е подкрепа, по-енергична подкрепа за техните преговори за членство в ЕС и ускоряването на този процес. Това би могло да бъде голямата цена, която Турция да поиска. Но от друга страна, наистина за тях това е въпрос и на принцип, тъй като както позицията на Расмусен, който не се извини за свободата на словото в своята страна и зае една много принципна и мъжествена позиция, от друга страна, пък Турция има своите основания да смята, че е оскърбена религията с тези карикатури. От тяхна гледна точка те са неприемливи, т.е. имаше сблъскване на две принципни позиции в случая.
Тоест по-скоро смятате, че Турция може да преглътне името на Расмусен, но ще го изтъргува срещу нещо.
Това е вече въпрос на тяхна преценка доколко това, което биха получили, може да компенсира отдръпването от тяхната позиция и не само в очите на турското население, турските вярващи, особено за една партия като управляващата партия в Турция, която е ислямистка, но също и в очите на целия ислямски свят, който в случая сигурно следи най-внимателно как протичат нещата.
Задачите на НАТО сега, в този момент, когато навършва 60 години, какви според вас ще са оттук насетне?
Донякъде бяха подсказани от едно изявление на... изказване на генералния секретар Схефер на младежкия форум на НАТО, който върви паралелно с официалния, организиран от НАТО. Определено се очертава една картина за по-широк и по-дълбок... по-цялостни ангажименти на алианса. Първо, развитие на институционалните връзки с другите международни организации. НАТО вече заема по-естествено своето място като организация не само с местно, регионално и европейско значение, но и с по-широки отговорности, и подписа наскоро споразумение с ООН... тенденция за уреждане на отношенията и за едно по-тясно сътрудничество и допълване на ЕС, но вече и с играчи от други региони. И както изтъкна генералният секретар, развитие на мрежата от глобални партньорства на НАТО със страни от Далечния изток, Латинска Америка, от различни части на света. Но това, което той изтъкна, че НАТО разширява не само своите глобални партньорства, но ще се разширява и освен във военно отношение с нови възможности, също така и с нови партньори, както той подчерта, с нови членове, което идва да подскаже, че... поне аз така го разбирам, че макар и това да не се заявява много категорично и много на висок гласа. Става дума не само за разширяване в областта на традиционния евро-атлантически регион с очевидните кандидати, които всички знаем, страни от Западните Балкани, или Украйна и Грузия, но може би във времето, за което той визира, става дума за 2020 година, за това говори в своите дискусии с младежите, в тази година той вероятно вижда и нови членове на алианса от други части на света. Тоест действително превръщането на НАТО в една система с по-глобални отговорности.
Казвате днес в едно интервю пред вестник "Монитор", че един ден НАТО може би ще стане световна полиция. Защо смятате така?
Вижте, има една голяма разлика между това, което прави една организация като НАТО, и това, което прави една полиция. Полицията в една държава, тя е длъжна винаги да се намеси, когато се нарушава законът. В света, понеже няма световно правителство, няма такава система и по принцип има някои задължения на Съвета за сигурност да следи за световния мир и за... Но той няма възможностите винаги да се намесва и обикновено се обръща или към страни членки те да направят нещо, или се обръщаме все по-често към НАТО. Така, че в някакъв смисъл НАТО започва да играе такава роля, но пътят, който има да извърви, е много дълъг и той наистина минава и през разширение на алианса с нови страни. Така че да се увеличат както неговите ресурси, военни, но не само военните ресурси, а и политически. И политическата легитимност на организацията минава и през едно наистина по-тясно и ефективно сътрудничество с ООН, която има най-голяма легитимност да дава мандат за употреба на сила, когато е необходимо. И в сътрудничество с други регионални организации, както например... такъв пример наскоро беше случаят с Африка, когато Африканският съюз поиска за своя мироопазваща мисия в Дарфур поиска съдействието на НАТО, логистичното съдействие на НАТО.
Участието на България в НАТО вече има петгодишна история. Каква е равносметката от ваша гледна точка, за това участие на страната ни в пакта?
Тя е многостранна. Може да се започне, ако искате за разнообразие, от икономически аспект, с влизането ни в НАТО 2004 г. инвестициите в България изведнъж се увеличиха около 4 пъти, от около 1 милиарда евро на 4 милиарда евро, следващите години с още 1.5 пъти и достигнаха през последните години едно доста завидно ниво за страна като България от 6-7 милиарда евро годишно. Това е изключително важно и това нямаше да стане, ако не беше членството в НАТО, което е един сертификат за надеждност и за инвеститорите, знаят, че това е страна, която е сигурна, стабилна и, че там не е рисковано да се инвестира. Подобен ефект имаше членството в НАТО и в други страни. Разбира се, получихме по-голяма сигурност в нашия регион. България получи един важен инструмент за реализиране на своите интереси в сферата на сигурността и на външната политика. Получихме едни добри отношения със съседите, тъй като всички те практически са изминали по същият път, макар и с различна скорост. Някои бяха преди нас в НАТО. Някои влязоха... Румъния влезе заедно с нас. Други страни от Балканите влизат на тази среща, това са... вече са пълноправни членове, Албания и Хърватия. Така, че това движение в една посока ни помогна в много голяма степен през последните, бих казал, 5-7 години, да се изменят в много, в много позитивна насока отношенията между нашите страни на всички нива. На държавни, на икономическо, но и на човешки нива. Те са много по-позитивни, без този, останал вече до голяма степен в миналото балкански негативизъм към съседите, което е много позитивно наистина. И освен това да не забравяме, разбира се, че членството в НАТО беше една необходима, важна стъпка, която съществено ни помогна да изпълним трудните и, така, комплексни условия за членството в ЕС. Оттук нататък мисля, че, тъй като фокусът на усилията и на интереса на НАТО в сферата на сигурността очевидно пада в региони, които са съседни на България, на югоизток от нас, в Черноморието, каспийския регион, в района в Афганистан, в Близкия изток, то... и България ще има една по-значима и важна роля да съдейства за изработването на политиките на алианса в тази област, тъй като ние имаме исторически връзки, ноу-хау и възможности да бъдем полезни в тази насока.
На финала на нашия разговор да ви попитам ще дойде ли все пак времето според вас човекът, който оглавява алианса, генералният секретар, да бъде избиран, а не дискретно определян в задкулисно съгласуване? Защото в момента на практика избор няма. Има едно неписано правило, че генералният секретар трябва да е европеец, а върховният главнокомандуващ на въоръжените обединени сили - американец. Ще дойде ли времето, когато генералният секретар ще се избира? Така че, когато България наистина представи една кандидатура, да е ясно, че за нея са гласували или зад нея застават еди-кои си държави, зад другата еди-кои си?
Това е много интересен въпрос. Но това би могло да стане при една съвсем друга структура. В смисъл... НАТО не е форма на интеграция в смисъла, в който е ЕС, да представлява един вид правителство със свой дори и парламент и свои правомощия, макар че има Парламентарна асамблея на НАТО. Но НАТО не изземва никакви функции, никакъв суверенитет на своите членове за разлика от ЕС. И поради тази причина то е сътрудничество между страните, с техния пълен суверенитет и с тяхната пълна самостоятелност. Те правят нещо съвместно, защото е по-ефективно, по-изгодно и по-евтино, в крайна сметка. Съвместни усилия в сферата на сигурността преди всичко и политическо сътрудничество. Е, и от тази гледна точка е естествено този функционер на алианса да бъде избиран от страните, които са членки. Той няма и големи правомощия, ако трябва да бъдем точни. Той има много важна роля, която е дипломатическа. Съдейства за оформянето, за постигането на консенсус, с който взимат решенията. Сега играе вече и много важна дипломатическа роля, тъй като той представлява алианса, в контакти и посещения, които доскоро са били необичайни и никога не са се и случвали по-рано на генералния секретар на НАТО, примерно да бъде поканен да посети Пекин, да се срещне с африкански лидери. Така че неговата роля наистина е много важна, но тя е важна поради особения характер на НАТО, а не поради големите правомощия, които той фактически няма. Така че една такава система на избор би могла да стане в някакво много далечно... аз в обозримо бъдеще наистина не виждам такава вероятност. Но освен това не съм сигурен, че ако ние направим един демократичен избор, да речем, с... гласува се във всички страни членки на НАТО, с бюлетини, както избираме примерно в България президент, избираме така във всички с едни общи избори генерален секретар на НАТО, аз съвсем не съм сигурен, че резултатът ще бъде по-добър.
