Джим Лофтус е политически консултант и съветник в кампанията на Барак Обама, като е взел участие в общо шест президентски кампании на Демократическата партия. Известен е като режисьор на филма „Размени" – политически трилър, заснет в България и спечелил награда за „Най-добра режисура" и „Най-добър чуждестранен филм" на филмовия фестивал „Метод" в Лос Анджелис. През лятото на 2008 година Лофтус пътува като наблюдател и съветник при историческото посещение на Барак Обама в Израел и Палестина, а по-късно го придружава в посещенията му до Германия, Франция и Англия.
Как се прави успешна президентска кампания за това разказва Джим Лофтус пред Дарик:
Кампанията на Барак Обама много напомняше урок по маркетинг и оставам с усещането, че всяка държава, в която се провеждат избори през тази година, се учи от нея. Ще ни посочите ли няколко неща, които според вас направиха кампанията толкова специална?
Номер едно – което според мен няма нищо общо с маркетинговата стратегия или политическата стратегия, нещото, което на първо място я направи изключително успешна и специална, беше, че те имаха възможно най-добрия кандидат, който можем да си представим. Това не може да се подценява. Работил съм в много кратки кампании с по-малко талантливи кандидати, които просто не успяват да се справят. Знам, че това намалява мистиката, но така или иначе, имахме най-добрия кандидат, който се появява в рамките на едно поколение. Мисля, че използваха максимално това, че разполагаха с толкова добър кандидат, използваха го като огромен актив изключително добре. При кампаниите, в които аз съм участвал, кандидатът винаги е работел отделно от съветниците си. Сега, през 21 век, това се промени драстично в САЩ. Мисля, че кампанията на Обама промени начина, по който се структурират кампаниите изобщо. Не може да се избегне фактът, че една от основните стратегии, свързана с кампанията, беше самият Обама. Опитаха се да окомплектоват неговите очаквания и желания като кандидат с реалната структура на кампанията. Това е необикновено и трудно постижимо. Работих по кампанията на Клинтън през 1992 и през 1996 г., и имаше огромна разлика между това, което очакваше Бил Клинтън от кампанията си и това, което ние направихме реално. В този смисъл кампанията на Обама беше много различна.
В един български вестник задават въпроса: „Как един български политик може да изглежда като Обама?". Мислите ли, че европейците ще бъдат лишени от илюзиите си, когато осъзнаят, че Обама е президентът на САЩ, не президентът на тяхната страна или на света?
Разбира се, всеки се вглежда в изборите и си задава въпроса: Какво научихме тук, как прилагаме всичко това? Струва ми се, че по цял свят кандидатите, независимо дали отиват на повторни избори или се изправят в нова битка, са способни да си кажат: Ще направим това, което направи Обама. Но това, което направи кампанията на Обама, беше да даде живот на едно много просто послание – промяна. Какво може да научи от това останалата част от света? Според мен нещата са ограничени. Винаги може да се каже – това много специфично нещо, което се случи в американската политика, трябва да се приложи в Украйна, или в Русия или където и да е по света. Уроците обаче, които могат да се научат от кампанията на Обама, са изключително специфични спрямо конкретния момент в американската политическа история.
В България предстоят избори през тази година. Ако представител на голяма опозиционна партия дойде при вас и ви каже: „ОК, ще ви дам много пари, моля, дайте ни три съвета за това как да осъществим кампанията си?”
Това е доста всеобхватен въпрос. Най-широко приложимият съвет, който бих дал, би бил: подредете нещата така, че стратегията ви да служи на поставената цел, а тактиката да служи на стратегията ви. Това е реално, което се случи по време на кампанията на Обама. Нещата бяха подредени. Честно казано, често ми се струва необикновено, че успяхме да ги подредим. Бих използвал кампанията на Буш от 2004 година като пример за противоположното. Това, което се опитаха да направят тогава, беше да съберат допълнително гласове – на хората, които не гласуваха за Буш през 2000 година. Посланието на кампанията на Буш през 2000 г. беше много по-различно от посланието през 2004 г. Не само „Искам да съм президент, искам да направя промени в администрацията, завещана от Клинтън". През 2004 г. осъзнаха, че имат огромен проблем и трябва да изпратят много различно послание, да открият хората, които не са подкрепили Буш през 2000 г. Успяха да открият 6 милиона такива в рамките на много трудна маркетингова стратегия. Струва ми се, че целта на Обама през 2008 г. беше подкрепена със специално изградена за нея стратегия и по-голямата част от тактиките, с които бяха включени тук, служеха на стратегията. Това е страхотно, ако се опитвате да организирате политическа кампания. По отношение на глобалните очаквания за Обама, едно от първите официални неща, които направих за неговата кампания, беше пътуването в Европа. Идеята се появи по много странен начин. Седях във филмово студио в България и редактирах филм. Тогава получих имейл, който гласеше: „Обмисляме да тръгнем на пътуване в Европа – какво мислите по въпроса?” И аз изпратих много бърз отговор. Попитах: „Какво, смятате да се кандидатирате за президент на целия свят?" Защото въпросът беше дали да се изхарчат половин милион долара и цялата ни кампания да бъде построена на основата на пътуване в Близкия изток и Европа и на разговори с всички европейски лидери. Казах им, че не трябва, но те настояха и в крайна сметка не съжалявам. Беше много рисковано. Очакванията бяха огромни.
След пътуването на Обама до Берлин го обвиниха, че не е лидер, а известна личност. Смятате ли, че тук, в България, се нуждаем от известна личност, вместо от лидер?
Не мисля, че коментарът по отношение на Обама сработи, защото според мен не беше верен. Беше умен изстрел. Казаха: „О, той е Мадона. Той се кандидатира за президент, но се държи като филмова звезда". Въпросът беше: „Наистина ли искате такава „известна личност" да управлява страната?" Разбира се, посланието в кампанията на Обама не беше: „Да, аз съм известна личност, но това е ОК. Трябва да ме изберете при всички случаи." Напротив. Те казаха: „Не знаем за какво говорите." Но именно това е предизвикателството пред едни управляващи – те се върнаха обратно към посланието. Но вашият въпрос по-скоро е свързан с очакванията и какво означава всичко това. В определен смисъл означава, че изборът е нещо добро за САЩ. Отношението към САЩ при Буш и при Обама е коренно противоположно. Не ми се струва, че за Обама би имало значение, ако след една година той не е одобряван от германското население, защото не мисля, че разчита на германското население да гарантира, че той ще постигне това, което се опитва да постигне. САЩ не са заплаха за световния мир. Очакванията бяха изключително високи и в сила по време на цялата кампания. Все пак предстоят доста предизвикателства и икономиката определено е номер едно сред тях. Той трябва да постигне много повече от това да е популярен в Европа. Мисля обаче, че въпросът ви бе в посока какво точно означава това и струва ми се, че това означава за Обама позитивна енергия, което е нещо добро за всеки, който се опитва не само да спечели кампания, но и да управлява. Хората го даряват с много добронамереност.
Какво мислите за първите дни на Обама в Белия дом?
Мисля, че той свърши добра работа. Има определени периоди, на които се правят оценки. Сто дни или година. Те не са непременно свързани с непосредствените задачи на президента. Мисля, че до момента, свършиха необикновена работа. Бях в Белия дом миналата седмица. Ситуацията е като при всяка администрация в Белия дом в самото начало. Все още не знаят как да включат телефоните. Истината е, че всяко едно правителство има нужда от преходен период от най-малкото година. Това означава, че към момента Обама е свършил наистина много работа, като посочи имената в кабинета си и се опита да ги прокара чрез законодателството на американския Конгрес. Никой не е посочвал целия си кабинет за толкова кратко време. Един от големите въпроси оттук нататък е какво ще направят с реформата в здравеопазването, например. Което е огромна по обем работа, почти невъзможна. Според някои във Вашингтон същественият въпрос е как ще направят прехода от обявяването на мерките по реформата в здравеопазването до реалната програма.
