Фактите говорят, че през летния туристически сезон ще имаме спад, който ще е около 10 на сто. Това каза в интервю за Дарик заместник-министърът с ресор туризъм Иво Маринов. По думите му спад около 10 на сто ще е успех на фона на спадовете в други държави като Гърция и Испания.
Маринов каза, че ще се настоява за повече пари за туристическа реклама на България за догодина, тъй като средствата са „значително малко", но допълни, че трябва да се види дали изпълнението на бюджета и прогнозите за догодина ще го позволят, като призова към реализъм и обясни, че не може да се очаква значително увеличение на тези средства.
Зам.-министърът каза още, че ще бъде направен преглед на участието на България в международни туристически изложения. Той посочи, че съобразно икономическите условия не е необходимо да присъстваме на всички пазари, така че ще се направи преглед, за да се види къде ще участва страната ни и по-какъв начин, за да бъде по-ефективно участието ни, а и да се икономисат средства, които да се пренасочат към перспективните за страната ни пазари. Става въпрос за общ преглед на пазарите, допълни Маринов и сподели, че първото нещо, което се сеща като оптимизация, е отпадане на борсата в Южна Корея. Ето какво още каза зам.-министър Маринов:
Каква промяна смятате да внесете в рекламната политика на българския туризъм?
На първо място трябва да направим преглед на участията на България на международните туристически изложения. България в момента участва на над 40 такива. Считаме, че съобразно новите икономически реалности не на всички пазари е необходимо да присъстваме, така че ще обсъдим къде да присъстваме и по какъв начин на останалите места, за да бъде по-ефективно участието на България. Също така и да се икономисат част от средствата, които да бъдат насочени към перспективните за страната ни пазари.
Това ли е основната идея за намиране на повече пари за реклама на българския бизнес?
С оглед на изпълнението на бюджета не е логично да очакваме някакво голямо увеличение на парите за реклама, така че ние трябва да разходваме наличните средства на база доказана ефективност от тези разходи. Също така трябва в максимална степен да използваме средствата по ОП „Регионално развитие", където бенефициент е в момента Държавната агенция по туризъм, а в последствие Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като и там също са заложени средства за маркетинг и реклама на българския туризъм и просто трябва между държавното финансиране и това по оперативната програма да се получи симбиоза, за да може самото представяне да бъде максимално ефективно.
На кои пазари евентуално ще се направи анализ по отношение на перспективността и може да се пренасочат средства от тях?
Говорим за общ преглед на пазарите. Първото нещо, което се сещам като оптимизация, това е отпадането на борсата в Южна Корея. Ще прегледаме участията и в други страни, които на база туристопоток към България, наличие на самолетни транспортни връзки и считаме че на този етап, че нашето участие на тези изложения няма да бъде ефективно и в момента не е ефективно.
Става въпрос за бюджета до края на годината или и за следващ период?
Както до края на годината, така и за следващ период. Другото, което смятам да разгледам, е самата процедура за участие с национални щандове на международни туристически изложения. Имам предвид Лондон, Берлин, Москва и Киев. Да разделим самата процедура на две части. Да има обществена поръчка за идеен проект на щанд, а втората стъпка да бъде за фирма изпълнител - избор пак чрез поръчка по Закона за обществените поръчки и този щанд да бъде използван за две години с цел изработване на щандове с по-качествени материали и снижаване на цената, на която ще бъде изработен самият щанд и ще бъде представена България.
Кога можем да очакваме обявяването на обществени поръчки? Следващата година?
Да, това е за следващата година, така че през пролетта на 2010-а ще бъдат обявени съответните процедури. Дотогава трябва спешно да направим този преглед за участие и просто да се направят заданията за самите обществени поръчки.
А в контекста на рекламата, смятате ли да смените логото на българския туризъм? То беше доста спорно.
То не беше еднозначно прието от туристическата индустрия. Както знаете, всяко лого има определен жизнен цикъл. Настоящото, ако не ме лъже паметта, е вече на пет-шест години, така че то е към края на своя жизнен цикъл. Още повече, че чисто дизайнът му донякъде се препокрива с логото на Турция и на Румъния, така че предстои да обсъдим и тази стъпка. Но към настоящия момент с оглед проблемите на туризма не е от най-спешните приоритети. Но и това ще бъде обсъждано.
Като се изработва нов щанд за българския туризъм за изложенията догодина, вероятно той ще бъде с новото лого, ако има такова.
Така или иначе щандовете за национално участие ще бъдат с настоящото лого. Знаете все пак, изработването на лого ще бъде един дълъг процес, тъй като пак ще трябва да се мине по Закона за обществените поръчки, да се направи идейният проект, да се обяви самата процедура, след това да постъпят предложенията, да бъдат оценени и вече да се избере самото ново лого. Така че пак казвам, това не е от най-спешните приоритети пред туризма. Ще се работи и в тази насока, така че предстои за това да се предприемат необходимите действия. За мен по-реално е догодина да се представим със сегашното лого.
Как смятате да работите с многобройните туристически организации?
Към момента в регистъра на неправителствените сдружения са около 70 сдружения. Както ви е известно, България по Конституция има свобода на сдружаването и по Закона за юридическите лица с нестопанска цел това право не може да бъде ограничавано. Считам, че това, че има такъв брой туристически сдружения не е пречка, тъй като по основните проблеми на българския туризъм има единомислие и единодействие помежду им. Предстои в новия закон за туризма да се прецизира представителността на тези сдружения, тъй като и сега много от тях са създадени с единствената цел да могат да бъдат бенефициенти по различни програми, както на времето по предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и по оперативните програми сега и с това се изчерпва тяхната дейност. И в тази връзка предстои да прецизираме и представителността на тези сдружения, да се знае кой кой е и там да бъдат разписани различните показатели, по които да се знае дали едно сдружение работи в полза на развитието на туризма или е просто създадено най-малко да съществува в правния мир.
Тъй като вече стана ясно, че средносрочната фискална програма е готова и предстои да се обсъжда в Министерски съвет. Поне за догодина знае ли се какви средства евентуално ще попаднат в туризма то страна на държавата?
В средносрочната фискална рамка се прави както преглед на изпълнението и основните икономически показатели за страната, така и прогноза за следващите години. На този етап там не са записани конкретни средства. Това ще бъде последваща стъпка от процедурата по съставяне на бюджета.
Предполагам, че ще са предвидени повече средства от настоящите за реклама?
Ние ще настояваме да има увеличение на тези средства. Въпросът е дали самото изпълнение на бюджета през тази година и прогнозите за догодина може да го позволят. На всички ни е известно, че бюджетът на страната за реклама е значително малък, ако може така да се каже, и на фона на съседните страни и страните наши конкуренти, но трябва да си даваме сметка и да сме реалисти, че значителни увеличения в тази насока с оглед икономическата ситуация не може да се постигнат. И затова казвам, че трябва да направим анализ на разходването на средствата досега и бъдещото разходване на заделения бюджет за национална туристическа реклама да бъде разходван в условията на максимална прозрачност и оценка за ефективност.
Обсъждали ли сте варианти категоризацията на хотели или регистрацията на туристически агенции да бъде изнесена към частния бизнес.
И в миналото, и сега това се обсъжда. Факт е, че няма уеднаквена европейска и световна практика в тази насока. Някъде това се извършва от държавни органи, някъде на база на публично-частно партньорство, някъде това е делегирана функция на неправителствените организации. Считам, че на този етап тази дейност трябва да се извършва от държавния орган по туризъм, естествено, в сътрудничество с представители, по-точно експерти на туристическите сдружения.
Какво спечели българският туризъм от това, че Държавната агенция по туризъм беше закрита и секторът стана част от мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма?
На първо място, това е, че туризмът стана равноправна част както от министерството, така и рангът на туризма бе издигнат в държавната администрация и за първи път имаме комисия по икономика, енергетика и туризъм в Народното събрание, така че има и комисия, която ще се занимава с проблемите на туризма. От друга страна, само в Гърция от развитите европейски туристически страни има отделно ведомство, държавен орган, тяхното министерство на туризма, което е чисто туристическо министерство. Във всички останали страни туризмът е в състава на икономически ведомства на ниво отдел или дирекция.
Какви са вашите прогнози за края на летния сезон тази година?
Фактите говорят, че ще имаме спад, който ще е около 10 процента. като този спад на различните пазари ще бъде различен. Някои вървят по-добре, някои - по-зле, а пък на някои пазари спадовете са значителни. Така че един спад около 10 на сто ще бъде успех особено и на фона на спадовете в Гърция, Италия, Испания, където нещата са по-зле отколкото при нас. Най-сериозни са спадовете на скандинавския пазар и на пазара във Великобритания.
А за сезон 2010 какви са вашите прогнози? От бизнеса казват, че ще бъде по-лошо и от сезон 2009?
Рано е да се правят прогнози. Естествено на фона на общата икономическа и финансова криза и в световен мащаб ще има намаление на броя на пътуващите, преориентация в почивки в по-близки дестинации, дори в самите страни по постоянно местоживеене, така че очаквам на база тази тенденция отново да сме на минус, но по-малък отколкото тази година.
Можем ли да очакваме българите да спасят българския туризъм?
Това и в момента се случва, тъй като имаме значително увеличение на българските туристи през летния сезон. Тук трябва да се постигне едно добро взаимодействие между хотелиерите и туроператорите относно ценовите нива, на които ще се продават почивките, също така периодът за късните записвания докога ще важи, за да може да има по-голяма яснота относно това при какви условия ще могат да почиват българските граждани. Също така трябва да се работи в посока подобряване имиджа на българската туристическа индустрия сред самите българи.
