До края на месеца фирмите могат да подават заявления в държавните ведомства по схемата за разплащане през Българската банка за развитие. Най-много задължения държавата има към строителния бранш. Пред Дарик изпълнителният директор на Камарата на строителите Иван Бойков заяви, че схемата е тръгнала трудно, но се е оказала успешна. Ето какво още каза Бойков:
Най-много пари има да се вземат от МРРБ и главно от Агенция „Пътна инфраструктура". И там има доста пари, които се дължат да се платят. Мога да ви кажа, че в момента има издадени цесии или пък искания за 180 млн. лв. От тях са платени 120 млн. лв. и остават още 60 млн. лв. за разплащане. Това са документи, които са в банката и са одобрени от министерството. Иначе са подадени 223 заявления, а са излезли 148, виждате, че има разлика. Някъде около 80 фирми още не са обработени. И там предстои работа. Въпросът е, че е в ход. Докато по „Красива България", социално-инвестиционният фонд, по тези две задължения на Министерството на труда и социалната политика са платени около 90-92 процента от задълженията. Това е важно, защото тук са над 300 средни и малки фирми, сумите са малки, но пък за тях са много важни. Там мисля, че ще стигнем на 100 процента разплащанията. Има още малко плащания министерството на транспорта. Там има три договорени цесии. Министерството на отбраната изцяло са изпълнили графика - от 49 подадени заявления 49 са договорени. Или общо остават за плащане в МРРБ още около 69 млн. лв., а по тези документи, които са издадени за плащане и които се намират в ББР, остават 64 млн. лв. да се плащат. Още 120-130 млн. лв. има за разплащане.
Очаквате ли до изтичането на срока да бъдат подадени още заявления от фирми за разплащане през Българската банка за развитие?
Да, има още заявления. Те няма да са толкова много, но предполагам, че ще има още за 20-30 млн. лв., може би и за повече и главно към АПИ.
Регионалният министър изрази надежда, че около 5 млрд. евро ще влязат у нас през следващия програмен период на ЕС само за пътища.
Разделете го на пет години и ще видите колко се получава на година. Хич не е лошо. Стига да може да ги усвоим и то главно проблемът идва от административния капацитет, подготовката на търговете. Ние строителни мощности имаме. Доказали сме, че около 800-900 млн. лв. на година можем да усвояваме като обеми и то само българските фирми. Така че технически проблем няма от наша страна да усвоим тези пари, въпросът е по-сложен с подготовката на проекти за тези 5 млрд. и с организацията на администрацията. Ние като мощности и техника имаме възможност да изпълним и по-голяма сума. Той даже говори и за 1 млрд. повече, ако може да вземе.
Но проблемът не е в бъдещите инвестиции, проблемът е сега. Защото ние ако не докажем до края на 2013 година такъв обем пари, надали ще получим същия реципрочен за следващия програмен период. Тази година, следващата и по-следващата трябва да има ударно изпълнение на пътища, ударни обеми, за да можем да докажем капацитет.
Очаквате ли догодина да има по-сериозно раздвижване?
Очаквам да видя бюджета за следващата година, защото той ще ни каже всичко. Първо, той ще ни каже дали ще съфинансира европейските програми. Дали има достатъчно пари, отделени за Министерството на регионалното развитие и благоустройството като орган, който ще финансира. Знаете, че при европейските програми по пътищата първо се плаща от бюджета и след това се чакат парите. Очаквам да видя какви търгове ще се проведат тази година. За „Марица" може би ще мине търгът, но за „Струма" нещата са много сложни. Още не е уточнено окончателно трасето. Така че притеснявам се за следващата година от гледна точка на това дали кризата ще свърши, какъв бюджетен дефицит ще има и дали приходите в хазната ще дадат условия за финансиране на пътищата.
Намерението на правителството е именно строителството на пътища да един от икономическите двигатели, които да извадят страната ни от кризата
И тази година инфраструктурата беше приоритет, но се съкратиха ремонти на пътища, знаете какво се случи с програмата на Световната банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие по ремонт на първи и втори клас пътища в България. Така че за догодина лесно се говори, но следващата година се гради от тази година. И вторият голям проблем е, че няма търгове за проектиране и програма за проектиране. Ние ако не проектираме ударно и тези 5 млрд. не ги направим следващата година и по-следващата във формата на проекти, даже трябва да имаме за 1-2 млрд. повече, това е европейската практика, трудно ще усвоим тези суми.
