Заместник-председателят на Върховния касационен съд и ръководител на наказателната му колегия Гроздан Илиев в предаването "Седмицата" на Дарик.
Досега слушателите час слушаха дебат между политиците "за" и "против" специализиран съд срещу мафията. Каква е вашата позиция?
По принцип всяка идея за борба с организираната престъпност трябва да се приветства, но на този етап създаването на специализирани съдилища е по-скоро една идея, която се мотивира и обосновава преди всичко на политическо ниво.
А според вас на практическо как ще изглежда?
А като конкретен проект на нормативно ниво все още отсъства и не бих могъл да бъда по-конкретен.
Добре, а чисто тогава като общо решение за България да се тръгне към специализиран тип съд за организирана престъпност, за определен вид престъпление по Наказателния кодекс добра идея ли е?
По принцип би могло да се. . .на този етап, тъй като не разполагаме и с емпирични данни, които да налагат едно такова радикално решение, и в тази връзка тук ще отворя едни скоби - искам да изразя и несъгласието си, че съдебната система е бавна, тромава, не работи. Не може да бъде убедителна една такава теза, при положение че 94 процента от обвинителните актове приключват с осъдителни присъди и съдилищата се упрекват едва ли не в обвинителен уклон, а, общо взето, преобладаващата част от делата приключват и в предвидените в закона срокове. А ако някои от делата, ако са допуснати пропуски, това не бива да дава негативно отношение върху съдебната система изцяло. Та да се върнем на идеята за специализираност. Лично аз смятам, че трябва да се върви поетапно към решаването на проблема. Добре ще бъде на първо време да се натрупа известен опит в рамките на специализирани отделения към съдилищата, които ще позволят една по-голяма гъвкавост и оперативност в движението, избора на делата, разпределението на делата, натовареността на съдебните състави. И след това на базата на този опит, при доказана вече необходимост и ако наистина тежката престъпност придобие такива тежки за България размери, тогава да се премине и към едни специализирани структури.
А добра идея ли е да има специални правила за определен тип дела, и когато има дело например срещу организирана престъпна група за наркотрафик, от адвоката до вещите лица и свидетелите да трябва да се явяват приоритетно пред други свои ангажименти, включително в съдебната система?
Отговорът не може да бъде еднозначен, но във всички случаи трябва да се държи сметка за конституционните рамки, за равенството на гражданите пред съда и пред закона, което ще рече, че по отношение на всички граждани действат едни и същи съдилища и се прилагат едни и същи закони. Така че, каквито и заключения да се предвидят, те трябва да държат именно сметка за този принцип, защото в противен случай и така, както вие го маркирахте, с това съдържание би се стигнало до нарушаване на конституцията.
Как гледате на проблема с проверката на съдиите? От една страна, очевидно е, че съдиите не би трябвало да са свързани с мафията, от друга страна, за да бъде извършена надеждна проверка на един съдия, който ще бъде назначен да гледа дела точно срещу мафията, ще трябва да се използват и механизми на изпълнителната власт. Ако това се прави, пък започват упреците, че тя ще се намесва в съдебната. Как да се излезе от този омагьосан кръг?
Това е един изключително деликатен въпрос и ако ще има намеса на изпълнителната власт, тя трябва да бъде строго и точно очертана, и подлежаща на контрол, защото като идея в специализираните съдилища трябва да влязат магистрати, които са с 10-12 до 15 години опит практически в правораздаването. И аз считам, че такива съдии вече са се доказали не само професионално като специалисти, но и в морално-етично отношение, и да се намесва така открито и директно изпълнителната власт чрез актове и действия на органи, които не подлежат на никакъв друг контрол по отношение на законосъобразност и обоснованост, е твърде рисковано.
Каква е вашата позиция по последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с кое не сте съгласен?
Законопроектът на вносителите съдържа една рационална идея за ускоряване на процеса и това е добре като начало. Опростяване на процесуалната форма също, но тази идея в отделни нейни моменти няма да получи едно пълноценно развитие и веднага ви давам пример с възможността прокурорите още на първоинстанционното производство да атакуват определенията на съда, с които делата ще се връщат за доразследване, това ще позволи отваряне на процес в процеса, ангажиране на състави на висшестоящата инстанция в разглеждане на делото и изключително забавяне на процеса. На следващо място процесът получи сполучливи разрешения при неговото стартиране, но бе пропуснат финалът. В тази част имаше предложения, и то удачни, делата да не се връщат N пъти, безкрайно много пъти от Върховния касационен съд на Апелативния съд, а след втората касация, за трети път Върховният касационен съд да не връща делото, а да го решава окончателно и така да се слага край на процеса. Липсващата уредба, изменение в тази част, отново ще доведе до забавяне на процеса за неопределено време.
Много критики отправиха, включително и в този дебат, сега в студиото, депутати срещу присъди само на база на специални разузнавателни средства или таен свидетел. Вашата позиция?
Вътрешното убеждение на съдията се изгражда на една доказателствена маса, основа, в която специалните доказателствени средства са само един от възможните доказателствени източници. И ако се спазват стриктно и точно процесуалните принципи, не би било възможно осъдителна присъда да бъде постановена единствено и само на основание специално разузнавателно средство или анонимен свидетел.
Тоест вие сте да остане, като се разчита на вътрешното убеждение на съдията и да му се даде свободата дори на един таен свидетел да може да обоснове своето вътрешно убеждение, или да няма тази свобода? Защото управляващите представят това законодателно решение като един вид по-високо доверие в българския съдия той да извършва преценката на доказателствата, а не това предварително нормативно да бъде ограничено.
Значи, отново ще повторя: съгласно чл. 14 от НПК съдът е длъжен да постанови своето решение или присъда на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Това ще рече, че неговото вътрешно убеждение по фактите и приложимия закон се основава единствено и само на конкретния доказателствен материал, събран по конкретното дело. Това не е нещо. .. вътрешното убеждение не е някакъв субстрат, откъснат от конкретното съдържание на делото. То се формира именно на основата на доказателствения материал, който съдията е събрал и проверил. И пак повтарям, специалните разузнавателни средства в тази съвкупност от доказателствени материали са само едно от възможните средства. Необходимо е, необходимо е и други доказателствени средства да съществуват и да са събрани и проверени в подкрепа на данните, които са събрани чрез веществените доказателствени средства, създадени на основата на специалните разузнавателни средства.
Вчера председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев съобщи, че през миналата година са разгледани 600 хиляди дела от българските съдилища. И говори дълго за голямата натовареност - като се започне от районните, и най-вече Софийския, и се стигне до Върховния касационен съд. Вие как виждате възможност за разтоварване, тъй като в идеята за специализирани съдилища прозираше и такова обяснение, че като излязат определен кръг от дела от сега действащата система в отделна, допълнително създадена система, ще се получи разтоварване?
Значи, бих се съгласил, бих се съгласил с една такава теза, ако делата срещу организирани престъпни групи или срещу тежката организирана престъпност заемат значителна част от дейността на който и да е окръжен или градски съд. Но данните, данните показват, че те не са такава значителна част, поради което трудно може да се обоснове на този етап и да се използва като аргумент именно лансираната теза за разтоварване на съдилищата. Но иначе съдилищата наистина са натоварени с безкрайно много дела. Това е свръх натоварване, свръх силите особено по гражданските дела, които са не по-малко сложни и проблематични от наказателните дела.
Е как да бъде разтоварена според вас системата?
Не ви разбрах.
Как да бъде разтоварена системата?
Системата може да бъде разтоварена чрез едно по-рационално разпределяне функционалната подсъдност между различните съдилища, чрез определяне на едни по-високи критерии, а особено при гражданските дела в имуществено отношение, касационните дела. Ще ви дам един пример за една Германия: съществува специализиран адвокатски колектив в състав от 40 адвокати, който излага касационните жалби. В България достъпът до всяко ниво на всеки съд е неограничен. Всеки може да напише жалба, без ограничение, било по отношение на такси, било по отношение на други изисквания. Подредбата на материята в тази част ще доведе до едно канализиране на работата.
