„Подготвя се закон за печатните медии, в който категорични ще бъде записано чия е собствеността на медиите" - това каза премиерът Бойко Борисов при откриването на Шестата световна среща на българските медии във Виена. Случайно или не, лапсус или неточен изказ от страна на премиера, но думите му при откриването на медийната среща веднага разбуниха активността по форумите и върнаха позабравения стар дебат „за" и „против" закон за печата. Сигурно и затова малко по-късно от правителствената пресслужба дойде уточнението, че на срещата Бойко Борисов е съобщил за подготвяни от работна група „предложения за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения". Вероятно в този закон ще се направи опит да се осветли медийната собственост. За да изясни този въпрос и да заяви каква е позицията на ГЕРБ събеседник в „Денят" на Дарик е председателят на парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите Даниела Петрова.
Каква е позицията на управляващите, ще пишете ли Закон за печата, както спомена днес (бел. ред. вчера) премиерът Борисов?
Тук става въпрос не за Закон за печата, а за текстове, които ще влязат в Закона за депозирането на печатни и други произведения. Тъй като при радиото и телевизията, в закона за радиото и телевизията има определена яснота как могат да бъдат идентифицирани собствениците, т.е. има относителна прозрачност. Закон за печата като такъв няма да има. Преди това изявление на премиера съм изразявала позицията, че Закон за печата няма да има. Действително допускайки да се прави закон за печата, това би означавало ограничаване на свободата на словото и независимостта. Българските медии са добре саморегулиращи се. Налице е Етичният кодекс. Работещите в медиите са професионалисти и не е необходима регулация чрез поставянето на някаква норма, респективно Закон за печата. Така че не трябва да се притесняват медиите - закон за печата няма да има! Не е имал предвид това премиерът, а по-скоро че е необходимо да има прозрачност при собствеността на печатните медии.
Реално вие декларирате, че тази власт до края на мандата си няма да прави Закон за печата? Припомням и на вас и на слушателите, че последно тази идея се лансира през 2007 г. от Атака, след като Волен Сидеров и хора от партията му нахлуха в редакцията на „168 часа" заради публикация за финансирането на Атака. Категорична сте, че до края на мандата няма да се прави такъв закон?
По-скоро може би неправилно е отразено, но това не е толкова фатално. По-важно е това, което действително се има предвид - може и да не е изказано съвсем коректно или некоректно да е предадено. Няма място за притеснения - не се готви такъв закон. В момента има сформирана работна група към Министерския съвет и тя работи именно по този Закон за депозиране на печатни и други произведения. Той е в почти финализиран вид и предполагам, че съвсем скоро ще имаме яснота за самото съдържание на нормите, вложени в предложенията. В заключителна работна фаза е този проект.
Как точно би могла да се осветли собствеността на вестниците? В този закон има наистина изисквания да се посочи издателя, адреса му и т.н. - там ли ще запишете, че трябва и собствеността да се декларира ?
Да там, поне това ми е предварителната информация, която имам от Министерството на културата, които също участват в работната група по проекта, че там следва да се разпише този текст.
Не трябва ли да има някакъв регистър и извън закона, в който категорично да се вписват собствениците?
Именно. Този регистър може именно законът да разпише текста за него. В момента на сляпо коментирам, не съм виждала текста за да се ангажирам, но е редно да има такъв регистър. Смятам, че и законодателят може между първо и второ четене да направим такива предложения - да има регистър, той да бъде публичен и всеки да знае кой всъщност е участникът на медийния печатен пазар.
Експерти обаче изразиха скептицизъм за подобен регистър, защото ако се посочи като собственик офшорна фирма, много трудно ще бъде да се провери наистина кой като пари и финанси стои зад дадено издание. Това също е сериозен проблем - не мислите ли?
Права сте, но нека да видим текста и тогава да коментираме всички опасности от дадено предложение. При обсъждането ще огледаме текстовете.
Като председател на медийната комисия вие ориентирате ли се като слушате и четете по новините кой е собственикът на дадено издание?
Определено. По стила на изказ и по начина на отношение към конкретно събитие или факт. Може да не се ориентирам към конкретно име, но се ориентирам, че това е в стила примерно на еди си коя медия.
Защото премиерът Борисов каза, че от новините знае кой корпоративен интерес е нарушил през деня като е направил едно или друго...
Ами да, обикновено този, който е настъпен, реагира - като децата! Има ответна реакция, има изказ, начин, по който се реагира - дали това ще бъде позитивно или негативно. Може би това е имал предвид, но не мога да тълкувам думите на премиера.
По-рано в „Денят" прозвуча мнението на политологът Иво Инджов за тенденциите в печатните медии - той каза, че се наблюдава тенденция на окрупняване на значителна част от медиите в ръцете на определени икономически кръгове. Това трябва ли да ни притеснява като граждани?
На самата среща на българските медии във Виена се дискутираха тези въпроси. Действително в конкретни региони от света, журналистите, където са разписани и уредени правилата, не би следвало да ги притеснява това. Така реагираха нашите български кореспонденти от Чикаго, от Канада - че там не е толкова фатално колко медии ще притежава определен собственик. При нас смятам, че окрупняването ... всъщност давайки един определен монопол първо ще се ограничи представянето на информацията, защото това ще бъде позицията на конкретен собственик, на определен финансов ресурс - защото това е неговата позиция и неговите медии ще я отразяват по определен начин. Това респективно ще даде ограничение по отношение на позициите и информацията, която се поднася на обществото. Това е от една страна. От друга страна считам, че не следва да има концентрация към настоящия момент преди да има разписани правила, ограничения кой и колко на брой медиите следва да може да притежава, да управлява.
Давам ви пример - днес (бел.ред. вчера) една от водещите новини в пресата е тази в кои банки стоят парите на държавните фирми. Прави се връзка на Българска медийна група и това че тя е ползвала кредит от една от банките, за да купи три вестника. Не ви ли смущава вас, че държавни пари стоят в банка, която може би участва финансово в издаването на тези вестници? Т.е. веднага се появява съмнение, че има връзка и с редакционната политика на тези издания?
Съмнения действително могат да се породят. Не съм запозната с тази информация, за да я коментирам, но действително не е необходимо човек да бъде перфектен анализатор, за да се породят такива съмнения у него.
Поправката в закона ли ще изчисти тези съмнения за собствеността?
Надявам се в Закона за депозиране на печатни произведения да се постигне тази прозрачност.
Понеже засегнахме и въпроса и за броя медии, които притежава едно физическо или юридическо лице, трябва ли в областта на печатните медии да има някакво ограничение за този брой? Тепърва ще се дискутира вероятно и този въпрос, но мнението ви какво е, така на първо четене в този разговор?
Като лична позиция не бих казала конкретна бройка. Но като се има предвид брой население, брой печатни издания, респективно тираж, все пак може да бъде направена някаква преценка, за да се каже дали е редно да има ограничаване на броя. Дискусията като тръгне, след като бъдат представени текстовете, каним всички заинтересовани страни. Нека да чуем позициите, така да не предрешаваме с предварителни становища и то без видян текст, това е все едно да говорим някакви неща във въздуха. Този разговор може да продължи след седмица или две, след като постъпи тексът в комисията,,за да бъдем по-конкретни.
Естествено, сега слагаме началото на този дебат, но от думите ви поне разбирам, че се върви към един регистрационен режим за печата или поне регистър, в който да се впишат всички...
Да, да има определена прозрачност и съответно да се знае кой е собственикът, чии са капиталите, чия е отговорността за изложеното, за написаното.
Премиерът днес каза, че въпреки очакванията новата власт не се държи реваншистки спрямо онези медии, които са критикували ГЕРБ преди изборите, а напротив вие сте създали комфортна среда за всички медии в страната. А медиите осигуряват ли ви комфортна среда, вие как я оценявате вече близо година след изборите?
Ако следва да отговоря на този въпрос, бих изразила позицията по-скоро мен как ме отразяват медиите, защото не знам кой как се е почувствал от политиците. Но като цяло смятам, че коректно се отразява работата на правителството. По отношение на работата на комисията, смятам че съвсем обективно и точно се отразява това, което се случва.
Ще продължим разговора ни в следващите седмици и по други теми, но понеже примерът спомена законодателството за електронните медии, вероятно става въпрос за поправки. При вас в медийната комисия стигнал ли е вече проект или идея, сериозни промени, които да чакаме пък ние електронните медии?
Мисля че и по този въпрос се работи, но не искам до подведа нито вас, нито слушателите. Трябва да направя справка в Министерството на културата и в Министерския съвет за онова, което се подготвя и се ангажирам да ви информирам в каква насока се работи.
Ние пък се ангажираме сериозно да следим дебатите и във вашата комисия и в НС по промените в законите, свързани както с печатните така и с електронните медии. Благодаря ви за готовността да коментираме макар и в този суров вид идеите да се осветли собствеността на печатните медии в България.
