Новият председател на Съвета за електронни медии Георги Лозанов в "Седмицата" на Дарик.
Сега, името на съвета ще се сменя ли, само на съвет за медии, с оглед идеите ви за по-широка регулация и на печата, и на интернета, пък впрочем има логика.
Да, и освен това не са мои идеи, ами това е тенденция. Винаги е имало съпротива от страна на издателите на вестници, и аз съм я разбирал, за това да има закон за печата, и закон за печата в България не бива да има. Обикновено това се свързва с мрачни практики, с намеса в съдържание и т.н. Но сега има един нов момент, свързан с... почва, с доста монополни и бързо изградени позиции, разширяващи се вътре на територията на печата, риск от това поне. Второ, с това определени вестници, неспазвайки норми, които другите спазват, да трупат популярност и аудитория и по този начин да влизат в нелоялна конкуренция, така че самите издатели, поне на нивото на собствеността, имат видимо нужда от някаква намеса на държавата през определени регламенти.
Вие сте "за" Съветът за електронни медии да се превърне в съвет за медиите?
Не. Аз съм за това да се. . . следващият закон, който ще се напише, цялостен закон, вече да не е просто за радиото и телевизията, дори само заради това, че радиото и телевизията вече са думи от миналото. Ние все повече говорим за аудиовизуални информационни услуги, освен информационни услуги, а в един закон за медиите, или пък въобще за информационните услуги, в който по някакъв начин, разбира се, регулацията ще засегне и интернет, дори само заради това, че традиционните медии започват да имат собствени версии, а и конвергентни форми с интернет. Ако една телевизия се разпространява в цифровия ефир и има по отношение на нея регулации, а същата програма се разпространява в интернет, няма ли да има регулация?
Има и друга версия обаче, че това е вече пък безнадеждно остаряло, търсенето през държавата на регулиране, и точно примерът с интернет, който хич не знаеш и къде го пишат това нещо, дето искаш да регулираш, и изведнъж. . .
И точно така.
. . . тук ще заседава един съвет да казва. . .
И аз. . .
. . . какво ще става.
Аз затова не казвам и много настоявам този съвет все по-малко, това е един стар дебат, да бъде държавен орган, независимо че входът му е през държавата, така да се каже, през държавните институции, и да се превръща в обществен орган, т.е. да отговаря на интересите и на очакванията на обществото, които, особено по нашите ширини, твърде често не съвпадат с интересите на държавата.
Друго предложение - Съветът за електронни медии да се превърне в дирекция на Комисията за регулиране на съобщенията.
Знам за това предложение. То никъде в Европа не е дало особено добър резултат, тези конвергентни органи, и то ще е по посока на това именно да се засили държавното начало, защото така Съветът за електронни медии ще стане една дирекция или една част от един придатък на един същински държавен орган, какъвто е Комисията за регулиране на съобщенията.
Той ще следи за. . . само някакви неща като рекламата на цигари, на забранени продукти.
То поначало Съветът за електронни медии нямат право на намеса в съдържанието и никой никъде не иска регулация, която да диктува съдържание.
Съветът има големи правомощия най-вече в това, което наричаме обществени медии, макар те да не са такива. Преди избора на нови директори на БНТ и БНР възможно ли е да има кардинална промяна?
Не.
Друга ваша идея - сливане на двете, даже четох някъде за идея и трето, и БТА да се прибави към... обща медия?
Не, говорим основно за двете. . . БТА е с особен статут. То по-скоро за БТА въпросът е дали да се. . . да влезе нейната устройствена, така, част в закона за медиите или какъвто е. . .
Ами, то според конституцията трябва да има закон. . .
Да, някакво, да. Там е проблемът. Иначе основно, разбира се, говорим за БНР и БНТ. Не мога. . . Не може да стане това сливане сега. Трябва да се направи именно този нов закон, защото той е устройствен за БНР и БНТ, който да ги устрои по нов начин. Аз съм абсолютно сигурен, че ако това се направи по добър начин, по добър модел, ползвайки моделите на обществените медии в Европа, да кажа само традиционния пример Би Би Си, макар че на много места те са именно слети.
Ами то и "Дойче веле" е...
Ами да, да. Това е въобще логиката, става един анклав, така да кажа, на обществените медии сред цялата комерсиализирана медийна среда, но трябва да не бъде направен като Комитет за радио и телевизия, т. е. върху шапката на медиите, на двете медии, да сложиш една трета шапка, един мезонет да изградиш, а трябва да бъде направено едно малко мениджърско тяло, което да управлява корпорацията, националната радио-телевизионна корпорация, именно като корпорация.
Тоест обща администрация като...
Да, и финанси, и абсолютна или максимална, хайде да не казвам думата абсолютна. . .
Програмна независимост.
Да, програмна и редакционна независимост на отделните програми. Като, вижте, какво значи БНР и БНТ? Има "Хоризонт", има "Христо Ботев", има Канал 1, реалният, така да се каже, субект са програмите, другото е административен субект.
Говорихте ли това с... какви са реакциите в двете медии?
Ами засега имаше нещо като конференция малка с БНТ и там има. . .
Те не са във възторг сигурно.
Напротив, напротив, напротив. С БНР мисля, че това ще се превърне в тема. Сега ние отложихме сроковете за конкурса за директор на радиото, за да направим една обществена дискусия, защото когато избираме директор на обществена медия, ми се струва, че преди това да не чуеш колегията, а в някакъв смисъл чрез отделни представителства и обществото, за това накъде да се развива, какво е дотука положението, и така да избереш директора, защото при избирането на директора, освен кадровата промяна или възпроизводството, това е единственият момент, в който нещо може да се промени на моделно ниво, тъй като там има нова концепция и директорът си влиза с нея, е много важно как трябва във връзка с очакването на обществото да се развива тази медия.
Ключово е
Та там ще се чуе може би какво мисли БНР. Още за БНР не знам, в телевизията, където като че ли настроенията са по-скоро в подкрепа на възможното сливане, поне на, така, високия мениджмент, през ключови фигури, които участваха тогава в онази конференция.
Ключовото е парите. Ще се осъществява или България окончателно зарязва идеята за събиране на такса за обществена медии през електромер или по какъвто и да е друг начин?
Лошото е, че аз от името на България не мога да кажа нищо, а и даже и от името на правителството, и, така, на законодателя, който е там централният играч по тая тема. На мен лично страшно ми се иска най-после да заработи този фонд за радио и телевизия, който стои в закона.
Ама това не звучи ли много вехто, да се събират. . .
Никак не звучи, никак не звучи. Не, аз не говоря за такси, може да се пълни всякак.
... такси.
Въпросът е да има фонда, защото когато има фонда, вие знаете каква е привилегията от това, че през него, разбира се, първо минава субсидирането на двете обществени медии, а не пряко държавата да дава парите, за да чуваме тая просташка поговорка - който дава парите, той поръчва музиката.
То тя просташка, просташка, ама може би вярна.
Не, не е такава логиката в това, защото информацията не е просто стока и т. н., не е въпросът в парите само. Така че тази трансмисия е много важна, плюс, плюс това, че към този фонд ще могат да участват, към него да се обръщат с проекти и частните медии, когато имат предавания с обществена функция. И ще се тъй като има обществените медии двойно финансиране, през реклама и от държавата, ще може. . .
Тоест вие предлагате да остане двойното финансиране за обществени радио и телевизия.
Вижте, двойното финансиране най-малкото трябва да остане до момента, доколкото в България има три национални телевизии. Вие знаете, че по най-простото антимонополно право в хипотеза трябва да имаш най-много 1/3 от дяловете на един пазар. Така че на този национален пазар, докато не се появи четвърта, пета национална телевизия, впрочем ние имаме много медии, но национални телевизии имаме малко, сравнено с другите европейски държави. Докато на този пазар има играчи, които държат половината от пазара, няма как да извадиме и БНТ, та да останат две медии.
Ама тогава спешно трябва да се реши въпросът с идеята ви за фонда, за да стане честно, защото в момента хем взимаш 50-100 милиона от държавата, хем играеш за парите за реклама.
Точно така, точно така, аз съвсем не съм за изваждането от рекламния пазар на националната телевизия и националното радио, то пък, за съжаление, няма и голям дял на този пазар, но съм за това да бъде, да има равнопоставеност от другата страна, от възможността да кандидатстваш с обществени функции. Край другото това ще повиши въобще работата по предавания с обществени функции, ще има и стимул допълнителен, и т. н. Въобще това са стари работи и затова на нас ни е омръзнало да ги говорим, но те имат един основен проблем, никога не стават, така че не само не са стари, ами не са случили се, те не са се родили.
Кога всъщност ще е ясен следващият директор на БНР, БНТ, там какви са сроковете?
Колкото е срокът, ние удължихме малко срока за подаване на документи и посъкратихме малко срока за работа на самия регулатор. Иначе до края на май, когато изтича мандатът на сегашния директор, сегашният мандат, ще трябва да е ясно кой ще продължи по следващия мандат.
А при БНТ как беше?
БНТ есента е по мандат. Сега, дали госпожа Пръмова няма да пожелае по-рано да се оттегли и във връзка с това, че там има смени в управителния съвет и може би ще има повече логика да се остави на следващия генерален директор той сам да си реши. . .
А т.е. вие имате някакъв сигнал от Уляна Пръмова, че мисли да. . . по-рано да. . .
Имам някакъв сигнал, имам някакъв сигнал, да, но това е персонално нейно, така, решение, ако го осъществи.
Тя няма право на следващ мандат.
Тя няма право на следващ...
А Валери Тодоров има.
Валери Тодоров има, на следващ мандат. Всичкото това ще се случи в границите на сега действащия закон, по сегашния модел. Аз се надявам бързо този модел да се промени в посоката, за която говорихме. Но е много важно и тези директори, които ще дойдат и които сега ще управляват, да управляват в ценностна, така, какво да кажа, връзка с това, което ще се случи в бъдеще.
Какво променя финализираната тази седмица сделка за Би Ти Ви, купена от СМЕ. . .
Нищо не променя особено, според мен. В смисъл да, излязохме от един. . .
От една страна, това е окрупняване. Излизане от един голям играч към друг, който притежава други медии.
Не е толкова голям. Ами аз писах доста преди да вляза в съвета за тези две сделки. Старите доайени на прехода - Кириаку, Мърдок, тези, които, инвеститори, един период мина и сега на прага на цифровата ера, когато влиза друг период, излязоха на сцената, поклониха се и се оттеглиха. Така да се каже, те взеха, каквото имаха да вземат тук, направиха каквото можаха и остават на други играчи. Защото вярно е, че тази среда, която ни предстои, е коренно различна от тази, в която те се реализираха и постигнаха своите успехи.
Какъв е планът за цифровизация от гледна точка на съвета, който вие ръководите?
То не е работа на съвета да прави той плановете. Има план за преход от. . .
Не, то го има на хартия. Я го разкажете просто, сега какво ще стане?
Вижте, в 2012 година, 1 януари, това, се съкрати този срок, според нашите европейски ангажименти трябва да е завършил преходът от аналогово към цифрово разпространение на телевизионните програми. Много се забави това нещо. Това, че се забави, има своите... има и случайност, разбира се, обща немарливост, но има и своите вътрешни, разбира се, мотиви. Много ще се променят играчите, ще се промени ролята на държавата и т.н. Все причини някой оттук или оттам да задържаше процеса през тези години. Сега абсолютно е задължително 2012, 1 януари, колкото на някои това да им се струва невъзможно и да продължават да се оплакват, че много сме се забавили и тогава няма как да изпълним този срок, трябва да го направим, за да не станем пак последните изоставачи в Европейския съюз, защото почва да става смешно даже.
Ама те, другите, ще го направят. Защото той самият Европейски съюз не е толкова напред.
Ще го направят. Ще го направят или няма да го направят, аз това не знам. Само знам, че ние нямаме причина да не го направим. Какво значи в крайна сметка 2012 да е завършил преходът? Това значи общо взето 95 процента да е дръпнат шалтерът, да кажа фигуративно, в кавички, разбира се, на аналоговото разпространение на телевизионни програми. В момента в България се разпространяват общо взето около 15 такива програми.
Това важи само за телевизията.
Само за телевизията, цифровизацията на радиото според европейските ни ангажименти е 2020 година. Сега не говорим за това. Можем спокойно да легнем под дървото и да чакаме да дойде 2019, за да се разтревожим.
Ще си слушат, "Дарик" радио ще си се слуша и по този начин.
Да, да. Това значи просто тези, които в момента се разпространяват в аналоговия ефир, или по пътя на привилегията да се качат без условия, от само себе си така да се каже, на мултиплексите, или пък ако не успеят, някои от тях, да си останат само кабелни програмиЕ така или иначе да се изтеглят от аналоговия ефир. Това значи обаче държавата плюс, разбира се, и операторът на мултиплексите, операторите на мултиплексите, да поемат тежестта на това да се сдобият зрителите с крайни устройства, чрез които да гледат цифрова телевизия.
Сега от гледна точка на зрителя как изглежда, защото 2012 не е толкова далеч.
Нищо, нищо драматично. Първо, няма нищо да се случи за дълъг период с кабелното разпространение. То си стои. А при нас голяма част от домакинствата са кабелизирани. Така че за тези хора не е нищо особено.
То няма срок да се махне.
Няма и нужда да се махне.
Тоест дострадват, в кавички, само тия, дето са на антена.
Тези, които са с крайно устройство, стоят и хващат ефирни телевизии. Те трябва да получат вътре някакъв механизъм в своите телевизори, ако самите телевизори. . .
Това някой правил ли е сметка в България колко са такива, знаете ли?
Лошото е, че те не са, доколкото ги има, те са в най-, така. . .
Села.
Да, ниско развити части. Тоест те са общо взето социално слаби и трябва да им се помогне на тях самите да се разчита да го направят.
Тоест това някой трябва да им го купи това нещо.
Как така някой трябва да им го купи?
То скъпо ли е?
Не. И ще става все по-малко скъпо, разбира се, ако не се играят някакви сложни игри и, както винаги, цената да нараства.
Това, за да си го сложиш на стария телевизор. А новите, които купуваш, тия вътре има ли?
Има, разбира се, да. Тоест нищо особено не е в крайна сметка. Сега вярно, в някакъв момент може би ще има риск да бъдат изключени комуникативно някакви много, така, в социален, а и в географски план периферни общности. Но аз се надявам, че това няма да се случи и ще може да. . .
А как популярно може да обясните това чудо защо се прави, освен за да се сложи още една джаджа на телевизора? Какъв е от гледна точка на зрителя. . .
Две неща.
. . . интересът?
Първо, отпада централната категория, върху която е построен законът и въобще регулацията на медиите, и въобще дори разбирането за медиите в аналоговата ера, от която излизаме, надявам се, и това е. . .
Ограниченият ресурс.
Да, а ограниченият ресурс какво значи. Няколко програми и държавата да избере кои. А неограниченият значи, че държавата няма вече... тука трябва да си взима шапката постепенно, едни други търговски отношения общо взето без граница да се реализират, да се реализира телевизионната дейност. При това това е стъпка за интеграцията на телевизионните програми в начина на правенето им още и на разпространението им с интернет. Тоест ние не можем да не минем през това, за да можем да влезем въобще в новия глобален такъв аудиовизуален свят.
А всички тези улеснения на гледането? Да избираш кога, какво?
И второто, и второто, значи това е привилегия по отношение на плурализма и многообразието. А второто е при. . . и едно ниво на свобода, ново. А второто е по отношение на зрителя, на крайния потребител, който от анонимна аудитория, масова, защото, каквото и да си говорим, досега продължава да е такава, той става реален играч в комуникацията. Почваш на един екран, който имаш, собствен, телевизионен, да ти се показват няколко други екрана и ти да си избираш сам гледната точка, от която да видиш едно събитие, да почнеш да си го режисираш. После постепенно да си станеш и програмен директор. Това е съвсем друга. . . Сега още даже не си даваме сметка, колко качествено различен свят.
Тоест вече Сънчо не значи 19.50 часа?
Вече, знаете ли какво, навремето казваха, че ако Хитлер имаше телевизия, по времето на Хитлер, той щеше да спечели Втората световна война, заради мощната пропагандна роля на един център. Сега по-скоро телевизията и въобще комуникацията става такава, че Хитлер да не може да се появи.
Вие "Листопад" ли гледате или "Биг Брадър фемили"? Защото тази седмица излезли някакви рейтинги. . .
Аз нямам ангажимент да гледам специално. . .
"Листопад" биел "Биг Брадър". Това какъв сигнал е според вас? Защото, нали, преди риалитата... изглеждаше немислимо сериал да бие риалити.
Тези турски сериали, особено сложени в праймтайма, се оказаха много силен, несъмнено, програмен ход, по ред причини, които сме анализирали, свързани с тук нашата балканска специфика, свързани с едни консервативни ценности, които създават особена драматургия на тези сериали, защото в модерните общества няма върху какво да стъпи драматургията. Драматургията стъпва върху някакви ценности, много вкоренени, които някой се опитва да наруши, и това прескачане на табуто създава, още от античността, от Антигона, истинската драматургия. А в съвременния свят всичко е доста релативно и нямаш какво много да прекрачиш, откъдето да се получи драматургия. Така, че тези сериали доста залепват погледа на зрителя. Сега, сравнението между сериал и риалити, е, така, доста неблагодарна задача. Те са от съвсем различен порядък.
Ами, вътре, в риалитата, излиза пак от тези класации, че пък "Биг Брадър" може да губи от "Листопад", но пък печели срещу търсенето на таланта.
Е, това са, какво да кажа, в крайна сметка търговски отношения във връзка с обявени програмни продукти. Въпросът е, че. . .
В това не виждате ценностно за обществото. . .
Но виждам, че риалитата се опитват все повече да приличат на сериали, сериали от реални хора, да се превръщат, да влизат в техните, така, сблъсъци и взаимоотношения. "Биг Брадър" освен това е една доста оскандалена, така, програма.
Питам ви, защото пък има доста очаквания отново и към СЕМ, че ще се намесвате в такъв вид реални шоута?
Аз дълго, дълго го обяснявах това напоследък в медиите. СЕМ няма право на пряка намеса в съдържанието, както започнахме от самото начало този разговор, и, слава богу, защото това е цензура, а в никакъв случай СЕМ не може, нито една държавна институция, свързана с държавата, не може да си позволи това и не бива в един демократичен свят. Но ние на базата по-скоро на предписания и диалог с оператора, мисля, че успяваме да повлияем на тона на играта, така, че той да се приближи към обществените очаквания. И тук от четвъртък, не знам дали вие следите това. . .
Да ви кажа, нито "Листопад", нито "Биг Брадър фемили", ама...
Но за сметка това пък в СЕМ има мониторинг, който всяка седмица докладва, по мое настояване, какво става в това риалити, след огромния интерес. . .
Ама вие сте в час?
Да, в час съм. Те изпълниха това наше, така, предписание, да се върнат към собствените си първоначални намерения, да вкарат повече и по-различни, като натюрел, семейства в играта, защото сега бяха доста в една посока. Това не е предписание и намеса в съдържанието, а само им препоръчваме да правят това, което са казали, че ще правят. Ние им казваме какво да правят. Има резултат след това. Аз мисля, че в един доста по-цивилизован план ще се промени тонът на играта. Много ми се иска от това да не падне рейтингът, че това ще бъде пък едно основание продуцентите да кажат, ето, виждате ли, вие казвате, че хората не искали да гледат такива простотии, но като им пуснеш нещо друго, престават да го гледат, или като почнеш да ги променяш. Така, че аз много се надявам, че, така да се каже, позитивното развитие на тона на играта ще бъде оценено от зрителите, а няма да бъде санкциониране чрез...
Ама, ако стане обратното, възниква въпросът пък за очакването, че все пак медиите трябва да формират вкус, а не вкусът да формира медиите.
Трябва да формират вкус, разбира се. И затова, и аз затова си позволих въобще да подпиша предписания към Нова телевизия, защото освен всичко останало, независимо от рейтингите, телевизията трябва да отговаря на обществените очаквания. И когато те станат много негативни по отношение на една програма, какъвто и да е мотивът тя да се излъчва, каквито и да са аналогиите с други страни, телевизията трябва да се съобрази с това. Все пак живеем в общество.
Стилът на СЕМ, с председател Георги Лозанов, на... не санкционен, не контролен, обществен, диалогичен орган.
Да, аз съм либерален, диалогичен, това, съм така. И освен това, на което много държа, ето и част от това е и нашият разговор сега, е всичко, с което се занимава СЕМ, бързо да става публично. Мисля, че всякакви умълчавания, институционални умълчавания, винаги подсказват, че се върши нещо, което в последна сметка не е в полза на обществото.
