Интервю в „Седмицата” по Дарик с министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов
Какво става с европарите за регионите?
Трябва да кажа, че Оперативна програма „Регионално развитие”, въпросните европарите за регионите, мисля, че е една от програмите, която върви добре, това е и оценката, която дава Европейската комисия (ЕК). В четвъртък и петък имахме проверка от представители на Главна дирекция „Регионално развитие”. Състоянието на програмата - обявили сме 16 схеми за отпускане на безвъзмездна помощ. Това са главно за подобряване на градската среда, рехабилитация, реконструкция на общински пътища от втори и трети клас, подкрепа за паметниците на културата с национално, световно значение, национален туристически маркетинг, междурегионално сътрудничество и техническа помощ. Като общата стойност на тези схеми е 1,472 млрд.
Това са обявени, а колко са договорени вече?
Това са обявени. Имаме подписани договори, или 143 договора сме подписали, като преди това е направена оценка на над 470 проектни предложения, и общата стойност е за 460 млн. лева.
Тоест искате да кажете, че около 20% почти от тези 2,8 млрд. лева от еврофондовете, за които Меглена Плугчиева казва, че са договорени, една пета са по регионално развитие.
Вече са подписани и по тях се работи, включително и с платени средства по програмата. Това, което имаме като индикативен списък и очаквания до края на годината, би трябвало да подпишем договори за над 1,2 млрд. лева.
А цялата програма за колко е?
С това, което ще направим до края на годината, ще преполовим програмата, или малко повече от половината програма ще бъде вече договорена.
Тоест вашата теза е, че се опровергава прогнозата, че България не може да усвои до 2013 г. парите, които ЕС беше готов да ни даде и е готов да ни даде?
Аз мисля, че България ще ги усвои. Ще ви дам само един пример за Оперативна програма „Регионално развитие”. При обявяването на всеки един от приоритетите, готовността на българските общини е такава,ч е те представят поне два пъти повече проекти, отколкото е цялата сума за седем години.
Тоест другата ви теза е, че не е вярно, че няма кой да напише проектите.
Напротив. В Оперативна програма „Регионално развитие” има два пъти повече проекти досега по всеки един приоритет, който ние обявяваме, така че не се оплакваме от липса на проекти – напротив, има проекти дори, които не можем да финансираме.
А заради блокираните от Брюксел пари заради корупция и конфликти на интереси ние пренасочването на пари от правителството тази седмица, тези 250 млн. лева от бюджета към 200 общини и няколко министерства, каквито всъщност са коментарите в част от пресата.
Не, това е част от антикризисната програма, която правителството прие. Елемент от нея е и предоставянето на допълнителен ресурс за сметка на редуциране на разходите на централните ведомства, се предоставя допълнителен ресурс около 150 млн. лева на общините, тъй като се счита, че най-засегнати ще бъдат голяма част и от малките фирми строителни по регионите на страната. Предоставяйки средства на общините, те преди всичко ще възложат изпълнението на обектите на този тип фирми.
Тоест това не са проекти, които са били спрени парите им по ФАР?
Това не са проекти, които са били спрени по ФАР или по САПАРД. Вярно, че беше прието решение за изплащане на проекти по САПАРД, които в момента са спрени, но тяхното възстановяване се очаква, и за да не просрочват и да плащат лихви към банките хората, които добросъвестно са си изпълнили проектите, беше отпусната авансова сума, за да бъдат изплатени част от тези проекти, до възстановяване на плащанията.
Част от заглавията са обаче - „Предизборен рог на изобилието”, „Голямо предизборно харчене”. Преобладават сравнения с царските чешмички, които впрочем бяха много критикувани точно от вашата партия, като едно предизборно изливане на пари без особен смисъл. Какво отговаряте на тези критики?
Ако видите списъка на обектите, които са предложени...
Има ли чешмички?
... ще видите, че това са преди всичко детски градини, детски ясли, читалища, обекти на водоснабдяването и канализацията, които нямат нищо общо с чешмичките, а това са просто най-спешните проекти, които трябва да бъдат завършени.
Има ли пътища като този - Дивотино-"Люлин"-Голямо Бучино. Тия 3 км за 4 млн. лева, които почнахте тая седмица.
То е от Оперативна програма „Регионално развитие”. Финансира се по друг ред със средства от европейските фондове.
30 млн. лева са предвидени за продължаване на строителството на „Тракия”. Тоест вие избирате варианта да се продължи с бюджетни пари.
Тези средства ще бъдат отпуснати, тъй като предстои обявяването на търговете за трите лота на магистрала „Тракия’...
115 км от Стара Загора до Карнобат.
Да, точно така. За всеки един от тях ще бъдат отпуснати по 10 млн. от бюджета, за да започне изграждането, докато се види дали ще се провокират средства от оперативните програми и се финансира „Тракия” или по друг начин ще продължи нейното финансиране, но за тази година да има средства да се работи по магистрала „Тракия”.
Вие за кое сте – да се пре...
Аз мисля, че начинът сега, който се прие, е най-добрият – да се започне изграждането на магистралата, а вариантите...
Колко километра ще се направят с тия 30 млн.?
Не се правят километри. Магистралата се прави цяла. Както се казва, както казват строителите, за една година не може да се направи нито един километър магистрала, но за две години могат да се направят и 50.
Тоест искате да кажете, че тия 30 млн. са за цялата отсечка да се подготви трасето, а не да се сложи асфалт на 15 от тях?
Не. За цялата отсечка от 105 км да се подготви и да започне работа по тях.
И както се казва – защо България трябваше да руча жабетата? Всички тези години, включително през целия ви мандат. Нямаше ли вариант по-рано да се направи това? Досега щяхте вече да сте открили...
След като не сме го направили, значи не сме намерили такъв вариант. Знаете каква беше сагата с магистрала „Тракия” – от концесия до отхвърлянето й. И в края на краищата тя не е била включвана никога в оперативна програма. Затова и затрудненията покрай нейното финансиране, заедно с всички проблеми, които настъпиха в отрасъла, но сега ще започне вече изграждането й.
НАПИ всъщност предлага освен „Тракия” да бъдат включени 2-ри и 3-ти лот на „Струма” и Северната околовръстна дъга на София по Оперативна програма „Транспорт”. Тя не е към вас.
Не е.
Но идеята е да се правят с европейски пари. Това ли е решението, към което се ориентира правителството в края на мандата?
Всички обекти, които са включени в Оперативна програма „Транспорт” са необходими. Въпрос на преценка е дали да се извади един и да се включи друг. Защото в Оперативна програма „Транспорт” са магистрала „Струма”, магистрала „Марица”, които също са толкова важни. Пак казвам – въпрос на преценка.
Срива ли се строителството заради кризата? Председателят на камарата на строителите Симеон Пашов казва, че във високото строителство всички са без работа. В пътното 75% от фирмите нямат поръчки. Имате ли това наблюдение?
Мога да кажа, че що се отнася до високото строителство основанията са съвсем сериозни. Голяма част от обектите, които се финансираха преди всичко със средства от големи външни компании, са прекратени, с което, разбира се, и обемът на работа е силно намалял. Нови поръчки във високото строителство почти няма. Довършват се обекти, които са започнали. И там ще има сериозен проблем, докато в инфраструктурните проекти, в пътища, в изграждането на железници и други обекти от публичен характер, там средствата ще бъдат повече, дори отколкото са били в предходни години.
Въпросът е дали тези близо 264 хил. души, които са били заети в строителството при бума, според различни статистики, и на които сега строителство за над 3 млрд. лева е замразено, ще могат да се пренасочат към строителство по проектите, за които говорихме по Оперативна програма „Регионално развитие” и по проектите, за които бюджетът през седмицата отпуска, казвате 150 млн. лева за общините, над 250 млн. общо заедно с другите ведомства?
Г-н Вълчев, за три години от 5,5 млрд. обем в строителството, той стана 16 млрд. годишно. Така че такъв бум в никакъв отрасъл не е имало и в никаква страна, поне по информацията, която аз имам. Не е възможно поддържането на толкова висок бум в това строителство. И фактът беше една от причините за световната криза е точно това огромно строителство в непроизводствени активи, каквито са главно жилищни и други активи. Така че не трябва да заблуждаваме никой, че такъв обем високо строителство ще бъде запазен. Не, няма да бъде запазен. Лошото е, че обемът на строителство като цяло няма да бъде по-малък, но той има съвсем различна структура. Обектите...
Тоест искате да кажете, че няма да имат много хора квалификацията да строят това, което...
Не е само това. Няма да са необходими толкова много работна ръка, защото в инфраструктурното строителство се работи преди всички с машини и там са необходими много по-малко хора, отколкото във високото строителство. Тоест при един и същи обем, вложен в ниското строителство, ще трябват приблизително два пъти по-малко хора, които работят на тези обекти. И това е основният проблем.
Трябва ли да бъдат поощрени хората, които работят с европарите, въпреки че са претърпели неуспех? Например вашите хора по ФАР, на които бяха спрени програми. Това беше спор, който също водихте тая седмица в правителството.
Аз мисля, че при всички случаи хората трябва да бъдат поощрени по основната причина, че ние като държава разполагаме с тези хора. Не може затова, че са допуснали някакви грешки, които са довели и до фатални последици, в края на краищата това е станало, както се казва, по причини независещи единствено и само от тях, те да бъдат лишени, те да бъдат пренебрегвани оттук нататък, без да им се даде възможност излязат от ситуацията, в която се намира администрацията, с повече работа и повече усилия. Аз лично считам, че те също трябва да бъдат отличени. Разбира се, не в същия обем, не в същия размер, както тези, които са постигнали друг тип резултати, но не считам, че тези хора са направили нещо лошо умишлено на държавата, съответно, за да бъдат и така санкционирани.
Тоест какво решихте за евроексперите? Тия, които са много добри и са успешни програмите им...
Ще получат до три заплати премирани, разбира се, според оценка на техните ръководители индивидуално. Говорим за шестмесечен период. Ще получат допълнително по три заплати. А тези, които са показали значително подобрение на работата си, но не са постигнати такива, ще получат до една заплата. Това е решението. На фона на заплатите, които получават за шестмесечен период, едните ще получат три заплати максимум, а другите ще получат една.
Това е на фона на милиардите, които...
На фона на договорените 2,8 млрд. почти, мисля, че това не са кой знае какви суми.
Друга тема от седмицата, свързана с европарите е водоснабдяването и канализацията. Имахте среща заедно с министъра на околната среда Джевдет Чакъров, вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева с цел отпушване на проектите за ВиК инфраструктурата за 2,5 млрд. лева, нали?
Цялата програма е около 1,6 млрд., която може да бъде насочена към ВиК сектора, от които вече са договорени около 700 млн. лева. Прочетох цифри в медиите, които нямат нищо общо с истината. Обектите, които вече са договорени по оперативната програма са около 700 млн., представени са за още толкова обекти, които вървят и се оценяват в момента. Тоест процесът не е спрял, те се оценяват. Споразумението, което постигнахме, беше важно, разбира се, защото то предполага някои основни моменти, свързани с управлението на тази собственост, която ще бъде изградена с финансиранията от оперативната програма, така че аз мисля, че ние не сме спрели програмата, но трябваше наистина да се договорим, и на базата на различни отстъпки мисля, че постигнахме едно добро...
Сега да опитаме да обясним всъщност в какво се състоеше спорът и кой какво отстъпи, какъв е този голям компромис, впрочем похвален от представители на ЕК в България през седмицата. Държавата в момента е монополист във ВиК сектора...
Да, така е.
Има 29 дружества, които обслужват 77% от населението на България. Какво ще промените, за да може да влязат европейски пари, които очевидно Европа не беше готова да даде на тези държавни дружества.
Механизмът е малко по друг, но по принцип това е точно така, както казвате. В момента държавата на практика е монополист в сектора. Собствеността върху системите е корпоративна. Тоест тя е на търговски дружества. Основният момент е, че за да се инвестират средства от ЕС, собствеността трябва да бъде публична. А в търговско дружество собствеността не може да бъде публична.
Тя е частна държавна.
Да. Затова основната промяна е, че ние даваме собствеността на общините и на държавата, като държавна остава само тази, която обслужва повече от една общини. Това са магистрални системи, които водоснабдяват по поречието на Дунава, това са големите язовири, които става държавна собственост, а цялата инфраструктура се предоставя като публична на общините. По тоя начин те ще могат вече, избирайки си оператор на територията на една област, да предоставят тази собственост за управление, и същевременно да усвояват средствата. В момента...
Тоест тръгвате по модела на София – с концесиониране?
Не, не. Няма нищо общо с концесионирането.
Каква е разликата между концесията и управлението, за което говорите?
Общините избират... Примерно сегашният ВиК оператор – изваждаме собствеността от него и я предоставяме като собственост на общините, а общината си избира оператор, но той не е концесионер, а той извършва само определен вид услуга. И винаги, когато общината не е доволна от неговото изпълнение, тя може да го смени...
А няма да бъде обвързана с дългогодишен договор...
Не е обвързана с дългогодишен договор. И също така инвестиционната програма няма да се осъществява както сега от потенциалния концесионер и той да определя цените на услугите, а се осъществява от самите общини.
Тоест общините ще сменят тръбите например за водоснабдяване и канализация? Те ще правят пречиствателните станции и най-често ще става с европейски пари.
Именно. По този начин безпроблемно ще се предоставят грантови схеми за усвояване, каквито са и средствата и по оперативните програми и те няма да бъдат проблем, както сега е с предприсъединителните. Изградена пречиствателна станция по ИСПА или по ФАР не може да бъде предадена на ВиК дружеството, защото то не е публична собственост, което означава, че и ВиК не може да го експлоатира и не може да се направи плана, за да направи съответните амортизации и т.н.
А какъв беше спорът ви тогава в правителството? Кой какво предлагаше и какъв компромис направихте? Какви бяха вашите идеи, какви бяха на околната среда - на едните, на другите експерти?
Аз мисля, че спорът не беше много съществен. Главно беше по управлението на сектора. Както сега, така и в предния вариант на законодателството принципал на тези дружества от държавна гледна точка е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Ние приехме възможността за съгласуване на инвестиционните програми на дружествата с Министерството на околната среда и водите, то пък като управляващ орган на оперативната програма. Така че както всяко нещо в България, което на пръв поглед изглежда много несъвместимо, се оказа, че съвсем лесно се, така, договорихме. Така че няма драми във ВиК сектора. Предстои приемането на този закон и аз мисля, че той ще бъде едно добро продължение и на сравнително високите темпове, с които се договоря Оперативна програма „Околна среда”.
Ако до 2010 г. България не изгради пречиствателни станции за населени места с над 10 хил. души, това за всички населени места ли е всъщност изискване на ЕК, тогава ще търпи финансови санкции в размер на 5000 евро на ден.
Да, такъв е ангажиментът, който България е приела в преговорния процес. Лошото е, че доколкото аз знам, да не изземвам функции на министър Чакъров, но средствата, които са предвидени в програмата обаче не отговарят на ангажимента, който страната е поела. В този смисъл не е задължително във всяко населено място да има пречиствателна станция. Задължително обаче е водите, които излизат от това населено място, да минават през пречиствателната станция, т.е. може да се изграждат и пречиствателни станции, които да обслужват няколко населени места.
Според вас реалистично ли е това до 2010 г. да стане, или наистина България ще почне да плаща по 5000 на ден?
Според мен ние ще трябва да преговаряме с ЕК, защото много трудно е това да бъде осъществено. Никъде не е направено за такъв кратък период.
А по принцип в Европа наистина ли е така – всеки, който живее в село или град над 10 000 души, наистина водата да се пречиства? Или само за нас, като нови, са ни сложили такива изисквания.
Мисля, че дори и в Европа не е навсякъде така, но тяхната система се изгражда в продължение на много години, а ние, както често се налага, ударно да изпълним неща, които хората са изпълнявали в продължение на 20, 30 или 50 години, а ние трябва ди ги изпълним за две или три години. Не ми се вижда реалистично това както от гледна точна на осигуряване на финансовия ресурс, така и от гледна точна на фактическото изпълнение на тия неща, но...
Кое тогава ще бъде приоритет?
Приоритетът се определя от колегите от МОСВ. Те ще кажат кое е приоритета и ще го съгласуват с ЕК. Аз мисля, че затова че ние работим на предела на възможностите, които има българският пазар, строителен, това ще бъде оценено. Няма как, както се казва, една къща да се построи за един ден, колкото и съвършени да са технологиите.
Да, ама при положение че има десетки хиляди освободени от работа строители, за които говорихме преди малко, или това не може, тия строители да се хванат сега и да построят пречиствателните станции.
Абсолютно не е възможно това нещо да стане.
Друг тип специализация се изисква или?
Това са съвсем различни неща.
Не е като да строиш блок.
Трябва да имаш толкова структури, колкото обекта, за да се направи, а не много хиляди хора, които са готови, но нито имат...
Да мажат и боядисват.
...необходимата квалификация. Не може така да стане.
Тази промяна, която правите във ВиК-тата, ще се отрази ли на цената на водата?
Не, самата промяна по никакъв начин няма да се отрази на цената на водата, защото ако сега...
Това, че собствеността ще стане общинска, няма ли риск общините да започнат да искат по-високи цени?
Не, не мисля. Не биха направили общините такъв риск да увеличават без основание цената на водата. Принципът, че когато се инвестира, когато построиш, изградиш една пречиствателна станция за питейни води и една пречиствателна станция за отпадни води, само фактът, че те имат консумативи, нищо, че средствата, които са вложени в нея са грант, те не се плащат от хората, само средствата, които се влагат, за да се пречиства тази вода, струват нещо и те ще трябва да бъдат отразени в цената на услугата. Ще пием...
Т.е. заради европейското изискване вие все пак прогнозирате по-скъпа вода.
Ще пием по-чиста вода, ще изхвърляме чиста вода, която отива в природата, но всичко това струва пари.
А това, че ще се появи управляващо дружество, различно от собственика на мрежата, в случая общините? Това като един вид още един на клона, ще води ли до увеличение?
Не, това не би трябвало да се отрази, напротив. Сегашният обем на дружествата, като персонал, като ангажименти дори ще бъдат по-малки, отколкото са в момента на ВиК дружествата.
А ще остане ли начинът на определяне на цените на водата от държавна комисия с относителна независимост?
Да, системата на ценообразуване се запазва и това ще го прави също сегашната държавна агенция.
Друга тема от седмицата: Промените в Закона за устройство на територията. Забранява се промяна в ползването на гаражи. Това значи, че вече няма да могат да стават магазини, нали това е идеята?
Това е една от идеите. Но вижте, отмина времето на гаражната търговия и трябва отново нашите населени места да си придобият нормалния вид. Дори се стигна дотам, че новопроектирани обекти в процеса на изпълнение масово промениха предназначението на гаражите и ги превърнаха в мними офиси, в някакви малки магазинчета, които не отговарят на първоначалния замисъл на утвърждаването на самите проекти. В това отношение даваме възможност на общините да въвеждат ред съвсем законово, защото виждате какво се получава. Аз лично считам, че това не е най-важната промяна в този закон. Най-важната от промените е, че ние изпълняваме някои от директивите на ЕС, като премахваме лицензионния – става разрешителен, т.е. регистрационен...
На какво, кой режим заменяте с какъв?
Става дума за консултантите, които изпълняват тази дейност. Една от препоръките беше да не се въвежда лицензионен, а...
За коя дейност говорим?
За консултантите в строителството, които извършват строителния контрол от името на инвеститора.
Сега това ще бъде само регистрационно.
Това е директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г., т.е. когато външни консултанти идват на българския пазар, не е необходимо да се издава лиценз, те се регистрират чрез (...) и могат да участват в провеждането на процедури и спечелването...
Т.е. може да се каже, че досега България е прецаквала партньорите си, като ги е карала да чакат за лицензи и сега вие го сменяте това правило.
Не е точно така. И за българските се е отнасяло, затова се е отнасяло и за чуждите. Сега го премахваме и за българските, и няма да се налага да го правят и чуждите консултанти.
По-голяма популярност обаче придобиха промените, свързани точно с гаражите. Например в новите сгради трябва да има гаражи вече в същия имот. Аз не бях обръщал внимание, че имало такава вратичка. Строителят трябвало да осигури гараж и места за паркиране, обаче не било, то е така било досега, обаче никой не казвал обаче, че трябва да е на същото място.
И сега беше задължително, като идеята на законодателят е била винаги такава. Под самата сграда или около самата сграда, но под земята да бъдат изградени необходимите паркоместа и гараж. Всичко това се търсеха хиляди вратички, за да не се спазва, за да може всяко мазенце...
И примерно правиш блок в центъра на София, а осигуряваш в „Люлин” гаражите.
Да, всяко мазенце, всяко гаражче и то да се продаде на по-висока цена, отколкото всъщност струва. И това печалбарство, което в много случаи у инвеститорите надделяваше, опитваме се да го преодолеем. Надяваме се да затворим още някои вратички, за да не се спазва закона.
Какво е вашето обяснение, че в българските градове няма многоетажни паркинги, така, както е в цяла Европа? Всеки, който е пътувал, знае, че може да отиде съвсем близо до мястото, в което отива, в сърцето на града и има цели сгради, в които спират коли. Защо това не се случва в България?
Да, така е, но аз мисля, че това все пак е някакъв наш манталитет. Още не сме свикнали, че всичко, каквото се ползва като услуга, трябва да се плаща. Българинът не е свикнал да плаща. И второ, той е свикнал възможно най-близо и под погледа му, ако е възможно, да бъде автомобила, когато си го оставя...
Да го качи на тротоара.
... и това ще се промени, защото се променя и обхватът на градовете. В един град като София не може всичко да ти е на длан и да го гледаш. Проблемите тук с паркирането са такива, че без да се реши проблемът с паркирането, не може да се реши никаква инфраструктура в столицата, ако това не се направи.
И проблемът с трафика.
И в Барселона, и в Мадрид под всеки един от големите булеварди изцяло всичко е паркинги, защото старите части на градовете така са направени.
Тоест, според вас, проблемът не е бил нормативен и вие сега да го разрешавате. И само нагласяте нещо...
Не е бил нормативен проблемът. Проблемът е поне новоизграждащите се сгради да отговарят на тези изисквания, да могат да дадат възможност собствениците, които ще бъдат настанени в тези сгради, да са в нормални гаражи и паркоместа, които да не заемат уличните платна. За това става дума.
Сградите с обществено ползване вече нямало да бъдат ограничавани в етажността. Това на пръв поглед звучи, всеки ще може да си прави небостъргачи където поиска или не е баш така.
Има други изисквания, които ограничават в...
Например отстояние от жилищни сгради...
Разбира се.
... и от училища, болници.
Ние не сме район, в който, въпреки многото желания за десетки небостъргачи, които трябваше да бъдат построени, както виждате, не е построен нито един по различни причини.
Какви са, според вас, причините?
Една от причините е...
Примерно Варшава, скоро ми казваха, че имало вече десетки небостъргачи според българските стандарти.
Една от причините е, че ние сме сеизмична зона и не може да се строят такива огромни сгради. Трудно е. Трябва доста сериозно инвестиране. Другата от причините е може би фактът, че ние навлязохме в този период, когато можеше да се направи подготовката и да се тръгне към такова изграждане, с финансовата криза. Това са сгради, които струват стотици милиони. Сигурно и в София ще има високи сгради, но няма да са в това време и в този период, който беше като желание на много...
Тоест вие ограничавате ентусиазма от заглавията от пресата за масово високо строителство след поредните промени в Закона за устройството на територията...
Абсурд е това.
... сгради над 45 м да се строят лесно. Не е това идеята на закона?
Не е това идеята на закона, да.
Какво друго променяте, което според вас е съществено в устройството на териториите в България?
Главно разделяме обектите, те и сега са на категории. На по-ниска категория обектите досега един вид от контролните дейности се извършваха от общините, а друг вид на същите тези обекти се извършваха от РДНСК-та. Сега обектите от първа, втора и трета категория са дадени на РДНСК, а четвърта, пета и шеста – на общините с цялостния им контрол от започването до евентуалното...
Каква е идеята обаче? Аз също го прочетох, ама не можах много да разбера какъв е смисълът.
Идеята е по-големите обекти да се контролират от държавата, а по-малките обекти да се контролират от общините на тяхна територия, защото те знаят най-добре, те са най-многото обекти...
Тоест вие давате повече права на общините при контрола.
Повече права, именно. Повече права даваме на общините и тогава, когато една институция контролира един процес от началото до края, контролът е по-добър, а не държавата контролира половината от процеса, половината го контролира общината и се получава нещо, което не е достатъчно добро.
Тоест идеята на целия разговор се оформя, че държавата дава много повече права на общините. От парите, с които започнахме, през ВиК-мрежите и стигнахме накрая до контрола върху строителството.
Програмата за децентрализация, която ние изпълняваме, и чийто председател съм аз, на правителствената комисия, трябва да ви кажа, че изпълни ангажиментите си по отношение на българските общини. Най-големият бенефициент на средствата, ЕС, са българските общини, за над четири милиарда евро. Това са средства, които ще получат те. Те ще проведат процедури, те ще възложат тези обекти, те ще ги контролират. Съответно би трябвало това да се отрази върху облика на населените места. Такава е голямата идея на цялата тази програма, свързана с усвояване на средства от ЕС. Тези пари никой друг няма да ги види на живо, освен общините.
Някой обаче може да ви каже, със сигурност, от опозицията, понеже ви свърши мандатът и сега, накрая вече, като напускате държавното управление, давате на общините повече права. Защо не го направихте по-рано?
Това не се прави тази година. То се прави методично, последователно седем – осем години. Не сега и само от това правителство. Аз мисля, че общините получават с всяка изминала година повече правомощия, повече права, повече финансов ресурс и те съумяват да се справят с тази задача.
А мислите ли наистина за напускане на властта, ако отидем към политически въпроси? В края на разговора...
В личен план или в партията?
В партията ви първо какво е настроението? После и в личен план ще ви питам.
Не мисля, че...
Наистина ли сте така бойко настроени, както министър-председателят ви, да останете още един мандат в управлението?
Да, добре би било това да се случи. Не говоря точно тези хора, които са в момента, но говоря като възможности, които предоставя тази политическа сила, защото дали успяхме да го представим по най-добрия начин, или не, но този мандат, това правителство, аз ви дадох един пример със строителството, от 5,5 милиарда - на 16 милиарда се увеличи обемът. В този мандат това правителство свърши много работа. Може би още много можеше да се свърши, което аз бих могъл да дискутирам с всеки един и знам, че е така. Но с определения от рода на това, най-неуспешното правителство или правителство, което не е направило повече от...
Те на Жан Виденов казват, че е най-неуспешното, вас на второ място ви редят от опозицията.
... правителството на Жан Виденов, това са политически говорения, които нямат нищо общо с истината. Ако погледнете какво се случи в България от тези три години и половина насам, ще видите една много сериозна картина. С усилията на цялото общество и на правителството, и на парламента се случиха много хубави неща.
Да, но голяма част от опозицията изказва категоричната си готовност да спре големи проекти точно в областта на инфраструктурата, част от които са и под вашето ръководство сега. И изобщо, за преразгледа цялостната ориентация на България. Основният спор, който се очерта и в предизборната кампания, е нужни ли са големи проекти като Белене, „Южен поток”, Бургас – Александруполис. И като че ли голяма част от опозицията, особено категорична е дясната опозиция, е, че те ще бъдат преустановени. Според вас, вие как сте ги подписали? Наистина ли следващото правителство може да се откаже и да каже на руснаците, много здраве, няма да се прави...
Нищо не може да направи следващото правителство в посока на връщане назад, защото то знае, че не е достатъчно неприязън към Русия. Когато поеме отговорностите, ще разбере, че без тези проекти просто няма как да стане. Каква е причината да не се прави Бургас – Александруполис? Каква е причината да не се прави „Южен поток”? Няма да правим „Набуко” или ще правим „Набуко”, защото той е основно приоритетен и защото газта ни идва от Русия. Това ли е основният мотив на опозицията? Или няма да правим „Белене”. Е как няма да правим „Белене”?
Въпросът е, че вие...
Аз не мога да разбера, ако мотивите, които надделяват в тяхното мнение в един такъв предизборен период, отново е, ние сме против Русия и сме за всички останали, мисля, че хората ще го разберат. Те затова и са на ниво два процента, защото няма икономика, няма икономически аргументи за такъв род твърдения. А ние си действаме точно на тази база.
Какво казвате, водят на два процента? Имате предвид, че съвсем малко ви изпреварват?
Не. Имам предвид одобрението, което им дава обществото като цяло. Говоря за ДСБ и за СДС. Ако това са им мотивите да преразглеждат такива проекти, това са несериозни...
Въпросът е, според вас, чисто експертно извън по същество да останат мотивите да останат тия проекти като междудържавни отношения, като договори с други компании. Може ли да стане ей така прекратяването,...
Не може да стане, освен ако не се случи...
... защото е станал друг министър-председател или друг министър на регионалното развитие?
Не, няма как. Не може да се случи това, освен ако не се случи някаква огромна криза, още по-голяма от тази, и има абсолютна стагнация в световен мащаб. Не може да се правят тия неща. Още повече, че там имаме ангажименти, които като финансиране се поемат, говоря за Белене, преди всичко от чуждестранни инвеститори. Българският бюджет повече средства за това няма да дава. Така че това говорене има друго предназначение.
Какво?
Не за това, че ще им се наложи да го изпълняват.
Какво предназначение?
Предназначението е за една малка част от хората, която строго по политически причини може да реагира на едно такова говорене.
Впрочем, споменахте „Набуко”. Да ви питам, вчера директорът на консорциум „Набуко газ”, „Пайплайн интернешънъл”, Райнхард Мичек, твърди, че тръбата ще стартира с азербайджански газ през 2014 година, че има 55 търговци с интерес за доставки, че руснаците няма да участват и че общо взето, проектът тръгва. Това вярно ли е? Намери се газ?
Да, в значителна степен проектът е готов. „Готов” - в смисъл като конструкция, но като техническо изпълнение ще трябва още време и много пари, които, разбира се, ЕС и участниците в проекта трябва да осигурят. Що се отнася до наличието на газта – да. При посещението на президента Първанов и в Азербайджан, и в Узбекистан едни от разговорите бяха точно за това. И може би първото количество, което беше, така да се каже, ангажирано за този проект, беше именно от българската страна – 1 млрд. кубически...
Ще кажат, че България си приписва големи неща. Първанов намерил газа за „Набуко”.
Не... Това е самата истина. 2 млрд. от тези количества бяха договорени при посещението на президента Първанов и в Азербайджан, и в Узбекистан.
Ще стане ли енергийната среща? Тя щеше да е в Пловдив, сега вече ще е в София. Усеща ли резервираност в колегите си от ЕС заради това, че седмица по-късно в Прага ще се прави подобна среща?
Не мисля, че има такава резервираност. Още повече, че има подкрепата и на ЕК, и на основните играчи в региона, така че ще се състои.
Накрая да ви питам за личните ви планове. Прав ли е „Труд”, че ще водите листата на левицата в Сливен?
Още не взето официално решение. Но най-вероятно така ще бъде.
Тоест вие оставате в политиката?
Да, да.
Не ви изтощи мандатът?
Е, може би не точно със същите отговорности, с някакви по-различни. Това е въпрос преди всичко на резултати от изборите и на много други неща, разбира се.
Имате ли очи да отидете в Сливен след тоя мандат като министър? Този въпрос е двояк, защото ако кажете: „Аз направих много за Сливен”, и много хора ще кажат: „Той си е правил за неговото си.” Ако кажете: „Не направих”, как ще отидете в Сливен?
Аз го споделих и с една от вашите колежки, която пътуваше с нас при последното посещение в Кюстендил, Дупница, Благоевград – това е хубавото, че нашето министерство има доста широко обхват на дейност. Няма район в страната, няма област, няма община, в която... или много рядко има община, в която ако отида и някой от кметовете ми каже: „Благодаря, направихме това заедно, още много неща трябва да направим, но поне това направихме.” Тоест това, което ние сме направили на територията на страната е с максимално широк обхват. Доста неща се случиха. Аз подготвям един отчет на министерството за извършеното през периода, с който ще ви запозная и вас, разбира се...
Тоест ще се видим още веднъж преди да почне предизборната кампания?
При всички случаи. Аз мисля, че не е моментът да се хвалим с това колко много сме направили, защото като знам още колко много неща трябва да бъдат направени...
Я кажете, за да прозвучи обективно – кое е нещото, за което съжалявате, че не стана? Искахте да го направите, а не го направихте?
Нещото, за което съжалявам, това е стартирането на магистрала „Тракия” и фактът, че се получи недобра стиковка с някои от структурите на ЕК по отношение на програма ФАР. Аз продължавам да твърдя за ФАР, че нашата дирекция е една от добрите дирекции, но така или иначе по субективни причини не успяхме да покажем това, на което всъщност сме способни.
Добре, да обобщим за финал. Асен Гагаузов: „Повече пари, собственост и власт на общините в края на мандата в това правителство. Има газ за „Набуко” и българският президент е този, който първи осигури газ.”
Това е вярно и няма да се спират големите инфраструктурни проекти.
Няма начин да бъдат спрени, нито практически, нито юридически?
Няма начин, те са полезни за България, и който тръгне да го прави, просто ще сбърка жестоко.
