Световноизвестни политици присъстваха на голямата конференция „Европа гледа на Изток", която се проведе на 7 и 8 октомври в София. Сред тях беше и Федерико Майор Сарагоса, който е бивш министър на образованието на Испания и бивш генерален директор на ЮНЕСКО в продължение на 12 години. Майор Сарагоса е бил и президент на Групата на високо равнище на Алианса на Цивилизациите - организацията, която цели да обедини християнските и мюсюлманските страни в една обща борба срещу международния тероризъм. Испанският политик коментира за Дарик най-актуалните теми от международните отношения в Европа:
Все още съществува голяма икономическа и социална пропаст между Балканите и Западна Европа. Според Вас, кои са факторите, които възпрепятстват европеизацията на балканските страни?
Смятам, че винаги е било най-важно Европа да открие ценностите, които я обединяват. За съжаление обаче, това все още не се е случило. Проблемите с интегрирането на Балканите са по-скоро от икономически характер. Балканите са в сърцето на Европа, и затова принадлежат на Европа. Ключово за интегрирането на Балканите и за бъдещето на Европа е да трансформираме сегашната икономическа общност в един истински и пълноценен съюз. Нека не забравяме, че ЕС се заражда с идеята за формирането на Европейската общност за въглища и стомана, чиято цел е била да обедини големите врагове Франция и Германия. Това показва, че ЕС е създаден за да се предотвратят конфликти, както и за да се установи едно пълноценно сътрудничество. Този съюз обаче накрая се превръща единствено в един общ икономически пазар. В последните десетилетия различни страни се присъединиха към ЕС, но ЕС все още не е съюз в истинския смисъл на думата, а един икономически пазар. Именно от това произтича голяма част от проблемите свързани с Балканите и Източна Европа като цяло. Понякога се прилагат неразбираеми и неприемливи политики. Такава например е политиката на дискриминация във Франция срещу ромските емигранти.
В този контекст, мислите ли че може да се интегрира успешно ромското население в Западна Европа?
Разбира се, че може да се интегрира. Испания е най-добрият пример за интегрирането на ромите. Ние, испанците, съзнаваме и приемаме факта, че сме етнически смесени. Един каталунец, например, ако обърне поглед към историята, ще разбере, че има иберийски, римски, гръцки и арабски произход. С арабите сме живели заедно в продължение на цели 11 века. Затова може да се каже, че до известна степен сме араби. Но това се случва и при останалите европейски държави. Още през 1933 г., Адолф Хитлер е казал, че арийската раса е несъвместима с евреите. Именно заради горчивия исторически опит, никога повече не трябва да се противопоставяме на интегрирането на етнически малцинства. Безусловната интеграция е решението на всички проблеми от подобен характер.
Вие бяхте президент на Групата на високо равнище на Аланса на Цивилизациите на ООН. Може ли тази организация да изиграе ключова роля в борбата срещу международния тероризъм, още повече в този момент, когато редица европейски страни са заплашени от „Ал Кайда"?
Вижте, тероризмът има много различни лица. А групата на високо равнище на Алианса на Цивилизациите, на която аз бях президент, е резултат от диалога и разбирателството на международно ниво. Целта на Алианса е да премахне съществуващия модел на действие „ако искаш мир, готви се за война". И истината е че, светът продължава да е в постоянни войни. А Алиансът на Цивилизациите апелира за друго: да започнем конструктивен диалог относно нещата, които ни обединяват, и да установим разбирателство и компромиси без да се използва сила. А тероризмът цели да се наложи със сила определен начин на мислене. Нека се запитаме как се появи тероризмът? През 80-те години универсалните човешки ценности бяха заменени от капиталистическия пазар, който раздели хората на бедни и богати. Именно от там произхожда тероризмът, който обаче не може да бъде оправдан.
Като генерален директор на ЮНЕСКО, успяхте да трансформирате организацията в институция, която се бори за човешките права и ценности. Кои бяха най-големите постижения на ЮНЕСКО през тези години?
Големите постижения винаги остават незначителни на фона на проблемите и нуждите на хората. Но ако трябва да изтъкна нещо значимо в този смисъл, то това е развитието на образованието сред хората. Изключително важно е всеки човек да може да живее, следвайки своите собствени идеи и виждания. Никой няма право да налага със сила на друг своя начин на мислене. Образованието е фундаментално, защото ни позволява да не мълчим пред несправедливостта, позволява ни да се борим за човешките ценности. Най-доброто постижение на ЮНЕСКО е интелектуалното измерение, което развива у хората, помагайки им да осъзнаят, че всички те трябва и могат да участват в изграждането на демокрацията. Аз наричам този феномен „култура на мира". Той има за цел да измести завинаги така наречената „култура на войната".
Нека се върнем отново към Балканите. Какво мислите за едно евентуално членство на Турция в Европейския Съюз?
В последните години съм писал много доклади на тази тема, и съм категоричен, че би било прекрасно за Европа и за света Турция да стане част от ЕС. Турция винаги е била част от Европа. Смятам, че сме длъжни да установим голямо сътрудничество както с Турция така и с Русия и всички средиземноморски страни. От моя гледна точка, това би било едно прекрасно събитие. Вярно е, че Мароко, Тунис и Либия не са европейски страни, но тяхното присъствие в Европа е значимо. Именно затова е изключително важно да има едно по-интензивно сътрудничество между Европа и тези страни.
Но някои европейски държави изразиха своите опасния от факта, че Турция е много различна от политическа и културна гледна точка...
За мен Турция е една прекрасна страна именно заради своята различна и уникална култура. Да вземем например Испания. Величието на моята страна се корени във факта, че тя се състои от 17 автономни области, чиито жители говорят на четири различни езика. А това е едно изключително богатство. Няма по-хубаво нещо от това да опознаваш различни култури. Аз съм каталунец, но обожавам и Андалусия. Най-голямата сила на Испания е обединението на различните й култури около общи ценности. След всичко това, което коментирах, мога само да кажа „Добре дошла, Турция!". Колкото до политическите аспекти, не можем да не отбележим голямото дело на Кемал Ататюрк, както и на Михаил Горбачов в СССР.
