Мотивите за седмия вот на недоверие вече са факт. Опозицията днес следобед ги внесе в деловодството на Народното събрание. Склонна съм да се съглася в известна степен със заместник-председателя на парламентарната група на ДПС Лютви Местан, който каза, че мотивите на вота са синтез на всички смъртни грехове. Според опозицията кабинетът е вкарал страната ни във финансова, икономическа и енергийна криза. Не е успял да превърне европейското ни членство във възможност. Позволил е да бъдат загубени милиони от европейските фондове. Ще спра дотук, списъкът на тези прегрешения е дълъг. В предаването "Денят" на "Дарик" ще се концентрираме върху един от тези грехове - начинът, по който използваме или не използваме европейските пари. На пряката ни телефонна линия от Брюксел е депутатът от Партията на европейските социалисти Маруся Любчева.
Парламентът, европарламентът имам предвид, възнамерява да задължи еврокомисията да му докладва на всеки три месеца за това как ние в България харчим парите от структурните фондове, като в проекторезолюция на същата тази институция е записано, че най-ненадеждна информация за злоупотреби с европарите подаваме ние българите и нашите северни съседи румънците. В началото на този разговор ще ви помоля да кажете колко сериозна е кризата на доверие между Брюксел и страната ни по отношение на харченето на европейските пари?
Просто се отчита докладът на Европейската сметна палата и резултатите от прилагането на всички средства на ЕС в различните страни по различните програми. Тъй като България и Румъния имат един по-нов механизъм, който по принцип се прилага за тях, и това е принципът за механизъм на сътрудничество и проверка, за тези две страни, за нашите две страни има една отделна част на доклада, в която са цитирани по-точно нещата, които се случват за България и Румъния. Така че не бих коментирала въобще такъв кризисен момент в доверието, а доста се търсят механизмите между Европейската комисия и между България и Румъния, по които взаимно трябва да бъдат намерени тези начини, които ще доведат до подобряване на усвояването и до елиминиране на тези проблеми, които са установени до момента.
И каква според вас е вероятността Европейската комисия наистина да бъде задължена от европарламента да докладва на всеки 3 месеца за това как ние българите, как България усвоява европейските фондове?
Това, което ние в момента обсъждаме, е точно освобождаване от отговорност за 2007 г. и беше обсъждането в комисията по бюджетен контрол. За да се стигне до задължението този доклад трябва да бъде гласуван, първо, от комисията по бюджетен контрол с всички изменения, които могат да бъдат внесени и които
вероятно ще бъдат внесени до утре, срокът е утре, след което преминава гласуване в комисията и този доклад на комисията се внася в заседание на парламента, което също се гласува. Така че не мога да прогнозирам дали това ще се приеме или не, защото тонът, с който се обсъждаха проблемите и за България, и за Румъния, пък и всички останали проблеми по усвояването на фондовете, беше много добронамерен, много разумен. Бяха отправени критики към Европейската комисия за това, че в редица моменти е имало и неадекватна реакция на някои от дирекциите, за да се установи точният и взаимно зависим механизъм на оценка на използването на еврофондовете. Разбира се, говори се за натиск към страните да има нулева толерантност към корупцията, но в същото време се говори за натиск към комисията да приложи един механизъм на комуникация и контрол постоянно, да поддържа добра връзка със страните, за да могат те да бъдат подпомогнати. Говори се за техническа помощ от страна на комисията и всяка друга помощ, която ще доведе до нормално усвояване на средствата, включително и на средствата, които предстоят да бъдат усвоявани по структурните фондове, тъй като отчетът и освобождаването от отговорност не касае структурните фондове. Касае само предприсъединителните фондове, но тези предприсъединителни фондове по схемата на прилагане в ЕС имат N+2, N+3, така, че те продължават и за 2007 г. и 2008 г., някои от тях.
Все пак как гледате на тази хипотеза Европейската комисия да започне да ни пише доклади много по-често от сегашните доклади, които са веднъж лятото, истински доклад, пълен с политически оценки, и веднъж началото на зимата технически доклад, като по-скоро малко вероятна хипотеза или много вероятна хипотеза?
Не говоря за хипотеза. Говоря по принцип, че към Европейската комисия се отправят общи критики за по-силен контрол върху използването на всички средства, не само на тези в България и Румъния. И дори да се предложи механизъм за писане на отчети, те ще бъдат много конкретни по съответните програми, по съответните проекти, така че, ако съществува достатъчно добър механизъм на комуникация и на координация, за какъвто се настоява в този доклад, между България и комисията, между Румъния и комисията и между която и да било друга страна и комисията, то това няма да е нито прецедент, нито това ще влоши и ще създаде по-лош имидж на България. Напротив, всички говорят за подобряване на връзката между комисията и тя да бъде по-постоянна, за да се преодолеят проблемите. За натиск върху комисията също се говори, така че дали ще се приеме това писане на доклади, или няма да се приеме, аз мисля, че българската страна сама оценява необходимостта от по-точен и непрекъснат контрол и сама трябва да осъществява такъв контрол, така че не би следвало това да ни плаши и това да се разбира като някаква безкрайно нова мярка или някакъв безкрайно нов песимизъм. Напротив, един по-точен отчет, с който отчет обаче комисията по бюджетен контрол държи да бъде запознавана. Защото тази година ние се занимавахме няколко пъти с проблемите за усвояването на фондовете в България и Румъния, и някои други страни и се оказа, че Европейската комисия прави нещо, проверява, ОЛАФ прави нещо, проверява, но за съжаление парламентът, Европейският парламент не разбира какво се случва, какво се прави и от тази гледна точка той настоява да бъде информиран и той да бъде информиран по принцип, за да могат да се контролират, тъй като това е контролният орган в крайна сметка, който освобождава или не освобождава комисията от отговорност по отношение на бюджета.
Тоест нещо като парламентарен контрол си представям - европарламентът настоява за повече отчетност на Европейската комисия.
Именно, европарламентът е точно такъв и тази комисия по бюджетен контрол е точно контролният орган на Европейския парламент по отношение на усвояването и въобще на изразходването на бюджета. Има една изключително малка част от бюджета на ЕС, която е извън този контрол, така че тук няма нищо ново. Има едно засилване на механизмите, които Европейският парламент прилага. В момента се разглеждат много документи, които са предложени и от комисията за засилване на контрола, но в същото време опростяване на механизма и на процедурите, които Европейската комисия предлага, защото в този смисъл и в този случай се намаляват и рисковете. Колкото по-сложен е механизмът, толкова по-трудно се прилага и толкова по-големи са рисковете не само в България, и в Румъния. се цитират нито само България, нито само Румъния. Това са общи проблеми, които се забелязват навсякъде и тъй като България и Румъния са най-новите страни членки, при тях е приложен за първи път този механизъм на сътрудничество и контрол, той много е вероятно да бъде прилаган по принцип въобще за всички програми на ЕС, които касаят интеграцията на страните или предприсъединителните процеси на всички следващи страни, при всички следващи разширения, така че в никакъв случай не бих говорила за нарушен диалог. Напротив, комисията е записала много ясно, че тя оценява това, което се осъществява, положените усилия за прилагане на нов механизъм, но разбира се, тя търси и механизмите за контрол, за да бъдат оползотворявани средствата целево, за гражданите.
Знаете ли, говори се, че специален доклад за това как харчимевропарите ще бъде публикуван през март т.г. Като евродепутат разполагате ли с някаква, как да кажа, вътрешна информация, че това ще се случи?
Обсъжда се един механизъм отново по линия на комисията по бюджетен контрол заедно с ОЛАФ, но окончателен резултат за това няма и вероятно това, което е записано, че ще се настоява за по-чести отчети относно управлението на тези средства, ще бъде, така, свързано с тези досегашни обсъждания, но за момента няма нищо, което комисията по бюджетен контрол да е приела като специален отчет или като специален доклад и механизъм, тъй като плановете на комисията наистина се изготвят много рано. До момента за такова нещо не се говори.
Добре. Започнах този разговор с анонс за това, че днес опозицията внесе мотивите за вота на недоверие, седмият вот на недоверие към кабинета. Един от стожерите на тези мотиви бих казала е именно проблемът ни с европарите. Смятате ли, г-жо Любчева, че опозицията все пак има право, въпреки че този вот няма да успее?
Аз не бих говорила за опозиция, дали тя има право или няма право. Говоря за това, че през последните месеци от. . . преди дори да излезе докладът от лятото на Европейската комисия, има много промени и много усилия, които правителството положи. Европейската комисия, Европейският парламент отчита това. Бяха проведени и тук много срещи с представители на управляващите органи на европейските фондове в България и от тази гледна точка смятам, че търсенето на резултат се оценява и като необходимост от време, за да бъдат постигнати тези резултати. Присъствах на обсъждането на всички проблеми, във всички комисии, с участието на всички комисари, които отговарят и за фондовете и в България, и тяхното становище също, т.е. аз не виждам основание на опозицията в този случай да търси политически дивиденти от тези проблеми, които са се появили. Решението на правителството да намери новия механизъм е правилно. Комисията, европейската, отчита, че това е правилният път и подкрепя, и подпомага, и търси възможности да осигури необходимата техническа и административна помощ, за да бъдат преодолени окончателно всички проблеми.
