Месец май ще бъде важен не само за политическите партии заради изборите, но и за пчелите. Това според пчеларите е един от най-важните месеци, решаващи за бъдещата реколта от мед. В ефира на Дарик председателят на Съюза на българските пчелари инж. Михаил Михайлов коментира, че заради хладната пролет развитието на пчелните колонии изостава. Той обаче се надява трудолюбивите насекоми да наваксат изоставането.
Пчеларите организират на 22 април в София национален протест с надеждата българските власти да защитят в рамките на общото европейско решение интереса на сектора, като се обявят за забраната на вредни за пчелите пестициди.
В интервю за предаването на Дарик „Реактивно"инж. Михаил Михайлов подчерта колко сериозно расте смъртността сред пчелите в България през последните години, като отбеляза, че една от причините е липсата на сериозен контрол, който допуска арендаторите в страната да пръскат реколтата си с вредни пестициди без да се съобразяват с това, което причиняват на пчелите. Около 200 хиляди пчелни семейства са загинали по данни на пчеларския съюз от 2010 до 2012 г.
Излизате на национален протест. Вече от няколко дни правите протести в цялата страна. И всичко това е срещу гласуването на България като позиция в Брюксел да бъдат или не забранени вредните за пчелите пестициди. Всъщност въпреки решението на европейско ниво какви са ни полезните ходове като държава и вашите в частност като организация, която се опитва да защити интереса както на сектора, така и изобщо живота на пчелите?
С решение на годишното общо събрание от 30 март тази година Съюзът на българските пчелари тръгна на поход, на протест против недалновидни правителствени решения, каквото е гласуването в ЕС, в Съвета по земеделие по въпроса за забрана или не на пестициди, които са смъртоносни за пчелите. Най-напред започна протестът в Шумен, след това във Варна, Търговище и на 22 април, в понеделник ще бъде националният протест в София. Предвижда се паралелно да има протест и в Разград. Смятаме, че ще съберем пчелари от нашите структури, както и от всички национални организации в сектора. Бедствието ни обедини и имаме подкрепата на всички пчеларски организации, регистрирани на национално ниво, техни пчелари ще пристигнат в София, за да изразят своята болка и протест от съществуващото положение в бранша.
Имаме ли шанс ние като държава, властите ни да обърнат тази позиция в рамките на ЕС, първо, и второ, ние можем ли независимо каква е тя, на национално ниво да си наложим мораториум тези едни пестициди, които за част от хората не са познати в детайли, но очевидно са заплаха за пчелите, да не бъдат използвани в България?
България не е изолирана страна, така че тези пестициди се използват в цял свят, включително в ЕС и у нас, така че няма начин те да бъдат ограничени, ако няма официална забрана. Вчера бяхме на среща с представители на две от най-големите фирми, които се занимават с производство на тези пестициди, с предсеитбена обработка на семената и листно третиране, проведохме много задълбочен разговор по тези въпроси и те наистина са разтревожени, че може да се гласува за забрана, но периодът, през който те се използват, доказа по неоспорим начин, че поне три от тези пестициди от нов неоникоиден клас са опасни за пчелите и водят до тяхното загиване и изчезване.
Каква смърност се отчита в България и каква е общата смъртност в резултат на всичко това?
Всяка година Агростатистика дава данни за предходната година. Последните статистически данни са за около 530 000 пчелни семейства за поминалата година, а за миналата година данните ще излязат до края на месец май. Но тенденцията е от 760 000 до тези 530 000 пчелни семейства... Всяка година пчелните семейства постепенно намаляват.
С колко годишно?
От 2010 година до 2012 година смятаме, че около 200 000 пчелни семейства са загинали. Официално, според агростастистиката само за миналата година са за 65 000 загинали пчелни семейства. Но в графата причини за тази повишена смъртност, освен болести, гладуване и отравяния, влиза един много голям процент „Други" (68% по последни данни) и в тази графа влизат много други неща, които не се отчитат.
А за тези 68 на сто вие смятате, че...
Влизат тези пестициди, да, за които всъщност няма данни, защото не са искани такива, не са задавани въпроси. Затова ние се позоваваме на Българската агенция по безопасност на храните, където има център за оценка на риска и данните, които те дават, са много стряскащи.
Доста по-сериозна смъртност от тази, която дава статистиката?
Да, да. Интересно е това, че тези пестициди в дози, които са под предлаганите от фирмите производители и те действат убийствено на пчелите, както се казва минимални дози, особено когато са съчетани с някои заболявания по пчелите се получава този ефект и резултатът е отрицателен за пчелите.
Имаме ли шанс да ревизираме това еврорешение?
Аз много се надявам на добрата воля на управляващите в момента да променят позицията на България и при прегласуването на 29-ти април да вземат отрицателно становище или да бъдат за забрана на тези пестициди. Ако това не стане, въпреки изразеното мнение на бранша и протестните действия, ще искаме да се наложи мораториум в продължение на две години, тъй като след това гласуване на 29 април за период от две години този въпрос няма да бъде повдиган и разглеждан в ЕК и искаме през този период в България да има мораториум за употребата на тези пестициди.
Смъртността на пчелите се влияе от меторологичните условия, зимата, влажната пролет сега.
Тази пролет се наблюдава пък едно друго явление - имаме една мозематоза, която много силно се проявява. Тези болести действат на пчелите и популациите много са намалели. По данни, които имаме от наши структури, между 25 и 80-85 процента на места са загубите на пчелни семейства. Разбира се, това не е навсякъде, а в определени райони. В други райони не се наблюдават такива явления и сега чета в пресата, че Агенцията по безопасност на храните ще предприеме едно изследване в рамките на един или два месеца, за да установи действителния брой на пчелните семейства и да се види каква е смъртността. Но пак казвам, в продължение на последните няколко години пчелите намаляват и всяка година ние ги възстановяваме през активния сезон, следващата година измират и това е нерентабилно пчеларство. То води не до печалби, а до изключителни загуби и затова имаме пчелари, които пък кандидатстват по програми, например програмата за селските райони, програма Млад фермер или 3-годишната национална програма, те са обвързани с договори. Тези договори трябва да се реализират. При такава висока зимно-пролетна смъртност те направо фалират и затова поради намаляване на пчелните семейства всичко зависи от това дали е добра и медоносна годината. Ако тя е подходяща, тогава бихме имали добиви от пчелен мед и други пчелни продукти, но всичко зависи от това каква е годината.
Прогнозата ви обаче е, че тази година няма да е много медоносна.
Нямам представа как ще бъде. В крайна сметка това ще се разбере през юли-август. Но пчелите наистина преработват нектара в мед, добиваме от тях и други пчелни продукти, но най-важната дейност е опрашителната и при намаляване на техния брой тази дейност няма да бъде пълноценна.
От години се пише за смъртността при пчелите и се правят дори прогнози и изчисления колко години живот остават на човечеството, ако изчезнат пчелите. Тревожни ли са данните в световен мащаб? Даже подозирам, че има места в света, където проблемът е много по-сериозен.
Точно така, България не е изолиран остров и тенденцията в цял свят е също така: браншът, пчеларството западат поради тези бих казал негативни явления - урбанизация, замърсяване, химизация и все повече намалява пашата или прашецът. Прашецът става еднороден, тъй като се преминава към еднородно производство - огромни масиви с рапица, царевица, слънчоглед, което не е добре за пчелите. Само разнообразната храна води до здрави пчели и те работят добре.
Колко е средният добив на един кошер за една година?
Различно е.Учудващото е, че при намаляване на пчелните семейства добивите през последните години отчитат, че са високи. Но средното е около 16-18 кг от кошер.
А колко работи една пчела за килограм мед?
За целия си живот, който е от 30 до 42-45 дни през активния сезон една пчела може да произведе мед колкото половин чаена лъжичка. Нещо много малко. Докато за един килограм в зависимост от медоносните растения пчелите посещават от два-три до пет милиона цвята. Това е огромна, колосална дейност, която само пчелите могат да извършват.
Тази година заради закъснялата пролет късничко им се наложи да излязат на работа.
Да, наблюдаваме нетипично явление тази година - пролетта закъснява и пчелите се развиват бавно. Засега развитието на пчелните семейства е изостанало в сравнение с предишни години, когато е по-топло, започва по-рано сезонът, но смятам, че те ще наваксат. Всичко зависи от месец май, какъв ще бъде той. Той определя и бъдещата реколта.
Интересен факт споменахте - въпреки намаляването на пчелните семейства, добивът расте, тоест те компенсират ли?
Така го дава Агростатистика. Аз ще ви кажа, че в районите, където се добива най-много мед, това е Добруджанският край, по поречието на Дунав, в Странджа и Сакар, там се добиват относително големи количества, които надхвърлят средните за страната, но при това намаляване на семействата и при това безконтролно пръскане и третиране, тъй като арендаторите в стремежа си да опазват реколтата, те пръскат, без да познават и прилагат наредба номер 15, която се отнася за такива третирания и от там е другата наша беда - голям процент от загубите на пчелни семейства се дължи на тези отравяния.
Годишно колко мед произвеждаме в България?
България през различните години произвежда между 6000 и 12 000 тона, като за миналата година отчете над 9800 тона, около 10 000 тона, даже толкова е и изнесен мед, нищо, че пчелите намаляват, което означава, че е имало и от предишни реколти. Медът ни е с изключително високи качества и се цени, макар и малък дял да имаме в европейското производство и пласмент на този продукт. Медът ни се котира и затова не трябва да прекъсваме връзката пчели-природа.
