Министърът по управлението на евросредствата Томислав Дончев събеседник в предаването „Денят" на Дарик.
Тези дни страната ни трябваше да надхвърли 1 млрд. евро разплатени средства по оперативните програми на евросъюза, с което да постигнем 7% по този показател. Случи ли се това и какъв е реалистично да бъде този процент на разплатените средства пък до края на годината, защото хоризонтът от 4-5 месеца е пред нас?
Точната цифра, която отчитаме към момента като реално изплатени суми, е 1,1 млрд., което съответства на 7,15% от алокираните суми, които, напомням, за всички тези оперативни програми са 15,6 млрд., това е без чисто земеделските инструменти. Ако добавим сумата там, която наближава 1 млрд., докъм момента са изплатени 2,1 млрд. по всички налични инструменти от общо алокираната сума 22 млрд., което е безспорен устремен ръст за последната, последната една година. Цифрата е радваща като ръст, който е осъществен. Това е награда в някаква степен за усилията, които са полагани. И наред с това, ако трябва да бъдем откровени, трябва да кажем, че този ръст трябва да бъде още ускорен и още засилен, за да може да догоним себе си. Защото, простете, не цифрата има най-голямо значение. Да, тя е някакво отражение на това, което се е случило. Седемкратният ръст, който имаме за последната година - от близо 1% разплатен, сега над 7%, достатъчно ясно показва какво се е случило през последната година, но самата цифра сама по себе си тя не носи радост никому, още повече на българските граждани. Те искат резултати, искат да видят, да усетят и да ползват това, което се е случило с европейските пари.
Сам бяхте се пошегувал неотдавна, че ни остават още някакви 14 млрд. за усвояване. Безспорно много работа предстои. Да припомним все пак на слушателите ни, за които за съжаление евротемата, така, и въпросите, свързани с еврофинансирането, са все още малко или много по-сложни и чужди, какво е принципното съотношение договорени и разплатени средства и как се движи то при нас като проценти? Къде сме в договарянето, в разплащането очевидно сме вече над 7%.
Към момента точният размер на договорените средства надхвърля 34%, което е повече от една трета. Това е над 5 млрд.. Това означава, че към момента ние имаме съществуващи договори за една трета от наличното финансиране. И ако добавим към тази сметка и всички инструменти, в това число и земеделските, в общи линии имаме 30% по отношение на оперативните програми, програмата за развитието на селските райони и рибарската програма, тоест 1/3 от всички средства. За плащанията вече споменахме, че надхвърлят 7%. Категорично има подобряване в отношенията договорени - разплатени. Категорично има подобряване. Разбира се, необходими са още допълнителни усилия, доколкото за мен една нормална релация между двете цифри е разплатеното да е около половината от договорените средства.
За да се подобри тази картина, разбира се, трябва да се променят и механизмите. Бяхте казал, че до края на юли ще се изпълни обещанието ви първо да опростите процедурите и да се скъсят сроковете. Какво стана наистина с тези срокове? Колко подписа стоят под един проект? През колко души трябва да мине? И изобщо там съкратено ли беше, по веригата?
Още в началото на встъпването ми в длъжност аз обявих един конкретен пакет от мерки, които трябва веднага да бъдат взети с оглед да се подобри ситуацията, да се ускори ходът, темпът на случване на движение на документите и на движение на парите, разбира се. Голяма част от тези мерки са де факто взети. По отношение на оценката на проектните предложения сега процедурите имат, така да се каже, много по-човешки характер. Те вменяват един ангажимент на управляващите органи да публикуват максимално рано максимално много информация, за да няма изненади, особено неприятни, за да има прогнозируемост, за да знаят бенефициентите не само какво имат те като ангажимент да правят към момента, а какво има потенциал и възможност да се случи следващата година. Прогнозируемостта е изключително важна в отношението управляващ орган - бенефициент. Разбира се, и други стъпки, които съответстват на тези цели, които бяха споменати от вас. Следващата седмица, в сряда, са финалните две изключително важни, може би най-важни промени, които ще настъпят. Една от тях е дългоочакваното... признавам си, това не се случи по най-лесния начин и не се случи толкова бързо, колкото аз исках, но това е въпрос и на сложни анализи и, ако щете, на междуинституционални преговори с колегите от Министерството на финансите, това е увеличаването на авансовите плащания за
публични институции и за инфраструктурни проекти на 35%. Нещо, поискано от Националното сдружение на общините, нещо, обещано от мен, воден от убеждението ми, че точно в тази година, година на криза, колкото по-голям е обемът на авансово преведените средства, толкова повече въздух и толкова повече скорост при реализация на проектите. Убедени сме всички, че тази мярка ще подпомогне изключително много всички, които предстои да сключват договори за безвъзмездно финансиране. Това означава, простичко казано, повече разполагаеми пари в началото и по-малко нужди да се търсят допълнително средства, включително от кредитни институции.
Припомнете ни колко бяха максимално в момента авансовите плащания? Какъв е процентът?
При различните инструменти е различно, но до момента, към момента до 20%.
До 20, сега с 15% отгоре могат да разчитат общините на авансови плащания.
Точно така. Още повече, добре знаете, че в много от случаите е възможно т.нар. ретроактивно признаване на разходите, тоест, ако те са извършили разходи предварително, примерно за проектиране на въпросните съоръжения, които предстои да бъдат изградени или ремонтирани, те могат да бъдат възстановени. Това за всички публични институции е изключително, изключително важно, изключително полезно.
Ако не се лъжа, в началото на този месец, мисля, работодатели и бизнесът поиска същото от вас - увеличаване на авансовите плащания по проекти, финансирани точно от оперативните програми. Това за тях ще се отнася ли или само за публични институти, за общини?
Факт е, че от работодателските организации и не само от тях, много неправителствени организации в многото писма, които получавам, искат подобно третиране и по отношение на тях. Аз признавам, че е нужно и би било полезно увеличаване на авансовите плащания и за непублични институции. Тук, в конкретните казуси говорим най-често за оперативната програма „Конкурентоспособност", за „Човешки ресурси" и, разбира се, „Административен капацитет". Такава мярка би била полезна, но тук трябва да добавим още няколко неща. На първо място, увеличаването на авансовите плащания със сигурност означава, че средствата, които страната ни ползва като аванс от Европейския съюз, вече са недостатъчни, недообслужени, в този темп на плащане. Ние ще се наложи да авансираме със средства от държавния бюджет част от плащанията, разбира се, тези пари впоследствие ще бъдат възстановени. И това е важно, защото тук
важи простото правило - колкото повече платиш, толкова повече ще получиш обратно и колкото по-бързо плащаш, толкова по-бързо обратно ще си получиш парите. Но обратно на въпроса, един допълнителен нюанс е, че когато говорим за една частна организация, там съществуват определени рискове, имам предвид, ако в проекта бъде констатирана нередност по отношение на обратното възстановяване на парите в управляващите органи. Да, факт е, че много от аванасовите плащания в повечето случаи са обезпечени с банкова гаранция, което е един сигурен инструмент, но наред с това в същото време организациите настояват и за облекчаване на режима на обезпечение, примерно чрез записна заповед. Всички тези аргументи се имат предвид. Аз поех конкретен ангажимент, така да се каже, да правим нещата стъпка по стъпка. На първо място, правим това решително движение по отношение на публичните институции, след това ще сторя всичко възможно, разбира се, в рамките и на чисто бюджетните възможности на държавата една подобна стъпка да има и по отношение на частните организации. Като не гарантирам обезателно. Като не гарантирам обезателно, че процентът би бил същият. И относно с това, какво ще завърши най-важният пакет мерки, спешни мерки, които се предприемат с оглед процедурите да са по-бързи и по-ясни, бих казал, по-човешки по отношение на бенефициентите, това е фиксирането на максимални срокове, в които да се извършва верификация на разходите, сертификация и като цяло, казано на разбираем език, срок, в който да се извършват плащанията. Всъщност аз в момента, току-що излязох от последната работна група, която трябва да уточни точните текстове на документа, който очакваме да бъде приет в сряда. С приемането на този документ се гарантира следното - от подаването на отчетни документи, заедно с искане за плащане, до получаването на плащането трябва да произтича време не по-дълго от три месеца, което е един съвсем човешки, нормален период, несравним със случаите, които имаме към момента. Без да са масова практика ние имаме случаи на забавяне от порядъка на седем, на осем месеца. Няма смисъл да обяснявам какво означава това точно във време на криза. С което основният пакет, така да се каже, подобряване на процесите, на процедурите е факт. И може да продължим да работим напред заедно с всички политически инструменти, включително и от по-високо ниво, за по-добър ход на използване на европейските пари.
Сериозно съкращаване на сроковете наистина, поне наполовина най-малко са тези три месеца. Сеща ще се опитам, така, сложната евротематика наистина да я сведа още по на човешко ниво в нашия разговор. Подозирам, че много шофьори ни слушат в този час. И да ви кажа честно и не само тях да питате, всеки ще ви зададе един много сериозен въпрос - защо не се пълнят дупките по пътищата с европари. Много голяма болка е това за българите. Има ли шанс там някакви средства да бъдат преразпределени? Да обясним, ако не става, защо не става? Имаше една идея на министър Плевнелиев, мисля, че през март месец, един милиард евро да бъдат преразпределени от програми, по които няма да успеем да усвоим средствата.
Задавате ми много конкретен въпрос и по тази причина ще получите съвършено конкретен отговор. Запълването на дупки, буквално запълването на дупки по улиците с асфалт от европейски пари не може да се случи. Това е категорично. Като цяло логиката на средствата от Европейския съюз за транспорта, специално за пътна инфраструктура, е за ново строителство и за обслужване на международните транспортни коридори. Такава е логиката. Разбира се, бяха водени продължителни, включително и на политическо, и на техническо ниво преговори с Европейската комисия. От тяхна страна предвид състоянието на българските пътища, предвид, ако щете, високия брой пътно-транспортни произшествия, които се дължат именно на състоянието на пътищата, беше проявен един гъвкав подход. Само че тази гъвкавост има естествени граници, защото на европейско ниво съществуват редица нормативни документи, които трябва да се спазват. Но гъвкавостта стига дотам - да, възможно е да бъдат отделени средства за ремонт на пътища, но в никакъв случай не говорим за пълнене на дупки, което е категорията текущ ремонт. Говори се за основен ремонт, а това е ремонт, базиран на технически проект. Това е близко до новото строителство. Това е близко до новото строителство, облекчаващото е, че не се изискват отчуждителни процедури и не се изисква процедура по оценка на въздействието на околната среда, което облекчава нещата. И тази опция може да бъде използвана с единственото ограничаващо условие, че ние говорим отново за трасета на международните транспортни коридори. Трети, четвърти клас пътища, общински пътища се финансират от оперативната програма „Регионално развитие". Там има изградени пътища и още това лято ще стартира строителството на нови, по-точно рехабилитацията на нови пътни отсечки. Говорейки за оперативната програма „Транспорт", там говорим за международни транспортни коридори. Но не и за пълнене на дупки, това е, това е категорично. Каквото и разбиране, каквото и благоразположение да имаме от страна на комисията, в крайна сметка има правила, които трябва да се спазват.
Има отсечки в ужасно състояние и по първокласни, и по второкласни пътища. От това, което казвате, разбирам, там трябва да се пишат проекти, да се прави основен ремонт и могат да се получат пари за тези отсечки.
Освен, освен основните, големите обекти по оперативна програма „Транспорт", говорейки за пътната инфраструктура, всички знаят за автомагистрала „Тракия", която към момента се изгражда, говорим за автомагистрала „Марица" и автомагистрала „Струма" в голямата й част. Автомагистрала „Струма", там има един лот номер 3, който по всяка вероятност няма да може да бъде изпълнен в рамките на този програмен период, но всички останали участъци ще бъдат изпълнени. Наред с това, заедно с ресорните министерства е предприет и много по-гъвкав подход, доколкото при реализацията на проектите, при провеждането на тръжните процедури в България се оказва, че има резерв, икономисват се пари вследствие по-ниските цени, постигнати в тръжните процедури. Но ние трябва да сме в готовност веднага да имаме готови проекти, за да използваме тези пари, защото това иначе би означавало ние да не ги използваме и те да се върнат. Тук влизат т.нар. резервни проекти. Това, че са резервни е несправедливо, защото те са много, много значими, но те са добавени допълнително. Тук можем да посочим...
Калотина - София там ли е?
... северната скоростна тангента в София, пътят София - Калотина и редица важни други участъци.
Като казахте и транспорт, ние освен с „Тракия" в момента, по която се работи, с какво можем да се похвалим на Брюксел по програма „Транспорт" като място, в което наистина тече работа?
Е, освен автомагистрала „Тракия", която безспорно е повод за гордост, имам предвид не само, че там реално се гради магистрала, а предвид новите стандарти за прозрачност и за законосъобразност, ако щете, на провеждане на процедурите, които бяха гарантирани. Но вторият голям проект, който се движи добре, това са участъците от софийското метро, които се изграждат по оперативната програма „Транспорт". В жп сектора това е рехабилитацията на жп линията
Свиленград.
... Свиленград - турска граница. Има, разбира се, и други проекти, но те са основно в сферата на т.нар. техническа помощ, т.е. там се извършва към момента проектиране. Веднага след приключване на проектирането, на съответните проекти, настъпва или започва физическото из изпълнение.
А кога ще водите разговорите със Световната банка и Европейската инвестиционна банка за тази експертна, техническа помощ, която ще ни е нужна по големите инфраструктурни проекти? Там изясни ли се, отделно звено ли ще бъде, отделна структура ли ще бъде, към пътната агенция например, това звено?
Разговорите не се отнасят към бъдещо време, разговорите вече са започнали. Преди две седмици, при посещението ми в Европейската комисия, бяха водени разговори на високо ниво с комисаря. Там наред с всички останали обсъждани теми и преговори, които са протекли, беше обсъден и този въпрос - ползването на техническа помощ за подготовка и за изпълнение основно на големите инфраструктурни проекти, като идеята беше тази техническа помощ да бъде осигурявана от големи международни финансови институции. Говоря за Европейска инвестиционна банка и за Световна банка, доколкото тези институции имат опит, имат експерти, които могат да подпомогнат структурите на българската държава за ускоряване на хода на работа по големите проекти. Вариантите са краен брой, имам предвид относно точно как изглежда и точно къде ще се разполага такава техническа помощ, като те се свеждат до това дали тя е част, вътре в съответната администрация, примерно в агенцията „Пътна инфраструктура", или се създава едно външно звено, което работи заедно с агенцията. Всеки от тези варианти има и предимства, и недостатъци. Въпрос на детайлни разговори. Аз лично поех ангажимент пред комисарят въпросът, този и всички останали, в това число и технически въпроси по отношение на сключването на подобни договори да бъдат изчистени към есента на тази година, есента имам предвид месец октомври. След което ние имаме зелена светлина за подобен подход, може да се започне детайлната реализация на всичко, за което говорим. Факт е, че в българските, в българските структури, които отговарят и за изпълнението на оперативните програми има множество добри експерти. Експерти на конкретно техническо, отраслово ниво. Това, което имаме определени липси, ние нямаме достатъчно мениджъри. Да се управлява един огромен инфраструктурен проект за не два, три, а за 10 млн., а за стотици милиони лева или евро, това е тежка отговорност. То изисква и специфични умения, и специфичен опит. Съгласете се, че през последните 20 години много малко българи са имали възможност да натрупат подобен опит.
Факт е това.
Да се управлява един проект за 200 или за 300 млн., това е нещо много различно от това, да се ръководи строежът на една пречиствателна станция или да се ръководи ремонтът на едно училище. Тук се работи в други мащаби, тук се работи в други мащаби, работи се с компании изпълнители, които са от различен ранг. Тук са необходими различни умения. И именно там имаме нужда от помощ.
Очевидно ще търсим външни мениджъри, както казахте. Фактът, че имаме зелена светлина, означава ли, че от Брюксел са съгласни да им плащаме на тези външни мениджъри с пари от техническата помощ по тези програми, защото бюджетът трудно би се справил с такива хонорари на такива външни мениджъри?
Категорично това е моето виждане по въпроса, че, говорейки за външна техническа помощ, тя трябва да бъде покривана с европейски пари. Т.е. с техническа помощ в съответната оперативна програма, в случая говорим за оперативната програма „Транспорт". Такава възможност, разбира се, съществува. И разсъждавайки за ползването на външни експерти, за мен това е единствената хипотеза. Не виждам начин, не е редно и не е справедливо тези разходи да бъдат допълнително покривани от държавния бюджет. В крайна сметка това е част от усилията ни да изградим всичко, което трябва да изградим.
Като говорим за хонорари, ще ви попитам, така, малко встрани от конкретната тема за външните мениджъри по европроектите, с цялата условност, защото всеки случай е различен и няма единна тарифа, но тези дни, да не кажа даже и днес е много актуален въпросът за консултантския труд и неговото заплащане. Колко взима един утвърден експерт, който работи по инфраструктурен проект? На час, на ден ли му се плаща? Днес много се коментираше за тези милион и половина лева хонорар на Ахмед Доган за четири консултантски договора. Съпоставима ли е тази сума със сумите, които взимат в евросъюза експертите?
Само да уточним, коментираме цената на труда на външни консултанти, не и на експертите, които работят в държавните структури, нали?
Да, да, да, външни експерти.
Ами, консултанти, опитни, с 20-годишен стаж, с абсолютно доказана и от високо ниво професионална квалификация са изключително високо заплатени. Уточнявам само, че това е един паневропейски пазар, дори не паневропейски, а това е пазар във всички страни, където Европейският съюз предоставя безвъзмездна финансова помощ. Изискванията по отношение на тези консултанти са изключително тежки. Между другото те трябва да бъдат доказани с, буквално, поредица от папки, с документи, където има копия не само от дипломите за завършено образование, там има референции от предишни работодатели и т.н., и т.н. Та цената на такъв труд е висока. Напълно възможно е ставката, дневната, на един такъв консултант, в повечето случаи споменахме, че става дума за гражданин на някоя от държавите членки, различна от България, макар че тук национална дискриминация не може да има, та цената на подобен труд би могла да бъде 300, 400 дори и 500 евро на ден. Напълно е възможно.
На ден?
Напълно е възможно. Знам, че тази цифра звучи много, дори звучи смразяващо. Но такива са цените и тези цени са допустими за покриване с европейски пари. Разбира се, редно е да се каже, че когато един експерт е добър, или когато един консултант е добър, той може значително да уевтини проекта, именно с професионалните си умения. Понякога е по-добре да се похарчат няколко десетки хиляди евро за такива експерти, които да бъдат ангажирани, вместо това, което е построено, след една година примерно да се окаже на вълни, по него да се появят дупки, да не може да се отводнява. Или примерно, отношенията с изпълнителя, с конкретната фирма, да бъдат така урегулирани, че на нея да ни й се плаща, на нея да не се налага да се плаща повече, отколкото е направила.
От онова, което казахте, разбирам, че Ахмед Доган, така, е получил хонорар, напълно съпоставим с един истински европейски експерт, който може да консултира някакъв проект. Така, в личен план и като представител на кабинета вие бихте ли допуснал защо не депутат от това мнозинство, или от този парламент от опозицията, да бъде консултант по някой от договорите, проектите. Смятате ли, че това е допустимо с днешна дата след всичко, което се случи?
Според мен в повечето случаи се задейства конкретно подозрение, хипотеза конфликт на интереси. Задейства се такава хипотеза, което е абсолютно недопустимо. В смисъл това влиза в режим на нередност, тези разходи са недопустими. Трябва да бъдат възстановявани. Това е тежко нарушение, говорейки си за консултантски труд, упражняван от някое лице на властова позиция в повечето случаи. Иначе, говорейки си за цените, добре съзнавате, че един консултант получава възнаграждение, равно на министерската заплата, само в рамките на няколко дни труд. Щом аз живея спокойно и, да кажем, това не формира в мен особено душевно напрежение, редно е да го правят и всички. В крайна сметка това напрежение между заплатите на държавните служители и заплащането на труда на външните експерти съществува дори и в старите държави членки. Факт е, че става дума за един ограничен брой експерти и те не са стотици хиляди в никакъв случай. Това са ограничен брой хора, които имат конкретен опит и могат да поемат конкретни отговорности, това моля също да бъде отбелязано. Могат да поемат конкретни отговорности, свързани с едни такива многомилионни проекти. Разбира се, това, което говоря, едва ли гали ушите на всички, които слушат. Но се връщам към това, че е по-добре с европейски пари да бъде покрит един такъв разход, свързан с мениджър или експерт, за да може това, което правим, в крайна сметка да ни излезе по-евтино. Да не се стига до ситуацията, как беше... евтини на триците и скъпи на брашното.
