Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в „Седмицата” на Дарик:
Нека караме поред на заглавието на министерството ви, защото от опит знам, че започнем ли с енергетиката, няма да остане никакво време нито за икономиката, нито за туризма.
Това ще е нещо ново, защото във всяко студио първо започваме с енергетиката, така че нека да опитаме сега с първия и най-важен според мен ресор на министерството - икономиката.
Заглавията от последните два дни в специализирания вестник, икономически, „Класа” са: „Икономиката ни близо до точката на замръзването”, вчера, с данните на Центъра за икономическо развитие, че ръстът на БВП на България се движи около процент, в промишлеността също е 1%, при 9% миналата година. А онзи ден пак същият вестник е със заглавие „Бизнесклиматът се влошава през октомври според данните на Националния статистически институт” и не знам колко ще е ясно на слушателите какви са тези данни, но спадът бил 2,7 пункта спрямо предходния месец. На зле ли отива икономиката на България?
Не, не бих казал, това не е нещо ново, което сега се е случило. Знаете, че за първото и второто тримесечие ние имахме 0,5% ръст на икономиката, така че погледнато може да се счете за развитие дори, защото ще завършим годината с повече от 1%, който не е достатъчен за съжаление и ние правим всички опити да постигнем по-висок икономически растеж, защото само по този начин ще го почувстват и хората, които сега не правят разлика от тази година например от 2009 г., те живеят по един и същ начин, защото ниският икономически растеж не повишава доходите. Но пък трябва да се има предвид в каква икономическа ситуация живеем в Европейския съюз, защото половината държави от Европейския съюз са обратно - в рецесия. Малко, малко държави бележат ръст. Този ръст не е достатъчен, но ние правим необходимото, за да го увеличим. Знаете, че по ОП „Конкурентоспособност” работим много активно. Това са едни средства, които ние имаме на разположение, които трябва по най-бързия начин да стигнат до фирмите…
Впрочем тази седмица подписахте нови 85 договора за технологична модернизация на малки и средни предприятия.
От май месец досега сме подписали над 700 договора. Следващите две седмици ще подпишем още около 100-150 договора и те са на сума от над 500 милиона безвъзмездна помощ, която обикновено е около 50%, което означава, че тези фирми ще инвестират още средства. При изпълнението на тези проекти инвестициите само по ОП „Конкурентоспособност” ще надхвърлят 1 млрд. лева със сигурност, само от новите договори, които са сключени. Така че това е начинът да стимулираме икономиката, използвайки тези средства и, разбира се, създавайки благоприятната среда със Закона за насърчаване на инвестициите. Знаете, че и там правим промени в Народното събрание, които да стимулират допълнително инвестициите. И третата мярка, по която работим, е намаляване на административната тежест, защото това спестява на бизнеса не само средства, но и пари.
Връщане всъщност на колко осигуровки на инвеститори са предвидени в бюджет 2013 г.? Някъде срещнах сумата 2,5 млн. лева, които били предвидени за тази работа. Това всъщност колко работни места са? На фона на 12,5 почти процента ниво на безработицата в България с почти 2% по-високо според Евростат от средното за целия Европейски съюз.
Тези 2,5 милиона са обичайната субсидия, която ние получаваме всяка година по Закона за насърчаване на инвестициите. Новата насърчителна мярка за възстановяване на осигуровките от страна на работодателя ще започне след като бъдат приети промените в закона, което означава малко преди края на годината може би. А първото връщане на такива средства ще се случи една година след това, защото такъв е отчетният период. Което означава, че ние през следващата година фактически няма да връщаме пари и няма да ни трябват пари, ще ни трябват през 2014 г. И това, което сме се разбрали с Министерство на финансите, е колкото средства са необходими, толкова да бъдат отпуснати по тази мярка, защото ние с финансовия анализ, който направихме, доказахме, че в крайна сметка и бюджетът ще спечели от тази мярка, а няма да загуби, защото в първите две години държавата ще възстановява осигуровките, но в следващите три години ще получи осигуровки.
Може ли да обясните всъщност кой ще има право да получава обратно осигуровките, които е платил на своите работници?
Всеки инвеститор клас „А” и клас „Б” в България, което означава всеки инвеститор, който инвестира между 2 и 10 млн. лв. в зависимост от дейността, която развива в зависимост от района.
Няма значение дали е българската фирмата или чужда фирма?
Да, никакво значение няма дали е българска или чужда фирмата. Тази година сме издали седем сертификата за клас „А” и „Б” инвеститори, три от които са на български компании, така че това е доказателство, че този закон третира по еднакъв начин всички компании. Това между другото е и ръст в сравнение с миналата година, защото миналата година имаме само четири сертификата на много по-малка стойност и с много по-малко работни места, така че броят на сертифицираните проекти и размерът на инвестициите доказват, че имаме повишена икономическа инвестиционна активност в страната през тази година. Но, ако ми позволите, да довърша с анализа на финансовия ефект от тази мярка. Две години държавата връща осигуровки, следващите три години получава осигуровки, спестява си обаче девет месеца плащане за безработица, което в противен случай ще направи. Това е от едната страна бюджетът на ДОО, който излиза с положителен резултат. Ако върнем например 1,5 млн., получаваме 2,5, разгледано комплексно за този петгодишен период.
Имате предвид получавате ги заради това, че не плащате обезщетение за безработица?
Първо за това, и, второ, защото в първите две години се връщат осигуровките, а в следващите три години те се внасят от страна на работодателя. Това е облекчение само за първите две години.
А продължавате ли да държите въпреки много гласове, които се чуха, срещу това да си купуваш, както го преведоха, впрочем терминът беше на Меглена Кунева от тази седмица, прочетох купуване на паспорти с 200 000 лв. инвестиция. Впрочем тази възможност я има и сега в законодателството, но там прагът е доста по-висок - 1 млн. лв.
В законодателството има разписани текстове. Текстът, който не е разписан, е за получаване на гражданство, разписани са текстовете за получаване на постоянно пребиваване. Проблемът е с гражданството, защото там казват, че има право да получи български паспорт единствено инвеститор с особени заслуги за българската икономика. Но какво означават особени заслуги за българската икономика - 10 млн. евро инвестиции, 50 млн. или 500 млн. евро инвестиции? Аз по тази клауза на закона съм подписал само един-единствен документ за издаване на паспорт на най-големия италиански инвеститор в България, който е инвестирал в различни сфери повече от 500 млн. лв., защото според мен това е особена икономическа полза…
Да, ама сега 200 000 стигат ли да станеш българин?
Не, според мен не стигат 200 000. Прагът трябва да е по-голям, но ние трябва да имаме обективни критерии, по които да казваме - да, ако си изпълнил тези критерии, а съответно и инвеститорите да знаят: ако си покрил тези критерии, имаш право да получиш гражданство, а не субективна оценка за това колко е голяма ползата.
И вие за какъв праг, лично вие, мислите, че е разумен?
Получаването на постоянното пребиваване също е 1 млн. лв. в примерно Българска фондова борса или 6 млн. лв. в предприятие. Според мен тези, които се сертифицират като клас „А” и клас „Б” проекти, което е между 2 и 10 млн. в зависимост от дейността…
Вече да носи и гражданство?
…трябва да бъдат с възможност след постоянното пребиваване да получат и гражданство, след като докажат своята инвестиция, защото това са хора, които са трайно заети в България и създават работни места. Разбира се, ще има най-вероятно изискване за броя на работните места, минимум 50 работни места, минимум 2 млн. или 5 млн. инвестиция, така че в общи линии това е посоката, в която…
Този проект за 200-те хиляди не беше ли на вашето министерство?
200 000, нашето министерство предлагаше срещу 200 000 лв., дарени във фонд за иновации, да се получава постоянно пребиваване, статут за постоянно пребиваване, а не гражданство.
И как се превърна в проект?
Но не и гражданство. Има…
А как се превърна в проектите изведнъж в гражданство?
Има два различни законопроекта - този, за който вие говорите, е внесен от Министерството на финансите през лятото, за тези 200 000 за гражданство, а този, за който ние предлагаме промени в Закона за насърчаване на инвестициите, то касае Министерството на икономиката и касае клас „А” и клас „Б” инвеститор, и касае уточняване кои са критериите, обективните критерии за получаване на гражданство, за да няма субективна оценка.
Т.е. тези 200 000 китайци, за които пише „Монитор” тази седмица… не, тези китайци 1000, поне 1000 китайци с 200 000 лв., които били готови на границата на България като влезе такъв закон за гражданство, за да станат граждани на страна от Европейския съюз, няма да се случи това според вас в този вид?
С по 200 000 според мен няма да се случи, защото този праг е много нисък. Но ако говорим за инвеститори, които инвестират в предприятия, инвестират повече от 1-2-3 млн. лева в българската икономика, аз не виждам проблем на тези инвеститори да бъде давано гражданство след, разбира се, проверка от компетентните власти. Защо? Защото след като те получат гражданство, разбирате, че те ще започнат да плащат и данъци в България, те ще имат много по-голям мотив да продължат своите инвестиции в страната. В момента законодателството за гражданството казва, че трябва да научиш български, трябва да стоиш тук пет години, трябва да имаш особени заслуги към икономиката, което значи да инвестираш 500 млн. лева например, за да получиш гражданство. И също тази седмица Унгария например прие подобна мярка в своето законодателство - срещу закупуване на държавни облигации, защото не могат да си финансират бюджетните дефицити, срещу закупуване на държавни ценни книжа да се дават права за постоянно пребиваване и впоследствие за гражданство.
Очаквате ли сега заради облагането на лихвите по депозитите да навлязат много фирми, които се занимават с управляване на активи в различни финансови схеми? „Преса” пише за британската „Шрьодерс”, която всъщност щяла да предложи на българите същата доходност, каквато имат, без Симеон Дянков да може да им взима данък върху дохода, който изкарват.
Със сигурност ще се появят такива управляващи дружества, пенсионни фондове, застрахователни дружества, които по някакъв начин ще се опитат да гарантират същата доходност, но под друга форма. Аз не мисля обаче, че те ще бъдат много широко разпространени, защото българският спестител е консервативно настроен по отношение на тези финансови инструменти. Депозитът е нещо, в който всеки един от нас вярва, защото той е гарантиран и от БНБ до определен размер, докато финансовите инструменти са все пак рискови инструменти. Така че аз не мисля, че това ще се случи. Ще има със сигурност прехвърляне на определени средства, но те няма да бъдат в тоя размер.
А вие подкрепяте ли, смятате ли, че е добре за икономиката това решение да се обложат лихвите? Защото това веднага беше свързано с идеите, че хората биха дърпали парите от банките или пък че това неминуемо би повлияло на кредитите, или че най-малкото пък не е честно лихвата, която ти плащаш, да не ти бъде приспадната по един кредит, който имаш, и държавата да взима данък и върху лихвата по кредитите, а пък да ти облагат лихвата от депозита.
Аз не мисля, че ще има особен ефект от тази мярка в икономиката, защото, първо, тя няма да принуди хората да си изтеглят парите и да ги похарчат, да потребят с тях, за да стимулират икономиката. Второ, тези средства няма да бъдат прехвърлени в голямата си част, от 95-99%, в такива взаимни управляващи фондове, защото хората нямат доверие в тези фондове, което означава, че те ще продължат да стоят в банковата система и да се връщат под формата на кредити. Опасно би било, ако например навлязат тези фондове, всички депозити или половината депозити се прехвърлят в тези фондове и тези фондове, знаете, инвестират във финансови инструменти. Те инвестират в държавни ценни книжа, в облигации, в акции на фондовите борси, което не е много добре за икономиката, защото парите не се връщат в икономиката, а отиват във финансови инструменти. Не се връщат от банковата система под форма на кредити, а биват инвестирани в други инструменти. Но такава опасност не виждам, защото, пак ви казвам, хората са консервативно настроени и не вярват на такива управляващи дружества и фондове.
А разумно ли беше политически това решение сега да се вземе? Добре ли беше за икономиката сега да се вземе?
Аз ви казах, че особен ефект върху икономиката няма да доведе това решение. Дали бе най-правилният момент не мога да коментирам и не искам да коментирам, защото не е в ресора на моето министерство, а в ресора на Министерството на финансите.
Съгласен ли сте заради неплатени други данъци фирмите да се дерегистрират служебно по Закона за данъка върху добавената стойност? Става дума, че с единната сметка на националната агенция по приходите първо ще се погасяват старите задължения и така може една фирма, която дължи примерно осигуровки, но честно си плаща ДДС, на принципа най-старите задължения се погасяват първо, изведнъж да се окаже, че дължи за три месеца ДДС и да бъде дерегистрирана. Впрочем това са опасения на работодателски организации при дебата около тази тема.
Не знам колко са тези случаи, трябва да се провери в НАП и в Министерството на финансите колко са случаите, в които една компания е изрядна откъм плащане на ДДС, а не е изрядна откъм плащане на осигуровки и евентуално би била застрашена от дерегистрация. Според мен не са много тези случаи. Ако са много случаите, тогава трябва да се мисли върху тази тема наистина, но това отново е политика на финансите, а не политика на министерство на икономиката.
Да, опита се, всичко това са неща, които рефлектират върху сектора, за който вие отговаряте - икономиката, че се взимат много смели, по някой път екстравагантни финансови решения… те сигурно имат някакви обяснения, нали?
Данъци и задължения към държавата трябва да се плащат и всеки трябва да свикне, че данъците в България са достатъчно ниски и трябва да си ги плаща, а не да се опитва да ги крие или да отлага тяхното плащане. Оттам нататък според мен това, което е в моя ресор, е по-скоро административната тежест - дали тези промени биха затруднили компаниите или биха ги облекчили. Според мен по-скоро биха ги облекчили с единна сметка, отколкото да ги затруднят, защото ще правят по-малко административни документи, за да си подадат отчетите…
И това е по третата точка, с която вие смятате да насърчите бизнеса в България.
Това е третата тема, по която работим и трябва да работим, за да насърчим бизнеса. Знаете, че имаме програма за намаляване на административната тежест до 2014-а година, която е свързана с облекчаване на разрешителните режими и е изчислено, че има капацитет да спести до 314 млн. лева годишно на тези компании, след като бъдат премахнати изискванията за подаване на документи, за пререгистрации и така нататък. Това е наистина важно, защото той не само спестява пари на компаниите, но и спестява много време, спестява усилия да се отиде в определена администрация, да се подаде определен документ. Но според мен трябва да се работи не само в тази посока, но и в посока електронно правителство, това, което прави Министерството на транспорта. Те следващата година, март и април месец, ще пуснат пуснат пилотно така нареченото българско електронно правителство, доколкото знам от колегата Московски, с 5000 първоначални електронни карти, с които всеки един ще може да ползва услугата от единен портал на правителството, който ще предоставя тези услуги.
Как ще се раздадат тези карти?
Точно това е интересният въпрос.
Колко пари ще струват?
Според мен… не знам какъв е принципът, на който ще бъдат раздавани, но аз говорих с министър Московски, че аз много ще настоявам, и той разбра какви са моите мотиви, голяма част от тези първи карти, пилотни, да ги получи бизнесът в България, защото той най-често работи в администрацията, най-голям смисъл и най-голям ефект ще има по…
А те тези карти ще са всички, и за гражданите?
Те са първите пилотни, така да се каже, пет хиляди карти, после предполагам ще има и други карти, ще се разширят услугите, които ще се предоставят, но в самото начало още ние трябва по най-бързия начин да се опитаме тези, с тези първи, с голям процент от тези първи пилотни карти да облекчим бизнеса, който да спре да ходи по администрациите…
А как ще изберете кои пет хиляди фирми да им ги дадете? На томбола ли ще ги раздадете?
Това е интересен въпрос. Не, не мисля, по-скоро трябва да имаме критерий за това кой най-често ползва администрацията, защото, ако си компания, която, знаете в България има стотици хиляди компании, много от които са само регистрирани и не извършват никаква дейност. Какъв е смисълът ние да губим карта за една такава компания. По-скоро тези, които най-активно работят с администрацията, най-често ползват услугите на администрацията.
А такива статистики има ли?
Със сигурност има такива статистики и могат да бъдат направени и събрани с помощта и на Българската търговско-промишлена палата например, Българска стопанска камара, така че ще намерим правилния механизъм, по който това да се случи.
Да отидем сега към енергетиката. Темата за поскъпването на тока. Ангел Семерджиев първо каза, че щял да поскъпне поне 3-4%, „Труд” го даже преведе под глава 14%, като се направиха различни сметки, след това вие опровергахте, даже Ангел Семерджиев почна за поевтиняване да говори след това. Всъщност вие откъде знаете какво ще стане догодина? Както няма особена логика шефът на ДКЕВР отсега да знае какви ще са условията от първи юли следващата година, за да поскъпне токът, така че вие със същите аргументи не можете да кажете пък, че няма да поскъпне, което го направихте.
Тези 14%, цитирани от вас, в „Труд” бяха голяма изненада, защото никой никога не е споменавал тази цифра. Регулаторът спомена 3-4%, от което аз бях изненадан наистина в първия момент, защото вие самият казахте, че е много рано да се знае какво ще е увеличението, и затова…
В цената на тока влиза инфлацията, която не се знае колко ще е.
Да, и затова го поканих на следващия ден в Министерството на икономиката и го изслушахме заедно с народните представители, които участват в комисията за наблюдение дейността на регулатора. И това, което той обясни пред мен и след това аз… заедно с него обяснихме пред журналисти на свикан брифинг, е, че това е била хипотеза, в случай че съдът например реши, че цената за достъп, която плащат зелените централи, трябва да отпадне. Ако отпадне тази цена за достъп, разходите, които самите централи предизвикват и които тази цена за достъп покрива, трябва да бъдат платени от някой друг. И хипотезата, която той разви, е, че този някой друг няма кой друг да бъде, а трябва да е пак крайният клиент, което ще натовари крайния клиент с едни 3-4%. Но ние нямаме основание на този етап да смятаме, че цената за достъп ще престане да съществува, ще бъде отменено това решение, единствено тя може да бъде коригирана след… тя е временна в момента, може да бъде коригирана след определен период от време, ако се установят размивания между реалните разходи, които предизвикват тези централи, и определените цени. Така че предпоставки за такова увеличаване на цената на електроенергията на този етап няма. Сега да се каже, че ще поевтинее електроенергията, това отново е, така, много смело изказване, защото аз не виждам и такива предпоставки.
Вие получихте ли писмо от 15-те посланици срещу въвеждането на такса за достъп до електропреносната мрежа на слънчеви, вятърни, водни централи? Поне държавите изглеждат доста сериозни, които не са съгласни с това - Белгия, Германия, Франция, Италия, Финландия, Китай, Турция. Значи, това не е Европейският съюз, ами така…
Мисля, че бяха 12 посланиците…
12 ли!?
… а не 15. А може и 15 да са били. Имах една среща при мен в Министерството на икономиката, на която дойдоха посланиците, връчиха ни писмото и се поинтересуваха от темата, и аз им обясних, че цената за достъп е въведена, защото тези централи в момента, в който те станаха хиляди, започнаха да предизвикват разходи за електроенергийната система. Тези разходи някои трябва да ги плати и не е голям изборът от юридически лица и субекти, които могат да ги платят. От една страна, могат да ги платят хората, което би било нечестно, хората да плащат сметка на някой друг, от друга страна, могат да ги платят НЕК и ЕРП-тата, които, първо, нямат финансовите възможности, второ, също не е честно да плащат сметката на някой друг, и, трето, могат да я платят самите централи, които предизвикват разхода, да си го платят. Сега, в тяхното писмо пишеше, че тази мярка е ретроактивна, тя действа със задна датата, което не е така, защото цената за достъп е част от българското законодателство от 2007 г., в Закона за енергетиката. Единствено не е била определена до този момент.
Т.е. няма да има отстъпление заради това, че толкова мощни държави протестират.
Не, ние… според нас това е справедливото решение и аз мисля, че и посланиците на тази среща разбраха, че българската политика е правилна и българската… нали, посланиците изразиха опасения за това, че по този начин би се влошил инвестиционният климат в страната, което аз не приемам, защото такъв тип мерки бяха предприети от редица други държави в Европейския съюз, Чехия например въведе 20% данък върху тези централи, допълнителен данък, специален данък върху ВЕИ централи. Унгария въведе такси, подобни на българските, Гърция миналата седмица гласува подобни промени, преди около месец говорих с министъра на енергетиката на Германия - и те обсъждат подобни мерки. Единствените държави, които не въвеждат подобни мерки в своето законодателство, са тези, които не са инвестирали до момента в такива възобновяеми проекти. Защото има и такива, има държави, които са подходили много прагматично по тази тема и са казали: ние ще направим насърчително законодателство за този тип енергия тогава, когато тя стане достатъчно евтина.
Вие лично как ще отговорите на въпроса на референдума - „Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала”?
По тази тема сме говорили много. Държавата…
Не, аз ви питам вие лично ще гласувате ли на референдума?
Държавата няма финансови възможности да финансира един такъв проект. Ако темата е „Белене” и темата е с държавни пари, няма как да стане това нещо. Така че…
Не, аз ви питам… в смисъл, на хората трябва да им стане ясно. Нали, сега започва и разяснителната кампания. Ако лидерите в обществото не кажат те самите как ще гласуват… Аз ви питам - „да” или „не”, кое от двете ще задраскате на така поставения от вашите колеги в парламента въпрос?
Хората сами трябва да преценят. Аз не искам да влияя на хората. Моето мнение е много ясно, така, изразено и в общественото пространство… и още март месец с внасянето на доклада от мое име, от името на министър Дянков в Министерски съвет и впоследствие с решението на Народното събрание. Но хората наистина трябва да слушат много добре разяснителната кампания…
Т.е. с това, което току-що казахте, вие казвате - аз вече съм казал „не” на този въпрос.
Да, казал съм „не”, защото държавата не може да си позволи такъв проект.
Понеже пък започват… Т.е. и вие разбирате под този въпрос „Белене”?
Да, разбира се, единствено и само „Белене” под този въпрос, да.
Така го разбирате… нищо, че не се споменава вътре? Тъй като пък основните протести от опозицията, от БСП, които събраха подписите за референдума, е това, че няма думата „Белене”. Но и вие казвате - аз разбирам „Белене” под този въпрос и затова ще гласувам с „не”?
Няма думата „Белене”, защото е противоконституционно, доколкото разбрах. Това е тълкуванието на Народното събрание и на президента, и на Конституционния съд. Интересно защо е зададен въпросът с „Белене”. Освен ако умишлено не се е целяло да не се стигне въобще до референдум, а просто да се постави управляващата партия в ситуация, в която да отхвърли провеждането на референдума или да се опита да го проведе със зададения въпрос, при което Конституционният съд да каже - не, не, не може с този въпрос…
Впрочем точно решението, което вие предложихте на парламента, е основният аргумент на БСП да казва - как така да е противоконституционнен въпросът за „Белене”, защо не бил от компетенциите на Народното събрание, когато Народното събрание прие решение точно за „Белене”.
Народното събрание прие решение да подкрепи действията на правителството и той не е отговарял на въпроса да се развива ли ядрената енергетика в България чрез строителството на атомна, по техните думи, електроцентрала „Белене”.
Ако хората гласуват, че не искат нова ядрена централа, това ще означава и изобщо всякакви ядрени… т.е. примерно да направим в Южна България една централа пак няма да бъде вече възможно при така зададен въпрос, нали?
В Южна България няма да бъде възможно, но това не изключва…
Никъде няма.
…обаче допълнителните мощности в съществуващи ядрени централи, например седми блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Впрочем президентът предлагаше, ако ще се питат хората наистина искат ли ядрена енергетика, да няма думата електроцентрала, а да бъде нови ядрени мощности. И така щеше да бъде ясно искаме ли изобщо…
Тогава въпросът би касаел и АЕЦ „Козлодуй"”. В момента зададеният въпрос не касае новите мощности в АЕЦ „Козлодуй”, а касае единствено „Белене” и хипотетична друга централа някъде.
А според вас не беше ли разумно да се допълни този въпрос като бъде даден отговор на още по-важната страна, за която и вие говорите - кой плаща, и България да каже дали българският народ е съгласен частници да имат ядрени централи като в Щатите?
Това би било най-добре, но за съжаление не е допустимо по Закона за референдумите и според българската конституция… Защото колкото по-конкретен…
Имате предвид, че промени…
…е въпросът, толкова по-добре. Но за съжаление ние можем да задаваме само такива общи въпроси, несвързани с финанси. Този въпрос е най-добрият, който може да се зададе, така да се каже.
И вие ще отговорите с „не”. Стана интересно, между другото, защото преди две седмици председателят на Народното събрание пък категорично каза, че тя ще гласува с „да”. Т.е. във вашата партия няма да има единно становище, да излезете и да кажете - ГЕРБ… или пък ще стане интересно, ако ГЕРБ каже - искаме с „да” да се отговори. Ще стигнете ли до политическо решение за единна позиция в ГЕРБ по въпроса за този референдум?
Аз мисля, че ние трябва да направим добра информационна кампания и според тази информационна кампания хората да преценят как да гласуват.
Да, въпросът е какво ще искате да информирате. Ако питаме Цецка Цачева, тя ще иска да информирате колко е хубаво да се построи „Белене”.
Ето това е демокрация - всеки може да гласува така, както реши.
„Южен поток”, той ще бъде подписан на 9 ноември, нали, другия петък?
Тогава евентуално ще се вземе окончателното инвестиционно решение, но това не означава подписване на някакъв нов договор или на някакъв нов…
А какво означава окончателно инвестиционно решение?
Това означава, че вече сме извършили необходимите технически стъпки, за да кажем, че този проект може да стартира, така да се каже. Но това не е подписване на договор за проекта, защото подписването е било 2008 г. с междуправителствено споразумение, което е ратифицирано в Народното събрание. Извън това междуправителствено споразумение има акционерно споразумение през 2010 г., съгласно което е създадена проектната компания и тя е започнала да извършва редица технически стъпки, например ОВОС, трасета, предпроектни проучвания, проектиране и т.н. Тези дейности в етапа, в който… част от тези дейности бъдат изпълнени и няма проблеми според, нали, анализите по проекта, може да се вземе окончателно инвестиционно решение. Ние сме на този етап, на който казваме - извършихме необходимите стъпки, в момента сме на фаза окончателно инвестиционно решение…
Т.е. това се подписва от всички акционери?
Това е решение, което се взема от акционерите в проекта, Българския енергиен холдинг и „Газпром”. Съответно те упълномощават борда на „Южен поток България” да вземе решение за окончателно инвестиционно решение.
Т.е. на 9 ноември ще има общо събрание на акционерното дружество, това ли ще има на 9 ноември?
Да, ще има борд на директорите, който ще вземе решение за окончателно инвестиционно решение.
Т.е. идването на руския президент, който се представяше едва ли не, че ще се подпишат някакви договори във връзка с „Южен поток”…
Символично подписване на решението пак може да има, това не е нещо невъзможно, но това, което на 9-и ще се случи, не е някакъв нов договор или някакви нови договорки. Всички параметри са фиксирани още 2008 г.
Ще обявите ли, както иска опозицията, предварително следващата седмица публично всички подробности около това инвестиционно решение?
Да, мисля, че е хубаво да има повече информация за извършените дейности до момента по проекта, защото няма договорености. Аз вчера разбрах, че г-н Костов ни е обвинявал за някакви тайни договорености. Такива нови договорености няма, нови договорености не са водени. Изпълнявани са определени технически стъпки по изпълнението на този проект. Направени са две трасета, които минават през територията на Северна България. Направени са, почти на финална фаза, ОВОС-а по проекта…
Защо две?
Ами, защото обикновено се правят две, за да има алтернатива и да се избере по-доброто трасе. С интерконектора с…
Т.е. сега, до другия петък, ще си останат двете като алтернатива или ще се избере кое ще е едното?
Не, мисля, че не избираме на този етап кое да е конкретно трасето, защото това трябва да покажат и икономическите модели, и различните фактори…
Така, а ОВОС направен ли е?
ОВОС-ът е почти завършен, мисля, че вървят обществени обсъждания в момента…
Къде са тези обществени обсъждания? Понеже…
По общините, те вървят от месец по общините, обществените обсъждания…
Така ли, понеже точно и опозицията това каза - къде се случва…
Ами, да, може би по този… компанията „Южен поток България” явно, така, не дава достатъчна публичност на дейностите, които извършва. И затова е хубаво следващата седмица да има по-голяма публичност на всички стъпки, които са направени до момента и които ни дават правото ние да кажем - да, готови сме да вземем окончателно инвестиционно решение.
Да, въпросът е тези обществени обсъждания, ако вече са приключили, и да има публичност, и да няма… Въпросът е - приключили ли са?
Не, то публичност е имало в общините, в които е минавала тръбата и където са уведомявани… където е уведомявано...
Защото, общо взето, инвеститорите по принцип във всичко гледат, ако може, да не се вдигне особен шум точно покрай тези обществени обсъждания, защото това после им създава евентуални проблеми, свързани с обжалванията, гледат между капките да минават. Но за такъв важен проект… то и за „Набуко” стана ясно, че там също ОВОС-ът бил вече…
По същия начин. И с гръцката връзка ОВОС-ът е пред приключване и другата година се надяваме да стартираме с първа копка март месец, румънската връзка вече я изграждаме, никой не пита къде е ОВОС-ът и къде са… нали, това са си процедури, които вървят, нито пък с който и да е от тези ВЕИ проекти, защото някои от тях… и те правят ОВОС. Има хиляди проекти в тази държава, за които се прави ОВОС и които не виждат тази публичност, която се иска. Но аз в случая съм съгласен, че трябва да има по-голяма публичност. Вчера г-н Костов е споменал, че еколозите трябва да се самосезират и да видят тук за какво става въпрос. Това според мен е един опит, тъй като няма други аргументи, с аргумента еколози и екологичен натиск, така, както се случи няколко пъти досега, да се промени един проект или да се спре един проект. Това е проект, който е същият като интерконекторите ни например. Това е една тръба, която ние заравяме под земята. Това е проект, който е същия като всеки ВиК проект в тази държава, и такива имаме хиляди…
Ключов въпрос на опозицията - ще бъде ли гарантирана възможността по същата тръба да се пренася и не руски газ, и то от трети страни, каквото е и изискването на еврозаконодателството?
Аз бях в понеделник на среща с комисаря Йотингер и с всички енергийни министри, които участват по проекта „Южен поток”. Там бе заявено много ясно от всеки един от тях, че те подкрепят този проект и ще вземат окончателно инвестиционно решение за проекта. И всички се обединихме около позицията, че този проект трябва да спазва на сто процента европейското законодателство. Но това не е тема индивидуална за всяка една държава, а това е тема, в която трябва да се включи и Европейската комисия. Точно тази тема касае и вашия въпрос - дали по тази тръба ще бъдат транзитирани и други количества, или този проект ще бъде изключен, има процедура, по която проектът може да бъде изключен…
България за изключването ли е, или, като казахте обединихме се около това да действат всички правила, ние казваме на руснаците, че по тази тръба, ако си намерим друг газ, трябва да можем да си го пренасяме по нея?
Но възможността за изключение също съществува, така че това пак е съгласно европейското законодателство не нарушава европейското законодателство…
Ние за кое от двете сме, г-н Добрев?
Ние със сигурност искаме, ако е възможно, по тази тръба да достига и друг газ до България. Но това не е само разговори между България, между българския акционер и „Газпром”, това е тема и на всички останали акционери. На тази среща беше италианският министър, австрийският министър, унгарският министър, румънският, гръцкият. Така че виждате, че…
И те ли искат като вас да минава и друг…
…България не е водеща в този проект. България е една от държавите по този проект и тя е сравнително, така, сравнително малка държава от изброените, изброените…
Ама на много пък важно място.
…от мен и останалите държави. Сърбия например още преди 10-15 дни все своето окончателно инвестиционно решение, но, хайде, тя не е член на Европейския съюз.
Не е в Европейския съюз.
Унгария обаче го взе в сряда тази седмица своето окончателно инвестиционно решение, така че…
И то какво е, да може ли да остане правилото за допускане на трети…
Окончателното… Не, тук се смесват темите. Окончателното инвестиционно решение няма нищо общо с това дали проектът ще получи изключение от европейските правила, или не. Това е тема, която ще се развива следващата година. Както…
Т.е. към момента няма изключение.
Няма изключение, не е кандидатствано за изключение. Както е и спекулация, че ние ако сега подпишем, нямало да са в сила някакви европейски правила. Това е пълна спекулация. И аз повдигнах дори въпроса на срещата с енергийните министри и от комисията изразиха огромно учудване каква е тази регулация, която Синята коалиция в България твърди, че ще има, която дори комисията не знае за нея… защото третият либерализационен пакет, на който те се позовават, той е в сила от няколко години, включително в българското законодателство, така че е все едно дали сега ще се вземе окончателното решение, март месец догодина или декември месец следващата година.
Защо България не искаше руски пари като кредит за „Белене”, а ги иска за „Южен поток”?
Не искаме руски пари. Това, което искаме, е проектът да се финансира на проектен принцип, което означава да не даваме собствени средства, така както беше записано…
И кой ще ги даде - руснаците ще ги дадат.
Ще има финансираща институция, ще има конкурс, на който ще се избере финансираща институция, някоя банка, която да финансира, не руското правителство, не „Газпром”, а някоя банка, която да финансира този проект. Това е проект, който е с отделна проектна компания, в който са извършени определени дейности. След шест месеца или след една година ще сме готови да започнем строителството. На този етап ние ще кажем - обявяваме процедури за строителство, за поставка на тръби, за компресорни станции, за финансираща институция…
Чие строителство ще започне първо - на „Набуко” или на „Южен поток”? Защото, ако се съди по новините от седмицата, че „Набуко” вече е бил внесъл доклада за оценка за въздействие на околната среда, излиза, че са малко по-напред…
По-наред е, „Набуко” наистина е по-напред като проект. Проблемът с „Набуко” е, че…
Няма газ…
…че газът за „Набуко” ще дойде 2018-2019 г., защото зависи от развитието на едно находище в Каспийско море, така наречения „Шах Дениз 2”… и консорциума, който участва в него. Което означава, че „Набуко” може да е готов да направи първа копка още март месец следващата година.
Т.е. по-рано от „Южен поток”.
По-рано от „Южен поток”. Но дали ще я направи е друг въпрос. Защото, ако нямаш количества, няма особена логика да започваш толкова рано изграждането му. Знаете, че ние подкрепяме проекта „Южен поток” и той е по-важен за България, отколкото проектът… южен газов коридор… проектът „Набуко”. Защото той е по-важен за България, понеже ще ни…
Даде алтернатива.
…ще допринесе за диверсификация, ще даде алтернатива на източника на газ и ще създаде конкуренция на пазара на газ в България.
За да завършим с енергийните теми, да не забравя да ви питам - ще забраните ли трафопостовете в жилищни сгради, понеже преди две седмици това беше голяма тема и сега вече, като минаха две седмици, този въпрос потъна?
Това е практика в целия Европейски съюз. България не е единствената държава, в която има трафопостове в сгради. Тези трафопостове… технически е невъзможно според експертите да се случи това, което се случи в Бургас. Явно обаче, колкото и да е невъзможно, има случаи, в които може да се случи.
Т.е. вие казвате „не” на вашия иначе съпартиец, кмета на Бургас, който каза - искам да ги забранят във всички жилищни сгради.
Това, което аз съм направил, веднага след инцидента разпоредих проверка на всички трафопостове в жилищни сгради в страната, която трябваше да приключи на 1 ноември. Очаквам резултатите от тази проверка от всеки един трафопост в сграда.
Т.е. тя онзи ден приключила, но не са ви ги дали още.
Да, приключила е и очаквам доклада, да видя доклада от тази проверка. В сградите, в които живеещите желаят този трафопост да бъде изместен, трябва да се търси възможност и да бъде изместен. Но трябва да се има предвид, че изместване на един трафопост струва 70 000-80 000 лева например. При хиляди трафопостове в жилищни сгради в страната това ще натовари електроенергийната система и тези средства в крайна сметка ще са един допълнителен натиск.
За туризма този път не остана време. Но доста весел казус от седмицата с българите като най-много пътуващите в Европейския съюз, харчейки и най-много. Не, наистина Люксембург, Дания и Норвегия ни водят по похарчени пари на едно пътуване. 50 дни средно в чужбина 2100 евро на човек, българин. Но Евростат вчера свалил тази информация, защото се оказало, че вътре смятат студентите, гурбетчиите, че нашата статистика я е подала без…
Да, възможно да е така, защото едва ли българите почиват по 50 дни в чужбина…
В чужбина, да, с по 2100 евро на човек.
Със сигурност не е така. Една седмица, 10 дни, както всички останали туристи, по-мога да повярвам. Но за туризма можем да кажем, че имаме ръст за тази година, малко по-нисък от очаквания ръст, но все пак…
Колко?
Ръст над 5% на броя на туристите…
За летните туристи.
Не, за летния сезон е повече от това. За летния сезон е 7,3% по данни на летищата в Бургас и Варна. Очакваме ръст на туристите и през зимния сезон. И може би среден ръст на броя на туристите над 5% за годината и същият процент ръст на приходите от тази дейност.
