За да изненадате приятно дама с детективски нюх като Нина Александрова, е нужна сериозна подготовка. Ние в zar.bg обаче усърдно следваме целта си да разберем какво се случва с любимите водещи на Дарик и потърсихме подкрепление от две красиви дами от списание "Грация". С помощта на главния редактор Поля Александрова и модния редактор Ива Славчева изготвихме стратегия как да изненадаме Нина Александрова.
Отлично я познаваме от Кой говори по Дарик, където с ДУМИТЕ от една сламена шапка изкушава своите гости, но един ден настъпи обрат. Като гръм от ясно небе Думите за Нина й намислиха Поля Александрова и Ива Славчева.
Ако се питате за какво си говориха под сурдинка трите дами, още в началото подсказвам, че всичко тук започна с ФОРМАта. Формата словесно подаде ръка на СУЕТАта, направи дисекция на ФЕТИШа, разрови ГАРДЕРОБа и очерта ТЕНДЕНЦИИте на Нина Александрова.
Финалът на тази среща ни съблазни почти като ЖАРТИЕР, прати ни на един ДИВ плаж в Шри Ланка и всичко това до последната ТОЧКА. Следва историята - бяло на черно, черно на бяло.
***
Тези ДУМИ се родиха в редакцията на списание "Грация".
Участваха:
Грацията на Дарик Радио Нина Александрова
Поля Александрова, главен редактор на списание "Грация"
Ива Славчева, редактор мода и козметика в "Грация"
Словесен координатор: Илиана Найденова
Разговорът започна с добрата новина, че съвсем скоро "Грация" ще празнува петия си рожден ден. Все още умуваме какво да им подарим, но пък разбрахме какво да очакваме от юбилейното издание за празника.
Акцентът:
Ива Славкова: Женствеността, която търсим толкова години, отново е акцент чрез една дама, която е символ на вечната женственост – Мерилин Монро.
Поля Александрова: Освен това търсим петте типа читателки на "Грация" през годините и представяме един по-необичаен шопинг с помощта на Станимира Колева, която е един от най-доказаните българските модели навън. Към темата за Мерилин Монро подхождаме малко по-нетрадиционно – търсим съвременната Мерилин с помощта на петима известни български дизайнери. А на корицата позира с рокля Елен Колева.
Какво прави една дама достатъчно женствена?
П.А.: Ние в "Грация" вярваме, че жената трябва да бъде преди всичко естествена. Залагаме на естествеността. И както пиша в моята редакторска страничка – е важно какво ти идва отвътре, а не какво идва отвън. Не сме претенциозни, опитваме се преди всичко да бъдем приятели на читателките ни. Надяваме се, че зад думата естественост се крие и нашето име – Грация.
И.Сл.: Винаги ми се е искало дрехите да са един добър повод да изразяваш себе си. Да разнообразяват деня ни по някакъв начин, но винаги с естествеността на първа линия.
П.А.: В юбилейния брой посвещаваме материал на кризата или на това как се пазарува по време на криза. Питаме тези, които стоят зад дрехите, за мнението им какво ще се търси в този труден период. Направихме и много интервюта с обикновени жени, които казаха, че най-трудно в период на криза ще се откажат от нещата, които ги правят по-красиви – козметика, парфюми, дрехи. Така че пазар за тези неща винаги ще има.
Нина, кажи ми – какво прави една жена женствена?
Нина Александрова: И аз твърдя, че тя трябва да бъде естествена. Според мен типовете хора и типовете жени свършват само в лексиконите. Висока, слаба и руса със сини очи – няма такова нещо. Това е самочувствието отвътре, това е нейната увереност, че тя изглежда добре. Аз нямам мерките на манекенка, но се чувствам страхотно и смятам, че съм женствена. Защото имам вътрешната увереност, защото мога да се автоиронизирам, защото се смея на недостатъците си и защото мога всеки един мой дефект да го превърна в ефект.
И настъпи моментът домакините да разкрият изненадата за Нина Александрова. Вдъхновени от запазената марка на Кой говори по Дарик – рубриката ДУМИТЕ, Поля Александрова и Ива Славчева извадиха една елегантна чанта. От чантата Нина изтегли...
Първата дума: ФОРМА
П.А.: Как поддържаш добра форма?
Н.А.: Много ще ви разочаровам, ако очаквате да ви кажа, че ходя три пъти в седмицата на фитнес. Два пъти в седмицата плувам по един час. Нещата, без които не мога дори в условията на финансова криза, са фризьор и маникюр. Но най-добра форма поддържам, когато не си позволявам да си легна вечер, без да съм прочела поне 100 страници. Аз съм говорещ човек – важно е как изглеждам, но другото е по-важно.
П.А.: Ние се стремим именно към това – да разберем какво прави нашата читателка различна от другите, индивидуалист. Затова за нас формата не е толкова важна, колкото съдържанието. И за теб ли е така?
Н.А.: Разбира се. Всяка сутрин се будя и си казвам: "Господи, животът е прекрасен! Благодаря ти за този ден, трябва да го изпълня със смисъл". Това е добрата форма – позитивизъм, позитивизъм до безкрай.
П.А.: Как приемаш различностите – либерално или под съмнение?
Н.А.: Това е много добър въпрос, защото обичам да говоря за различните хора. Аз съм много толерантна към хората – толерантна съм към сексуалната им ориентация, към религията им. Десет години работя като криминален и разследващ журналист, познавам всички изроди, всички мутри, много често посещавам Централния софийски затвор. Не мога да кажа, че ги разбирам, но се опитвам да разбера тяхното престъпно мислене, което е много различно и много далеч от нас.
Втората дума: СУЕТА
И.Сл.: Суетна ли си?
Н.А.: При срещите ми със студенти във Факултета по журналистика, все повече си давам сметка, че журналистиката е страшно суетна професия. Няма значение дали си моден или разследващ журналист. Много държа да съм на ниво и когато изляза от два часа ефир или лекции, когато направя едно интервю – много държа на оценката на слушателите. Много държа на обратната връзка и съм суетна, когато ми казват, че и днес съм била полезна с нещо. От тази гледна точка наистина съм много суетна.
П.А.: Според теб какво изгражда образа за теб в представите на слушателя, докато слуша предаване – само гласовете?
Н.А.: Те усещат кога съм добронамерена и кога наистина искам да помогна. Може би усещат, когато си изпускам нервите, когато говоря за деца сираци, усещат всяка една емоция и всяко едно настроение. Но това трябва да е в рамките на разговора. Никой не е длъжен да знае за проблемите, за емоциите на хората. Емоциите – дори една въздишка, една пауза – е ефект на говорене и в контекста на разговора трябва да разбират твоята позиция. Нищо повече.
Третата дума: ФЕТИШ
П.А.: Изпитваш ли такова отношение към нещо или някого в твоя живот?
Н.А.: Не, чак фетиш нямам и се радвам, че нямам. Звучи ми много страшно да имаш някакъв фетиш. Имам една голяма любов и най-много от това нещо. Ако ме питате от какво нещо – това са книги. Книгите мога да ги галя, да ги мириша. Всички мои приятели знаят, че държа на книгите с хубава хартия, с дебели корици, особено ако са над 100 страници, за мен е важно.
П.А.: Почти като отношението на господин Вълков към Vanity Fair (смеят се).
Н.А.: Всеки си има своите малки лудости. Държа да подреждам книгите и да бърша праха, много ги обгрижвам. Най-ценният подарък за мен е някой да ми подари книга.
П.А.: Говорим за формите и книгите, което ми напомня за едно интервю, което публикувахме със Заха Хадид. Обвиняват я, че в сградите си залага на женските форми. Тя се противопоставя на това твърдение, но все пак не отрича, че нейните форми са противореакция на т.нар. мъжки форми. Мъжете се надпреварват да строят небостъргачи. Мислиш ли, че има такова разделение мъжко-женско във формите, в отношението към света?
Н.А.: Ние жените така или иначе си имаме нещо от мъжете, те си имат нещо от нас. Много свикнахме с това, че мъжете са от Марс, жените са от Венера, спора с вдигнатия капак на тоалетната чиния... Но рано или късно на всеки му избива мъжкото, или пък на мъжа му избива женското. Трябва да се намери баланс и затова смятам, че трябва да сме толерантни.
И.Сл.: Какво мъжко не ти е чуждо?
Н.А.: Знаеш ли колко неща! Наскоро споделих с една приятелка, че аз по-скоро живея като мъж отколкото като жена. Работя по цял ден по много часове; единственото, което искам вечер вкъщи, е тишина и спокойствие; искам да си събуя обувките, да си налея едно малко и да си легна, да си почета. Сама мога да сменям всички крушки, ходя на събранията в блока, а това са много мъжки неща. Вкъщи е така, но ще ви разкажа ситуация с моя приятел Мартин Карбовски, като ходим заедно някъде – виждаме една врата, аз съм първа, той е втори и ми казва "Излизай". Той казва "Нина, на теб ако не ти отворят вратата, ще се блъснеш в нея". Изисквам – когато съм с мъж, изисквам маниери, обноски. Когато съм сама, мога да правя всичко.
Четвъртата дума: ГАРДЕРОБ
И.Сл.: Колко голям е твоят гардероб?
Н.А.: Моят е стандартен, трикрилен.
П.А.: Подредена или разхвърляна си в гардероба си?
Н.А.: Да ви призная какво няма в моя гардероб – може да има всичко, но няма нито един панталон. Никога през живота си не съм носила панталон и ме ужасява мисълта, че мога да обуя панталон. В моя гардероб има само рокли и поли. Много харесвам жени в панталон, жени в дънки са ми адски секси, може би съм прекалено консервативна. Дори обиколих седемте Рилски езера на кон с една бяла ленена пола. Скачала съм с бънджи с пола – реших, че е по-добре да скоча отколкото да не скоча. Всичко правя с пола и с рокля.
П.А.: Ето това е човек, който държи на стила си до последно. Може би трябва да опитаме проект в "Грация" – Нина с панталон - и може би ще се харесаш.
Петата дума: ТЕНДЕНЦИЯ
П.А.: Тенденциите в радиото какви са в момента?
Н.А.: Мисля, че чувствителната журналистика ще стане модерна. Не толкова политическата, а личната, човешката история в момента става голям хит. Това би ме направило много щастлива, защото така съм се научила, че не знаеш откъде може да тръгне историята. Ако изляза от радиото и вървя по любимия ми булевард Дондуков, мога да срещна някой клошар. Ако вървим заедно, мога да ви кажа историята на този клошар. Мога да ги позная само по стойката, с която ровят в контейнерите. Моят любим клошар се казва Ромео ме е научил на толкова много неща. Не можем да даваме гаранции и да казваме, че на нас това не може да ни се случи, а те са изпаднали. Тези човешки истории трябва да се разказват.
П.А.: Как изглежда една "човешка" история в радиоефира?
Н.А.: Голямо предизвикателство е да се направи една човешка история в радиоефира. Затова обичам радиото – когато си с камера, е много лесно да покажеш една човешка история, например тъжните очи на някой клошар, как той бута количка и т.н. на фона на щастливи добре облечени хора, които се разхождат по. Контрастът в телевизията се прави много лесно, по радиото журналистът трябва да разкаже тази история, той трябва да описва. Радиожурналистът трябва да може да опише всичко това, което камерата показва, всеки един детайл, защото винаги дяволът е някъде в детайлите. Това е магията на радиото, радиото изгражда образи като в книгите.
П.А.: Тогава какво е ретро във вашата професия и какво vintage – нещо, което да е непреходно?
Н.А.: Да, има хора, които правят ретро журналистика, не знаят, че сме 2009 година, XXI век и като че ли времето е спряло. Най-важното е да отвориш всички сетива, да можеш да го помиришеш, да го докоснеш. Най-важен е животът на улицата, той е най-реален.
И.Сл.: Има ли кич в радиото?
Н.А.: Защо да няма?! За мен кичозно е сутрин, като се събудиш, да слушаш хора, които много се хилят, говорят за секс например. Аз сутрин се будя с мисълта "Добро утро, животът е прекрасен!" и другото направо ме ужасява. Това според мен е жесток кич.
И.Сл.: Дай ни рецепта за красиво събуждане.
Н.А.: Важно е как си лягаш. Освен това е важна възглавницата, казват, че най-удобната възглавница е чистата съвест.
Нина, няма как да не те попитам – би ли се снимала за корицата на списание "Грация", ако тези две красиви дами ти предложат?
Н.А.: С удоволствие.
Поля и Иван към Нина: Само, ако обуе панталон (смеят се).
НА ФИНАЛА НА НАШАТА СРЕЩА ТРИТЕ ДАМИ ИЗТЕГЛИХА ПОСЛЕДНИТЕ СИ ДУМИ ОТ ЕДНА СЛАМЕНА ШАПКА
За Поля Александрова: ЖАРТИЕРИ
Тази дума съвсем буквално ми напомня за еротиката в нашия живот. Еротиката в позволени граници и естетически измерения трябва да бъде постоянно около нас, да бъдем по-нежни, по-разбиращи, по-преливащи едни в други. Поне във време на сватба жартиерът се счита, че носи късмет. Затова се надявам поне един такъв да е имало при началото на Грация, независимо от цвета му. Цветът за нас не е важен – понеже ние всеки месец сменяме цвета в главата на изданието – важни са съдържанието и присъствието. И се надяваме такова да има в живота на хората, които търсят Грация.
За Нина Александрова: ДИВ
И дивото е модерно, нали. Колкото и да сме сериозни в работата, трябва да сме диви. Винаги съм искала да знам колко е голям светът, винаги съм искала да отида до най-далечната му точка. Така отидох в Шри Ланка, където никой не се сеща на плажа да ти предлага шезлонг. Винаги съм искала да знам какво е усещането да летиш, затова летя с делтапланер и парапланер и скачам с бънджи. Трябва да сме диви и да сме свободни.
За Ива Славкова: ТОЧКА
Точките този сезон са модерни, пробвайте с тях. Бяло на черно, черно на бяло.
КРАЙ
