След осем години и половина работа във финансовата администрация на България, договорът с консултантите от „Краун Ейджънтс" не беше подновен. Официалната причина, изтъкната от финансовото министерство, е нуждата от спестяване на пари заради кризата и дефицита в държавната хазна. Не липсваха обаче и критики както към ефективността, така и към прозрачността на работата на консултантите у нас. Ето какво каза програмният мениджър на компанията Дейвид Смит:
Тръгвате си с над 300 препоръки за подобряване на финансовата администрация. Кои са най-важните от тях?
Препоръките са поверителни, ние ги изготвихме за министерството, така че не мога да говоря конкретно за тях. Мога да говоря единствено в общи рамки за препоръките, които сме направили. Те се отнасят не само до митниците, а и до Националната агенция за приходите, ДАНС, МВР и други ведомства. Трудно бих могъл да кажа кои са най-важните препоръки, защото те са широкообхватни и също така не могат да се разгледат поотделно, а са свързани помежду си. Но ако погледнем на препоръките като цяло, мисля, че най-важното от нашата работа е преминаването от принудителното налагане на контрола към доброволното спазване на законите. Събирането на приходите не бива да се определя от хората, които не си плащат данъците, а от създаването на една среда, в която хората си плащат задълженията към държавата доброволно.
Нека изясним нещо много важно - свързани ли са системите на НАП и митниците и до каква степен?
Има връзка между тях, която позволяла обмяна на информация. Освен това тя е на много по-добро ниво отпреди, но не говоря само за обмен на компютърно ниво. Все пак едната агенция може да извлича информация от системата на другата. На този етап обаче това не е една споделена база данни или система.
Според Вас трябва ли да бъде една споделена система?
Това е много труден въпрос. Има много малко примери в света, където има единна система при събирането на приходите. Основната ни цел беше създаване на условия за доброволно внасяне на данъци от страна на данъкоплатците. Една от най-важните дейности, които извършвахме през последните три години, беше подпомагането на НАП в техните кампании за спазването на данъчното законодателство. Те бяха успешни по много начини, а не само като повишаване на събираемостта на приходите при тези кампании. След всяка от тях бяха определяни нови дейности, в които може да се подобри контролът. Като се спазваха препоръките от предишните кампании във всяка следваща, тя ставаше все по-успешна.
Доколкото знам, представители на „Краун Ейджънтс" дори са участвали като консултанти в някои от операциите на НАП и митниците. Разкажете за някоя от тези акции, в която постигнатите от вас резултати са се доказали на практика?
Те бяха много интензивни и бяха провеждани два или три пъти годишно, фокусирани директно върху определена търговска дейност. Целта не беше толкова да се разкрие някаква престъпна дейност, но да се определят места, при които имаше занижено деклариране на ДДС. Това означава, че ние карахме търговците да плащат повече данъци и това има още по-широк ефект върху сектора, защото ако няколко фирми плащат по-високи данъци и другите трябва да започнат да го правят. В противен случай признават, че крият данъци.
С митниците също участвахме в много операции. Може би най-видимата беше в сектора на горивата. И те бяха много успешни, защото разкрихме доста случаи на укриване на преки приходи за държавата. Също така разкрихме схеми, модели, по които определени лица са успели да укрият своите задължения. Това може да се окаже много полезно, тъй като вече веднъж сме разкрили схемите, по които хората крият данъци, това може да бъде приложено и в други данъци.
Какво е Вашето мнение за операции като „Дедесарите" например?
Това е пример, в който всички институции, свързани с данъчното законодателство и предотвратяването на измамите с него, започват да работят заедно, но смятам, че предизвикателството пред приходните агенции е да повишат своята ефективност и да работят по-тясно с МВР, които също имат роля в събирането на приходите. Тези операции трябва да станат координирани, а не отделни операции.
Какво мислите за данъчната амнистия като начин за повишаване на събираемостта?
Мисля, че данъчната амнистия е много полезен инструмент. Не казвам, че това винаги е решение, но може да се използва. Важно е винаги, когато се прилага данъчната амнистия, да се приемат и всичките й последици. Иначе тя спира да бъде ефективна.
Изненада ли Ви решението на финансовия министър Симеон Дянков да прекрати договора с Вас?
Не мисля, че „изненадан" е точната дума. Работим в България от осем години и половина по четири различни договора. През целия този период всеки финансов министър имаше право да избере да не подновява договорите. Радвам се, че нито един от договорите не беше прекратен по-рано от срока, в който изтича. Ако сега министърът е решил да напредва по друг начин, нямаме отношение към това.
Чувствахте ли натиск при изпълнението на работата си?
Да, усетихме натиск по доста начини. Може да се каже, че първия път усетихме този натиск от престъпните елементи в България и проблемите, които имахме през 2002-2003-та година. Те са много добре документирани, но успяхме да преодолеем тези проблеми. Оттогава натискът е да изпълним това, което по договор сме длъжни да изпълняваме.
Засегнахте ли се от изказванията на новите ръководители на част от ведомствата, с които работите. Например шефът на митниците заяви, че работата Ви не си струва парите?
Бяхме разочаровани, но разбирам и позицията на господин Танов. Може би има неразбиране от страна на хората за това какъв беше обхватът на нашата работа през последните три години. Много е важно да се направи разлика между първия проект за митниците от 2002-2006 година и втория проект за приходните агенции от 2006-а до 2010 година. Втората програма, която помагаше не само на митниците, но всички приходни агенции, имаше други цели. Обхватът беше по-различен, понеже давахме стратегически съвети относно спазване на законодателството.
Притесни ли ви това, че финансовото министерство разсекрети договорите с „Краун Ейджънтс"?
Не ни притесни, защото засекретяването на договорите беше въпрос за българското правителство, а не за нас. Тук има два въпроса. Единият е за търговската тайна. Но това е много тесен, специфичен въпрос и не мисля, че ни създаде проблеми. Другото нещо е поверителното естество на препоръките. Смятам, че слагането на гриф „поверително" на препоръките е нещо логично на този етап.
Каква сума пари спечели „Краун Ейджънтс" от работата си в България?
Документираното число от четирите договора е 90 млн. лева, ако не греша. Но е много важно да се отбележи, че особено по време на първата програма, която беше по-скъпата от двете, ние доставихме доста оборудване за митниците - ние доставихме всичките автомобили за мобилните групи и оборудването за тях. Освен това част от тези пари бяха давани на хората от мобилните групи като премии към заплатите. Чистите приходи са по-малко от сумата, която вече споменах. Предпочитам да гледам на тази сума като инвестиция от страна на българското правителство, добра инвестиция, отколкото като на разход.
Доста се говореше за високите заплати за служителите ви и удобствата, които са получили в България?
Мисля, че повечето от това е по-скоро гледна точка, отколкото реалност. Това е един от рисковете при публикуването на договорите. Аз си спомням през 2002 г., когато договорът ни изтече в медиите и бяха цитирани цифрите, но се казваше, че нашите консултанти получават толкова. Искам да поправя тази гледна точка, защото това не бяха сумите, получавани от експертите, а сумите, които са администрирани от „Краун Ейджънтс". И цифрите, които бяха публикувани, не отговарят на заплатите на тези служители, а сумите, които бяха нужни изцяло за техните длъжности - за командировъчни и т.н. Мога да кажа, че през периода тук загубихме трима или четирима служители, които отидоха да работят като консултанти по договори за европейските фондове заради по-добро заплащане.
И накрая - ще Ви помоля за честен отговор: Ефективно ли работи финансовата администрация в България?
Да, тя работи ефективно, по-ефективно отколкото преди три години или преди осем години. Но ако ме питате дали може да работи по-ефективно, отговорът ми е „да". Има още много неща, които могат да бъдат направени, за да работи по-ефективно.
