В събота в зала „България” в София ще има съвместен датско-български камерен концерт, с участието на датския класически китарист – Йенс Банг Расмусен. Освен, че е китарист от световна значимост, Расмусен е известен с това, че е започнал кариерата си на 10 години и е достигнал върха на музикалния свят веднага след приключването на обучението му в САЩ. Расмусен изнася концерти по цял свят, а освен това преподава на майсторски класове.
Ето какво разказа за себе си и за музиката си Йенс Банг Расмусен:
Какво ви накара да поставите в творчеството си толкова силно ударение на ранната скандинавска музика? Какво е посланието на именно тази музика и каква специфична нагласа се изисква, за да може човек да я свири наистина добре?
Това е моето наследство и гръбнакът на моята култура. Този тип музика не е много известен извън Дания и Скандинавия, но сама по себе си е важен елемент от света на китарната музика. Всяка нация притежава своя собствена култура и културно наследство, това е нещо емоционално.
Какво е посланието, в тази насока, което отправяте към своите студенти, по време на майсторските класове, на които преподавате? Кое е най-трудно разбираемо за тях?
За мен важното послание е да се свири повече камерна музика. Голяма част от скандинавската музика е също камерна музика, съществува огромна колекция за чело и китара. Това е, което бих искал да постигна, както и моите студенти. Колкото до трудноразбираемото послание, то е строго индивидуално. Това да се отвориш към музикално въздействие е нещо силно индивидуално, понякога си много открит към определено послание и незабавно го разбираш, а понякога ти трябва повече време, за да осъзнаеш нещо. Същото е и когато отидеш на концерт – понякога преживяването е много въздействащо, а понякога не се чувстваш толкова възприемчив към музиката.
По какви характеристики избирате музиката, която да свирите?
През последните години свиря по-проста музика, която е по-леснодостъпна за публиката, преди свирех по-съвремени неща, но вече не правя това често. Специфичната характеристика на музиката, която избирам за концерти е, че тя трябва да има ясна форма и да е разбираема за слушателите. Свиря много концерти пред публика, която не е свикнала да посещава концерти, защото ако музиката се окаже прекалено сложна за тях, те няма да я слушат, биха решили, че посещението им е загуба на време. Важно е музиката да бъде така предадена, че публиката да се върне отново.
Вие самият каква музика слушате, когато не се подготвяте за концерт?
Свиря на китара, а това е много поетичен инструмент. Слушам много музика за оркестър, както и френски композитори. В момента активно слушам Бетовен, той е наистина фантастичен.
Отделно от музиката, кои са нещата, които ви помагат да си почивате и да освобождавате съзнанието си?
Ако искам да си почина наистина, отивам на риболов. Или просто се разхождам. Обичам да съм сред природата. Мисля, че е много успокоително да се намираш сред трева и дървета.
Били ли сте в България преди и какво знаете за страната ни?
Първият път, когато дойдох в България, беше преди много години. Изнесох концерт и проведох майсторски клас в Двореца на културата. Това беше след промените в източните държави и всичко беше много по-различно, отколкото е сега. Нямаше електричество и отопление. Вторият път, когато свирих тук, на концерта дойдоха много повече хора. Струва ми се, че тогава всичко в България беше наистина по- добре, отколкото при първото ми посещение. За последен път бях в страната ви през 95-та година, сега е 2009 година и ми се струва, че оттогава ситуацията се е подобрила. Наистина е фантастично да се види как са се променили много неща в България за това време. Публиката тук е страхотна – за мен е истинско удоволствие да свиря в в страната ви.
Преди няколко дни ЕК излезе с нов доклад за напредъка на България след присъединяването и към ЕС, според който в страната все още не са осъществени необходимите реформи, чували ли сте за него?
Според мен е много хубаво, че България се присъедини към ЕС, вярвам също така, че промените, за които настоява ЕК, рано или късно ще бъдат осъществени. В много отношения България напомня на Дания – защото е малка държава, а населението и е добре образовано. Не оставам с впечатлението, че осъществяването на реформите ще е истински проблем. Не чета за България много по вестниците в Дания, там скандално известни са Турция и Украйна, но не и България. Струва ми се, че подходът ви тук е по – дипломатичен и успявате да обедините няколко по вида си култури.
Вие сте един от първите западни музиканти, свирили в латвийското свободно радио веднага след студената война – как се случи това и какви бяха впечатленията ви тогава?
Беше наистина много странно преживяване. Спомням си много добре. Беше малко като да си в Дивия запад. Около радиото все още имаха барикади, по стените и прозорците имаше дупки от куршуми от престрелките с руснаците. Когато бях дете, асоциирахме източните държави с войната – не знаеш какво се случва там, не познаваш Русия или която и да е от Балтийските държави, за мен беше страхотно изживяване и нещо наистина много различно в сравнение с мястото и начина, по който аз самият съм израстнал. Затова преживяването беше вълнуващо за мен и ме научи на много неща.
Подкрепяте ли кандидатурата на датския премиер за генерален секретар на НАТО и какво очаквате от него на този пост?
Знам, че се водиха много дебати по въпроса. Дания е малка държава на фона на останалите европейски страни. Реално населението на всички скандинавски страни е двойно по – малко на брой от населението на държави като Полша или Франция. Така, че нямаме много силни позици в това отношение. Не ми се струва много вероятно именно датският премиер да бъде избран, но все пак, ако това се случи, ще бъде добре за страната ни.
Сравняват звученето на музиката ви със светлината на свещ – вие съгласен ли сте с такова сравнение и какво да очакваме от концерта ви в събота?
Наистина е много важно да добия впечатление за това как публиката чувства или вижда нещата, защото усещането винаги е напълно различно. Не бях се замислял за това, докато някой не написа нещо подобно, след това то наистина ми хареса много и реших, че звучи изключително поетично, затова и качих това сравнение на уебстраницата си. В събота, на концерта в София, ще свирим Бетовен и Бокерини. Мисля, че камерната музика за китара не е толкова силна като звук, а посланието, което изпраща, е много ярко. Хората наистина я харесват.
