Българо-руските енергийни преговори през погледа на Трайков
Българо-руските енергийни преговори през погледа на Трайков / cнимкa: Sofia Photo Agency, архив
Българо-руски енергийни преговори през погледа на Трайков
30892
Българо-руски енергийни преговори през погледа на Трайков
  • Българо-руски енергийни преговори през погледа на Трайков

След като преди седмици българското правителство обяви, че няма да строи АЕЦ „Белене", докато не намери европейски инвеститор и че най-вероятно няма да участва в Бургас-Александруполис, днес Москва изпрати делегация за преговори с българските власти за уточняване на детайлите около позициите на двете страни. Първият руски вицепремиер Виктор Зубков се срещна с премиера Бойко Борисов и с енергийния министър Трайчо Трайков. След разговорите двете страни съобщиха, че за АЕЦ „Белене" ще има яснота до септември, а за „Южен поток" ще се водят допълнителни преговори с Москва след броени дни. В кометнар по темата събеседник в предаването „Денят" на Дарик министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Да започнем с новината, която като че ли е най-шокираща след днешните преговори. Тя е извън мащабните проекти АЕЦ „Белене" и „Южен поток", а именно цената на природния газ у нас. Представителят на „Газпром" и на руското правителство Виктор Зубков ще учуди, че у нас газът е смущаващо по-скъп, отколкото ни го продава „Газпром", а премиерът Борисов поиска да знае откъде идва разликата. Зубков уточни, че руската компания ни продава газа за 339 долара за 1000 куб.м, а тук синьото гориво струва по думите му 576 долара за 1000 кубика. По-рано през деня вие обяснихте, че руският държавник вероятно е имал предвид цената за газоснабдените потребители у нас. Сега, нека уточним къде трябва да се търси тази разлика, която е на гърба на българските домакинства и заводи, цитирам премиера Борисов.

За съжаление наблюдението на руските ни партньори не е съвсем основателно, защото от тях получаваме газа, по-точно от посредника по договора, по договорите, на средна цена за микса от 338 долара. Към тази цена, която съответства, да кажем, на 515 лева, слагаме 7,60 надценка за „Булгаргаз", 19,73 цена за пренос по тръбите на „Булгартрансгаз", значи, дотук 26 лева, и след това по-голямата надценка вече е при газоразпределителни дружества, която е около 200 до 250 лева.

Т.е. ако цените на газа са завишавани от посредниците, за които българската страна отдавна настоява да отпаднат при доставката на газ от „Газпром" за България, всъщност това са три фирми, контролирани отново от „Газпром". Излиза, че „Газпром" не би трябвало да има основания да се учудва от цените, тъй като парите може би са прибирани отново от „Газпром". Така ли е?

Интересно би било да се знае на какви цени „Газпром" продава първо на посредниците, след което те продават на „Булгаргаз".

Това казвате, че би било интересно. Това ли ще уточняваме в четвъртък, когато българска делегация заминава за Москва?

Ами, това би било интересен детайл, макар че  по-важно за нас е да отпаднат посредниците и тогава вече да договаряме цена, на която никой да не се учудва. А иначе цената, която се дава за газоразпределение, се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и би трябвало да покрива разходите на фирмите лицензианти за изграждане на мрежите. Дали е много или малко? Наистина като процент е доста - около 40%надценка над цената, по която „Булгаргаз" продава на компаниите, но дали е много или малко може да каже ДКЕВР. И аз затова съм ги помолил да разгледат още един път и да направят анализ на тези цени.

Според вас каква е вероятността цените да са завишавани от българска страна, от „Булгаргаз"? Вие като принципал на компанията би трябвало да имате поглед върху дружеството.   

Ами, казах ви току-що, че надценката, която в края на миналата година ограничихме до процент и половина, всъщност е точно това. Процент и половина над цените, по които те влизат в България. Това е всичко, което взема „Булгаргаз".

Тогава излиза, че всъщност, ако има завишаване, то сто процента е от руска страна и вие в този случай как си обяснявате поведението  на руския представител днес? 

Ами, може би цифрите, така, които са попаднали и с които се работеше..., но може пък и да има предвид, че в газоразпределението се дават големи цени на българските газоразпределителни компании.

Вие останахте ли с впечатление след тези преговори, че Русия е склонна да намали цените на газа за България?

Според мен изобщо не е изключено да се върви към такъв вариант. Във всеки случай това е, което ние представихме като позиция и което намери разбиране у руските ни партньори.

С колко? Говорихте ли за конкретни цифри?

Не сме говорили за конкретни цифри, но това, което бихме искали да се постигне като резултат от някои ценообразуващи във формулата, е възможно намалението да е съществено.

Съществено... процент, може ли да се говори за над 20-30%?

За всичко може да се говори. И ние затова говорим.

Премиерът Борисов днес заяви, че евентуалното намаление в цените може да се отрази в сметките на потребителите още през това тримесечие. Възможно ли е цените на горивото, респективно на парното, да паднат преди отоплителния сезон?

Възможно е да се вземе такова решение. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране винаги може да вземе решение, каквото тя прецени. Ако се стигне до преразглеждане на условията по договорите, всъщност тези условия ще бъдат валидни от изтичане на сроковете на договорите, първият от които изтича в края на 2010-а.

Т.е. вероятно може да имаме нови цени и чак след това?

Теоретично е възможно в резултат на промяната в наредбата, която направихме в началото на годината, да се допуска надвземане или недовземане на приходи от „Булгаргаз", така че теоретично е възможно, ако имаме яснота по договорите, да се направи недовземане за последното тримесечие с оглед на новите условия от началото на следващата година, когато пък поевтиняването да не е толкова, колкото би се постигнало. Това са математически варианти.

Как приема руската страна искането ни в новите договори за доставка на газ да отпаднат посредниците, тези три фирми - „Газекспорт", „Овергаз" и „Винтерсхал", и да остане евентуално само „Газекспорт", която е собственост на „Газпром", и как да очакваме, че ще се развият...

Не, не, не, вие пропуснахте „Овергаз".

„Овергаз", да, „Овергаз", „Винтерсхал" и „Газекспорт". Как очаквате, че ще се развият преговорите по този въпрос във времето, преговорите за новите договори на газ?

Това е част от цялата ни позиция по преговорите, и то важна част.

Не ми отговорихте на въпроса как приемат отпадането на посредниците, това, за което настояваме.

Казах ви още в началото, че това е въпрос, който всеки път поставяме, и сега поставихме достатъчно акцентирано и те проявиха разбиране към тази позиция, особено когато разбраха, че може би не е ясно точно колко взима посредникът или че когато се стига до кризисни ситуации, така, се пречи на директната комуникация.

Добре, аз искам да го артикулираме ясно, че те са проявили разбиране да отпаднат посредниците, т.е. това означава, че посредниците ще отпаднат.

Това означава, че такава е преговорната ни позиция, по която говорим.

Добре, г-н Трайков, за АЕЦ "Белене". След днешните преговори излиза, че Русия е склонна да изчака България да намери европейски инвеститор за централата. Днес бе съобщено за срок до септември месец. Тогава ли трябва да кажем окончателно на руската страна дали ще продължим с проекта или не?

Русия е склонна не от днес, а от есента на миналата година, когато уточнихме с министър Шматко стъпките, които предприемаме, така че те знаят на какъв етап сме, как се развива процедурата, а пък ние ще направим всичко възможно това да се случи възможно най-бързо.

До септември месец руснаците трябва да се произнесат по нашите условия, които днес бяха съобщени от премиера Бойко Борисов - 40-процентно намаление на цената, една и съща цена през следващите седем години, когато е пусковият срок на централата, как приема руската страна тези условия?

Целта е да се намери решение, при което проектът "Белене" да бъде работещ и икономически издържан и един от най-добрите варианти е да се премахнат ескалациите върху цената, които, първо, не са докрай уточнени, и второ, биха могли в много широки граници да променят стойността му. Така че при това условие ще се постигнат ефектите, които изброихте.

Вие ми кажете съгласни ли са те, руската страна, на това 40-процентно намаление на цената и при какви условия.

Това е позицията, която ние изразихме.

А каква е тяхната позиция?

Те приеха позицията ни.

Има ли вече някакъв заявен инвеститорски интерес към „Белене", макар и неофициален и попитаха ли руската делегация за това?

Не ни попитаха, има неофициален интерес.

Има неофициален интерес? А заслужава ли си вашето внимание?

Разбира се.

Откъде е инвеститорският интерес?

Аз съм се ангажирал, и екипът в министерството и НЕК, достатъчно сериозно вече с този проект, така че не можем да си позволим да не проявяваме интерес към такива развития.

За западноевропейски инвеститор ли става дума, какъвто търсим?

Става дума за портфейл от различни инвеститори.

Колко на брой?

Няколко.

И те са от Западна Европа...

Включително.

... или от САЩ. Има ли от САЩ?

Засега не.

А от кои страни са, ако може да кажете...

Не, не мога да ви кажа повече сега по този въпрос.

Добре. Какво означава за „Южен поток" и за българския интерес постигнатата договорка, че настоящите тръби ще се използват като част от трасето на „Южен поток" с не по-малък капацитет от досегашния и че България ще спечели повече от предвиденото, както каза премиерът Борисов, и че ще участваме с равен дял в проекта? Какво означава за потребителя?

Това е изключително интересен нов елемент в разговорите ни, който може значително и решаващо, бих казал, да ускори преговорите, защото това означава, че количествата, които сега транзитираме за Гърция и Турция по съществуващата газопреносна мрежа, и в бъдеще, когато целият транзит би минавал през „Южен поток", а вече не през Украйна и Румъния, пак ще продължим да го транзитираме по съществуващата мрежа и при съществуващите условия. А всичко, което е допълнително над тези 17 млрд. куб. метра годишно, то ще бъде по новите тръби, които ще се построят, и вече те ще бъдат собственост на смесеното предприятие - 50 на 50, тези 40 и няколко милиарда куб.м, докато старата газопреносна система си остава българска собственост 100% и не се губят количествата, транзитирани, които са по договорите за нея.

Настояват ли все още от руската страна да получат собствеността на старата газопреносна мрежа, на българското трасе?

Не.

Отказали са се от тази си идея, така ли?

Току-що ви обясних каква е идеята. Сегашното трасе за транзит си остава българско 100% и за него си важат договорите за количествата, които имаме.

Според вас колко пари ще трябва да инвестираме в този проект при сегашните...

Няколкостотин милиона евро, но конкретен отговор на това ще даде прединвестиционното проучване.

Как в условията на тази криза и в тежкото финансово положение, в което е бюджетът, ще ги търсим тези пари, във времето как ще трябва да ги плащаме?

Има начин да се финансира. Това не е непосилна сума и има достатъчно варианти за осигуряването им.

Г-н Трайков, намекнаха ли днес руснаците, че България може да бъде изместена в „Южен поток" от Румъния например, какъвто вариант се спряга в някои чуждестранни медии напоследък?

В нито един момент от разговорите не стана дума за това.

Добре, вие лично, като енергиен министър, къде усетихте днес, че преговорите са постигнали най-сериозен успех за българския интерес и къде всъщност руснаците са останали по-резервирани?

По отношение на газовата тематика мисля, че имаме шанс да направим много бърз прогрес, изцяло отговарящ на нашите национални интереси, но те отговарят и на руските, защото руската страна има интерес газопроводът „Южен поток" да стане икономически най-издържаното трасе и отговарящ на целите на газопровода. В същото време има интерес да запази един лоялен и коректен партньор, какъвто сме ние винаги били и в доставките, и в транзита на газ, винаги сме си плащали навреме сметките, никога не сме използвали позицията си за шантаж, т.е. имаме изцяло чисто досие в това отношение и е в интерес и на руската страна това стратегическо сътрудничество да продължи.