Какво предлагат синдикатите за „Кремиковци” – позициите на лидерите на Конфедерацията на труда "Подкрепа" - Константин Тренчев и на КНСБ - Желязко Христов:
Какво предлага "Подкрепа"?
Константин Тренчев: Преди да кажем какво предлагаме, трябва да обясним какво е
станало, защото започнаха и министри да се изказват - искахте частно, ето ви частно, ние повече не може нищо да направим, това е капитализмът. Но нещата стоят по коренно различен начин, господин водещ. Значи, първо, не синдикатите решават едно нещо дали да е държавно или частно, това го решава държавата, на кого - също. Нещо повече. След като нещо стане частно, и аз така съвсем общо казвам нещата, държавата има задължение да осъществи контрол дали този, който е взел съответното предприятие, си изпълнява поетите ангажименти или не. Доколко е изпълнил, е ясно на всички. "Кремиковци" трябваше огромни дългове да плати, не го направи, макар че бяха поети като ангажименти, след това "Кремиковци" се препродаде, държавата пак не възрази, защото новият купувач, той пое ангажимента да ги оправи. Колко ги е оправил е ясно на всички. Държавата постоянно спекулира с едни 25 процента - ние толкова имаме, следователно нямаме решаващ глас. Това е една много голяма заблуда, защото ако държавата беше следила изпълнява ли се приватизационният договор и вторият след препродажбата, можеше отдавна да се намеси чрез специална структура, наречена Агенция за следприватизационен контрол. Тя прави там нещо, има някакво дело, не го знам докъде е стигнало. Второ, държавата направи една много голяма измама. Искам да го кажа публично на всички. Собственикът, индиецът Митал, в Лондон поискаха на свободния пазар огромен заем, там парите не се искат на принципа - дай парите, ние ще се оправяме и ще ти връщаме с голяма лихва, а се прави специална книжка, в която пише - парите, които търся, ще ги използвам за първо, второ, трето. За да се издаде тая книжка, за да се реши да се поиска този заем, който е на стойност над 300 милиона евро, трябва всички участници в борда, т.е. и държавата с нейните 25, да са съгласни това да стане. Речено-сторено, поискаха парите. Само че това, за което се използваха парите, няма нищо общо с това, което пише в книжката, наречена проспект, и тук вече това е една договорена измама, договорена между собственика и държавата, с която излъгаха хората там, които, аз ви уверявам, че ще се търсят парите, защото в книжката пише дословно - парите ще се използват за инвестиции в "Кремиковци". А от тези пари една част взе държавата, това не го пише в книжката, останалите Митал си ги прибра в джоба и вече къде ги е насочил и потрошил, нали, е негов проблем, но тия хора ще си търсят парите, особено в днешната криза.
Така, сега да кажете какво предлагате?
Константин Тренчев: И ми казват, че едно такова дело ще го гледа не софийският съд, а лондонският съд. Само лондонският съд действа по-бързо и много по-адекватно от нашите. Оттук започва голямото затъване. Разбира се, и мениджмънтът беше такъв, че сигурно няма такова чудо, което втори път да се роди като отбор с капитан Сашо Томов. Аз лично съм дал за 92 милиона документи, гледаха ги моите юристи, аз не разбирам от икономика толкова, че на своя глава да го направя, както виждате сега нещо го гонят за 36. А какво предлагаме? Вижте, ние предупреждавахме много преди нещата да станат толкова лоши и премиера, и то писмено, нали, тия неща можем да ги докажем, а министърът, като почне малко от Овчаров, нали, той малко закачи от този период, и останалото време министър Димитров десетки пъти, десетки пъти. Работата не върви. Тогава криза нямаше, господин водещ. Цените на металите бяха на върха, нали, то тогава е голямото грабене, сега кризата за съжаление просто допотопи "Кремиковци". И това, което ние предлагаме, беше да се намери инвеститор. Добре, търсим. Следващият четвъртък ще имаме среща, не уточняваме месеца и годината, нали. Чакайте, стойте, трайте и т.н. - мотаят ни. Ние не може да кажем този или онзи да е, може просто да настояваме, но ние не можем да взимаме решения. Тъй че нека да не плещят глупости и министър Димитров, и Ивайло Калфин - един вид това е предприятие частно, оправяйте се и т.н. Това издава, как да ви кажа, те са абсолютно гузни, защото държавата не може да си позволи структуроопределящо предприятие, "Кремиковци" е за нас нещо като "Дженеръл Мотърс" за Америка.
Тоест вие предлагате ли да се постъпи като с "Дженеръл Мотърс", да се изкупи или да се сложи управление държавно там?
Константин Тренчев: Има една възможност, и то това го казва синдикът, не го казваме ние, тъй като "Кремиковци" има много дългове, и то към държавни предприятия, т.е. към държавата, нали, и те са най-много, вторите по големина притежатели на дългове са тези момчета по Лондон, дето са ги излъгали и са дали 300 милиона, тези неща да се обединят в пакет, да се превърнат в акции и заедно с ония 25 процента държавата става мажоритарен собственик. "Кремиковци", много неща могат да се кажат, че не е трябвало да се прави, че не знам си какво...
Тоест вие казвате нещо важно, господин Тренчев...
Константин Тренчев: ...но "Кремиковци", "Кремиковци"...
...синдикатите искат "Кремиковци" да стане държавно.
Константин Тренчев: Ами, това е към момента може би, ако не се появи инвеститор, единствената опция, и то искам да ви кажа...
Чакайте да чуем сега д-р Христов.
Константин Тренчев: ...това не е национализация по социалистически. Ако ви прави впечатление, сега в кризата закъсали банки и предприятия на запад, държавата влиза в тях като собственик, защото помага, нали, след като работата тръгне, тя си продава нещата. Това не е национализация по социалистически с тоягата - ставайте и се махайте, нали, това нещо вече е държавно, майната ви. Тъй че нека да не правим, нали, такива паралели.
Така, да чуем д-р Желязко Христов, КНСБ. Какво предлага КНСБ за "Кремиковци"?
Желязко Христов: Извинявам се, че поради академичната си заетост не мога да бъда при вас в студиото. Като съм съгласен с казаното от д-р Тренчев, ще си позволя. Положението на бившия металургичен комбинат е драматично. Не е розово, с огромни дългове над 2 милиарда и неблагоприятна конюнктура на металните пазари. На второ място, надежда на работниците и през протести, че ще се намери инвеститор за металургичния комбинат и че предприятието ще продължи да съществува, т.е. че производството ще бъде вдигнато на крак и те няма да загубят хляба си. Това е една безкрайно почтена позиция с надеждата. Въпросът е в решенията. Кои са решенията? Кое е най-доброто за комбината? Да се намери инвеститор. Държавата да увеличи мажоритарния си пакет и да си го върне или да пристъпи към ликвидация. Последното за нас е безкрайно непростимо. Ние предлагаме цялостен комплексен пакет. На първо място, и сме го доверили на министър Петър Димитров, развили сме го пред него, ако събранието на кредиторите на 24 април реши и дай Боже да реши, че оздравителният план трябва да бъде предложен и че в него трансформиране на задължения в собственост е работещ инструмент, тогава кредиторите ще придобият акции от "Кремиковци". Кредиторите трябва да преценят кое е по-изгодно за тях - дали да чакат евентуални продажби на имущество и осребряване и оттам да си възстановят вземанията, или да се опитат да възродят предприятието през тази схема. Доброто, което ние съзираме през тази експертна схема, която разработват експертите ни, че така силно ще намалеят задълженията на "Кремиковци", ще се повиши имиджът и рейтингът му и възможността да кандидатства за кредити е по-голяма.
Тоест вие предлагате държавата да опрости...
Константин Тренчев: Не, не, не, не. Категорично не.
Или не ви разбрах.
Желязко Христов: Ние предлагаме държавата...
Константин Тренчев: Трансформация на дълга.
Желязко Христов: ...да трансформира, да направи така наречената операция капитализация на дълга. Тя да я развие на събранието, на общото събрание на кредиторите в контекст на оздравителен план. Така държавата може би ще придобие някъде около 50 процента.
Константин Тренчев: И повече даже.
От "Кремиковци", от, казахте, акциите, а не активите, така ли?
Желязко Христов: Говорим за акциите. Самите акционери, било то държавата или бондхолдерите, биха могли да направят тогава и свой фонд, в който да инвестират средства, за да започне предприятието да работи с някаква перспектива. Ако има и потенциален инвеститор отвън, вероятно той с по-голямо желание би влязъл в такова предприятие, което е с по-малки задължения, отколкото е в момента. В тоя контекст обаче ние предлагаме да не бъде извън вниманието на правителство, на кредитори, на менинджмънт и синдик. Един социален пакет за програма за доброволно напускане. Очевидно перспективата на "Кремиковци" ще отиде към някакво свиване на производството, към екологизация на производство и т.н. Това, че безспорно трябва да бъдат издължени задълженията на работниците за дължими работни заплати, това постановява българската трудова конституция, е повече от факт. Това, че би могло да се намери през комплексен инструментариум спасение на оптимално възможно работещо предприятие,ние сме убедени в това. И че трябва да се търси и алтернативен бизнес проект, апропо архитект Диков развива този проект като идея в свободни площи, територии и прочее, вместо да се продават, да се правят измамни схеми както междувпрочем и "Арселор Митал" и приближени правеха това, с д-р Тренчев първи огласихме в едно алтернативно на вашето предаване национално, електронна медия, много отдавна, че се продава земя, че се продават обособени активи и че тези пари изчезват от предприятието. Целият въпрос е, че драмата остава за работниците.
Така.
Желязко Христов: Тоест най-голямата болка.
Сега да вървим напред. Българи или бразилци? Кого биха подкрепили синдикатите, д-р Тренчев? Тази голяма бразилска компания или фирмата на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев "Интертръст холдинг"?
Константин Тренчев: Ние гледаме какво е изгодно за хората, без да ги делим кой в кой синдикат е или кой какъв е. Тъй че по-изгодното, нали, ние, разбира се, трябва да видим всички предложения, да го консултираме със специалисти и те да кажат - това е по-изгодно и по-перспективно. Ние не влагаме субективизъм в една такава оценка. Но някак си вие не разбрахте тъй наречената капитализация. Ако вие имате предприятие и това предприятие дължи на някого 10 милиона, ако този дълг се капитализира, т.е. от вашето предприятие се вземат акции, нали, той влиза в собствеността. Това е, което ние искаме. Държавата влиза в собствеността и по този начин той примерно може да изземе по-голямата част от вашето предприятие срещу този дълг. Нали, това не е опрощаване.
Знаете ли какво не съм сигурен, д-р Тренчев, че аз искам с моите пари от моите данъци да си капитализирам "Кремиковци". Не съм убеден, че това ще го искат и повечето българи.
Константин Тренчев: Вижте, те...
Разбирам проблемите на тия хора, но...
Константин Тренчев: Ще ви кажа друго.
...бих предпочел да си капитализираме други работи, които печелят.
Константин Тренчев: Не. В случая вие не давате пари, а вие трансформирате дълг, който тъй или иначе не го получавате. Но вероятността, ако вие почнете да командвате там като държава в случая или като частно...
Да започна да наливам още пари е много голяма...
Константин Тренчев: Не, дали ще наливате, не. Вие ще я реформирате, ще я трансформирате и т.н. Това, което дължи "Кремиковци" на "Булгаргаз", на НЕК примерно, на "Митници", на пристанища и така, то тъй и тъй не го дава. Тоест в случая не мислете, че от бюджета някой нещо дава. Ако обаче тия техни вземания се съберат на едно, те са държавни по същество, държавата придобива огромен пакет там и тя казва - това ще се прави, това ще се затвори, тук ще се направи, туй ще се направи.
А откъде ще се вземат пари оттук нататък за газ да се плаща, като няма пазари? Да ви кажа, аз не съм пък и съгласен да се подава газ за "Кремиковци", а да се спира на примерно човек, който не си го плати вкъщи.
Константин Тренчев: Вижте, ако "Кремиковци" прави 90 хиляди, 100 хиляди тона, а той може да прави много повече, на месец, "Кремиковци" е на сериозна печалба. Искам да ви го кажа. То при всички експертни оценки "Кремиковци" може да работи, стига първо да не се краде така, както го крадоха, нали, и второ, това нещо да е ритмично. Трябва да има някакви реформи, оптимизация и така нататък, но разберете, в цялата тази работа ние сме потърпевши. Ние сме потърпевши. Нито взимаме решения от коя компания се купуват въглищата, нито на коя компания да се продават рулоните ламарина и т.н. Там са правени чудовищни измами, разберете - договор за 250 долара след това се качва на 350 долара.
Чакайте малко обаче. Ще ви прекъсна да ви цитирам Миша Глени. Намерих книгата му "МакМафия". Описание на мрежата на паяк. Той разказва как Илия Павлов отишъл в кабинета на директора на "Кремиковци", това са началните години на демокрацията, и бил придружен от един от босовете на най-силния профсъюз. Така пише Глени. Сега кой е тоя бос, не знам. Присъствал и Димитър Иванов, бившият шеф на Шести отдел на Държавна сигурност, и казали на директора на предприятието - работи с нас или ще те унищожим. Павлов поискал директорът да купува суровини не директно от руснаците на по-ниски цени, а на по-високи от негова компания и после, вместо да продава крайния продукт на потребител, да го продава на неизгодни цени на друга фирма на Павлов и това всъщност, това контролиране на входа на изхода и входа на комбината е мрежата на паяка, за която говори.
Константин Тренчев: Вижте, значи синдикалният бос, за който говорите...
Кой е синдикалният бос?
Константин Тренчев: ...се казва Радослав Ненов. И към момента, ако това е станало, той просто отдавна не беше лидер при нас. Той беше един човек с бизнес усет, който го взехме в София от Ямбол, защото...
Глени не пише името. Вие го казвате.
Константин Тренчев: Не, не аз ви го казвам, защото беше наистина момчето много с акъла си. Само че като видяхме, че него не го интересува синдикализмът, а го интересува бизнесът, ние го отстранихме.
Тоест признавате, че и от вашите среди...
Константин Тренчев: Той стана вицепрезидент... Ама ние не можем на нашите хора да им кажем - цял живот бъди синдикалист, и да ги закрепостим по някакъв начин. Много хора идват, видят това онова, викат - тук няма далавера, отиват в бизнеса. И Радослав Ненов беше поканен от Илия Павлов да стане вицепрезидент на "Мултигруп". После се скараха, разбира се, нали, защото където има пари, почти винаги рано или късно хората се карат. Но той отдавна не беше наш член.
Тоест не като такъв е ходил според вас там, така ли?
Константин Тренчев: Не, разбира се, че не е. Сега, той си имаше по принцип склонност към бизнеса момчето. Нали, видя, че в един синдикат какво да се развиваш - трябва да ходиш да се караш с министри и да ходиш по стачки. Не е, общо взето, приятна работа, нали. И човекът отиде в бизнеса.
Чакайте да питаме и д-р Христов. А ви хващали ли сте ваши хора да са под някаква форма съучастници в...
Желязко Христов: Аз не съм бил в това време президент на КНСБ, г-н Вълчев.
Благодаря за коректността на д-р Тренчев, че все пак хвърля светлина. Информиран съм за този казус, не от книгата, която вие цитирате, а от живота. И аз не съм съгласен на един гражданин да му се спира газта, когато той не си е платил, а "Кремиковци" да употребява газ за сметка на бюджета на държавата. Само че трябва да си дадем сметка в условия на криза какво правим. Ще имаме ли структурно определящи предприятия, г-н Вълчев? Един работник в "Кремиковци", е свързан с 18 работници от машиностроенето, от жп-транспорта, от пристанищните дейности. Четиридесет процента от обема на дейността на българската железница, товарна, беше досега "Кремиковци". А сега там започва криза, има драма. И там инвестициите ще стават от републиканския бюджет. Говоря българската железница и в инфраструктурата предимно. Така че не е много простичко да се сбогуваме, защото "Кремиковци" не е лимонадена фабрика. "Кремиковци" отдавна трябваше да стане екологосъобразна. Не наша е вината за това, че не се изпълняваше оздравителният план. Там стоят представители на министри, на кабинет. Нищо, че се оправдават, че те реално не управляват, щом имат 25 процента. И сега в идеята за капитализация на дълга - тя не ощетява българските граждани, не ощетява бюджета. Тя създава реален, едър собственик, който да потърси и отдаване на активи под наем. Налице са три оферти - бразилската, която флуктуира, безспорно една силна, модерна компания, която обаче е в драма и от българската реалност, и от конюнктурите на пазарите, разбирам ги. След две български оферти на "Екометал инженеринг" и "Интертръст холдинг" с бившия собственик Валентин Захариев, когото назад във времето сме му образували дела и публични дебата в парламента, и последователно търсене на решения за "Кремиковци". Така или иначе, той се сбогува със собствеността, днес е кандидат за отдаване на активи под наем в рамките на седмица, както е обявил. Ние не познаваме офертите. Няма да се произнесе организацията, която ръководя, кой да бъде изборът. Но в един комплексен план от социален пакет за програма за доброволно напускане, през издължаване дължимото на работниците да се търси спасение на оптимално възможно работещо предприятие, екологосъобразно. Аз мисля, че има решение.
Константин Тренчев: Нека да ви довърша за Миша Глени. Значи, една организация носи морална отговорност тогава, когато лидер, действащ, функциониращ, прави някакви неприятни неща. Когато човекът вече не е лидер в тази организация...
Вие сега го уточнявате. Глени пише, че е бил лидер тогава.
Константин Тренчев: Аз мога да ви кажа, че в "Подкрепа", в началото, която беше по същество движение, което искаше промяна на строя, са се записали и са членували такива хора като Сашо Божков, с когото не можем да се гледаме. Нали, сега ние не можем да спрем хората да се запишат, или примерно Шиляшки. Значи, това само като се чуе в нашите среди, енергетиката, и хората започват да се оглеждат за нещо по-тежко. Тъй, че ние носим отговорност, ако човекът е действащ. Към момента, когато Радо се хвана с Илия Павлов, той вече не беше наш лидер. Тъй че, ако Миша Глени ме е попитал, аз щях да му кажа и датите, защото има и протоколи, кога той е отстранен от нашите изпълнителни органи.
Кога ще има национална стачка, д-р Тренчев?
Константин Тренчев: Национална стачка ще има тогава, когато хората поискат такава и кажат - готови сме. Ние в момента сме и пуснали...
Председателят на националния стачен комитет на ваш синдикат - Евгени Душков, бил казал, че се готви национална предупредителна...
Константин Тренчев: Пуснали сме до всички наши структури и им казваме - момчета и момичета, тази работа ще става все по-дебела, защото за мен, г-н водещ, кризата още не се е почувствала в целия й размах. В момента се харчат резерви, папа се от резерва и общо взето, се гледа да добутаме до изборите и така да няма големи сътресения. Аз лично мисля, че есента...
Вие преди изборите ли ще я направите?
Константин Тренчев: Не, не бих казал. Първо, трябва и определено технологично време, да видим нашите хора искат ли, не искат ли, готови ли са, не са ли готови. Но кризата ще се почувства, това е мое предположение, сериозно, след изборите, и то особено в началото на есента.
Вие няма да дадете шанс на ново правителство...
Константин Тренчев: Вижте, значи, ние, какво друго ни остава? Ще съкращават, искат да намаляват заплати. Сега много работодатели видяха в това шанс, нали, да си намалят загубите или намалящата се печалба, по някакъв начин да спрат това намаляване. При тях, ние трябва солидарно всички да платим нещо за кризата, защото наистина, една огромна част от причините й, не са генерирани в България. Това не може да се оспори. Но ако за един работодател кризата е невъзможността тази година да си купи бентли и трябва да остане на мерцедеса, за хората е пълна трагедия. Пълна трагедия, защото това значи липса на доходи или намалени доходи и т.н. А пък, както виждате, цените, дори и тук-таме да паднаха с няколко процента, си остават значителни. И това, което ни съветват и западните колеги, и го правят, това е синдикатите в такива случаи да излязат на улицата и да покажат както на работодатели, така и на управляващи, че тези хора не са склонни да плащат резултатите от кризата или ако ще плащат, да плащат всички солидарно.
Тоест наесен, казвате, национална стачка.
Константин Тренчев: Тогава мисля, че ще се почувстват ефектите. А българинът, колкото и да го убеждаваш, че ако сега скочи и протестира, може да предотврати определени негативни развития, той трудно реагира на такъв сигнал. Когато обаче събитието се случи, нали, тогава вече не можеш пък да го спреш. Единственият път, когато ние сме протестирали превантивно, това беше, когато искаха да отнемат класовете. Четиридесет хиляди души пред Министерския съвет, не посмяха да ги отменят, защото хората щяха да им паднат заплатите с 10-20 процента в зависимост от стажа. Така правят в Гърция, във Франция - предварително, като чуят, че нещо са намислили политиците, което ще се отрази зле на тях, и скачат. При нас политиците направят белята и тогава вече изскачаме навън, почваме да ги псуваме, да викаме, да хвърляме по тях. Значи, може би този манталитет полека-лека ще се преодолее.
Готви ли КНСБ национална стачка?
Желязко Христов: КНСБ не може да отговори, дори лидерът, толкова с еднозначен отговор на подобен въпрос. В нашите структури не се готви национална стачка. Създаден е мониторинг за анализ на кризата. Заедно с "Подкрепа" сме членове на създадения по наше настояване антикризисен щаб при министър-председателя. Повече предлагаме решения в настоящия момент. Предложихме в петък основен пакет антикризисна програма, последно актуализиран както за устойчивостта на финансовата система, така и да не се допусне сериозен спад на икономическия растеж, така и да се ограничи сивата икономика, която нашите прогнози са, че ще нараства в условия на криза. Както и да се повиши сигурността на заетостта. Комплексен пакет до защита на покупателната способност и социалната защита сме представили на правителството, нашият възглед какво трябва да се прави. Истината е в оценката на мониторинга. По данни на организацията, която анализира показатели, е, че печалбата на българските банки е с увеличен размер спрямо декември 2007 г. с 21.3 процента. Този ликвидността на банковата система показва едни добри равнища. В същото време всички сме свидетели на замразяването на кредитите и тогава свиване на кредитирането едновременно и за фирми, и за домакинства, няма аналог за последните 3 години. Не очакваме, че банковият сектор ще реагира бързо в посока към повишаване на нивата на кредитиране поради неяснотата на параметрите на кризата, нейната дълбочинност и ситуацията на несигурност. Тази склонност на банките трудно ще бъде преодоляна за поемане на рискове. През последната година се прокрадва една не толкова ярко изразена, но все пак отчетлива тенденция на нарастване на относителния дял на лошите и преструктурирани кредити. Истината е, че в индустрията ситуацията не е никак лека. Промишленото производство спадна с около 20 процента през януари 2009 г. спрямо предходния месец. На годишна база промишленото производство е спаднало с 13.5 процента. Почти няма отрасъл или бранш, незасегнат от икономическата криза. В такава реалност ръководството на КНСБ анонсира идеята за силно развитие на диалога както на правителствено равнище, така и на бипартитно с работодателите. Започнаха в някои от браншовете браншови анализи, браншови общи решения на работодатели и синдикати за послание към правителството, където е нужно да се подкрепи, временни инвестиции и пр. Съзряхме двете мерки, които подкрепяме като бюджетни над 5 милиарда инвестиции в инфраструктура, 500 милиона инвестиции през Банката за развитие към търговските банки за малкия и средния бизнес. Но ние считаме, че това е недостатъчно. Разви се мярката и се прие от правителството за постановление 44, но и в него трябва да се въведе изискване към работодателите, които ползват мярката 60 евро при съхранени работни места, да не съкращават в тримесечен срок работници или служители, които са ползвали програмата. В България има всичко. Ето, и тази измама се появи с оглед бързо освобождаване на персонала, с което се губи ефектът на тази мярка и се плащат значително по-малки обезщетения както за освобождаване, така и за безработица. В тази реалност аз очаквам преговори с министъра на финансите заедно с д-р Тренчев и министъра на труда в близките дни, ще ми се много България да покаже нов знак, както въведохме с правителството старта на ваучерното хранене за 100 000 работници, тази година да има волята да нарастне обхватът на тези работници, защото държим огромна част от тях в дискриминационна позиция, едни имат право на ваучерно хранене, други нямат поради квотите от държавата. И така...
Добре, разбрах ви.
Желязко Христов: ...комплексни инструменти.
Разбрахме ви, д-р Христов. Лидерът на КНСБ Желязко Христов. Лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Синдикатите искат държавата да стане собственик на "Кремиковци" срещу дълговете на комбината към държавата и очакват такова решение до края на месец април.
Константин Тренчев: Това е едно от възможните, едно от възможните решения.
